Къщите близнаци на „Оборище“ са емблемата на Архитект Софийски

Никола Лазаров е автор на най-красивите здания от началото на XX век

Прочетена: 1061

Людмил Митакев

В България няма друг творец с артистичното име Архитект Софийски. Никола Лазаров не си го измисля сам, а му е присъдено единодушно от колегията на строителите и архитектите още в началото на XX век. Едно от бижутата му са къщите близнаци на двата ъгъла на ул. „Оборище” и бул. „Евлоги Георгиев”. Двете еднакви и симетрични сгради са построени през 1911 г.
Те са своеобразен вход към центъра на София
Парижки възпитаник и основател на първото проектантско бюро в България през 1896 г., Лазаров е човекът, на когото София, Варна, Русе и Габрово дължат едни от най-емблематичните си обществени сгради. А за близнаците софиянци тогава твърдели, че идеята му хрумнала, след като ги сънувал.
Улица „Оборище” е известна с богатото си наследство, оставено през годините от строители и архитекти. Но няма други къщи като близнаците, които да оформят своеобразния вход на улицата откъм канала в посока центъра.
Построени са по поръчка на двама братя – Иван и Юлиян Парушеви, собственици на двата ъглови парцела. Всяка от къщите е решена строго симетрично с еркери и островърхи покриви, а откъм „Оборище” имат характерна улична порта. Техните готически кули не са типични за българската архитектура и вероятно поради богатото озеленяване на булеварда арх. Лазаров се е стремил да подчертае сградите и да привлече погледа на минувачите.
Из богатото наследство на Архитект Софийски
Наричат твореца Архитект Софийски, защото проектира или участва в изграждането на най-красивите здания от началото на XX век – Централния военен клуб (1907), Българската централна кооперативна банка (1910), Софийската окръжна палата, която днес е Министерство на земеделието и храните (1912-1924), и др. По негови скици са построени и великолепни частни домове, най-известен, от които е къщата с атлантите на ул. „Граф Игнатиев” 2, планирана за жилище и доходно здание на Коста Балабанов. Архитектурата й е изключително пластична, решена в духа на барока, с три обемни еркера, открити и покрити тераси, балюстради, йонийски колони, богата пластична декорация от картуши, спирали, маски.
Особено представително е решен входът, фланкиран от две скулптурни фигури на атланти. Интериорът представлява интерес с красивото стълбище от полиран гранит с парапет от ковано желязо, оригинална дограма с дърворезба, колони, гипсови тавани и орнаменти.
Къщата на д-р Калинков на ул. „11 август” 14 е строена през 1909 г. Архитектурата й е с раздвижени обеми, прави впечатление с динамичните еркери, завършващи с островърхи покриви. В интериора има елементи на стила сецесион, запазено е красиво мраморно стълбище с повити крила.
Според изследователите арх. Лазаров не е емблематичен сецесионов майстор, но се докосва до творчеството на французина Е. Гимар и пренася част от неговата екс­центричност и обаяние. Завършва архитектура в Париж и творчеството му е предимно във френски барок, но проектира три сгради, които носят белезите на френския сецесион. Това са къщата на Димитър Моллов (пл. „Народно събрание” 11 – 1909 г.) и къщите близнаци на братя Парушеви. Други негови сгради със сецесионови елементи са бившето доходно здание „Сабат Фархи” на ул. „Алабин” 34 и ул. „Княз Борис I”, което леко условно напомня творчеството на испанеца Гауди и десетки други.
Един от първостроителите на Варна
Никола Лазаров има силно присъствие в архитектурната среда на Варна. Една от най-красивите сгради в града – къщата на Петко Бакърджиев до входа на Морската градина, известна като Малкия дворец, е негово дело. Заедно с архитект Херман Майер той доизгражда двореца Евксиноград. През 1899 г. построява на ул. „Братя Шкорпил” 2 забележителната къща на аптекаря Ради Русев. През 1905 г. реализира хотел „Роял” на ул. „Охрид”. През 1911 г. печели конкурса за построяване на Търговската гимназия, днес Икономическия университет, и на Драматичния театър. По негов проект е изградена и сградата на Петър Бончев, днес хотел „Сплендид”, и редица други частни домове. През 1912 г. арх. Лазаров проектира дома на кмета Александър Василев, който е известен още като Малкия патрициански дом. Всички посочени сгради са паметници на архитектурата с принос в културно-строителното наследство на България.

 

Още за твореца

Никола Лазаров е един от най-изтъкнатите български архитекти, работил на границата между XIX и XX столетие. Завършил с отличие Ecole speziale d Architekture в Париж, син на будния карловец Иван Лазаров, убит по време на Освободителната война, той наследява в пълна степен предприемчивостта на баща си – производител и търговец на гайтани и розово масло.
Останал рано сирак, постъпва на работа като чертожник в столичната дирекция „Обществени сгради” при изтъкнатите архитекти Фридрих Грюнангер, Алекси Начев, Михaил Хашнов, Карл Хайнрих. С малка спестена сума и отпусната от Министерството на народната просвета стипендия заминава за Париж, където се записва студент по архитектура.
Но след втората година средствата му са изчерпани и той се връща в България. Доказал големия си интерес към архитектурата с високия си успех, той получава седем препоръчителни писма от най-известните тогава архитекти и е включен като стипендиант в цивилната листа на княза.
Завръща се в Париж и продължава следването си, като още тогава започва участията си в международни конкурси, в които му помагат приятелите художници Димитър Гюдженов, Стефан Баджов, дружи също и с д-р Владимир Моллов, Теохар Папазов – станали по-късно известни личности. При дипломирането си през 1893 г. той целенасочено избира като самостоятелна задача църквата при Рилския манастир, с което цели да популяризира в Париж българското историческо наследство.
Дотук свършва романтичната част от биографията му и започва творческата, с която той остава в историята на нашата архитектура. До 1934 г. работи упорито и успешно участва във всички конкурси за обществени сгради, многобройни поръчки от организации и частни лица от цялата страна. През 1902 г. е избран за народен представител в XII обикновено народно събрание от родния си град Карлово и е първият български архитект, влязъл в парламента.
Арх. Никола Лазаров заедно с арх. Йордан Миланов са избрани от БИАД за делегати на VIII международен конгрес на архитектите, проведен във Виена през 1908 г.
Последните години от живота му са наситени с обществена дейност – той е доайенът на общинските съветници през два мандата – 1937 и 1941 г. През много успешните за столицата 1937, 1938 и 1939 г. е ревностен защитник на плана на проф. Мусман, което за съвременниците му е още една проява на професионализъм.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 15.12.2012. Категория Новини. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.