Проф. д-р инж. Иван Марков: Възпитаниците на УАСГ работят из целия свят

В непрекъснат контакт сме с ръководството на КСБ по отношение на всеки въпрос, касаещ отрасъла

Прочетена: 257

Георги Сотиров

Проф. Марков, честването на 75-годишния юбилей на Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) беше повод за равносметка.

Нашият университет има заслуженото реноме на институция, която подготвя архитектите и строителите на днешна и утрешна България. През ноември т.г. отбелязахме 75 години от основаването на висшето техническо образование в страната. УАСГ като приемник на първото висше техническо училище – ВТУ, също чества подобаващо този юбилей. Добре е да се подчертае, че в годините на Втората световна война, когато се разгръщат бойни действия, държавата се грижи за образованието и създава през 1942 г. първото висше учебно заведение в областта на техническите науки. Оттогава кадрите за нашата икономика – за техниката, строителството, машиностроенето, химията, минното дело, се обучават у нас.

Това ни дава основание да се гордеем с полагането на тези основи, а нашият университет като първоприемник продължава дейността си след разделянето на висшето техническо училище (по-късно Държавна политехника) на няколко университета. Продължава подготовката на кадри по архитектура, строителство и геодезия.
З

а равносметката отреденото място за това интервю няма да стигне, затова ще бъда максимално кратък. Още от летище София – вратата на България, човек, като кацне и се огледа, вижда всичко онова, което е построено от българските архитекти и строителни инженери. А първото впечатление на чужденците е най-силно – строежи, строежи, строежи… При това не само в столицата.
И всичко това на 85 – 90% е сътворено с професионализма на възпитаници на УАСГ. Тях ги срещаме навсякъде по света – в Близкия изток, в Северна и Централна Африка, в Западна Европа, Русия, Виетнам, Монголия, където наши инженери и архитекти работят по мащабни строителни проекти.

В българската рейтингова система Вашият университет е на първо място в професионално направление „Архитектура, строителство и геодезия”.

Да, и с чест отстояваме тази оценка. Тя е получена в сериозна конкуренция с останалите висши училища, които обучават кадри за бранша – Висшето строително училище „Любен Каравелов”, Висшето транспортно училище „Тодор Каблешков”, Варненският свободен университет „Черноризец Храбър”, Русенският университет „Ангел Кънчев“, Шуменският университет „Епископ Константин Преславски“, Нов български университет, Минно-геоложкият университет „Свети Иван Рилски“ и др.

Рейтинговата система определено издига мястото на УАСГ сред сродните висши училища, а за да сме традиционни призьори, определено трябва да спомена научноизследователския и преподавателски колектив на нашия университет, който упорито работи и отстоява позиции в подобряване на съдържанието на учебния процес, във внедряване на най-нови компютърни и строителни технологии. Освен преподаватели моите колеги са и изследователи с много значими научни разработки. Голяма част от тях са и практикуващи архитекти и инженери и всичко това помага за подобряване на качеството на подготовка на студентите ни, което е основната причина за водещото място на УАСГ в рейтинговата система.

Успявате ли да привличате студенти въпреки демографската криза?

В последните години има някои затруднения с приема и с окомплектоването на специалностите, което не е типично явление само за УАСГ. Това особено се отнася за инженерните висши училища, защото в европейски мащаб интересът към този тип образование спада. Причината според мен е по-трудното усвояване на определени дисциплини и съответно – по-трудното дипломиране, защото при нас, а и при колегите от техническите висши училища, се изискват по-здрава подготовка, работа и четене на специализирана литература и т.н. Има и други аргументи, които няма как аз да коментирам, но определено сме в етап на демографски проблеми и всяка година броят на випуските е по-малък. Всичко това, а и не само то, доведе до спад с 20 – 22% на студентите в УАСГ, като се наблюдава тенденция към стабилизиране на бройката на по-ниско равнище на базата на определено понижения интерес към инженерните специалности. Разбира се, обсъждаме и търсим помощта на бизнеса за подобряване на това положение, защото именно той изпитва остра нужда от кадри. С общи усилия трябва да популяризираме образованието по архитектура, строителство и геодезия.

Търсим възможности за привличане на студенти от чужбина, като за тази цел разработваме и прилагаме в някои от факултетите чуждоезиково обучение – особено на английски, и това помага до известна степен за подобряване на финансовото ни положение. Трябва да кажа, че интересът към нашия университет в чужбина нараства все повече.
Как развивате науката на територията на УАСГ?

Определено смятам, че го правим с едни наистина ускорени темпове. Нашите изследвания са на високо професионално равнище и се осъществяват с модерни методи и технологии. Те дават добри резултати за развитието на икономиката на страната и спомагат за израстването на академичния състав.

По отношение на образованието, което е една консервативна система, трябва да бъдем внимателни към темповете, защото резултатите от прибързани стъпки днес ще се видят след 15 – 20 години и част от тях остават непоправими. В този смисъл ние постоянно усъвършенстваме учебните планове и програми, осъвременяваме ги, подобряваме начина на обучение на студентите, като преподавателите непрекъснато се стремят към повишаване на своята квалификация – както научна, така и педагогическа.

5 факултета и 33 катедри подготвят признати и по света специалисти архитекти и строителни инженери. Какво е новото през тази учебна година?

С усилията на целия академичен състав подготвихме редица акредитации, които бяха сертифицирани от Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА), което е един изключително важен етап в развитието на всяко висше училище. От оценката, която дава НАОА, личи до каква степен висшето училище изпълнява функциите си съгласно Закона за висшето образование. Традиционно нашата се движи към 9,40 от 10 възможни, което е изключително добър резултат.

Разкриваме нови магистърски програми. Ежедневна е работата със студентите за получаване на обратна връзка.

Какви са Вашите идеи за сътрудничество с Камарата на строителите в България (КСБ)?

От началото на моя мандат преди две години мога да кажа, че започнахме нов, качествен етап в сътрудничеството на УАСГ с КСБ. Това се отнася както за учебния процес, така за изследователската работа, където с авторитетите на Камарата обсъждаме всичко онова, което е от интерес за държавата. Дискутираме теми, свързани със строителството на обекти от национално значение, където ние даваме нашето експертно мнение, и т.н. В непрекъснат контакт сме с ръководството на КСБ по отношение на всеки въпрос, касаещ отрасъла.

И в навечерието на коледните и новогодишните празници искам да пожелая на българските строители и архитекти, на техните семейства весели и щастливи дни през 2018 г. Нека всички да бъдат здрави, да бъдат силни, за да могат да преодоляват предизвикателствата в живота. А на Вашия уважаван вестник „Строител“ – съвместни идеи, нарастващо журналистическо майсторство, а защо не и още няколко страници за рубрика „Наука и образование”.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 28.12.2017. Категория Наука, Новини. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *