Архитектът на Габрово и градските символи

Прочетена: 317

Елица Илчева

Община Габрово е добър модел за развитие на устойчиво строителство. Тя е призната като такава още през 2009 г., когато е обявена за „Пилотна община модел“ от програмата на ЕК „Интелигентна енергия за Европа“, а в две поредни издания на конкурса „Екообщина“ – 2016 и 2017 г., организиран от Посолството на Франция в България, е победител в категория „Енергийна ефективност на сградите“. Само за последните 8 години в Габрово са обновени 7 училища, 13 детски градини, 2 детски ясли, зала „Възраждане“ и др. Приоритетни за в бъдеще са емблематичните за града здания като Дом на културата, Дом на хумора и сатирата и сградата на общината. Именно това стана повод да Ви разкажем за първите две. Макар и доста различни като архитектурни образци, те са дело на един творец – човека с основен принос за днешната визия на града и бивш кмет – арх. Карл Кандулков.

Шедьовър на
неокласицизма

Между 1959 – 1964 г. на хълма, известен в миналото като Беглишки харман, само за 5 години израства една забележителна сграда, изградена в стил неокласицизъм. Тя е толкова внушителна и изпипана в детайли, че напомня на онези, строени 20-те и 30-те години, когато възраждаща се България прави всичко по европейски образец. Сходството със западната архитектура за Дома на културата не изненадва, предвид факта, че проектантът е немски възпитаник. Главната фасада, която гледа на изток, е богато украсена с колони от бял врачански камък, завършващи с изящно орнаментирани капители. Теренът е наложил да бъде оформено голямо външно стълбище. Пред него има паметник на Емануил Манолов. На покрива са разположени статуи в цял ръст на хора и коне.

Кандулков поверява скулптурното оформление на проф. Илия Илиев, който интерпретира важни моменти от историята на града в барелефи и монументални стенописи в интериора.
Централният вход въвежда в просторно фоайе, от което посетителите се отправят към зрителната театрална зала и изложбените салони. Вратите, прозорците и вътрешните стълбища са украсени с розетки от ковано желязо, фоайетата са облицовани с разноцветен мрамор, с месингови полилеи.

Зданието е разположено на 5400 квадратни метра и притежава 63 помещения. Със своите 800 места основната му зала е най-голямата в Габрово. Второто й ниво е с балкон и ложи. Има 4 малки салона и 6 стаи за обучение и репетиции, семинари и конференции, изложби и творчески срещи, камерни концерти, спектакли и други. Приемните помещения са постлани с мозайка, а стените са облицовани с изкуствен мрамор.

Този истински дворец е не само една от забележителностите на Габрово, но и средище на изкуствата и културата. В него твори габровският драматичен театър и гостуват оперни, симфонични, балетни, музикални и танцови спектакли.

Към момента използването на Дома на културата е ограничено, защото от години не работят отоплителната, вентилационната и климатичната инсталация и сградата отчаяно се нуждае от ремонт. Общината е готова с проекта за реконструкция, който е бил възложен на сина на арх. Карл Кандулков – арх. Орлин Кандулков, тъй като той е наследил авторските му права.

Предвидено е да се направи вътрешното топлоизолиране, подмяна на дограмата и външни врати. Интериорът ще бъде запазен, но и осъвременен в зрителната зала и фоайетата. На основен ремонт ще бъдат подложени репетиционни и гримьорни, които ще се преоборудват според предназначението им, а компрометираната настилка ще се подмени с подходяща.

Фабрика за хумор
и сатира

Точно преди година изложба с име като на театрална постановка – „Фабрика за хумор и сатира“, представи историята на сградата на Дома на хумора и сатирата. Ясно е, че в Габрово не от вчера произвеждат хумор, но всъщност думата фабрика идва от историята на зданието, което, колкото и да напомня днес за социалистическото строителство, всъщност е издигнато още в далечната 1891 г. от кожарите братя Калпазанови. Преобразяването се случва през 1975 г. и макар по онова време никой да не би го признал, то е заимствано от възникналата няколко години по-рано тенденция в САЩ и Канада за превръщането на стари индустриални сгради в модерни пространства за изкуство – нещо, което е много актуално и днес. В страните отвъд океана тогава тази мода е свързана с факта, че индустриалното производство забавя темповете си на развитие и в затворени и обезлюдени фабрики се заселват художници и културни организации. У нас пък, защото трябва да се ползват национализираните имоти на някогашните „чорбаджии“. В България, а и на Балканите, това за пръв път се случва именно в града на пионерите индустриалци – Габрово.

Три години продължава реконструкцията на старата кожарска фабрика на братя Калпазанови, преди Домът на хумора и сатирата да се настани в нея точно на 1 април 1975 г.

Днес специалистите признават, че в преобразяването на работните пространства в типично галерийни със структурата и функциите на съвременен музей доста труд са положили първият директор на дома Стефан Фъртунов, който е идеолог на проекта, и арх. Кандулков. Изложбените зали са с обща площ от 4000 кв. м и са 9 на брой. Има и библиотека, звукозаписно студио, конферентна зала, щанд за сувенири и издания, безплатен паркинг. Институцията предлага на своите гости четири етажа с постоянни експозиции временни изложби, както и множество забавни атракции – криви огледала, медни чанове, огромна фигура на габровската котка с отрязана опашка и др.

Сред новостите, които са приложени тук от проектанта, е и намереното място за експериментален сатирично-вариететен театър с иновативни за времето си мултимедийни решения и напълно оборудвани телевизионно и звукозаписно студио. Технологичните решения са били интегрирана част от дейността на дома и функционирането им е било заложено още при преустройството, което е представлявало сериозно предизвикателство.

Историята на арх. Карл Кандулков

Карл Кандулков, известен навсякъде като архитекта на Габрово, си отива от този свят преди 11 години на 87 г. Неговата лична история вероятно тепърва ще се пише, но това, което е оставил на габровци, ще остане завинаги.

С името му са свързани освен споменатите вече сгради и Етнографският музей на открито „Етър“, Летен театър, новата поща, язовир „Христо Смирненски“, жилищните блокове „Рачо Ковача“, „Здравец“ и „Дунав“, множество паметници, фонтанът на площад „Възраждане“. Каменният иконостас на св. Петка в градинката до църквата „Успение Богородично“ също е изработен по негов проект.

Всъщност Карл Кандулков е роден в Севлиево на 16 юни 1920 г., но целият му живот се свързва с Габрово. Два пъти е кмет (1959 – 1966 г./1971 – 1976 г.). Провъзгласен е за почетен гражданин през 1976 г. Завършва архитектура в Дрезден през 1946 г. Като чуждестранен студент в Германия през Втората световна война е затворен от нацистите в концлагера „Бухенвалд“, където остава цяла година (1944 – 1945 г.). За тази най-черна страница от живота си заедно с Димитър Дичков през 1988 г. написва мемоарната книга „Път през Бухенвалд“.

Интересно е също да се отбележи, че през 30-те години на миналия век проф. Мусман отива в Габрово и приема да направи план на града, обикаля и изследва даденостите на населеното място и околностите му с целия си екип, но остават само записките му, по които е трябвало да изготви документа. След войната арх. Кандулков ги разчита и явно ги намира за добри. При изготвянето на устройствения план на селището ги вмъква като идеи и ги доразработва. Градската ос – църква „Света Богородица” – паметник на Васил Априлов – Дом на културата, например е идея на арх. Мусман. Той е предвиждал Габрово да има център и два подцентъра. Единият да е на колелото, който е реализиран, и един в близост до Шиваров мост, който остава на хартия.

Арх. Кандулков доразработва идеята на проф. Мусман и за обхода на Габрово, която не засяга квартали и други населени места, и я предлага за обсъждане в Общински съвет на Габрово в средата на 80-те години. Идейният проект бива отхвърлен.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 09.07.2018. Категория Новини. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.