ВСУ „Черноризец Храбър” беше домакин на VIII Международна конференция ArCivE 2017

Прочетена: 1226

Георги Сотиров

Варненският свободен университет „Черноризец Храбър” отново беше домакин на поредната, VIII Международна конференция по архитектура и строителство ArCivE 2017. Събитието беше под патронажа на президента на университета проф. д-р ик.н. Анна Недялкова. Вестник „Строител” традиционно е медиен партньор на конференцията. „Вашето присъствие в академичното семейство на ВСУ е наш морален и професионален ангажимент в името на бъдещите ни успехи”, написа в сборника с резюмета проф. Недялкова. „Традиционният форум се превърна в широка платформа за обмен на идеи и популяризиране на добри практики в областта на строителното инженерство и архитектурата”, подчерта в своето приветствие чл. кор. проф. д-р Атанас Ковачев, декан на Архитектурния факултет на ВСУ. Сред гостите на откриването бяха Виктор Бузев – главен архитект на Варна, и инж. Христо Димитров – зам.-председател на УС на Камарата на строителите в България и председател на ОП на КСБ – Варна.

За първи път на авторитетното събитие бяха представени фирми от Асоциацията на предприятията от пътния сектор на Руската федерация и Международната академия по екология и безопасност на човека и природата. Сред дискутираните теми бяха „Устойчиво строителство с принос за устойчиво развитие“, „Териториално устройство и градоустройство или пространствено планиране и урбанизъм?“, „Социо-културното поведение като фактор за устойчива ревитализация на междублоковите пространства в панелните комплекси“, „Знакова интерпретация на продуктите на дизайна, изпълнени от вторични материали“, „Осигуряване на топлинен комфорт на обитаване в съществуваща обществена сграда при нисък енергиен разход“, „Дизайн мениджмънт в архитектурата и строителството“ и други. Изнесени бяха общо над 65 научни съобщения и доклади, които ще намерят своето място на страниците на в. „Строител“ в традиционната за такива академични форуми рубрика „Анализи”.

Докладите представиха връзката между образованието и бизнеса, което е основа за развитието на успешни проекти и обучение на специалисти, отговарящи на потребностите на пазара на труда. Това стана по време на презентациите и разискванията в трите основни тематични раздела на конференцията „Архитектура“, „Строителни конструкции, материали и технологии“ и „Техника на безопасност“.

В рамките на форума активно работи и студентска научна сесия „Устойчиво строителство за устойчиво бъдеще”.
За първи път във Варна се проведе и Международният семинар „Иновативни технологии и материали за пътното строителство“. Пред гостите от Русия – водещи специалисти в област­та на модерните разработки за външно армиране на мостови конструкции, на технологии за строителство и ремонт на автомобилни пътища, на геотехниката и др., инж. Росен Колелиев – управител на

„Пътища и мостове” ЕООД и член на УС на КСБ, изнесе доклад на тема „Съвременни технологии за поддръжка на пътни покрития”.

На Вашето внимание предлагаме встъпленията на два от пленарните доклади, които ще публикуваме в някои от следващите броеве на в. „Строител”.

Акад. проф. д-р инж. Ячко Иванов, председател на Научно-техническия съюз по строителство в България: Устойчиво строителство с принос за устойчиво развитие

Третата технологична и техническа революция, характеризирана с бързото развитие на индустрията, новите открития, композитните материали и информационните технологии, позволи да се задоволят редица нужди на съвременния човек. Наред с положителните страни в края на миналото столетие тя постави пред обществото тревожния въпрос за неблагоприятното развитие на климатичните промени и опазването на околната среда.

Неколкократните кризи от типа на енергийната и бързото нарастване на населението в световен мащаб допълваха тревогата за бъдещето както на човечеството, така и за нашия общ дом – планетата Земя. ООН адекватно реагира на създадената и бързо развиваща се тревожна ситуация и през 1983 г. Генералната асамблея констатира, че е налице тежко нарушение на околната среда и неразумно се използват природните ресурси. За да обедини страните да работят заедно за решаване на тревожните проблеми, ООН създаде Световна комисия за околна среда и развитие, която дефинира термина „устойчиво развитие” – „начин на развитие, което задоволява потребностите ни днес, без да допуска компромис със способността на бъдещите поколения да задоволяват своите нужди”, и постави началото на новата парадигма за устойчиво развитие.

Обединена Европа чрез Европейската комисия взе активно и решаващо участие в провежданите от ООН мероприятия и в създаването на съответните документи. Приети бяха и такива важни за строителния бранш решения за актуалния днес проблем за енергийната ефективност на сградите и съоръженията, като:

– Директива 2010/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, която насърчава използването на енергия от възобновяеми източници, както и продукти, свързани с електропотреблението и тяхната стандартизация;

– Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно енергийните характеристики на нови и стари сгради, с отчитане на външните климатични и местни условия, а също така и изискванията за качеството на вътрешния въздух и съотношението разходи – ефективност.

Родената нова парадигма „Устойчиво развитие” постепенно се наложи във всички области на човешкия живот, в това число и в строителството. За тази дейност на днешното общество, която оказва съществено влияние върху жизнената среда, икономиката и добруването на човека, римският архитект Vitruvius, дефинирайки целите на архитектурата, отбелязва „създаването на удобство и устойчивост” за характерни черти на строителството – т.е. гарантиране на прецизност, устойчивост и красота при изграждането на сградите. Днес трябва да добавим и четвърта цел – осигуряване на хармония, т.е. единство между зданията и околната среда. Отправна точка за разглеждането на строителството и строителната индустрия в контекста на устойчивото развитие е обстоятелството, че за тях все още е характерна отдалечеността от устойчивостта в днешното й разбиране поради значителната консумация на енергия и ресурси с отделяне на голямо количество оксиди, а така също и с генериране на отпадъци. Използването на стандарти за устойчиво развитие на строителството ще ускори прехода от традиционното проектиране и изграждане на сградите и съоръженията към ново ниво, свързано с идеите за устойчиво строителство. Към днешна дата за отрасъла „Строителство” главно стандартно ръководство за устойчиво развитие е програма Европа 2020.

Проф. д-р арх. Борислав Борисов, ректор на ВСУ „Любен Каравелов“ – София Чл. кор. проф. д-р Атанас Ковачев, декан на Архитектурния факултет при ВСУ „Черноризец Храбър“ – Варна: Териториално устройство и градоустройство или пространствено планиране и урбанизъм?

Дискусиите относно терминологията, професията и дейността на урбанистите и на регионалистите имат съществена роля за теоретично изясняване на проблема относно мястото им в контекста на традиционните за България понятия „териториално устройство“ и „градоустройство“. Възниква въпросът дали т.нар. през последните две десетилетия регионално, пространствено и урбанистично планиране са нещо ново и различно от познатите ни и изучавани от десетилетия в училищата и университетите териториално-устройствено и градоустройствено планиране. Правомерно ли е те да се считат за част от професионално направление „Архитектура, строителство и геодезия”? Могат ли да бъдат в същата област на научното знание и висшето образование по „Технически науки”, или е редно да се считат като част от други професионални направления, каквито са социология, икономика, география, демография, екология, право и т.н. и които принадлежат към социални, стопански, природни, хуманитарни и др. науки? Класическата и традиционна теза за България е, че урбанизмът като специален термин в много отношения е синоним на градоустройството, че тази дума има преводен характер от чужди езици и че в професионално отношение квалификацията „урбанист“ може да се разглежда като допълнителна специализация за архитекти, инженери, социолози, еколози, географи, регионалисти, икономисти, юристи и др., които работят в сферата на градското планиране.

Професионалното обединение „Сдружение на урбанистите в България”, учредено през 1998 г., в продължение на няколко години реализира съществена част от националния професионален дебат в областта на териториалното устройство и градоустройството, в т.ч. и относно т.нар. регионални и урбанистични проблеми. В цитираното сдружение членуват архитекти, инженери, социолози, еколози, географи, демографи, регионалисти, икономисти, юристи и др., при което всички те се считат и за урбанисти. Подобна е ситуацията с „мутацията на пространственото планиране“ по отношение на традиционното териториално-устройствено планиране. „Регионалното“ като понятие в България по смисъла на Закона за регионалното развитие вече не е свързано с конкретен регион и се счита едва ли не за ново понятие, поясняващо вероятно новото либерално пазарно планиране въобще. По разглеждания терминологичен въпрос е извървян дълъг и поучителен път от нашите предшественици, който ние можем да оценим по достойнство. Приемствеността в това отношение е не само отправна точка, но и гаранция за устойчивост в бъдещото ни развитие. Ето защо според нас на този терминологичен аспект в териториалното устройство и градоустройството трябва да се обръща специално внимание.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 14.06.2017. Категория Наука, Новини. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *