Доц. д-р инж. Нели Тризлова: Мисията ми е да науча студентите да мислят като инженери

Прочетена: 258

Георги Сотиров

Доц. д-р инж. Нели Тризлова е родена в Каварна. Тя казва, че всеки добруджанец е здраво свързан със земята, а нейното любимо място е Яйлата, край с. Камен бряг. Така започна нашият разговор в зеления двор на ВСУ „Черноризец Храбър” във Варна. За пореден път във висшето училище се провеждаше Международна научна конференция по архитектура и строителство.

Доц. Тризлова разказа, че средното си образование е получила в родния град, а висшето – в Техническия университет във Варна със специалност „Химическо машиностроене“.

Началото на професионалния й път е в проектантска организация „Химпроект“, където работи около година. След това се явява на конкурс и става асистент в ТУ – Варна. От началото на преподавателската си кариера започва да води лекции и упражнения по специални дисциплини, което е трудна задача за млад асистент. Но това обуславя нейната здрава връзка със студентите, тогава тя се научава да разбира и уважава младите хора и те й отвръщат със същото. Оттогава е и интересът на доц. Тризлова към топлотехническите дисциплини и енергийната ефективност на сгради и съоръжения.

Натрупаният опит и лични пристрастия я карат да се яви на нов конкурс, този път във ВСУ „Черноризец Храбър“, където от 2004 г. започва своята преподавателска дейност. Тя е доктор по „Динамика, якост и надеждност на машини, апарати и съоръжения” и доцент по „Машини и съоръжения за производство на строителни материали”.

Във ВСУ преподава на студентите едни от най-тежките инженерни дисциплини – „Съпротивление на материалите” и „Строителна статика”. „Съпротивлението на материалите е
азбуката на строителното инженерство”,
казва доц. Тризлова. Студентите също признават, че дисциплината е трудна, но тя успява да ги убеди, че без нея изучаването на всички други би било невъзможно.

Преподавателят обяснява, че младежите трябва да разберат идеологията на науката и да започнат да мислят като инженери. „Дисциплината дава знания, които всеки строителен инженер трябва да има, за да може да оразмерява конструкциите. Оновните понятия, с които борави, са якост, коравина и устойчивост. Целта е да се намерят правилните размери на всяка конструкция и да са такива, че да издържат външното натоварване, без тя да се разруши“, допълва доцентът. По думите й една неправилно оразмерена конструкция е предварително провалена.

Тя е убедена, че голямата част от студентите са наясно с важността на изучаваното и полагат максимални усилия, за да го усвоят.

Дискутирахме и въпросите за таксите във ВСУ. Събеседничката ни опонира с простичък пример, че издръжката на един студент в София е значително по-голяма за неговите родители, отколкото в морската столица. Тя допълва, че във висшето училище постъпват мотивирани млади хора, чиито родители обичайно са строителни инженери или архитекти, или имат строителни фирми.

„Част от нашите студенти се връщат след дипломирането си по родните места, най-често малки градчета. Там те се радват на престижна работа, а животът е по-спокоен и приятен“, казва още преподавателят. Доц. Тризлова уточнява, че в този смисъл мисията на ВСУ придобива различно измерение – подготовка на специалисти от региона, които да се реализират именно в Източна България.

Преминаваме и към злободневната тема за демографския срив в страната от последните години и свързания с това подбор на нови студенти.

„Нашата кандидатстудентска кампания
започва от 15 септември на предходната година. Основната ни цел е да убедим младите хора, че именно Варненският свободен университет е тяхното учебно заведение – с актуалните си специалности, с прекрасния бит на брега на морето, с възможностите, които се предоставят за допълнителна подготовка и квалификация, за международен обмен с водещи университети в Европа по европейските програми „Ерaзъм” и „Еразъм+”, с отлично подготвените преподаватели.

Затова и всяка година тук кандидатстудентската кампания се изразява в срещи с гимназисти от региона и техните родители. Не само с тези от строителните училища, но и с младежи от математически и езикови гимназии. Всяка година ВСУ внася по нещо ново в посланието си към бъдещите студенти“, разказва доцентът. Тя обяснява, че тези срещи преминават с изнасянето на презентации за възможностите на университета. „Разговаряме като с равни. Разликата е само, че ние знаем повече, а гимназистите търсят къде да научат повече и така стиковаме очаквания и намерения“, подчертава доц. Тризлова. Интересен факт, който тя споменава, е, че 30 души от голяма варненска фирма се обучават във ВСУ, като компанията заплаща семестриалните им такси срещу петгодишен договор за работа в нея след дипломирането. „Това са 30 задочници – изключително силна и мотивирана група“, споделя преподавателят.

Съгласяваме се, че преките контакти със строителните фирми, намирането на верния пулс на това, от което се нуждае браншът, е онази необходима част от кандидатстудентската кампания, която прави Варненския свободен университет конкурентоспособен и не така силно засегнат от демографските проблеми на страната. За това помагат и отличните професионални контакти с ОП на КСБ – Варна. „Колегите от Областното представителство са наши приятели и партньори във всяко едно от начинанията ни“, пояснява доцентът.
От разговора ни стана ясно, че доц. Тризлова е амбициозен човек, с ясни научни интереси в своята област и със стойностно разбиране на ролята и функцията на университетския преподавател.

„Още от времето, когато работех в ТУ – Варна, моите
научни интереси са в областта на енергийната ефективност
на сгради и съоръжения“, посочва тя. „Специалността, която съм завършила, а и колективът, с който съм била в началото на научната си кариера, са с такава насоченост. Съвременните търсения на световната наука са в посока намаляване на вредните емисии в атмосферата, опазването на чистотата на планетата, намиране на нови, алтернативни източници на енергия“, допълва преподавателят. Тя обяснява, че по-конкретно се интересува от проблемите на активните и пасивните сгради. Вторите обичайно са снабдени с термопомпи, могат да ползват дори топлината на телата на хората, които ги обитават. Активните сгради са тези, които подпомагат внасянето на топлинна или хладилна енергия в сградата, като при тях се използват фотоволтаични елементи, слънчеви батерии, ветрогенератри и технологии, които щадят природата.

„Поддържам професионални контакти с Института за пасивни сгради в Дортмунт, Германия. Той издава сертификати на експерти, които преминават определен цикъл курсове и могат да проектират такива сгради. Освен това съм и експерт към ЕК в областта на енергоефективното строителство. Това е предизвикателство, но и признание за възможностите в определена професионална област. Да имаш научна активност в областта на енергоефективното строителство, публикации в авторитетни международни списания – всичко това формира определено мнение за твоята научна компетентност и то именно се явява факторът да те поканят за експерт в ЕК“, пояснява нашата събеседничка.
След края на разговора ни доц. Нели Тризлова се присъедини отново към останалите участници в VIII Международна конференция по архитектура и строителство, на която ВСУ „Черноризец Храбър” е организатор и домакин, а самата тя – председател на Организационния комитет.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 27.06.2017. Категория Наука, Новини. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.