Централата на банка ДСК е шедьовър на сецесиона

Прочетена: 253

Людмил Митакев

Сградата на ДСК на ъгъла на ул. „Московска” и „Бенковски” в София не може да остане незабелязана и би стояла добре във всяка европейска столица. Проектът е дело на творчески екип, ръководен от виенския възпитаник арх. Георги Фингов, един от най-големите наши архитекти от началото на ХХ в. Строена е между

 

1912 и 1914 г. с участието на Димо Ничев и Никола Юруков.

 

Тя има необичайна планова схема поради формата на парцела, но това е умело използвано за създаването на просторен салон за посетители и чакалня на горния етаж. Предназначена е специално за банка, като застроената й площ е 1200 кв. м.
Ъгловото  разположение е подчертано с мощен купол, който подсилва сецесионовото въздействие на фасадите и раздвижва обема. Богатата пластична украса е пример за художествен синтез. Това я прави един от акцентите по ул. „Московска” и до днес.

Сградата е истинско архитектурно бижу. Едва ли има чужденец или просто гост на столицата, който, идвайки от катедралата „Св. Александър Невски” или от Националната художествена галерия да не се загледа в нейните пищни фасади с каменни орли, във внушителния купол, в статуята на бога на търговията Меркурий. Неин автор e Марин Василев, един от основателите на българската модерна скулптура и първият у нас, направил декоративна украса на обществена сграда.

Като шедьовър на сецесиона в българската архитектура през 1976 г. постройката е обявена за архитектурен и художествен паметник заради изключително богатата пластична декорация на екстериора и интериорите. През 80-те години на миналия век е призната за съществен  елемент от груповия паметник на културата, наречен „Зона на исторически развилия се обществен градски център”. Любопитен факт е, че на 31 октомври 1931 г. от голямата банкова зала е осъществено първото извънстудийно излъчване на Родно радио, преименувано на 24 март 1934 г. в Радио София. Наживо е предавано тържественото събрание на едноименната кооперация по повод Деня на народните будители.

След 1944 г. зданието е одържавено, а 1951 г. там се настанява новосъздадената Държавна спестовна каса.

 

Реставрацията

 

Сградата е с такава висока архитектурно-художествена стойност, че при нейната консервация и реставрация екипът е трябвало да внимава за всеки квадратен сантиметър. Основното предизвикателство е било така да се запази паметникът и да се приспособи за съвременните нужди, че да не се изменят вътрешните обеми и пространствените параметри, а освен това да не се посяга и на художествените елементи.

Проектантските екипи – унгарският „Артфронт” с ръководител арх.  Кристоф Гьобьойьош и българският „Интарх” с водещ проектант арх. Здравка Щилиянова, са съхранили всички автентични елементи в интериора. Запазена е конструкцията на сградата, както и нейните  фасади към „Московска” и „Бенковски”.

Главният изпълнител „Прима билд” е вписал в новото решение на интериора стиловото единство в оформлението. На партера е центърът за частно банкиране, а горните етажи са за кабинети на ръководството. Така още с влизането в представителното фоайе с рецепция за гости и клиенти погледът на посетителя е грабнат от впечатляващия уют на интериора, от стилните мебели и функционалността на помещенията. Допълнително е монтиран асансьор, който е така интегриран в стенната облицовка, че да не нарушава облика на централното фоайе. Направено е ново окабеляване, без да се променят таваните и подовете. Мултимедията е скрита в специално проектирани осветителни тела и ниши, а телевизорите в залите и кабинетите са в ламперията. Масите в заседателните зали са изработени с всички белези на модерния дизайн и същевременно в съзвучие с цялостната визия на интериора. Дори ключовете за осветлението са в стил ретро.

 

И новата сграда

 

Столичани познават добре стръмния участък на ул. „Г. Бенковски” покрай ДСК. Тук изникна новото крило на банката, чийто корниз е равнен с този на съществуващата сграда на ул. „Московска”. Височината не е голяма – шест надземни етажа в най-високата част и един терасовиден. Пристройката е на фуга до съществуващата сграда по протежение на ул. „Г. Бенковски”. Тук е новият главен вход на банката, от който през специално проектираната колонада портик през два етажа се преминава в централното атриумно пространство.

В дълбочина, също централно, е разположено комуникационното ядро, което е едно за новата част. Офисните площи са организирани като общо пространство, но така, че всички да имат естествено осветление. За тази цел се ползва атриумът, който е проведен през всички етажи и е със стъклено покритие. Офисите продължават и на терасовидния етаж.

Връзката със старата сграда е чрез коридор и денивелационни стъпала. Материалите за фасадите са търсени с цел категорично разграничаване от класическите, използвани при съществуващото здание, и едновременно с това излъчват информационен сигнал за функционалното предназначение на новата сграда. Архитектурно-обемният образ е на типичен съвременен офис комплекс.

 

Кой е Георги Фингов?

Сочен е от изследователите на строителното изкуство за главен представител на стила сецесион у нас, създал през творческия си път нова, жизнена и демократична по своята същност архитектура. Той и арх. Киро Маричков са проектирали Варненската и Бургаската гара, редица от училищата в старата централна част на столицата, повече от сто частни къщи в Пловдив и София. Негови са постройките на женското дружество „Майчина грижа” и на протестантската черква на Сахат тепе в Пловдив. Невероятно работоспособен, в столицата талантливият архитект има изключителни постижения – сградите на Търговско-индустриалната камара на ул. „Славянска”, Чиновническото застрахователно дружество на бул. „Цар Освободител”, Централна кооперативна банка и Търговският дом на ул. „Иван Вазов”. Ярка изява на таланта на Георги Фингов са дворецът в Ситняково, ловната хижа в Бистрица, малкият дворец във Врана, реставрацията на манастира „Свети Димитър” в Евксиноград, познатият на софиянци ресторант „Крим”, къщата на Лауе Функ на бул. „Васил Левски”.

Творецът е роден в Калофер на 13 май 1874 г. Баща му Димитър за онова време е високообразован. Учил в Киев и Москва, знаел няколко езика. Бил учител и приятел на Христо Ботев и Иван Вазов. Синът му Георги учи архитектура във Виена. По време на следването си е асистент на известния професор Майредер, работи в ателието му, изпълнява детайли от черквата „Карлскирхе” и от регулационните перспективни планове на площада пред Техническия университет в столицата на Австрия.

През 1898 г. получава отлична диплома и се връща в България. Има архитектурно бюро в Пловдив до 1902 г., когато 28-годишен идва в София и е назначен началник на архитектурното отделение при столичната община. Само след 12 месеца е предложен за поста на прочутия архитект Фридрих Грюнангер, който заявил, че се оттегля в пенсия и се връща спокоен в Австрия, тъй като оставя работата в сигурни ръце. Загива с жена си на 70 години по време на бомбардировките на София през Втората световна война.

 

Сподели в социалните мрежи

Автор на 21.07.2013. Категория Новини. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.