Проф. д.т.н. инж. Станислав Василев: Обучението в УАСГ отговаря на изискванията на работодателите

Прочетена: 254

Георги Сотиров

Срещата ни с проф. д.т.н. инж. Станислав Василев, директор на Центъра по качество и акредитация на Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), стана след научна дискусия на тема „Изпълнение на европейските стандарти за качество на висшето образование по критериалната система на Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) при обучение в специалности от регулираните професии в професионалното направление архитектура, строителство и геодезия“. По време на форума проф. д.т.н. инж. Станислав Василев изнесе основния доклад за обучението в УАСГ. Темата постави доста въпроси, на които проф. Василев отговори пред екипа на в. „Строител“.

Проф. Василев, специалностите от регулираните професии архитект, инженер в инвестиционното проектиране и инженер в геодезията, картографията и кадастъра бяха в основата на дискусията в УАСГ. В съответствие ли са те с европейските стандарти?

Да, УАСГ обучава студенти в направление 5.7 „Технически науки” в специалности „Архитект“ и „Инженер в геодезията, картографията и кадастъра“. Първата е в съответствие с Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Архитектура“ на образователно-квалификационна степен магистър с професионална квалификация архитект, приета през 2003 г. Втората е въведена със същата наредба по специалности от регулираната професия инженер в геодезията, картографията и кадастъра в професионално направление „Архитектура, строителство и геодезия“, която беше одобрена през 2015 г. От следващата учебна година ще започне обучение по „Инженер в инвестиционното проектиране“ за придобиване на висше образование на образователно-квалификационна степен магистър по специалности от регулираната професия инженер в инвестиционното проектиране, приета през 2016 г.

В цитираните по-горе наредби се дават ясни и изрични указания за съдържание на обучението, за придобиваните при завършване знания, умения и компетенции, указват се минималният брой учебни часове, практически занятия и Европейската система за трансфер и натрупване на кредити (ECTS). Учебното съдържание е разпредено по направления с указан минимален брой часове за всяко от тях.

Наредбите за регулираните професии задават количествени параметри, но в тях липсват критерии за качеството на предлаганото образование?

Тази празнина се запълва от критериалната система на НАОА. Преди нейното въвеждане качеството на обучението беше лична кауза на преподавателите. Разчитахме на морала и професионализма им.

През 2011 г., съгласно изискванията на Закона за висшето образование, беше въведена критериална система, която изследваше четири параметъра – образователна и научноизследователска дейност на висшите училища, управление и конкурентоспособност. През 2016 г. тя беше заменена с нова система, в съответствие с Европейските стандарти (ESG). С приемането й се внедриха обективни и измерими норми за качеството на образованието у нас. Критериите в нея са ясни, лесни за проверка и са еднакви за всички висши училища. Приложението на системата показа, че тя не само измерва качеството на обучение във висшите училища, но и неформално въвежда стандарти и правила, съответстващи на ESG. Финансирането и дейността на университетите зависи от получената оценка от НАОА при институционалната акредитация. Затова е видим стремежът за точно прилагане на изискванията на критериалната система. По този начин реално се променя начинът на работа във висшите училища.

Как беше приета критериалната система в УАСГ?

При първия прочит бяхме притесни заради нейния обем – 220 страници, предимно таблична информация, 10 критерия с многобройни нови изисквания, които бяха изключително конкретни. Анализът им показа, че за разлика от системата от 2011 г. новите критерии не позволяват да бъдат заобиколени с общи фрази. Установихме, че за да отговорим на поставените в тях стандарти, трябва да бъде извършена изключително много работа в различни направления.

Ефективното въвеждане на ESG в обучението изискваше със стандартите да бъдат запознати всички преподаватели и затова проведохме разяснителни мероприятия по катедри. В Геодезическия факултет взехме решение за разпределение на дейностите – на всяка катедра беше възложено да проучи изискванията на една или две точки от системата и да предложи насоки за работа. По този начин не само се намали натоварването върху администрацията и времето за подготовка на документацията, но бяха ангажирани и голям брой преподаватели с проблемите на качеството на обучението. Беше направен анализ на съответствието на обучението в УАСГ с нейните изисквания. Установихме, че по редица критерии отговаряме на изискванията – политика за управление на качеството, актуални учебни програми, достатъчно и качествен преподавателски състав, материална база, лаборатории, компютри, учебни зали и ресурси.

Работата за повишаване качеството на обучението в УАСГ в последната година след приемане на новата критериална система беше съсредоточена в три направления. Първото бе свързано с промяна в нормативната база. Академичният съвет прие редица документи, имащи пряко отношение към качеството на образователния процес – правилник за атестиране на академичния състав в УАСГ, Етичен кодекс – чрез който се регулират отношенията между преподавателите и тези между преподаватели и студенти, процедури за предотвратяване на изпитни измами и плагиатство, изисквания за заемане на академични длъжности и стандарт за обучение на докторанти. Беше решено и всеки факултет да разработи и свои вътрешни правила за качество.

Второто направление включи създаване на нови структури в УАСГ. Отчетено беше, че за да отговорим на изискванията на критериалната система, трябва да има нови центрове и комисии в УАСГ. От началото на 2017 г. бяха създадени: Център за качество и акредитация, който да извършва оперативен контрол и оказва методическа помощ в дейностите за подобряване качеството на учебния процес, да предлага промяна в нормативната база и да оказва съдействие на администрацията при акредитационните процедури; Комисия по академична етика, която да следи за спазването на Етичния кодекс, да извършва проверки и дава становища по етични каузи и сигнали за нарушаване на професионалната етика и да посредничи в конфликти между преподаватели и студенти; и факултетни комисии за атестация на академичния състав, чиято задача е да проверяват подадените от преподавателите атестационни карти, да обобщават резултатите от анкетите на студентите и да дават крайна оценка за работата на атестираните преподаватели.

Последната посока на действие бе да включим работодателите в академичния живот, които вече редовно участват в мероприятия на УАСГ. В състава на всеки факултетен съвет се включват 3 до 5 представители на големи компании от бранша, които влияят при вземане на решенията. Във всяка държавна изпитна комисия участват работодатели, но без право на глас. Те могат да задават въпроси на дипломантите и по този начин се информират за нивото на завършващите. Те участват и при разработване на всички учебни планове и програми по специалности от регулираните професии.

Така заложените в учебната документация дисциплини и теми в тях съответстват ли на потребностите на бизнеса?

Това е голямата идея. Характерна особеност на бизнеса в областта на архитектурата, строителството и геодезията е наличието на много голям брой малки проектантски фирми, които наемат до 10 – 15 души. Тъй като не можем да включим всички при вземането на решения в УАСГ, проучваме удовлетворението им от нашите кадри чрез анкети. При изпращане на студенти на преддипломни стажове и при участието им в практики по програми на Министерството на образованието и науката освен изискваните материали за работата на нашите възпитаници предлагаме на работодателите да попълнят специална анкетна карта.

Удовлетворението на бизнеса проучваме и при провеждане на съвместни събития на гилдията, при общи събрания на професионални организации и камари, както и чрез лични контакти. Общото мнение, изразено в тези проучвания, е, че обучението в УАСГ като тематика и качество отговаря на изискванията на работодателите. Доказателство в тази насока е фактът, че немалка част от студентите през последните години от следването си вече работят по специалността си.

Как следите качеството на обучение?

Един от най-важните начини за контрол на качеството в УАСГ са ежегодно провежданите вътрешни одити. Те се извършват на два етапа. Най-напред самостоятелно всеки факултет разглежда специфичните проблеми, а след това специално създадена със заповед на ректора на УАСГ комисия прави вътрешен одит на университетско ниво. В края на миналата година и началото на настоящата се проведоха одити на всички докторски програми. Установено беше, че те не са актуализирани редовно. В резултат бяха изработени 24 нови докторски програми, които да съответстват на съвременните изисквания.

Предстои нов вътрешен одит в началото на следващата учебна година. Той ще има за цел да провери начина на приемане на учебните планове и програми по специалностите от регулираните професии. Друг акцент на одита ще бъдат резултатите от анкетирането на студентите в края на изминалия семестър.

Въпреки усилията ни все още не отговаряме напълно на изискванията на критериалната система по отношение изграждането на системата „Алумни” за проследяване развитието на завършващите студенти, както и по отношение информацията за обществеността, наставническата система и други. В тези направления ще бъдат насочени усилията ни, така че при предстоящата през 2019 г. програмна акредитация на УАСГ да получим оценка по-висока от настоящата.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 21.07.2017. Категория Наука, Новини. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.