Проф. д.т.н. инж. Теодор Рошавелов: Отличното познаване на общите и специфичните свойства на строителните продукти e задължително

Прочетена: 475

Георги Сотиров

Проф. Рошавелов, ще започна с малко нетрадиционен въпрос – лесно ли се прави наука днес? И какви са мястото, ролята и перспективите й за строителния бизнес?

На първия Ви въпрос отговорът е еднозначен. Наука не се прави лесно – нито сега, нито преди. А в момента определено е по-трудно – в условията на символично финансиране и липса на интерес от бизнеса. Докато не се възроди подкрепата от преките ползватели на научния продукт, никакви наши самоцелни проекти няма да имат приложно значение. Това според мен е отговорът на въпроса за перспективата. Иначе моето мнение за науката в строителството е консервативно в известна степен.
В последните 200 години в строителната наука е открито почти всичко, което е от значение за приложението й, документирано и проверено в практиката. Всички нови научни постижения допълват или подобряват отделни аспекти и вече установени практики – или в обозримо бъдеще не може да имаме очаквания за революционни открития. Все пак това не е астрофизика, микробиология, генетика… Накратко, в строителството не се нуждаем от епохални открития, достатъчно е да прилагаме точно установени в годините практики, да спазваме правилата и технологичната дисциплина. Добрият инженер е дисциплинирана машина, а не артистичен експериментатор. При архитектите нещата са по-освободени от научните постулати, а познаването и творческото прилагане на свойствата на строителните продукти е като че ли едно от малкото ограничения, които се налагат в професионалната им реализация.

Преподавате дисциплини, свързани със строителните материали и изолациите. С какво се различават от времето, когато Вие сте били студент?

Строителни материали и изолации е базова инженерна дисциплина във всички технически ВУЗ-ове по света. Познаването на общите и специфичните свойства на строителните продукти е задължително условие за изграждането на квалифициран архитект и строителен инженер. Без тези знания се къса връзката с практиката и материалния продукт – сграда или съоръжение.
Ако трябва да се връщам в моята младост, ще Ви призная, че ние бяхме много по-добри студенти от днешното поколение. Не ме разбирайте погрешно – и днес има прекрасни и амбициозни младежи, но при нас нивото от средното образование, с което влизахме във висшето, беше наистина сериозно, а наред с това обществената среда изискваше значително по-амбициозно отношение към образованието и към бъдещата реализация въобще. Тоест, не сме били по-умни преди 30 години, но бяхме значително по-отговорни и по-зрели на същата възраст, за която говорим. Поне на мен така ми се струва. Разбира се, винаги е имало отлични студенти независимо от икономическата и политическата обстановка. Вижте например нашите звездни отбори по математика и физика и т.н. Вярно е, че днешните тийнейджъри знаят повече за информационните технологии и тяхното приложение от нас, но като че ли знаят твърде малко за реалния живот, не общуват помежду си, а си чатят, не познават Питагоровата теорема, но пишат кодове на компютърни вируси. Не съм сигурен кои ценности стоят по-високо в хедонистичната им културна йерархия.

А за младите преподаватели какво да Ви кажа? Като че ли за тях положението е още по-мъгляво. Ще ви дам един пример. Когато през 1986 г. кандидатствах за асистент във ВСУ, се явихме седем желаещи, а през 1989 г. на конкурса за докторантура шестима се състезавахме за едно място. Сега имаме дузина свободни места и не можем да намерим кандидати за обявените конкурси. Няма конкуренция, липсват амбиция и достойна мотивация, разбира се. Ако трябва да сме реалисти, на този фон няма как да очакваме блестящо бъдеще.

Едно от научните Ви занимания е реологията, която в последните десетилетия се свързва със синтеза на нови, преди всичко композитни материали. Какво друго интересно можете да ни разкажете?

Практически над 90% от строителните продукти, използвани в момента, са композити. И всички те могат да бъдат описани или моделирани с апарата на реологията. През последните няколко десетилетия действително постиженията на реологията са в основата на синтеза на значителен брой нови материали.

Наред с традиционните индустриални приложения на тази наука – химическата, хранително-вкусовата, фармацевтичната и пр. промишлености, медицината и природните науки, реологията все по-широко навлиза и в строителството: саморазливни и самоуплътняващи се бетони, полимерни материали, органични и неорганични суспензии и композити, интелигентни материали и структури, наноструктурни материали и нанотехнологии, електрореология и много други. Няма да влизам в подробности, но ще спомена, че вече над десет години в учебните програми на почти всички инженерни ВУЗ-ове е включен раздел или тема, като например реологични свойства на бетонната смес. Това не може да не ме радва и да не ми доставя удовлетвореност, че преди повече от 30 години под ръководството на акад. Ячко Иванов самият аз се насочих в тази област.

ВСУ „Любен Каравелов” и УАСГ са най-авторитетните университети, които готвят архитекти и строители за икономиката на страната, но те имат и сериозна конкуренция. Какви кадри да очаква бизнесът при тези условия?

Бизнесът може да очаква точно толкова, колкото той дава на обществото. Или колкото повече бизнесът произвежда и по-значителен е приносът му за икономическия растеж, толкова по-големи ще са амбициите на студентите да бъдат част от него. Преди години например в учебните планове бяха включени часове за посещение на строителни обекти. Да видят студентите какво е строеж, да се запознаят с взаимоотношенията на място, с условията на обекта. Днес учебните планове са ориентирани предимно към аудиторни и класни занятия, а практическото обучение е силно орязано. Струва ми се, че е необходимо да се направи ревизия в тази посока независимо от ограничението на часовете и нормативните изисквания.

Що се отнася до конкуренцията от други ВУЗ-ове, откровено казано, не само не ме притеснява, а даже я приветствам. Винаги съм бил за честно състезание и съм разглеждал конкуренцията като естествен двигател и генератор на високо качество. Учудва ме обаче защо държавата не влиза в ролята си на регулатор и не прави нищо да овладее този процес на безцелно обучаване на кадри с висше образование, включително и в области, за които няма никаква потребност от такива. Хиляди абсолвенти със специалности, завършващи предимно на „-ология“, използват дипломите си само за украса.

Как ВСУ ще продължи да защитава реномето си на кампус, който предоставя на своите студенти всичко необходимо и за обучението, и за ежедневието – общежития, спортни бази, модерни лекционни и лабораторни зали, в изострящата се конкуренция?

ВСУ разполага с предпоставки и база да стане наистина модерен европейски ВУЗ. Всички условия са налице, с изключение на адекватно финансиране. Не само за поддържане на сериозния сграден фонд, спортна и учебни база и тяхното развитие, но и за оборудването на лаборатории и кабинети със съвременна апаратура. Много колеги имат готов отговор за проблема – кандидатствайте за финансиране по европейски програми и си оборудвайте учебната база. Трудностите са свързани с факта, че приоритетно за дооборудване на базата се кандидатства с научни проекти, а не с такива за цялостно оборудване и обзавеждане на учебни кабинети. У нас като че ли продължава да се смесват понятията научна и учебна дейност. Наред с учебната база обаче не трябва да се забравят спортната и битовата инфраструктура, зоните за почивка и развлечения. Младите хора имат потребност от това.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 05.02.2018. Категория Наука, Новини. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.