Доц. д-р инж. Весела Захариева: Подготвяме студентите в ХТФ в унисон на търсенето на бизнеса и институциите

Прочетена: 381

Георги Сотиров

Доц. Захариева, историята на водното дело у нас е повече от интересна. По-възрастните столичани например помнят изграждането на язовир „Искър“, който е от изключително значение за развитието на мегаполиса.

Могат да се посочат редица примери за развитието на хидротехническото строителство у нас. Водата е основният ресурс, привличащ човека от дълбока древност къде да избере мястото, на което да се засели. Наличието му за напояване осигурявало плодородието на земите и оттам развитието на селищата. В София минерален извор, каптиран през II век от римляните, е използван до 1912 г. През 1872 г. Иван Калпазанов построява първия механически дарак на водна сила. На р. Палакария край Самоков са изградени каскадни водоеми със земнонасипни прегради за промиване на желязна руда. Първата водна електроцентрала у нас — ВЕЦ „Панчарево”, е построена от френско дружество срещу 40-годишна концесия и пусната в експлоатация на 1 ноември 1900 г.

На 6.11.1920 г. е приет Законът за водните синдикати. Всички мероприятия по водите се извършват съгласно Общата държавна програма по водите, приложена към нормативния акт и съставляваща неразделна част от него и в съгласие с установените от Върховния съвет по водите водностопански планове за всеки басейн и поречие. Според документите всяка река трябва да се разглежда като едно цяло. Мероприятията в нея се изучават, проектират и извършват във връзка едно с друго, така че да се добие най-пълно и най-рационално използване на водите в поречието при най-пълно и хармонично задоволяване на всички нужди.

В общата държавна програма по водите е изтъкнато голямото значение на язовирите като основа за развитие на напояването, хидроенергетиката и водоснабдяването. Предвидено е построяването на 15 – 16 подобни обекта на реките Кричим, Тунджа, Тополница, Искър, Студена, Росица и др.

През 1925 г. Столичната община започва изграждането на Рилския водопровод с дължина 68,8 км и дебит 2,0 м3/сек. Строителството на язовир „Бели Искър” със завирен обем 15,3 млн. м3 завършва през 1945 г.

През 1947 г. Министерството на електрификацията, водите и природните богатства организира конкурс за използване водните ресурси на Централните и Западните Родопи. Решенията очертават възможностите за изграждане на каскадите „Баташки водносилов път”, „Сестримо” и „Доспат-Въча”.

Чрез водните синдикати е организирано строителството на язовирите „Александър Стамболийски”, „Тополница”, „Г. Димитров”, „В. Коларов” и на водните електроцентрали „Тъжа”, „Асеница I”, „Тича”, „Петрохан”, „Миджур” и др.

Започва интензивно изграждане на хидроенергийната, хидромелиоративната и водоснабдителната инфраструктура на страната.

След повече от 100 години съвременно развитие на хидротехническото строителство към настоящия момент са изградени и са публична държавна собственост около 55 комплексни и значими язовира.

Да, като последният е „Цанков камък”, завършен през 2010 г. Със заем от Световната банка се изграждат яз. „Луда Яна” и яз. „Пловдивци”.

След 1989 г. използването на водната енергия се насочи към реализацията на малки ВЕЦ-ове. Към момента в експлоатация в страната са над 125 броя такива централи.

Към 1992 г. хидромелиоративният фонд е общо 12,5 млн. дка земи – 9 млн. дка напоителни системи, собственост на държавата, стопанисвани понастоящем от държавни дружества „Напоителни системи” ЕАД, „Земинвест” ЕАД, „Хидромелиорации-Севлиево” ЕАД, и 3,5 млн. дка са от бившите ТКЗС-та, прехвърлени като публична собственост на общините. Сега „Напоителни системи” ЕАД е в състояние да водоосигури 5,3 млн. дка.

През последните години започна изграждане на индивидуални системи за напояване, обикновено на трайни насаждения и зеленчукови градини. Предпочитано за тези условия е капковото напояване. В настоящия момент това се оценява на около 50 хил. дка в цялата страна.

С Решение №688 на Министерския съвет от 18.08.2016 г. е приета Обща стратегия за управление и развитие на хидромелиорациите и защита от вредното въздействие на водите. Тя предвижда сектор „Хидромелиорации“ да управлява инфраструктурата за предоставяне на напоителни и отводнителни услуги и да надзирава съоръженията за защита от наводнения и корекциите на реки, които предпазват земеделските земи от вредното въздействие на водите. Един добре представящ се подсектор „Напояване и отводняване“ предлага значителни възможности за насърчаване на конкурентоспособността на селското стопанство, тъй като до голяма степен защитава земеделските производители от значителен спад на добива в периоди на лоши метеорологични условия.

На практика всички населени места в страната са водоснабдени – общо над 90 хил. км мрежа. Канализационната мрежа е с дължина над 12 хил. км. Изградени са над 100 пречиствателни станции за отпадъчни води.

В последните години големи инфраструктурни проекти в областта на водоснабдяването и канализацията са водните цикли на населените места, финансирани по Оперативна програма „Околна среда“.

И всичко казано до тук говори за наличието през годините на висококвалифицирани инженери, участвали в проектирането, строителството и експлоатацията на обектите. И те са се обучавали в УАСГ, предимно във Вашия факултет…

За поддръжката, реконструкцията и рехабилитацията на изградените съоръжения, за проектиране и реализацията на нови наистина са необходими квалифицирани инженерни кадри. Нашият Хидротехнически факултет (ХТФ) с над 65 години история е утвърдена и единствена акредитирана институция във висшето образование за обучение на магистри и докторанти и издаване на дипломи в областта на водоснабдяването, канализацията, пречистването на води, хидротехническото и хидромелиоративното строителство. Преподаването в ХТФ отразява динамичните промени в сектора и е отговор на социалната поръчка на бизнеса и институциите и на изискванията на пазара на труда. ХТФ на УАСГ е движеща сила за обмен на знания между науката и практиката, с което помага за подготовката на обучаваните студенти. Впрочем демографската криза, конкуренцията на пазара за образование (вътрешна – нови университети, външна – възможност за получаване на диплома в чужбина) намалява кандидатстващите при нас. Трябва да се отчете и че инженерното обучение е сложно и трудно. Сега предлагаме нови форми – двугодишни магистърски програми, позволяващи получаване на допълнителна квалификация. Има възможност за кандидатстване за стипендии.

По какви проекти по линия на европейските фондове работят преподавателите от Хидротехническия факултет?

Лекторите в ХТФ са доказани професионалисти в своята област. Проф. Николай Лисев продължава традициите в Хидравличната лаборатория за изследвания на всички значими хидротехнически съоръжения у нас и немалък брой в чужбина. Доц. Виктор Ташев има значително участие в проектирането на софийското метро. Разработват се проекти с европейско финансиране под ръководството на проф. Димитър Кисляков – Entwicklung eines okologisch vertraglichen, modularen Systems zur Nutzung kleiner Wasserkrafte mit sehr niedrigen Fallhohen; на проф.

Ирина Рибарова – Innovative P-recovery from waste sludge; и TRigger Buffers in inundaTion Events с участието на доц. Мария Маврова-Гиргинова. Преподавателите от факултета са желани партньори на бизнеса в инвестиционното проектиране и осъществяването на независимия строителен надзор.

Ще припомня, че деканът на факултета доц. Ирина Костова през 2017 г. бе служебен министър на околната среда и водите в правителството на проф.Огнян Герджиков.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 12.02.2018. Категория Наука, Новини. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.