Доц. д-р инж. Христина Заякова: Свлачищата са особено важна тема в строителството

Прочетена: 1055

Георги Сотиров

Доц. д-р инж. Христина Заякова е един от успешните млади научни работници и преподаватели във ВСУ „Любен Каравелов”. Нашата среща става само ден след като тя се завърна от Латвия, където участва в научен форум по повод преподавателска мобилност по линия на програмата „Еразъм +”, по която ВСУ работи успешно вече доста години. Доц. Заякова няколко пъти пътува до европейски страни по тази програма, за да изнесе кратък лекционен курс пред тамошните студенти.

„Благодарна съм на тази програма, защото тя дава възможност един млад научен работник да свери своя часовник спрямо европейското „научно” време и изискванията на преподавателската среда в другите държави от ЕС. Повечето от тях имат агресивна и успешна политика за привличане на студенти, чието ниво там е доста високо. Броят им също е адекватен на нуждите на съответната страна. В такава среда човек може да открие и
успешна практика,
която да му бъде от полза в неговия професионален път на развитие“, споделя доц. Заякова.

Като преподавател по дисциплината „Земна основа, фундиране и подземно строителство” тя е удовлетворена, че темата е винаги актуална не само заради продължаващото активно строителство на столичното метро. Оказва се, че са малко кадрите, които могат да проектират в тази специфична област, която е и високоотговорна, и рискова. Направлението изисква широка научна подготовка, а ангажираният с тази проблематика инженер трябва непрекъснато да се осведомява за новостите, свързани със законодателството и различните методи на работа, става ясно от разговора ни с преподавателя.

Любопитен факт от професионалната биография на доц. Заякова е, че през 2011 г. тя защитава дисертация, а две години по-късно получава специална стипендия от Министерството на образованието и науката по програмата „Наука и бизнес“. Така тя заминава за Германия, където в супермодерна лаборатория усвоява нови знания, които сега предава на студентите чрез преподавателската си работа. Научната й дейност обаче не спира дотук. Доц. Заякова разказа, че наскоро с проф. д-р инж. Георги Франгов, който води курс „Инженерна геология и хидрогеология“ във ВСУ, са разработили проект за рехабилитация на насип на една от българските магистрали. „Особеното беше, че при строителството й не са отчетени „лошите“ глини, които съгласно изискванията на Агенция „Пътна инфраструктура“ за проектиране на пътни съоръжения вече не се влагат в отговорни пътни насипи. В нашия случай ставаше дума за част от магистрала, строена отдавна, преди новите правила да бъдат внедрени.

Проектът ни даде алтернатива

на изземването на десетметров насип на доста голямо разстояние от обекта. Нашето решение беше да се поставят вибронабивни каменни пилоти, които да стигнат до здрав пласт. Използвахме обединителна геомрежа с много добри якостни качества и пилотно-анкерна конструкция, която гарантира дълготрайността на това укрепване“, обясни тя. По думите й тази технология не е много използвана у нас, макар че се развива по света. „Затова е практика около пилотите да се поставя геотекстил, който гарантира добра носимоспособност при евентуални хоризонтални премествания на пластовете“, допълни доц. Заякова.

По-нататък в нашия разговор преподавателят обясни, че нейните научни интереси са фокусирани най-вече в областта на якостта на срязване в плъзгателни повърхнини на свлачища.
„Свлачищата са особена тема в строителството. Те са плашещи за хората от практиката поради това, че процесите, които се случват в тях, са неуправляеми. Ако трябва нещо толкова сложно като едно свлачище да бъде обяснено на инженерен език, то ще стигнем до термина
„остатъчна якост на срязване”.

Тя е крайната точка на процеса на постепенно във времето падане на носимоспособността на почвата, която се намира точно на границата между здравия пласт и самото движещо се свлачищно тяло“, посочва доц. Заякова.

Преподавателят поясни, че специалността й се вписва добре в катедра „Ниско строителство“, където се преподават дисциплини, свързани основно с инфраструктурното строителство. По думите й има метод на проектиране на високоотговорни или новаторски обекти в геотехниката, при който проектните решения се изменят в процеса на строителството на базата на реализирани грешки, наблюдавани отклонения или установени несъответствия на условията на работната площадка с проектните параметри. Такива способи се прилагат при успешно следене на шлицови стени в станциите на метрото, за контрол на преместванията, които биха застрашили близкостоящи постройки например.

Като млад научен работник доц. Заякова е отлично запозната и с компютърните технологии в геотехническото проектиране.
„Всички симулации,
модели на геотехнически конструкции

в реален мащаб, които са много скъпи и трябва да бъдат разрушени, за да се изведат определени изводи какво се получава със съответния макет и земната му основа, вече могат да се осъществят на компютър с необходимата програма. Разбира се, зад създаването на този софтуер стоят десетилетия реален опит и наблюдения“, уточнява тя, но допълва, че и в наши дни според някои нормативни документи е необходимо за обществено значими обекти да бъдат правени моделни изпитвания на конструкции в реална среда, където истинският проект ще бъде изпълнен.

„В Наредба 12 за противосвлачищните съоръжения една от групите мерки, които се предписват, е за изграждането на конкретни силови конструкции. Тяхното оразмеряване е подробно разработено“, конкретизира нашата събеседничка.
По време на разговора ни става ясно, че доц. Заякова е член на Българското дружество по земна механика и геотехническо инженерство.

„То е един от форумите, където учените и практиците, които се занимават със
земна механика и фундиране,
могат да представят свои разработки и те да бъдат разглеждани и коментирани доброжелателно и на ниво. Това е един критичен кръг от колеги, които разбират отлично материята и нейните проблеми. Темата е актуална за всички с оглед и на непрекъснатите промени в нормативната база, на периодично появяващия се интерес държавата да финансира големи инфраструктурни обекти, за които експертното мнение на членовете на дружеството има особена стойност“, разказа доц. Заякова в отговор на въпрос за дейността на организацията.

В последните няколко години темата за транспортното строителство – на пътища и железници, беше и явно ще бъде акцент за българските правителства. Затова инженерите от дружеството все по-задълбочено и целенасочено се интересуват от
различните световни новости

в тази област, изучават практиката на водещи европейски и азиатски учени и са готови във всеки един момент да окажат своята висококвалифицирана експертиза. Поддържането на добрата информираност на специалистите става и чрез участието им в различни световни професионални конференции.

„Моят научен ръководител проф. Маргарита Хамова, която тази година се пенсионира, успя да ни предаде своята амбиция за включване в различните научни форуми. Била съм на световна конференция в Египет, на европейски – в Гърция и Шотландия, на Дунавска – в австрийската столица Виена, и разбира се, на международните форуми, които се провеждат в нашата страна. Там се споделя безценен опит“, допълни преподавателят.

Накрая разговорът приключи в отличната Лаборатория на катедра „Ниско строителство”. Там нашата събеседничка се чувства като у дома си. Лабораторията е оборудвана с уникален за Балканите динамичен триаксиален апарат, свързан със земната основа и фундирането.

„Всичко, което виждате тук, както и знанията и уменията на академичния състав на нашия университет имат една основна цел – подготовката на бъдещите строителни инженери, които с удовлетворение и респект да срещаме след години по строителните обекти на страната“, обобщи доц. Заякова.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 07.06.2017. Категория Наука, Новини. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *