Проф. д-р инж. Тодор Бараков: Близо 40 години съм част от преподавателския екип на УАСГ « Строител | Строител

Проф. д-р инж. Тодор Бараков: Близо 40 години съм част от преподавателския екип на УАСГ

В моя професионален път съм проектирал около 400 сгради и съоръжения

Прочетена: 259

Мартин Славчев

Проф. Бараков, как започна Вашият път в сферата на строителството?

Винаги съм искал да се занимавам с това. Моят баща беше строителен работник и си харесваше професията. Той ме насочи да уча в бившия техникум във Велико Търново, сега ПГСАГ „Ангел Попов”. Двама габровци се дипломирахме там. Реших да не спирам дотук, а да продължа следването си в Инженерно-строителния институт (ИСИ), сега Университет по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ). Желанието ми се осъществи и бях приет в специалност „Промишлено и гражданско строителство” – най-хубавата в нашия ВУЗ. Завърших през 1970 г. като първи отличник на випуска. Имах право на разпределение. Избрах да постъпя на работа в „Главпроект” – институт, съставен от най-добрите инженери в областта на проектирането на строителните конструкции.

Тъй като още не бях ходил войник, след известно време трябваше да постъпя в казармата. Поради редица обстоятелства не можех да вляза в армейските поделения, а трябваше да бъда в Строителни войски. Избрах да отида в моя роден град Габрово, където тъкмо беше започнала да се изгражда втората в България пречиствателна станция за питейна вода и се търсеше строителен инженер. Смятам, че попаднах на мястото си. За година и половина, времето, през което отбивах военна служба, участвах в цялата реализация – от основите до покрива на съоръжението. Това беше изключително добър професионален опит за мен. След студентската скамейка минах през строителната площадка, за да участвам пряко в изпълнението на масивните конструкции.

През това време си позволих да направя девет рационализаторски предложения. ГУСВ оцени този мой принос и ме изпратиха на екскурзия в бившия Съветски съюз. Посетих Москва, Ленинград (сега Санкт Петербург) и Рига, където се започваха редица мащабни строителни проекти.
С моята съпруга решихме да се преместим да живеем и работим в Габрово. Бях приет в местната проектантска организация. Следващите девет години прекарах в родния си град, където успях да проектирам над сто сгради. Това ми даде възможността да усетя красотата от създаването на строителното съоръжение.

Как решихте да започнете преподавателска дейност в УАСГ?

През 1979 г. бях убеден, че трябва да потърся нов път за своето професионално развитие. Дойдох в София, спечелих конкурс в УАСГ и станах асистент в катедра „Масивни конструкции” – мечта за всеки, който иска да се занимава с наука в областта на строителството. Вече близо 40 години съм част от преподавателския екип на УАСГ. Минал съм по цялата стълбица – бил съм старши, главен асистент, доцент и професор. Един мандат бях зам.-декан и един мандат декан на Строителния факултет, два мандата бях ръководител-катедра, три мандата бях член, зам.-председател и председател на Специализирания научен съвет на Висшата атестационна комисия към Министерския съвет. Положил съм максимални усилия за създаването на една по-добра среда за обучение на студенти по строително инженерство.

Разбира се, идва момент, в който човек трябва да сложи някакъв край на научната кариера. Сега съм пенсионер и водя лекции като хоноруван преподавател в УАСГ. Любовта да бъда сред младите хора ме зарежда. Бил съм дипломен ръководител на над 400 студенти от цял свят, а съм обучил над 4000.

Кои са най-интересните сгради, които сте проектирал?

В моя професионален път има около 400 сгради и съоръжения. Те са в най-различни направления – високи, жилищни, подпорни стени, мостове и др. По традиция всяка година си правя един календар, на който слагам фотографии на онези обекти, които са най-близко до сърцето ми. За 2018 г. включих в тази селекция „Интернешънъл Асет Банк”, Централния военен клуб, Сграда 5 на Бизнес парк „София”, руската църква „Свети Николай Чудотворец“, голф клуб „Пирин” в Разлог, мол „Варна тауърс” и др.

Мога да разкажа няколко интересни истории, свързани с тези проекти. През 2009 г., след като беше изграден първият лъч на метрото, се получи осушаване на бул. „Цар Освободител” и двете кули на Централния военен клуб се отклониха със 7 – 8 см. Японската фирма „Тайсей” се обърна към мен с молба да спася сградата. За първи път в България извърших напрягане на носеща тухлена зидария с 51 анкера. Успях да запазя Централния военен клуб, който и до днес прекрасно изпълнява своето предназначение.
Когато откриваха „Интернешънъл Асет Банк” през 2002 г., президентът Желю Желев лично ме поздрави.

Един от най-красивите обекти, по които работих през този период, е Сграда 5 на Бизнес парк „София”. Проектирал съм целия голф клуб „Пирин” в Разлог. Възстанових носимоспособността на руската църква „Свети Николай Чудотворец“. Участвал съм в реконструкцията на храм-паметника „Св. Александър Невски”, на Софийската синагога. Мол „Варна тауърс” е огромен обект, който се състои от шест тела. Има две кули, високи по 80 м. На една от тях проектирах хеликоптерна площадка с диаметър 27 м, а на другата е изпълнен въртящ ресторант, който за един час прави пълен кръг около оста си.

В Габрово съм проектирал 103 сгради, сред които са автогарата, Кукленият театър, музеят „Дом на хумора и сатирата”, десетки жилищни сгради, мостът над р. Паничарка, множество подпорни стени по течението на р. Янтра и др. Има и 4 подлеза, които са изцяло по мой проект.
Освен в България, имам и пет големи обекта в Германия. Това са Maritim Airport Hotel в Хановер, административна сграда Ruhralee в Есен, мол Haveman Strasse в Берлин, търговски център Konig Strasse в Щутгард и завод за торти Koppenrat und Wieese в Метинген.

Вие сте Почетен гражданин на Габрово, как се чувствате като такъв?

През 2017 г. бях удостоен със званието Почетен гражданин на Габрово. Приех го с голямо удоволствие и уважение. Над 50 години живея и работя в София, но сърцето е там, където е родното място.

Как оценявате състоянието и как виждате бъдещето на висшето строително образование у нас?

Специално за УАСГ мога да кажа, че е бутиков университет. Той е с неголям брой студенти, но с много добре структурирана програма и с преподаватели, които имат необходимия висок капацитет. От тази гледна точка имаме всичко, за да обучим студентите така, че след като завършат, те веднага да се включат в строителния процес. При нас на практика няма завършил инженер, който да е останал без работа. Не е необходимо всеки да бъда отличник, но всеки трябва да притежава нужното ниво на познание, защото то ще му позволи да реализира своята професионална квалификация. От своето създаване през 1942 г. до сега от университета са излезли голяма част от инженерните кадри на България. Освен у нас наши възпитаници продължават да работят по целия свят.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 14.07.2018. Категория Новини. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.