Да построиш море в планината

Язовирите „Калин“ и „Карагьол“ са не само най-високо разположените, но и истински връх в изграждането на хидроенергийни съоръжения

Прочетена: 575

Елица Илчева

2394 м. Това е надморската височина, на която е котата на преливника на най-високо разположените язовири у нас. Построени преди повече от 60 години високо в Рила планина и с техника, която е била на светлинни години от днешната, „Калин“ и „Карагьол“ са замислени и осъществени като скачени съдове и са част от „ВЕЦ Група Рила“, която е първата цялостна хидроенергийна каскада в България.
„Калин“ е свързан с вертикална шахта, висока 75 м, и напорен тунел с дължина 1800 м с язовир „Карагьол“. И шахтата, и тунелът разполагат със затвори, което прави възможно спирането на водния поток. Водоемите захранват високонапорната ВЕЦ „Калин“ с пад на водата 740 м, водно количество 650 л/сек и мощност 4 хил. киловата.
Какъв физически и финансов риск са поели собствениците –  българо-германското командитно дружество „Гранитоид“ АД, които са и проектанти, и строители, е трудно да си представим. Днес дори само визуалният досег с мястото и съоръженията предизвиква без никакво преувеличение възхита от работата на строителите.
„ВЕЦ Група Рила“ е строена на два етапа – от 1925 до 1948 г. от „Гранитоид“ и през 1949 – 1952 г. от народната власт, в лицето на Министерството на електрификацията по проект на „Хидроенергопроект“. Техническото изпълнение на втория етап е дело на ДСО „Хидрострой“ и ДСП „Язовир Калин“. Първият построен ВЕЦ е „Пастра“, последван от ВЕЦ „Рила“, ВЕЦ „Каменица“, ПАВЕЦ „Калин“, язовир „Калин“ и накрая „Карагьол“.
Първоначалният замисъл на българо-германското дружество е каскадата да се изгради по поречието на Рилска река. Впоследствие изпълнението е ориентирано по схемата Рила –  Пастра – Каменица – Калин.
Идеята за двата скачени съда е наложила първо да се изгради гравитачна бетонна стена с височина 50 м, при завирен обем 5 млн. куб. м с обхващане и на малкото езеро в обсега на циркуса Карагьол.
Стената на язовир „Калин“ е от гравитачен тип с бетон, с максимална височина от дъното 13,5 м и дължина на короната 400 м. Нейният строеж започва през 1943 г. и е завършен през 1946 г. от „Гранитоид“ АД. Една година след това язовирът е национализиран и напълно готов, като е направен стоманен тръбопровод във вертикалната шахта – за връзка с напорния тръбопровод към ВЕЦ „Калин“.
Строителството на язовир „Карагьол“ е осъществено на четири етапа: подготвителен период през 1949 г. – продължение на транспортната система, временно строителство, бараки за битово ползване, канцеларии, складове, производствени съоръжения и т.н. Започнати са някои основни строителни работи. През 1950 г. се дава ход на втория етап – основни строителни работи по язовирната стена. Прокопани са насрещно напорният тунел от Чала и от Карагьол (през стръмно наклонена галерия от естествения бряг на езерото).
Разгърнатото строителство по язовирната стена е третият етап от изграждането на язовир „Калин“ и е извършено през 1951 г. Направен е бетонен зъб, след това е положена суха каменна зидария, подложен бетон за екрана и е започната асфалтовата хидроизолация. Изготвени са локални бетонни пломби в напорния тунел, проектирана е на място и е изпълнена плаваща помпена станция. Езерото е изпомпано през наклонената шахта и напорния тунел към ВЕЦ „Калин“. Пробито е дъното към напорния тунел, а впоследствие – и вход на напорния тунел в завършен вид. Последният етап от строежа включва спонтанно частично завиряване от стопяване на снега през пролетта и лятото на 1952 г. Завършена е сухата каменна зидария, бетониран е екранът и е финализирана асфалтовата хидроизолация, изграден е преливникът, изпълнена е предпазната каменна зидария по екрана, положена е бетонна настилка по короната. Накрая – естествено – са монтирали парапет откъм водната страна на стената – без парапет като нищо човек може да падне долу.
И докато всеки, който се докосне до това чудо на строителната техника, изпълнено по времето на два политически режима, се удивлява и днес, местните хора пазят един тежък спомен. Той е свързан със съдбата на техническия директор на дружеството – инж. Райнхард Томанек, давал препитание на жителите в региона в продължение на 20 години… И убит през август 1944 г., защото преди партизанската акция на Жабокрек отказал да избяга заедно с останалите германци от „Гранитоид“ АД с думите: „Аз не съм нацист, не съм дори германец, а австриец. За съжаление, това е съдбата на човека, построил толкова неща за региона…“

По материали от „Язовирите в България“ (www.bg-tourinfo.com/damlakes.htm)

 

Транспортната система също е уникално постижение на техниката
Още от започване на строителството на каскадата приоритетно значение е имал транспортът. Пътят е изграждан постепенно, като започва от с. Пастра и е изцяло от бетон. Всички елементи на системата са осъществявани според първоначалния замисъл на „Гранитоид“ АД. Пътните връзки са съобразени със сериозните надлъжни наклони и радиуси на криви, както и дековилните линии за ръчно бутани вагонетки.
Не едно и две съоръжения са специфично пригодени за конкретната теренна и производствена обстановка.
Водният бремзберг например, който е с дължина на релсовия път 1200 м, е уникален за времето си. Той се състои от два еднакви вагона, оформени като стъпалообразни платформи, движещи се като совалки по общ единичен релсов път с гара за разминаване по средата на трасето. Вагоните са скачени със стоманено въже, преминаващо в горната станция през стоманено колело, кораво свързано с лентова фрикционна спирачка. При горната станция единият вагон се напълва с воден баласт в количество, съответстващо на полезния товар, подлежащ на изкачване с другия вагон, влязъл в подходящ канал при долната станция. С отпускане на фрикционната спирачка от машиниста в горната станция горният вагон изтегля долния. В гарата за разминаване въжето се насочва ръчно с дървен лост през съответни ролки, за да се предотврати застъпване от изкачвания вагон. При достигане до горната станция полезният товар се претоварва ръчно на платформени вагонетки. Съоръжението е доста добре замислено – използва земното притегляне, за да спестява енергия.
Електрическият хаспел пък е с товароподемност 5 т и дължина на релсовия път 420 м, положен директно по стръмния наклон в траншеи през скалите и в долната част върху дървен мост с дължина 50 м. По релсов път с широчина 1000 мм се движи вагон с хоризонтална платформа върху стоманена скелетна конструкция, оформена съобразно стръмния наклон. Закачен със стоманено въже за хаспелния винч в горната станция, вагонът се придвижва като совалка до долната станция и обратно.
Плаващата помпена станция представлява сал, върху който са монтирани подходящи помпи с електродвигатели. Салът е създаден върху подходящ стапел на брега на езерото близо до язовирната стена от налични материали, останали от „Гранитоид“ АД. Използвани са стоманени шевни тръби и елементи за шпунтова ограда тип Ларсен за образуване на платформа за помпената станция. Елементите са заварени за стоманените тръби и оставени да стърчат като конзоли за подлагане под тях на ламаринени варели. Превозването на помпите и всичко необходимо за станцията става по вода чрез лодка от стоманена ламарина и прикрепени към нея ламаринени варели.
Транспортната система явно е била подходяща и ефективна при конкретната обстановка. Чрез нея се превозва всичко необходимо за строителството на обекта – машини, материали, хора.
В днешно време съществуват и се използват само пътните връзки с бетонна настилка. Другите съоръжения са демонтирани. И при наличието сега на снегопочистващи машини възможност за връзка с обекта може да има само през 6 – 7 месеца от годината. Към работи на открито се пристъпва нормално през втората половина на май. Това е свързано с ръчно разкриване на пътищата във високата планинска част и на дековилните линии в района на язовирната стена. През 1951 г. общият обем на изгребания сняг е 100 хил. куб. м. На места по пътя около кота 2550 м дебелината на снежната покривка достига до 6 м. При портала на наклонената галерия се наложило, преди да се изпомпа езерото, да се разчисти снежна маса с височина до 16 м.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 05.10.2014. Категория Новини. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.