Региони в растеж – СОФИЯ

Тук можете да прочетете всички новини около Камара на строителите в България
Потребителски аватар
Admin
Site Admin
Мнения: 37
Регистриран на: пет яну 09, 2015 10:56 am

Региони в растеж – СОФИЯ

Мнениеот Admin » пон мар 09, 2015 11:11 am

Йорданка Фандъкова: Осигуряваме работа както на големите, така и на малките фирми от бранша

София е разположена непосредствено до северния склон на Витоша, в ограденото с планини Софийско поле (Стара планина, Витоша, Люлин, Лозенска планина). Пет прохода водят към града – Искърски, Владайски, Драгомански, Петрохански и Ботевградски. През тях още в древността минават важни пътища, свързващи Адриатика и Средна Европа с Черно и Егейско море и Близкия изток. Благодарение на стратегическото местоположение на Балканския полуостров София и в миналото е била голям оживен град, както и търговски и културен център. През нея протичат няколко маловодни реки, най-големи от които са Владайска и Перловска. Край източните квартали тече р. Искър, но в този си участък тя не е пълноводна. София е известна от древността с многобройните си минерални и термални извори (дн. 15 находища с общ дебит на водите 130 л/сек.). През последните 60 години са построени и изкуствени езера и язовири. Столицата отстои на 150 км от Пловдив, на 445 км от Варна и на 390 км от Бургас по автомобилни пътища.
Областното представителство на Камарата на строителите в България обхваща област София-град и Софийска област. В състава на първата влиза Столичната община с 24-те районни кметства.
Софийска област е разположена в централната част на Западна България и се простира на площ от 7020,21 кв. км. В състава й са включени общо 22 общини. Граничи с областите София-град, Монтана, Враца, Ловеч, Пловдив, Пазарджик, Благоевград, Кюстендил, Перник, а на запад – със Сърбия. Тя обхваща части от Западна Стара планина, Ихтиманска Средна гора, Рила, планините Верила и Плана и части от Софийското, Самоковското, Ихтиманското, Златишко-Пирдопското и Ботевградското поле. На територията на община Самоков се намира най-високият връх в България и на целия Балкански полуостров – Мусала, с височина 2925 м. Регионът има разнообразен релеф и е пресечен от много реки, най-големите от които са Искър, Марица, Тополница и Нишава.



Инж. Николай Станков, зам.-председател на КСБ и председател на ОП на КСБ – София:

Основната ни задача е подобряване на нормативната база, свързана със строителството



Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради е светъл лъч не само за строителните фирми от района, но и от цялата страна



Инж. Станков, какво е състоянието на сектор „Строителство”?
Ще си позволя да цитирам доклада, който беше изготвен от КСБ и представен пред УС през декември 2014 г. Текстът гласи: „Епикризата на бранша е хронично заболяване, включващо финансови загуби, банкови проблеми, задължения на държавата към бизнеса, междуфирмена задлъжнялост, липса на активност и нарушени условия за инвестиционна дейност, дефицит на свободни парични средства и ограничена възможност за възстановяване, реинвестиране и т.н.“
Естествено, София се отличава от общото състояние на сектора. Това се дължи на инвестиционната програма на Столичната община и на усилията, които полага кметът на София Йорданка Фандъкова. И през 2015 г. отново ще се разчита на европейските фондове, които през последните години бяха основен двигател на строителството у нас, затова искрено се надявам на добър старт на програмния период 2014 – 2020 г.

Актуалната тема в момента е Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради. Какви са Вашите очаквания?
Действително програмата е светъл лъч не само за строителните фирми от София, но и от цялата страна. Както аз, така и всички колеги сърдечно приветстваме инициативата. Чест прави на правителството в лицето на министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова, че имаше волята и положи необходимите усилия програмата най-после да стане факт. В момента са налице всички предпоставки тя да бъде реализирана успешно. Освен социалния ефект, който ще има – сградите и кварталите като цяло ще придобият нов облик, ще се създаде по-приятна градска среда и съответно по-добър микроклимат за живущите.
Програмата ще даде работа на много малки и средни компании. Обемът наистина е сериозен – 1 млрд. лв. за две години. Това несъмнено ще съживи фирмите, ще повлияе на техния статус. И не на последно място – по този начин ще се подобри и общото състояние на икономиката, тъй като строителството е един от фундаменталните сектори.
Моето мнение, а и това на повечето колеги е, че изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради трябва да се прави посредством инженеринг. Тази форма вече е доказала своята ефективност по света. Освен че ще съкрати сроковете, тя дава възможност и за спестяване на излишни разходи от многократното провеждане на процедури. Инженерингът ще синтезира и отговорността, която в противен случай бива доста размита.

Подобни програми вече бяха успешно осъществени в Западна Европа. Доколкото съм запознат, в съседна Румъния също има напредък по този въпрос. Хубаво е, че и у нас това най-после ще се случи.
Тук бих искал да подчертая сътрудничеството между Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и Камарата на строителите в България. Успяхме да вземем участие в подготовката на методиката. Смятам, че това ще доведе до положителен резултат, тъй като в крайна сметка ние сме специалистите, които разбират от тази материя. Като председател на ОП на КСБ – София, бих искал да изразя своята готовност и за в бъдеще да помагаме на процеса за неговата успешна реализация.

Какви са основните дейности, които в момента подготвя ОП на КСБ – София?
На 28 март организираме семинар във Велинград, по време на който ще дискутираме натрупания досега опит в работата по европейски проекти, допуснатите грешки и как да не ги повтаряме. Ще обсъждаме и перспективите пред новата програма за саниране и технологията, по която тя ще работи. Колегите ще могат да зададат своите въпроси на експертите от МРРБ. Във втория панел ще говорим за управлението на строителните отпадъци, тъй като двете теми са взаимосвързани.
Вече сме внесли предложение в ИБ на КСБ, което трябва да бъде разгледано и евентуално придвижено към УС, за създаването на клъстер за иновации. Инициативата е съвместна с Камарата на архитектите в България и Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране. Вече има няколко проведени срещи на регионално ниво и общото мнение е, че това е една перспективна идея, чиято основна цел е намирането или разработването, промотирането и внедряването на иновативни продукти на строителния пазар.

Как си взаимодействате с местната власт?
Сътрудничеството между КСБ и Столичната община е много добро и продължава да се развива. На ниво Областво представителство има още какво да се желае. Ще насочим усилията си към инициативи за по-ползо­творна комуникация. Имаме идея да предложим подписване на меморандум за съвместни дейности.

С какви проблеми се сблъскват фирмите от района?
От една страна, са задълженията на държавата към бранша, а от друга – междуфирмените. Следващ проблем е нелоялната конкуренция. Няма как тук да не споменем и икономическата криза.
Надяваме се, че и програмата за саниране донякъде ще доведе до решаване на проблемите в бранша. Както министър Павлова спомена по време на срещата, която проведохме в централата на КСБ, с този процес ще бъдат ангажирани около 2500 фирми в цялата страна, което е много сериозна цифра.

ПРОБЛЕМИ

1. Задлъжнялост – както междуфирмена, така и от страна на държавата към строителните компании
2. Нелоялна конкуренция
3. Наличие на сложна и многообемна нормативната база, касаеща сектора
4. Недостатъчно чужди инвестиции



РЕШЕНИЯ

1. Изчистване на задълженията от страна на държавата към строителните фирми
2. Регламентиране на отношенията между компаниите в бранша
3. Промени в Закона за обществените поръчки и Закона за устройство на територията
4. Създаване на условия за привличане на преки чуждестранни инвестиции



Какво е Вашето мнение относно възможностите за реализиране на публично-частни партньорства в България?
Напоследък у нас все повече започна да се обръща внимание на възможностите на това сътрудничество. Разбира се, че ще продължим да разчитаме на европейските фондове за реализацията на големите инфраструктурни проекти. Но не бива да се подценява и възможността за привличане на преки чуждестранни инвестиции. Необходимо е в България да се създадат предпоставки това да се случи.
Всички помним периода 2007 – 2008 г., когато именно чуждестранните вложения се отразиха много благоприятно на икономиката и респективно на бранша. Обединяването на усилията на местната власт с бизнеса под формата на публично-частно партньорство е един добър вариант за реализиране на различни проекти, за които не са предвидени евросредства.

Освен председател на ОП на КСБ – София, Вие сте и зам.-председател на УС на КСБ. Какви са приоритетите на Камарата през 2015 г.?
Един от тях е подобряване на нормативната база, свързана със строителството. Законът за устройство на територията например е доста тежък, променян е безброй пъти. Той все още е много далече от това, което искаме да бъде. Знаете, че предложихме ЗУТ да бъде разделен и подготвихме три закона – Закон за устройство на територията и регионалното развитие, Закон за градоустройството и Закон за строителството. Те все още не са приети, но аз смятам, че работата в тази насока трябва да продължи.
Друг приоритет на Камарата е създаването на единна система за разходните норми при остойностяване на съответните видовете СМР. Разбира се, тя ще има препоръчителен характер. Считам, че именно КСБ е организацията, която трябва да разработи подобна система.
Квалификацията на кадрите също е един от безспорните приоритети на Камарата на строителите в България. В момента голям проблем е намирането на добри работници, да не говорим за технически ръководители и т.н. На всички нива продължават процесите на изтичане на млади кадри. Искрено вярвам, че вървим в правилната посока, черпейки и от опита на немските колеги за разрешаването на този проблем.
Сред задачите ни е и работата за излизането на българските фирми на чуждите пазари. Казвал съм това неведнъж. За съжаление нещата в това направление вървят по-бавно, отколкото на мен и колегите би ни се искало. Добър знак е, че от началото на 2015 г. КСБ вече е член на European International Contractors, където се работи именно по този въпрос.
Няма как да не отбележим и работата на Централния професионален регистър на строителя. ЦПРС въведе ред в сектора.
И, разбира се, не на последно място бих искал да спомена вестник „Строител”. Освен че дава необходимата трибуна на фирмите от бранша, той запознава широк кръг от читатели с дейността на Камарата, със състоянието на сектора и неговите проблеми.

На 23 март т.г. в София ще се състои четвърта кръгла маса „Модернизация на обществените поръчки“.
Да, за четвърта поредна година Камарата на строителите в България, ОП на КСБ – София, и в. „Строител” организират форум на тема „Модернизация на обществените поръчки”, на която са поканени представители на всички заинтересовани институции. Вицепремиерът по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев ще открие форума.
Знаем, че в момента се подготвя нов ЗОП и се надяваме да получим повече информация, както и да бъдем включени в процеса по разработване на нормативния акт. Очаквам ползотворна дискусия на кръглата маса.





Инж. Благой Козарев, генерален директор на „Райкомерс Конструкшън” АД:

Отрасълът се оказа един от най-силно засегнатите от кризата





„Райкомерс Конструкшън” е фирма с дългогодишна история и доказан опит в проектирането, изграждането и поддръжката на ВиК мрежи и съоръжения. Компанията е реализирала успешно стотици проекти на територията на страната и в чужбина. Развива своята дейност в три основни направления – инфраструктурно строителство, поддръжка и аварийни ремонти на ВиК мрежи и съоръжения и изграждане на тръбопроводи по безизкопни технологии.
Направлението инфраструктурно строителство е специализирано в управлението и реализацията на мащабни проекти във водния сектор – пречиствателни станции за питейни и за отпадъчни води, довеждащи водопроводи, ВиК мрежи, помпени станции и др. Разполагаме с иновативни и високопроизводителни технологии. През годините сме изградили над 400 км тръбопроводи.
Специалистите ни от направлението за поддръжка на ВиК мрежи и съоръжения също притежават богат опит и са доказали своите експертни възможности. Вече над 12 г. направлението е основен партньор на „Софийска вода” и носи денонощна отговорност за поддръжката на над 1/3 от водопроводната мрежа на територията на града. От създаването ни до днес успешно са отстранени над 50 хил. аварии в града.
През 1995 г. за първи път в България приложихме метода за безизкопно изграждане на тръбопроводи чрез хоризонтално сондиране. Това е основният ресор на направление „Безизкопни технологии“. До момента сме построили над 230 хил. м тръбопроводи по различни безизкопни методи.
Темата за проблемите в строителния бранш е доста обширна, но ще се опитам да бъда кратък и да изтъкна само някои от основните причини за затрудненията на фирмите не само в София, но и в цялата страна.
На първо място е задълбочаващата се световна и национална икономическа криза. Отрасълът в България се оказа един от най-силно засегнатите от неблагоприятните финансови и социални условия. На моменти тази тема звучи прекалено повтаряна и тиражирана, но за съжаление такава е действителността, в която българските фирми работят ежедневно. Инвестиционният интерес в страната е ограничен, а обемът на строителна дейност е силно намален.
Липсата на правила или неуредиците при провеждането на обществените поръчки също са някои от факторите, които поставят на сериозни изпитания компаниите в сектора. Процедурите често са доста тромави, защото са обвързани с голямо количество нормативни документи за стартирането, провеждането и финализирането на проектите. Налични са спънки като бюрокрацията, забавянията при издаването на свидетелствата от оторизираните органи, неточностите в кадастралните планове. Често има и особености при плащанията. Парите, така необходими за адекватното функциониране на фирмите, биват забавяни. Периодите на разплащане са дълги, а авансовите възнаграждения са неголеми. Това само по себе си води до закъснения на издължаването към служители, партньори, подизпълнители и в крайна сметка междуфирмената задлъжнялост достига сериозни размери. Компаниите са принудени или да използват собствени средства, които съответно не могат да бъдат инвестирани, или допълнително да увеличават задълженията си към кредитори.
Трябва да споменем и недостатъците на нормативната база, която е изпъстрена с противоречащи си наредби, понякога водещи до парадоксални ситуации.
На въпроса, как могат да се решат всички тези проблеми, не може да бъде отговоренo еднозначно. Това изисква сериозни размисли и дебати от страна на специалисти и експерти. Действията и промените, които е необходимо да бъдат предприети, са немалко, но със сигурност могат да бъдат реализирани посредством общи усилия на държавните органи и представителите на бизнеса. Някои от нещата, които бих могъл накратко да изтъкна, са, че със сигурност трябва да има по-голяма адекватност при провеждането на процедурите за обществените поръчки. Необходимо е да бъде установен ясен и стабилен ред, да бъдат въведени гаранции за коректно провеждане на търгове, да бъдат спазвани сроковете от инвеститорите – държавните и общинските органи. В тази връзка са насочени и усилията на КСБ по създаването на типови тръжни документи, процедури и договори за възлагане, което се надявам в голяма степен да реши проблемите, както и обективно да защити интересите и на възложителя, и на изпълнителя. Наложителни са естествено изменения в Закона за обществените поръчки, Закона за устройството на територията, и в Закона за кадастъра и Имотния регистър.
Както всички представители на строителния бранш, и ние имаме сериозни очаквания от програмния период 2014 – 2020 г. Надяваме се, че различни добри практики ще бъдат застъпени при изпълнението на стратегическите планове, заложени в него. Съществуват редица условия, които биха подобрили обстановката за фирмите изпълнители при реализацията на обществените поръчки. Някои от тях са избягването на забавянията при провеждането на процедурите и при сключването на договорите, подобряване на ефективността на контролните системи на управляващите органи, поставянето на ясни акценти в политиката и действията на държавните органи. Необходима е по-добра комуникация между институциите и не на последно място от изключителна важност е и раздвижването на паричните средства.





Красимир Милушев, управител на „Красстрой” ООД:

Критерият „икономически най-изгодна цена” е по-добрият вариант за фирмите от бранша





„Красстрой” ООД е средна фирма. На пазара сме вече 16 години. Допреди няколко години финансирахме и строяхме жилищни блокове и къщи, но след началото на кризата тази дейност значително намаля. В момента основно участваме в търговете за обществени поръчки.
Един от най-големите проблеми в работата, с които се сблъсквахме и ние, а и повечето колеги, беше критерият „най-ниска цена”. След като многократно Камарата на строителите в България и ОП на КСБ – София, заявяваха, че това изискване трябва да отпадне, управляващите малко или много се вслушаха в нашето предложение. Сега вече в повечето случаи се взима под внимание „икономически най-изгодна цена”. Смятам, че това е по-добрият вариант за фирмите от брашна. Друг важен проблем, пред който са изправени компаниите, е липсата на оборотни средства.
Очаквам през програмния период 2014 – 2020 г. да продължи работата на отговорните органи по усвояването на средства по европейските програми, защото това означава осигуряване на поминък за строителните фирми. Също така Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради би могла да бъде сериозно перо, от което малките и средните компании от бранша да могат да се издържат.
Смятам, че ако се въведат електронни досиета на обектите, това би решило много от проблемите, с които се сблъскват колегите.





Петьо Димитров, управител на „Димстрой 5” ЕООД:

Лошата инфраструктура създава големи трудности


„Димстрой 5” ЕООД е малка семейна фирма, която стартира своята дейност в края на 1993 г. От тогава до момента ние сме както строители, така и предприемачи. Основно изграждаме жилищни сгради. Въпреки двете кризи – от 1997 г. и 2008 г., не сме спирали своята дейност.
Тъй като ние не участваме в търговете за обществени поръчки, може да се каже, че донякъде сме се спасили от този проблем, с който се сблъскват колегите – критерия „най-ниска цена”. При нас на дневен ред стоят други пречки – например лошото състояние на инфраструктурата. В квартал като „Кръстова вада” в София, който е сравнително централен, няма канализация. За това трябва да се прави канал на парче.
Друга трудност, която често срещаме, е, че един и същи закон се тълкува по различен начин в отделните общини и се изискват различни документи. Това неминуемо забавя строителния процес. Случва се така, че подготовката на даден проект в повечето случаи е много по-тежка от същинското му изпълнение.
Смятам, че програмата за саниране би могла да бъде сериозна инжекция за малките фирми като нашата.


Инж. Лъчезар Цветков, управител на „Валмекс“ ООД:

От програмния период 2014 – 2020 г. очаквам повече работа



Нашата фирма е средна. Занимаваме се със специализирано строителство – фундиране, укрепване, ВиК, изграждане на ПСОВ и т.н.
Проблемите са няколко. Един от най-важните касае нормативната база, свързана със строителството. Законът за обществените поръчки трябва да бъде осъвременен. Необходимо е да стане по-гъвкав, за да може и по-малките компании да имат възможност да печелят поръчки. Друг голям проблем е междуфирмената задлъжнялост.
От програмния период 2014 – 2020 г. очаквам да има повече работа за строителите и да няма забавяне в плащанията. Това е основното. Тъй като вече няма толкова голям брой външни инвеститори, единствените свежи средства в сектора идват от европейските програми.
По темата със забавените плащания мога да дам един пример от съседни страни. В Сърбия и Македония има записано правило, че плащането, независимо дали то е междуфирмено или между държавата и дружествата, трябва да се извърши в максимален срок от 60 дни. В противен случай следват сурови санкции.


Георги Спиридонов, директор строителство в „Пи Ейч Ай” АД:

Изискванията към строителите са като към инвеститорите



„Пи Ейч Ай” АД беше създадена през миналата година. Дружеството се занимава с изпълнение на строително-инвестиционни проекти.
В последните няколко години се наблюдава една лоша тенденция. Когато се явяваме на търгове, изискванията към нас, строителите, са почти равностойни на тези към инвеститорите. От нас се иска да осигурим финансов капацитет за почти цялостното финансиране на проекта. Сроковете по договорите обикновено са такива, че реално актуване може да се получи след цялостното приключване на обекта. В повечето случаи авансите са в размер на 10 или 20%, което означава, че строителят трябва да осигури останалите 80%, за да бъде проектът успешно финализиран. Дори това да стане, в много от случаите ние не можем да си вземем парите. Затова сме принудени да прибегнем до съдебни процедури. Във всички случаи основната тежест пада върху строителите.
За да се решат част от тези проблеми, е нужно да се правят по-качествени предпроектни проучвания, въз основа на които да бъдат изготвени качествени предложения. В 90% от случаите, когато ние сме печелили даден търг, в предварителните сметки има изпуснати коли­чес­тва.
Надявам се оперативните програми през новия програмен период да стартират колкото се може по-бързо. Въпреки че по всеобщо мнение 2015 г. се очертава като нулева.



Инж. Сокол Соколов, председател на Клуба на строителите ветерани в София:

Искаме да изготвим алманах на големите обекти




Една от основните цели, които си поставихме при създаването на Клуба на строителите ветерани в София, беше чрез опита, който сме натрупали, да подпомагаме отрасъла и КСБ.
Имаме идея да изготвим своеобразен алманах на големите обекти в страната. Той би останал за бъдещите поколения. Например, ако днес някой погледне обществено значими сгради, като Националния дворец на културата (НДК), Народния театър „Иван Вазов” в столицата или отделни подобекти на метрото, то той не би могъл по никакъв начин да разбере кой е работил по тяхното изграждане или реконструкция. На територията на София има още десетки подобни инженерни и архитектурни обекти. Затова смятам, че трябва да съхраним спомена за тези колеги строители.
Също така създадохме пет секции към нашия клуб – „Водно строителство”, „Транспортно строителство”, „Инженерно строителство”, „Гражданско строителство” и „Строители воини”.



Ивайло Петров, управител на „Атлас Балкан” ООД:

Понякога има пропуски още при самото задание за проектиране




„Атлас Балкан” ООД е специализирана в иновативните технологии за инфраструктурното строителство. Това означава, че към традиционните методи, които се използват в този сектор, ние добавихме доказали се технологии, използвани по света. Като най-важни бих посочил студеното рециклиране на пътни настилки, стабилизацията на слаби почви и горещото рециклиране на асфалтови настилки, което също има голям потенциал. Основен фокус за нас винаги е било търсенето на по-голяма ефективност, включително в цената, подобряване на качеството и екологичността на процесите.
Като един от най-основните проблеми, с които се сблъскват фирмите в сектора, бих посочил факта, че на много места все още няма разработена дългосрочна концепция за управление на инфраструктурата, особено при общинската и частната. Много често в по-малките населени места липсват знанието и опитът как да правят нещата по правилния начин. Това създава проблеми още при изготвянето на самото задание за проектиране, а когато даден проект е сгрешен или непълен, това впоследствие създава огромни трудности за строителя, независимо колко висококвалифициран е той. През последните няколко години, когато благодарение на европейските фондове започнаха да се изграждат мащабни обекти, все повече се сблъскваме с тези проблеми.



Йорданка Фандъкова, кмет на Столичната община:

Осигуряваме работа както на големите, така и на малките фирми от бранша




С вестник „Строител“ стартираме съвместна рубрика, в която ще показваме строителните обекти на София



Г-жо Фандъкова, преди десетина дни приехте бюджета на София за 2015 г. С какво е характерен той?
Бюджетът за 2015 г. на Столичната община е в размер на 1,498 млрд. лв. Той е с 30 млн. лв. повече от този за миналата година. Над половината от финансовия план за 2015 г. са средства за капиталови разходи, което показва, че продължаваме с устойчивите вложения във важни сфери, като транспорт, образование, екология, културно-историческо наследство и други. През последните години поради привличане на европейско финансиране успяхме чувствително да увеличим капиталовата програма на Столичната община и на практика се превърнахме в един от най-големите инвеститори в България. Освен че променяме средата, предоставяме възможности за развитие на строителния бранш в трудния период на икономическа и финансова криза. Спомагаме за създаване на нови работни места и за запазване на съществуващите. Това даде основание напоследък в различни изследвания София да бъде поставена на предно място в класации заедно с други градове от Европа и света по ръст на БВП и нива на безработица. Само преди две седмици излезе анализът на Global MetroMonitor и JPMorgan Chase за 2014 г. за най-бързо развиващите се градове в света. Столицата ни е на 30-о място от общо 300, като е само четири позиции след Лондон за този период. Класацията е изготвена въз основа на данни за БВП на глава от населението, който за столицата ни е изчислен на 2,5%, и нивото на заетост, което се е покачило с 3,4%. Това са допълнителни ефекти за развитието на града, които са важни, но разбира се, основното е това, което остава, вижда се и се ползва от хората.
И през 2015 г. над половината от средствата в капиталовата програма са по европейски програми – 391 млн. лв. Продължаваме изграждането на двата най-големи проекта – метрото и Завода за механично-биологично третиране на отпадъците на София. В момента тече процедура за избор на изпълнител на първия етап на третия лъч на подземната железница. Очаквам до края на годината да започне и същинското строителство, след като бъде сключен договор. Интересът към изграждане на метрото е огромен. Имаме 14 обединения, които кандидатстват. Предстои отварянето на ценовите оферти.
За завършване на завода за отпадъци и на инсталацията за RDF гориво сме заложили над 150 млн. лв.
За възстановяване, ремонт и разширение на пътната мрежа сме предвидили 86,3 млн. лв., а над 14 млн. лв. ще инвестираме в нови детски градини. По този начин даваме възможност за работа както на големи строителни фирми за изграждане на мащабни ключови обекти, така и на по-малките дружества чрез проектите за детски градини, рехабилитацията на уличната мрежа и пр.
Над 100 млн. лв. са средствата, които отделяме за нови автобуси и трамваи. Това е сериозна програма за обновяване на градския транспорт.

Кои са основните проблеми на общината и какво е тяхното решение?
Трудностите в двумилионен град са много и се виждат. На базата на най-големите очаквания на гражданите формирахме нашите приоритети, които последователно следваме. По отношение на придвижването в столицата заложихме на развитие на градския транспорт чрез строителството на най-екологичния – метрото. От миналата година започнахме да инвестираме сериозно и в подобряване на състоянието на превозните средства. Вече 90% от тролейбусите са подменени с нови. Закупихме 20 нови трамвая, които се движат по линия №7. Очакваме през тази година да сключим договор за доставка на още пет трамвая. През миналата година пуснахме в движение нови 46 автобуса от общо 126, които са по проекта, финансиран по ОП „Околна среда 2007 – 2013“. В София вече са следващите 20 автобуса, които до дни ще пуснем в движение. Закупихме и 10 метровлака.
През тази година програмата продължава с доставката на новите автобуси, но и със сключването на договор за други 110, за които средствата са осигурени чрез заем от Европейската инвестиционна банка. Състоянието на градския транспорт е един от най-често поставяните проблеми. За решаването му освен на подмяната на превозните средства сме заложили и на изграждането на интелигентна система за управление на трафика. Целта ни е да се дава предимство на градския транспорт. По този начин вярваме, че повече хора ще оставят личните си автомобили и ще се возят на автобуси, тролеи и трамваи. Строителството на изцяло нови инфраструктурни обекти е сред основните мерки за облекчаване на трафика. Знаете, че вече изградихме пет естакади. През миналата година пуснахме в експлоатация и тази при Семинарията, и кръговото кръстовище на Лъвов мост. През 2015 г. се надявам, че след приключване на съдебните процедури ще започне и изграждането на кръстовището на две нива на бул. „България“ и бул. „Акад. Иван Евстатиев Гешов“. Това може би в момента е най-натовареното място в София.
Заедно с ремонтите на улици и булеварди залагаме и изграждането на велоалеи.
Новото ни предизвикателство е осветлението. В момента се изпълнява проект за подмяна на уличните лампи в „Дружба“, Банкя, в централна градска част и по бул. „Цариградско шосе“. На мястото на старите осветителни тела се поставя LED осветление. Разликата се вижда от всички. Например когато пътуваме по бул. „Цариградско шосе“, тя може да се открои, тъй като има и нови, и стари съоръжения. На базата на този пилотен проект разработваме цялостна програма за подмяна на осветлението и за изграждане на такова в крайните райони на София, тъй като за съжаление там все още има тъмни улици. Схемата ще се изпълнява в продължение на няколко години. Това е нова инициатива, по която работим.
Продължаваме да преодоляваме недостига на места в детските градини със строителството на нови. Има райони, в които на практика този проблем вече е решен. Това са крайните градски територии, в които успяхме да изградим детски заведения. До този момент общо над 70 са построените сгради. Всички нови детски градини са енергийно ефективни обекти с осигурена пълна достъпност, с физкултурни салони, повечето от тях са с басейни. По този начин малчуганите ни получават най-добрата услуга. През тази година ще бъдат завършени 8 сгради и ще започне изграждането на други 8.
Разбира се, ще посоча и решаването на проблема с бездомните кучета чрез строителството на нови приюти. Това стана благодарение на промяната на наредбата, която ни позволи да изграждаме значително по-евтино обектите.
Вече имаме нови около 1000 места, където да се прибират и настаняват агресивни кучета или глутници. Продължава и работата по програмата за кастрация. Работим със сериозни международни неправителствени организации за защита на животните. Влязохме през последните години в промишлени зони, в ромски квартали и затова при последното преброяване, направено преди две години, се установи намаляване броя на бездомните кучета. Предстои скоро да се направи ново. Важното е, че в тези усилия не сме сами. Имаме разбирането на министъра на земеделието и храните Десислава Танева за промяна в закона, която да позволи създаването на национална програма. Проблемът с бездомните кучета може да бъде решен само ако всички общини у нас работят сериозно по тази тема.
За нас развитието на зелената система, градините и парковете е приоритет, за да има повече места за разходка и за развлечение. На практика работим по всички приоритети на общината, но за постигането на резултати са необходими време и средства.
Много важен проблем, който съществува в крайградските райони на София, е липсата на канализация. Имаме мащабна инвестиционна програма, която изисква огромен финансов ресурс. През последните години използваме предимно европейски средства за строителството на канализация и подмяна на водопровод. Досега са изградени над 100 км канализация и сменени водопроводни тръби. Очакваме отварянето на новата Оперативна програма „Околна среда“, за да продължим строителството. Хората с право очакват решаването на този въпрос.

Столичната община ще продължи ли да бъде най-големият инвеститор и през програмния период 2014 – 2020 г.?
Нашето намерение е такова. Натрупахме достатъчно капацитет и имаме добри екипи, които работят и подготвят проекти. Влагаме последователни усилия, за да сме готови, когато се отворят новите програми, да имаме предложения за финансиране. Затова и проектът за третия лъч на столичното метро бе първият, включен в одобрената в края на миналата година ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“. За съжаление знаете, че отварянето на новите програми закъсня с една година. Използвахме това време, за да разработим още проекти. Можем да кандидатстваме, както вече казах, и по ОП „Околна среда 2014 – 2020“ за изграждане на канализация и подмяна на водопровод и за реализацията на новата инсталация в „Топлофикация“ – София, за оползотворяване на горивото от завода за отпадъци. В същото време в момента се довършват предложенията, с които ще кандидатстваме по ОП „Региони в растеж“. Обектите са включени в Интегрирания план за градско възстановяване и развитие. Сред тях са саниране на детски градини, на социални, културни сгради и продължаване на проекта за модернизация на градския транспорт чрез реконструкция на трамвайни линии. Много важни са инициативите за централната градска част. През следващата година предстои да бъдат реконструирани ул. „Граф Игнатиев“, бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“, бул. „Цар Освободител“, където категоричното ни решение е да го обновим и да запазим символа на София – жълтите павета. Тук те са доста амортизирани, имат нужда да бъдат пренаредени и част от тях да бъдат подменени. Стремежът ни е центърът на столицата да придобие вида, който заслужава като един от най-старите европейски градове. Инвестициите в културно-историческо наследство са включени в проектите за финансиране с европейски средства. Имаме много проекти, които са готови и с които сме сигурни, че ще можем да привлечем и допълнителни средства. Очаквам да се реализират и обекти по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради, чието изпълнение започна. В София стартира процесът на регистрация на сдружения на собствениците и подаването на заявления за интерес.

Как стимулирате частните инвестиции в столицата?
Това е най-важният въпрос за развитието на икономиката в града. На първо място – чрез подобряване на инфраструктурата на София. Преди дни най-накрая стартира строителството на Северната скоростна тангента. Знаете, че перспективите за развитие на столицата са големи в северните части на града и затова беше изключително важно да има добра инфраструктура и достъп, за да може инвеститори да проявяват интерес към изграждане на логистични центрове и промишлени зони. В същото време там има възможност и за реализацията на жилищни проекти.
Другият фактор освен добрата инфраструктура безспорно са и добре подготвените кадри. В София са най-добрите училища и университети, Българската академия на науките. Бизнесът има интерес да инвестира, за да използва всички тези добре подготвени млади хора, особено за IT сектор е огромна възможност, която е важно да се развива. Самият факт, че въпреки икономическата криза според изследванията БВП на София се увеличава, говори, че усилията ни дават резултат. Продължаваме да работим за предоставяне на качествени услуги и внимание към инвеститорите. Подобряването на административното обслужване също е важен фактор. Преди дни представихме част от възможностите, които имаме за предоставяне на електронни услуги. Голяма част от тях са насочени към фирмите.
Нека да не забравяме един важен сектор, като културните и творческите индустрии, които стимулираме и чрез програми за финансиране на техни проекти. По програма „Култура“ вече имаме подадени над 260 предложения по електронен път, което облекчи всички организации, затова не на последно място поставям работата си по административното обслужване с акцент дигитализация и възможност за е-услуги. Това ще облекчи гражданите и бизнеса, но ще осигури и повече прозрачност и доверие към Столичната община.
В програмата ни е и отдаването на концесия на спирките на градския транспорт. Те са общо 2500 и са разделени в четири зони. Във всяка група на практика има около 600 обекта. Типовете съоръжения са три.
Според условията на конкурса, както е подготвен, един и същи кандидат няма да може да участва за повече от два района на София, иначе ще бъде декласиран от цялата процедура. Срокът на концесията ще е 15 години с възможност за удължаване с още пет.

Кои ще бъдат първите обекти, които ще се реализират през 2015 г.?
Чакаме да се затопли и ще започне третият етап от обновяването на бул. „Витоша“. Стойността на договора е 1,5 млн. лв. Ще рехабилитираме и неремонтираните части на бул. „Цариградско шосе“. Ще направим организация на движението така, че все пак да гарантираме, че няма да има пълно затваряне на булеварда. Ще има затруднение при строителството, но считам, че през миналата година показахме как със сериозен контрол успяваме да спазваме сроковете и да подобряваме градската среда.
В момента върви и тръжна процедура за строителството на парк „Възраждане“. Средствата са осигурени по инициативата JESSICA. Надявам се след близо 40-годишна пауза да имаме нов парк в София в края на 2015 г.

Как си сътрудничите с Камарата на строителите в България и ОП на КСБ – София?
Ние сме добри партньори. Винаги работим в сътрудничество. Камарата на строителите в България е част от Консултативния съвет по бизнес към Столичната община. В този състав обсъждаме както бюджета на София, така и различни нови предизвикателства, каквото в момента е програмата за саниране на панелните блокове. Поканихме ръководството на Камарата на строителите в България заедно с други браншови организации и те заявиха готовност да си партнираме и да участват при разработването на документацията. Така че ще се възползваме от експертния потенциал на Камарата и ще заложим такива условия, които ще гарантират, че ще има максимална прозрачност и много компании ще се включат в тази доста амбициозна задача, която имаме шанса да реализираме.

В. „Строител“ стартира постоянна рубрика „София строи“, в която ще представяме големите обекти в столицата. Бихме искали тя да се осъществява съвместно със Столичната община. Считаме, че благодарение на инвестиционната си програма София се променя ежедневно и става по-красив, модерен и добър за живеене град.
Подкрепям напълно инициативата, която предлагате, и съм убедена, че заедно ще можем да информираме софиянци и гостите на града как се изграждат обектите и какви са добрите резултати. Едни от първите проекти, които ще представим, са разширението на метрото, защото започнаха пробите с влаковете, и строителството на завода за отпадъци.



Веселин Пенев, областен управител на София-град:

Необходимо е да възстановим връзката „образование – наука – бизнес“





Г-н Пенев, как протича дейността на оглавяваната от Вас Областна администрация София-град?
През годините голяма част от основните ни ангажименти са приели една инертност в ежедневната работа, като немалка част от функциите ни са придобили формален характер. Искреното ми намерение, както и на колегите е в рамките на първите ни месеци да променим радикално това. В тази връзка са и нашите приоритети, отнесени преди всичко към решаването на проблемите на София като основен административен, икономически, културен, научен и спортен център на страната. В тясно сътрудничество с ресорни министерства, Столичната община и под егидата лично на премиера сме предприели действия за реализация на кадастралния план на район „Студенски“, където почти от нулата ще е необходимо да бъдат обследвани всички терени, за да се узакони собствеността на всеки един заинтересован. Инициативи имаме и по решаването на казусите с три от емблематичните стадиони на територията на столицата – „Септември“, „Локомотив“ и „Герена“.
Предприели сме цялостно преструктуриране на администрацията с цел повишаване на нейната функционалност и възможност да приключим голяма част от изостаналите през годините преписки на граждани и институции. Това не влияе на ежедневната ни ангажираност с решаването на текущо възникващите ни задачи.

Какви обекти се изпълняват в момента на територията на област­та?
Те са за подобряване както на техническата, така и на социалната инфраструктура с поставен акцент върху развитие на транспортната, в това число изграждането на метро в София. Реализирани са също и различни меки мерки в сферите на образованието, социалните услуги и културните дейности. Обновени са редица места за отдих.
В момента се работи по проекта за изграждане на отклонение на първата линия на метрото до летище София и „Бизнес парка“ в жк „Младост 4“, за интегрирания столичен градски транспорт, за строителство на системата от съоръжения за третиране на битовите отпадъци на Столичната община, обновяване на парковото пространство около НДК, реализацията на „София Тех Парк“ и други.

Какви са основните проблеми в района и как могат да бъдат решени те?
Както в национален, така и в регионален мащаб основна трудност са недостатъчната ефективност и конкурентоспособност на икономиката в международен план и ниската производителност на труда. Това е в резултат на отсъствието на модерни високотехнологични производства с висока добавена стойност, слаба връзка между науката и бизнеса, както и липсата на модерни индустриални и логистични зони, технологични паркове и бизнес инкубатори.
Необходимо е да се работи за възстановяване на нарушената през последните две десетилетия връзка „образование – наука – бизнес”. Целта е повишаване на икономическата конкурентоспособност, технологично обновяване, насърчаване на научноизследователската и иновационна дейност, създаване на привлекателна среда за компаниите и подкрепа за МСП и стартиращи дружества. Необходимо е да бъдат подкрепяни иновативни производства, които са в състояние да създадат така нужните престижни работни места за задържане на младите квалифицирани кадри и стимулиране на творческия им потенциал, както и въвеждане на зелена икономика във всички възможни сектори.
Възстановяването на Софийската Света гора и приобщаването на културното наследство на града към системата на туризма е добър стимулатор на икономическия растеж. Използването капацитета на минералните извори и лечебния микроклимат за развитие на лечебен и СПА туризъм ще насърчи развитието на района.
Друг основен проблем е значителното изоставане в базисната инфраструктура в сравнение с други европейски области от подобен ранг. Тя е силно амортизирана в централната градска част, има недоизградени връзки с някои от крайградските населени места, лошо поддържани зелени зони, детски и спортни площадки, недовършени градски паркове с недостатъчно терени за отдих, спорт и атракции.
Необходимо е изграждане на адекватна комуникационно-транспортна и инженерно-техническа инфраструктура. Нужно е да се построят обекти с цел развитие на иновациите и осигуряване на достъп до скоростен широколентов интернет на цялата територия на областта, да бъде създадена сигурна и безопасна среда чрез адаптиране към климатичните промени и намаляване на рисковете от природни бедствия и аварии.
Трябва да се обърне голямо внимание и на нарасналия брой на населението в неравностойно икономическо и социално положение, засилената емиграция на млади, образовани и креативни личности в чужбина, продължаващия спад в качеството на образованието и квалификацията на човешките ресурси.
Насоките, в които следва да се вложат сили, са ориентирани към подобряване достъпа до заетост, образователни, здравни, социални и културни услуги, развитие на спорта и младежките дейности за всички живеещи на територията на областта граждани, преквалификация и обучение в съответствие с потребностите на региона за повишаване на мобилността на работната сила.
Чрез привличане на частния сектор и НПО в партньорство с държавата област София-град и Столичната община работят за обединяването на усилията и ресурсите за намаляване броя на хората, живеещи под прага на бедността, за поощряване на дарителството и доброволчеството, за възраждане на социалната, етническата и религиозната толерантност.

Как стимулирате инвестициите в района?
За привличане на сериозни вложения водещ аргумент за нас е използването на невероятното съчетание на историческите, географските и климатичните дадености на региона като цяло, както и съчетаването им с най-неизползвания за съжаление до момента ресурс на София – нейните минерални извори. Това е една недостатъчно разработена ниша, която има потенциал да превърне столицата на България в още по-привлекателен туристически център.
Не е за подценяване и възможността на базата на прекрасната си инфраструктурна ситуираност да бъде възобновено и промишленото строителство, примери за което вече има. Рутинните неща, които правят притегателен един регион, като ниски данъци и евтина работна ръка, никак не са достатъчни към днешна дата. Без сериозни промени в областта на антикорупционните действия, облекчаването на лицензионните режими, въвеждането на електроните обществени поръчки и всичко, което очаква малкият и средният бизнес, трудно бихме привлекли инвеститори в желаните за мащабите на област София-град параметри. Бих си позволил дори да коментирам тази болна за мен тема и в друг ракурс. Почти нищо не се прави по отношение на т.нар. профилен финансов маркетинг на страната ни, който е предпоставка за привличане на вложители от съвсем друг мащаб и от различни части на света. Едва след навлизането им вече бихме могли да очакваме и някакъв радикален инвестиционен бум, който ни е така необходим към момента.

Как работите с Камарата на строителите в България и нейното Областно представителство?
За съжаление за краткото време от моето назначение все още не съм успял да се срещна с тях, но съм сигурен, че ще намерим много общи идеи, по които ще си сътрудничим успешно в рамките на все по-големия инвестиционен интерес и възвръщане на стабилността в бранша като цяло.

Какви са Вашите очак­вания за развитието на областта през програмния период 2014 – 2020 г.?
Те са свързани основно с изпълнението на областната стратегия, която до голяма степен вече реализира целите си – превръщането на област София в устойчив и балансиран икономически, политически, културен, научен и спортен център с висок стандарт на живота и със стратегическо значение в националната и европейската урбанистична и полицентрична мрежа. Искам да благодаря, че ми предоставихте възможността на страниците на вашия прекрасен вестник да представя дейността на оглавяваната от мен структура.


Росица Тодорова, областен управител на Софийска област:

В областта се реализират над 40 значими инвестиционни проекта



Г-жо Тодорова, кои са основните Ви приоритети като областен управител на Софийска област?
Администрацията работи усилено. Екипът ни е мотивиран и решен да помага на всички, които имат нужда от нашето съдействие. Отворени сме за ефективно сътрудничество както с общините на територията на Софийска област, така и с фирмите инвеститори и гражданите.
По отношение на инвестиционната политика и строителството то бих казала, че сред основните ни приоритети са подобряване на ВиК и пътната инфраструктура, екологията, както и проектите за управление на отпадъците, с които ще се постигне по-устойчиво и екологично развитие в района. Разбира се, ще се стремим да привлечем повече вложения. Тук трябва да имаме предвид, че в нашата област работят едни от най-големите данъкоплатци в България в сферата на добива и преработката на полезни изкопаеми.
Не мога да пропусна и Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради, защото на територията на общините има много блокове, които могат да се обновят по нея. Вече има заявен интерес за кандидатстване, така че се стараем да бъдем полезни и на общинските власти, за да може инициативата да стартира и да върви безпроблемно.
Не на последно място и, разбира се, в зависимост от възможностите ни ще обърнем внимание на превенцията на бедствия и аварии – най-вече на поддържането на про­во­ди­мост­та на речните корита. Ще се стараем да бъдем в подкрепа на общинските администрации при осъществяване на тези мерки.

Какво е състоянието на Софийска област по отношение на строителството?
В нашия обхват попадат най-много общини. Ние сме част от най-развития в икономическо отношение Югозападен район. Естествено е да гледаме приоритетно на строителството и да привличаме инвестиции. На територията ни е ГКПП Калотина, преминават две магистрали – „Хемус” и „Тракия”. Тук са и предприятия, които заемат първите позиции по брутен вътрешен продукт в индустрията на страната: „Аурубис” – Пирдоп, „Елаците – мед” в Мирково, „Дънди прешъс металс Челопеч“ и други. Не мога да не отбележа, че именно „Аурубис” стана „Инвеститор на годината” за 2014-а, получавайки престижната награда в сферата „Опазване на околната среда”. Ние сме щастливи от факта, че инвестиционната програма на компанията е на обща стойност 44,2 млн. евро и че по-сериозният процент от тях се разходва именно за опазване на околната среда.
В Софийска област са изградени също и най-големите логистични зони в страната ни – край Божурище и Елин Пелин, както и две водноелектрически централи – на р. Искър в община Своге. На територията ни са кк Боровец и Копривщица. Бяха построени и вече функционират три от най-големите спортни зали в страната – в Самоков, Ботевград и Сливница, а в процес на реализация са комплекси в общините Мирково и Годеч.

Разкажете ни за проекти, които се изпълняват на територията на об­ласт­та.
Повече от 40 са по-значимите инвестиционни обекти. Издадени са разрешения за строеж от областния управител през 2014 г. за ремонт и изграждане на оптична кабелна линия „Костенец – Боровец“, депо за утайки от пречистване на отпадъчни води и газове, както и надграждане на хвостохранилище и довеждащ канализационен колектор до пречиствателна станция на територията на общините Златица и Пирдоп. Сред останалите обекти са подобрения на тръбопровод до хвостохранилище „Челопеч” в общините Чавдар и Челопеч, рехабилитация на Златишкия проход и пътя Мездра – Своге – Нови Искър, обновяване на въздушна линия 110 kW „Кашана”.
Почти във всички общини са в процес на реализация редица строителни проекти. Най-значимите от тях са разширяване на икономическата зона „София – Божурище” и изграждане на пречиствателна станция за питейни води, както и ремонт на водопроводната мрежа в общините Ботевград и Костинброд. Интегрирани инвестиционни проекти във водния сектор се изпълняват и в общините Етрополе, Копривщица и Мирково, а на територията на Костинброд предстои и изграждането на нов водопровод от 12 км до „Производствен център Кока-Кола ХБК България“ АД за над 5 млн. лв. В Етрополе се реализира и реконструкция на болницата. В Годеч се обновява читалищната сграда и се правят детски площадки. В общините Ихтиман, Копривщица, Горна Малина, Пирдоп, Чавдар и Челопеч се строи нова централна градска част. В Копривщица предстои и изграждане на обект „Аквапарк”, а в Долна баня – голф клуб „Ибър“. Рехабилитация на улична мрежа и пътища се планира в общините Сливница, Мирково и Челопеч, а в Чавдар са в процес на реализиране проекти за изграждане на спортно-туристическа атракция и увеселителен парк. В Своге продължава реализацията на мини ВЕЦ-овете по р. Искър, строи се хотел в с. Заселе. На територията на община Елин Пелин се очаква да започне изпълнението на ваканционно-развлекателен комплекс „Света София”. Много са инвестиционните проекти, които са в процес на реализация или предстои такава в Софийска област, опитах се да изброя най-значимите.

Какви са основните проблеми и как могат да бъдат решени те?
В областта на строителството основната ни трудност е осигуряването на средства и намирането на инвеститори за реализация на проектите на общините. Кметовете разчитат основно на финансиране от Европейския съюз.
Що се отнася до състоянието на общините, основните проблеми са свързани с инфраструктурата – пътната и ВиК. Почти във всички населени места те се нуждаят от цялостен ремонт и обновяване, както и от изграждане на пречиствателни станции за питейни води. Общините имат проблеми с опазване на околната среда – закриване на нерегламентираните сметища, както и на хвостохранилищата в Средногорието.
Те могат да бъдат решени основно чрез проекти по оперативните програми и осигуряване на финансиране от структурните фондове на Европейския съюз. Другата възможност е привличането на чужди инвеститори.



ПРОБЛЕМИ

1. Лошо състояние на пътната и ВиК инфраструктурата
2. Емиграция на младите хора в чужбина
3. Усложнени бюрократични процедури

РЕШЕНИЯ

1. Осигуряване на средства за обновяване на пътната и ВиК инфраструктурата
2. Създаване на работни места с цел оставане на младите кадри у нас
3. Намаляване на административната тежест



Какви мерки предприемате за стимулиране на вложенията в района?
Като не налагаме каквито и да е ограничителни процедури по отношение издаване на разрешения, съгласуване на проекти за строеж, не забавяме изпълнението на постъпили искания в областната администрация от инвеститорите и общините. Насърчаваме местните власти да се развиват и работят в тази посока – привличане на средства и реализиране на строителни обекти, като им предоставяме, при изразено желание от тях, терени и сгради – държавна собственост, за управление.

Как работите с Областното представителство на Камарата на строителите в България – София?
Представители на ОП на КСБ – София, са включени в Областния съвет за развитие на Софийска област. За двата месеца от постъпването на новия ни ръководен екип все още не е провеждано заседание на органа и не сме имали възможност да установим работни контакти с КСБ. Предстои ни среща с представители на ОП на Камарата.

Какви са Вашите очаквания за развитието на Софийска област през програмния период 2014 – 2020 г.?
Искреното ми желание за района е свързано с максимално обновление на облика и инфраструктурата в общините чрез спечелени и реализирани колкото е възможно повече инвестиционни проекти със средства от ЕС, както и с пари на наши и чуждестранни инвеститори. Надявам се да решим проблемите с ВиК и пътната инфраструктура, с подобряване условията за живот на населението и намаляване процента на безработните чрез разкриване на нови работни места.
На дневен ред пред екипа ни стоят няколко големи инвестиционни обекта:
„Св. София” край Елин Пелин, новият водопровод край Костинброд, още един – засега все още на идейна фаза, свързан с обезопасяване на хвостохранилищата в Средногорието, както и изграждането на мини ВЕЦ-ове на р. Искър в община Своге. Очаквам те да бъдат успешно осъществени през програмния период 2014 – 2020 г.
И не само те.


Васко Стоилков, кмет на община Сливница:

Регионът ни ще стане новият хит за изграждане на къщи и вили за столичани



Софийските възможности за бизнес, за култура, за отдих и развлечение, които привличат младите хора на нашия град – това са все неща, които са „на една ръка разстояние” от Сливница. И затова в общината миграционни процеси не се забелязват. Напротив, откроява се друга тенденция – с благоустройствените мероприятия, които осъществяваме със строителния бранш – екопътеки, атракциони, спортни площадки, с постоянното изграждане на втори дом – не само вили – от по-заможни граждани, районът става все по-привлекателен. Забележете, в най-голямото ни село – Алдомировци, се заселиха и си
построиха къщи над 150 души само по време на моя мандат.
Харесва ми, че името на ОП „Региони в растеж” даде името на вашата сериозна рубрика. Признавам, че вашите публикации и тук, и за общините ми допадат изключително. Най-малкото защото си сверявам часовника с колегите кметове… А и те с мен сигурно. Затова ще им разкажа за моята продължителна, но завършила с успех борба с държавната администрация за прехвърляне на голям имот – стари казарми, собственост на Министерството на отбраната, на Сливница. Това са 650 дка, които можем да предложим на бъдещите инвеститори, за да развиват бизнес при нас. Ето, вече двама
сериозни вложители са декларирали намеренията си да построят фабрики
там. Едната фирма е френска, в печатарската сфера. Втората с европейско финансиране ще произвежда различни видове опаковки за бита. Тук само за оборудване са вложени около 4 млн. лв. Двете фабрики ще осигурят заетост за около 200 души, като 2/3 от тях ще са от нашата община. Белгийска компания закупи терен и ще прави фабрика за интериорни врати без каса.
Тук искам да развия и темата за децентрализацията. Ще бъде добре, ако някога ние, кметовете, можем да определяме данъците. Да се борим на свободния пазар за инвеститори, като предлагаме по-добри условия, повече данъчни облекчения… Новият програмен период 2014 – 2020 г.? За мен той пак е свързан със строителство, с взаимодействието на общината с фирмите от вашия бранш.
Сега предстои изграждането на четири нови пътя. До три от селата, които ще свържем с тях, забележете, никога не е имало асфалтово шосе. XXI век… Въпреки че това са едни от най-старите населени места в община Сливница, те сега за първи път ще се сдобият с асфалт до портите на къщите.
Това са селата Бахалин, Пищане и Повалиръж. И трите са невероятни, с прекрасна природа, но именно липсата на добър път до тях е причина да изостанат в развитието си. Сега ще коригираме това. Селата ще станат новите хитове за краткотраен отдих, за туризъм, а и за строителство на къщи и вили. Ток, път и вода – това са трите основни стълба за съживяването им. Длъжен съм като кмет това да им го осигуря.
Затова наблягаме и на различните форми на туризъм, на бази за спортуване и почивка, на фабрики за иновативни изделия. Нашето мислене в това направление е, че каквото и решение да приложим на територията си, не забравяме, че само на 12 – 15 минути от нас имаме над 1 млн. активни потенциални клиенти. Сред тях са и професионалните отбори, защото разполагаме с многофункционалната спортна зала „Арена Сливница“. И още нещо – нашата, а и моята особена гордост от работата през изтичащия мандат – е дейността ни по мерките за енергийна ефективност.
В едно от нашите училища подготвяме основен ремонт по изискванията на Норвежката програма. Училището ще стане първото в България, което ще се отоплява чрез термопомпи и слънчеви панели. Когато системата заработи, то няма да плаща и стотинка за отопление – слънчевите панели ще произвеждат електричество и то ще се акумулира. После се захранват термопомпите и това е.



Цветанка Йотина, кмет на община Мирково:

Ще имаме голям спортен комплекс




Строителните дейности в общината са постоянният приоритет в работата ни. Реализираме европейски проекти по Програмата за развитие на селските райони. Започнахме подмяна на водопроводната система на с. Бенковски. В с. Буново направихме тротоари и реновирахме 6,5 км общинска пътна мрежа. Извън регулацията ще изградим и отводнителните канавки, което за едно планинско село е много важно. За всички проекти, свързани с инфраструктурата, получихме европейско финансиране за 2,7 млн. лв.
Сами разбирате, че за да станат факт тези средства, общинската администрация е разработила съответните предложения, кандидатствала е с тях пред Управляващия орган, където по достойнство са оценили качеството им.
Предстояща е рехабилигацията на основния път, който преминава през с. Смолско. Там проектът е на стойност 1,5 млн. лв.
В общинския център успяхме да асфалтираме всички улици
– общо 12,5 км, като, разбира се, преди това под тях подновихме остарялата водопроводна мрежа. За около 2 млн. лв. монтирахме бордюрите и тротоарите, решихме проблема с осветлението и т.н.
Започнахме строителството на голям спортен комплекс. Стойността на проекта е за 5,5 млн. лв. Ще има различни игрища – за волейбол и баскетбол, тенис на корт и футбол на малки вратички. Ще се изгради голям футболен стадион с 1200 седящи места на трибуните. В покритата зала ще има място за фитнес, за шах, ще се построи и плувен басейн 12,5 на 25 м. И всичко това се случва в една малка средногорска община, която след завършване на тези наши начинания ще се превърне в
оазис на спорта, отдиха и туризма.
Разбирам, че на 100% не можем да изпълним всичко, което се очаква от нас, но пътищата ни са добри, няма проблеми с линейките, с продоволствието, с водопровода и електричеството. Географски шанс е, че в района на Средногорието са съсредоточени могъщи медодобивни комплекси. Голяма част от населението работи там и има добри доходи. Предприятията плащат концесионна такса към държавата и към общината. Освен това те са и сериозни дарители. Хората вече не се примиряват с 200 – 500 лв. заплата. Те знаят, че колкото повече и по-качествено работят, колкото по-образовани и квалифицирани са, толкова по ще бъдат стимулирани материално. И затова всеки търси за себе си и за семейството си по-добро място за живеене. За някои това е община Мирково, за други – не, което е разбираемо. Младите са длъжни да открият щастието си.
Чакам с нетърпение новият програмен период да стартира, защото ние сме готови със седем проекта и те особено сериозно се отнасят към строителния бранш.
Някои от тях са вече и с разрешително за строеж. Основно пак са свързани с инфраструктурата, защото за мен това е най-важното. Искам хората да пият чиста и вкусна вода, да имат изрядна канализационна система, да не си чупят колите по разбити пътища и да водят децата си в отоплени, чисти и светли детски градини и училища. Вече се нуждаем и да надграждаме, да развиваме и да печелим от туризъм, да можем в събота или неделя да излезем на риболов, да имаме бърз интернет и други връзки със света, т.е. в един момент трябва да стане така, че животът в село да не се различава по никакъв начин от този в града. А наскоро строителите направиха и първата копка за рехабилитацията на водопроводната мрежа – трети етап, в общинския център, с което ще завършим на 100% подмяната й в Мирково. Това пак става с европейски пари за 3,5 млн. лв.
Може би сме амбициозни хора, защото нашият исторически избор е свързан с делото на най-големия български революционер – Васил Левски,
чийто паметник сякаш изведнъж се появява на един от завоите на шосето…
Наистина имахме основание да изградим мемориалния комплекс, защото Апостола е създавал в нашия регион своите революционни комитети и затова признателното население помогна да построим този паметен знак.


Калоян Илиев, кмет на община Ихтиман:

Длъжни сме да газифицираме града



През моя мандат основно се промени отношението на хората към работата на кметската администрация. И това стана заради видимите резултати от строителните дейности в инфраструктурата, от спечелените проекти, финансирани от Програмата за развитие на селските райони. Нещо много важно за Ихтиман – завършихме изграждането на отводнителния канал на града. Това беше отговорно строителство, защото се отнасяше за зоната, която формира водосбора от Ихтиманска Средна гора. Наблегнахме на него, защото не искам да се повтори 2005 г., когато водите от планината направиха сума ти поразии.
Имаме завършени обекти, има и други, които още се изграждат. Към Министерството на регионалното развитие и благоустройството сме приключили проект, свързан с енергийната ефективност на училище „Св. св. Кирил и Методий” в кв. „Изток”, където основно е съсредоточена ромската общност.
Чрез Международния фонд „Козлодуй” изпълнихме нормите за ЕЕ в детската градина на с. Вакарел.
Приключихме голям ВиК проект в с. Стамболово на стойност 4,2 млн. лв.
Това село ще остане в историята на общината с изцяло нов водопровод и ПСОВ.
Там сред красивата природа живеят около 700 души. Хубавите ни благоустроени села искат да развиват туризъм в различните му проявления. Всичко това обаче означава съхранена природа. А ПСОВ правят именно това, затова ще търсим средства за тяхното изграждане.
Имаме два проекта за селата Живково и Вакарел за строителство на водопроводи през програмния период 2014 – 2020 г. Там съоръженията са много стари, често аварират, а специално Вакарел с неговата надморска височина и летни жеги често е подложен на „безводен терор“, когато живителната течност спира понякога за дни. Проблемът е сериозен и е свързан с довеждащия водопровод от яз. „Искър”, който се стопанисва от структурите на ВиК. Те не са от най-богатите дружества, за да могат да заделят собствени средства. Общинският бюджет не стига и затова сме се насочили към европрограмите.
Сега правим реконструкция на централната градска част. Одобрената безвъзмездна финансова помощ е 1 883 100 лв. Обхватът на проекта е пространство с площ 15,5 дка. Това е много работа за строителния бранш.
И нещо много важно – един сериозен инвеститор – Automotive Leather Company, построи при нас фабрика за кожени седалки за Mini Cooper. Назначени са към 500 работници. А бизнесмен от Малайзия купи терен в общината, за да построи фабрика за преработка на гъби и билки – и диворастящи, и култивирани. Проектът е амбициозен. Само за земята инвеститорът плати 300 хил. евро. Общината продължава да поддържа реномето си и с голф игрището. Там, както сте забелязали, има интересни със своята архитектура къщи – българска, японска, баварска и т.н.
Усеща се определено раздвижване в икономиката на страната, а и в строителния бранш като цяло. Ние се стремим всеки строителен обект, който общината обявява, да се изгражда от различна фирма. При спазване на всички нормативни актове, естествено. По този начин се съхраняват нашите майстори. Спечелилите търгове големи компании набират подизпълнители почти само от Ихтиманската община. Бизнесът трябва да се развива, но парите да остават най-вече при нас. Местните дружества са малки и не могат самостоятелно да участват в големите поръчки. Затова ги наемат като подизпълнители.
Нашите строители са кадърни хора и с каквото са се захванали, винаги е излизало добро, за което съм им благодарен.
Твърдо се придържам към програмата, заради която съгражданите ми ме избраха за техен кмет. Една от точките, по които все още работим, е газифицирането на града. Станцията на „Булгартрансгаз” е на наша територия – край с. Стамболово, и е недопустимо да не сме прекарали екологично чистото гориво до ихтиманските домове и общински сгради.


Йордан Йорданов, кмет на община Елин Пелин:

Браншът промени визията на района



Въпреки видимите успехи на общинската администрация на първо място съм длъжен да кажа, че реализацията на пречиствателната станция зацикли. Еврофондовете бяха спрени. Иначе сме направили прединвестиционното проучване, имаме и идеен проект. Все още не можем да влезем в процедура за инженеринг и изграждане на самата станция с прилежащата ВиК инфраструктура на града и на гара Елин Пелин. Доброто от забавянето е, че към предложението ни ще включим и с. Нови хан и затова пречиствателното съоръжение ще бъде оразмерено да поеме отпадъчните води и на това голямо село.
Приятното е, че за нас се говори като за община, известна с новите си логистични паркове.
В землището на Нови хан открихме първата сграда на индустриален парк. Това е 5825 кв. м високостелажен склад, в който са инвестирани около 4 млн. евро. Предвижда се изграждането на още 12 сгради и два големи ТИР паркинга. Интересното е, че този обект ще разполага и с покривна фотоволтаична централа с достатъчна мощност, за да покрие собствените нужди на офисите.
Не е никакъв комплимент, а стопроцентова реалност, че строителният бранш промени и нашата община. Всичко е видно – успешното управление и изпълнение на програмата за развитие на общината успя да привлече през последните години крупни инвеститори – Penny market, Billa, Lidl, T-market, „Кавен орбико”, „Технополис”, „Унивег”, „Триза България” и всеки от тях – със запомняща се визия.
В с. Григорево белгийска фирма построи завод за производство на лифтове за ванове и микробуси, падащи бордове и лифтове за камиони, пътнически лифтове за инвалиди и, забележете, високото качество на продукцията осигурява на 100% износ, а за нас – работни места.
Държавата влезе в нормално русло и започваме да получаваме това, което ни е необходимо. За всички е ясно, че привлякохме страшно много инвестиции в региона, но същевременно по отношение на инфраструктурата изоставаме, което именно е работа на държавата, а ние се грижим за над 100 км общинска пътна мрежа.
Изградихме наново един мост над с. Нови хан – на шосето за с. Габра, който беше подкопан от дъждовете през август м.г. Построихме го със собствени средства. Това е пътят и към депото за радиоактивни отпадъци, и за въгледобивните рудници на мина „Чукурово”.
Тук трябва да подчертая, че сме община с 20 населени места и се стараем да решаваме различните проблеми на хората – грижата за природата например. За известната кариера на кварцов пясък в гората над вилна зона Побит камък… Многократно инвеститори са подавали документи за осъществяване на нов добив на пясък. Категоричният ни отказ е свързан с разбирането, че природата е по-важна за хората. В подножието на Ихтиманска Средна гора, откъдето започва това населено място, има скромен паметник на Съединението, навремето открит лично от президента Жельо Желев (1990 – 1997 г.). На него пише: „По тези възвишения е била границата между Княжество България и Източна Румелия”…
Две думи и за училищата ни. Те са основно ремонтирани със средства, осигурени чрез спечелени проекти, финансирани от ЕС. Сменени дограми, изолация, покриви – и това се отнася за четирите сгради и двете детски градини. Видели сте читалището в с. Габра, основните училища в Равно поле и Мусачево. В ОУ „Св. св. Кирил и Методий” в с. Нови хан, както и в някои читалища, освен посочените видове обновявания са монтирани и слънчеви колектори.
Да са живи и здрави братята европейци, защото с техните пари извършихме цялостната реконструкция на градския площад. Ще изградим и един парк на терен около 3 дка с хидрофорни уредби, детски площадки, фонтани. За него в момента сме в процедура за избор на изпълнител на строително-монтажните работи.

Милиян Илиев, кмет на с. Мусачево:

Първата фаза от реализацията на мегаселището стартира през април



Февруарските дни в нашето село са топли от… напрежение и от очакване. Защото до края на 2017 г. трябва да бъде построено и предадено за експлоатация нашенското Макао. Мегаселището трябва да бъде изградено на площ от 1500 – 2000 дка край селото, а
инвестицията за над 1,5 млрд. евро
е на група бизнесмени от Китай, Малайзия, Хонконг и Сингапур. Първият етап включва изграждането на голям 30-етажен хотел, за който беше направено необходимото сондиране, което е достигнало 30-ина метра дълбочина.
Обявената концепция за развитие на градския туризъм в района на община Елин Пелин съвпада с намеренията на азиатските инвеститори. Представеният проект предвижда два хотела – с 5 и 4 звезди, с общо 4 хил. стаи, конферентен и изложбен център, най-големия закрит целогодишен аквапарк в Европа, молове с акцент върху традиционните български стоки, внос на продукти на световни и азиатски марки, детски център, театър, концертна зала, в която да гостуват признати звезди и да се провеждат спортни състезания. Ще има също изкуствено езеро по подобие на действащ комплекс в Макао. Любопитното е, че ще бъде направена и
ботаническа градина с български рози.
Проектът завършва с параклис, като идеята е той да се превърне и в център за сватбени церемонии.
Всичко това ще се строи на терен между селата Мусачево и Равно поле, близо до голф игрището. Компанията „Бългерия дивелопмънт холдингс лимитед” е получила възможно най-високата държавна подкрепа за проекта си.
За бързото придвижване на гостите на комплекса от аерогарата ще се изгради пряка пътна връзка от магистрала „Тракия” при отбивката за с. Нови хан – през нивите директно в… казиното. В първата фаза на строителството се предвижда да бъдат разкрити 1850 работни места.
За втория етап от проекта дейностите тепърва предстоят. Азиат­ците дори преведоха на Мусачево като дарение 75 хил. евро, за да построим игрище с изкуствено покритие. Подобно дарение е направено и на общинския център в Елин Пелин. С парите от продажбите на общинската земя ще се подобри чувствително инфраструктурата – пътна, образователна, спортна и т.н., и на другите села в общината.

Върни се в “КСБ”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 10 госта

cron