Къщата с изчезналите кули

Строен за чест и слава, Военният клуб в Пловдив още чака някой да заличи следите на земетресението от 1928 г.

Прочетена: 66

Елица Илчева

На площад „Централен” и днес грее със своята хубост една от най-красивите сгради в Пловдив – тази на Военния клуб. Тя обаче не може да покаже своята уникалност, защото най-ефектният й елемент – двете кули, с които впечатлява на всички архивни снимки, са съборени по време на чирпанското земетресение през 1928 г.
Идеята за възстановяването им се върти в общественото пространство доста активно, особено в последните 10 години. През 2012 г. кметът Иван Тотев е предложил на Регионалната колегия на Камарата на архитектите в България (КАБ) да изготви безплатно проект. След което всичко отново замряло. Сега пред в. „Строител” председателят на местната организация арх. Петко Костадинов разказа, че движение няма, защото идеята е прекрасна, но не се е намерил филантроп, който да се заеме с организацията. „Ние, архитектите, правим всички проекти на църкви безплатно. Естествено, че ще направим и този срещу символични пари, но инициативата не може да дойде от нас. Сградата е на територията на общината, а е собственост на Министерството на отбраната. Някой трябва да ни възложи заданието. Има много фотоси, които показват как е изглеждала сградата в автентичния й вид, и лесно може да се възстанови”, увери арх. Костадинов.
Той е убеден, че направи ли се проектът, пари за строителството могат да се намерят и от оперативните програми. А си заслужава.

 

Този царствен дом е открит официално през 1908 г. лично от цар Фердинанд. Пред сградата дори е била издигната триумфална арка за посрещането на високия гост, който е решил точно там да даде банкет по случай провъзгласяването на българската независимост. По това време неговите офицери са елитът на обществото ни – украшение на всяка обществена среда и проява. Така още с изграждането си импозантната триетажна къща е нещо повече от културна институция.
Идеята за нея се ражда през 1895 г., когато с посредничеството на местната преса офицерите за пръв път поискали терен. В книгата си „Пловдивски архитектурни хроники” арх. Никола Чинков разказва, че решението за построяване на нова сграда за нуждите на военните в Пловдив е взето на заседание на градската управа на 25 март 1898 г., когато кмет е Христо Г. Данов. След доста спорове е отпуснато място от 818,80 кв. м между градината „Цар Симеон” и началото на улица „Станционна” („Иван Вазов”). Началникът на гарнизона се зачудил дали да го приеме. Смятал, че то не е подходящо, защото е далече от тогавашния център – площад „Джумаята”. Може би затова изграждането започва едва през 1905 г. Проектирането е възложено на дипломирания в Париж арх. Никола Лазаров. Само 6 години след завършването си през 1898 и 1899 г. той ръководи строежа и създава интериорите на Военния клуб в София, който е проектиран през 1896 г. от чешкия арх. Антонин Колар. През 1903 г. Лазаров проектира Военния клуб в Шумен, а през 1904 г. получава поръчка да изработи проект и за този в Сливен.
Строителството в Пловдив е завършено в края на 1906 г. и е ознаменувано с елегантен офицерски и граждански новогодишен бал. Вътрешната украса на големия салон за паметната дата е поверена на известния пловдивски художник и декоратор Димитър Андреев-Андро, който тогава е учител по рисуване в Пловдивската девическа гимназия.
„В първоначалния си вид Военният клуб в Града под тепетата е бил твърде интересен и внушителен със своя извисен обем и сполучливо архитектурно решение. Главната фасада към площада била майсторски пластично моделирана със силно подчертаната си централна средна ос и с двата кулообразни елемента по фланговете внушавала необходимата монументалност, достолепие и дълговечност”, се казва още в книгата на арх. Чинков. Тъй като проектантът – архитект Никола Лазаров, е бил в София, тук на място е назначен за изпълнител на строежа и пряк технически ръководител младият тогава, но талантлив пловдивски архитект Михаил Ненков.
На 18 януари 1927 г. в сградата пламва голям пожар. Огънят обхваща зрителната зала и тя е унищожена. Възстановяването е направено по проект на арх. Христо Пеев. Но през пролетта на 1928 г. клубът е поразен от ново бедствие – голямото чирпанско земетресение. По време на великденските празници в 21,20 ч. на 18 април един от трусовете разрушава красивата сграда почти до основи. Тя е и най-пострадалата в Града под тепетата.
За възстановяването отишли 4 730 981 лв., а в пазената доскоро във Военния клуб „Златна книга за дарителите по възобновяването изгорелиятъ салонъ на Пловдивското гарнизонно офицерско събрание – 1927 г.” са посочени имената на банки, кооперации и фабрики, които осигуряват финансирането, въпреки че с ремонта й се заема специално създадената от правителството Дирекция за подпомагане на пострадалите и възстановяване на разрушенията от земетресението (ДИПОЗЕ). Индивидуалните дарители са записали и своите професии – лекар, адвокат, шапкар, книжар, аптекар, месар, търговец, оризар, рентиер, кръчмар… Проектът пък е направен от най-авторитетното пловдивско архитектурно бюро на Стойко Стойков и Борис Градинаров. Строителството е поверено на Българското акционерно дружество за железобетонни строежи „Циклоп” – София. То започва работа през пролетта на 1929 г.
Кокетните кули обаче остават част от историята, чиято още по-грозна страница е записана през 70-те години. Тогава градските власти в Пловдив решават да премахнат историческата постройка. Разминало й се, защото по същото време там се снимал филма „Утре войната ще свърши”. Работата по него продължава цели три години, в които и управниците размислили. Възстановената къща е с по-големи площи и възможности да поема разнообразните си функции на обществено средище с трите си етажа, в които се помещават и сега зрителна зала, камерни и репетиционни помещения, читалня и библиотеката, хотелска част и канцеларии. През всичките години на съществуването си тя е използвана не само от военните, но и от цивилното население. Обявена е и за паметник на културата и си заслужава думите на арх. Чинков: „Има сгради, които с годините на своето съществуване са се свързали здраво с живота на града и събитията, които определят неговата история – те се превръщат в символи.”

Сподели в социалните мрежи

Автор на 27.12.2014. Категория Новини. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.