Проф. д-р мат. Владимир Тодоров: Професията на инженер по транспортно строителство е трудна, но си заслужава усилията « Строител | Строител

Проф. д-р мат. Владимир Тодоров: Професията на инженер по транспортно строителство е трудна, но си заслужава усилията

Прочетена: 256

Георги Сотиров

Проф. Тодоров, във Факултета по транспортно строителство (ФТС) към Университета по строителство, архитектура и геодезия (УАСГ) обучавате инженерни кадри в два профила – пътното и железопътното строителство.

В момента да се дипломираш като инженер по транспортно строителство за жалост не е модно. Причината е, че тази професия е трудна, но си заслужава усилията.

Стараем се да възпитаваме студентите по латинската сентенция „Или ще намерят път, или ще (го) прокарат“. Транспортната инфраструктура в разцвета на Римската империя е сравнима с тази от наши дни. Например от Рим до Сердика императорският куриер е стигал за два дни.

Какви са днешните студенти? Как се подготвят за отговорното си поприще на инженери?

Повечето от тях според мен са лишени от качествено средно образование. Министерството на образованието и науката въведе задължителна матура по български език и литература и обеща, че след това ще включи и такава по математика. България ако не е единствената, то е една от малкото страни, в които има само един задължителен зрелостен изпит, а втория го избират учениците. И той, разбира се, по-често е хуманитарен. Това по естествен начин резонира и във висшите технически училища. Съществува и убеждението, че ако си инженер, те очаква трудно кариерно развитие. Определено има и увлечение по различни модни специалности – психолог, политолог, дизайнер и т.н.

Мога да определя като кризисен период преминаването от първи във втори курс. Една от причините за това е, че сме принудени да приемаме студенти по техния успех от матурата по български език и литература в технически учебни заведения. Правим го, защото иначе няма желаещи. Резултатът е ясен – влизат младежи с изключително слаба подготовка от средното образование и незабавно попадат в доста различна среда.

Все пак ще отбележа, че някои студенти от УАСГ участват успешно в редица олимпиади по математика, механика, дескриптивна геометрия и др. Бил съм в националния отбор на България в далечната 1969 г. Тогава Международната олимпиада по математика беше единствена и по тази причина престижна и изключително трудна. Факт е, че българските участници имат успех в някои чужди надпревари сега. Това създава доста фалшиво усещане, че математиката в средните ни училища е наред. Но не е така и ние от техническите университети можем да дадем тази независима оценка. Останаха не повече от десет по-сериозни средни учебни заведения, които готвят състезатели за олимпиади, но това е съвсем аналогично на разликата между елитарния и масовия спорт. Математиката, разбира се, не е атракция като футбола, но и тя повдига духа на нацията.

В последните 20 – 25 години математическите отбори на УАСГ неизменно са на първо място и не само за своята група. Участваме и в Балканска олимпиада, и в други международни състезания и досега не сме се връщали без медал. Тези студенти, които са преодолели предизвикателствата на първи и втори курс, започват сами да се убеждават с какви важни и за обществото, и за тях задачи са се заели и по принцип се отнасят изключително отговорно към своето обучение.

В УАСГ подготвяте младите хора да могат да проектират и изграждат магистрали, мостове и тунели. Спокойни ли сте за тяхната професионална реализация?

Все още не и полагаме усилия за решаването на проблема. Строителството на транспортни съоръжения е доста сложна дейност и ФТС разполага с необходимите за тази цел специалисти – това включва и обучение по доста предмети – екология, земна механика и др. Остава да се подобри сътрудничеството с бизнеса. Тази задача не е лесна, защото участват две страни и процесът на взаимно напасване изобщо не е тривиален. Трябва да отбележа все пак, че от известно време каним представители на бизнеса за участие в комисиите по защита на дипломни работи, доста от които се правят по реални задания.

Как протича процесът по осъществяване на немскоезичното обучение?

Тук има два проблема – напасване на учебните планове и потенциал от преподаватели, които владеят двата езика. Необходимо е да привлечем повече учители с немски език, но за това са нужни допълнителни средства. Убеден съм, че сътрудничеството с Техническия университет във Виена, Австрия, е от изключително значение за Факултета по транспортно строителство и то ще ни помогне да решим трудностите в немскоезичното обучение.

Разкажете ни повече за новата специалност „Управление и технология на проекти в транспортната инфраструктура“.

Всяко съоръжение трябва да се обслужва. Спецификата е, че поддръжката не се състои само от кърпежи на дупки, смяна на греди – при мостовете, и др. Тя изисква и създаване на методика при управлението на транспортните потоци. Тук се появяват множество задачи за оптимизация и управление.

Частен, но не маловажен случай е и безопасността на движението. В тази връзка ще сключим споразумение с Академията на Министерството на вътрешните работи. Това означава, че записалите тази специалност студенти могат да продължат обучението си в магистърска програма в Академията на МВР и да се развиват например като квалифицирани кадри на Пътна полиция.

На дневен ред са доста мащабни проекти, като жп линията Елин Пелин – Костенец, участъци от АМ „Хемус“ и АМ „Струма“, скоростния път към Видин – Ботевград, продължава и изграждането на третия лъч на метрото. Как науката може да бъде полезна при реализацията им?

Факултетът по транспортно строителство не само подготвя кадри за изпълнението на тези сложни обекти, но и разполага с преподаватели, които на теоретично ниво имат достатъчно публикации и монографии за такива съоръжения. Нещо повече, някои от тях са участвали в изграждането на първите етапи и на подземната железница в София.

Какви са научните Ви интереси?

По образование съм математик и е нормално професионалните ми влечения да са в тази област. Тесните ми интереси са в т.нар. абстрактна математика – топология, функционален анализ, суперкомплексни структури, банахови алгебри и др. Всичко това няма нищо общо с преподаването на математика не само в УАСГ, но и във всяко висше техническо училище. Е, имам и няколко приложни публикации в съавторство по различни теми, като оптимизация на градския транспорт, кристализация на стоманата при леярски процеси и др. Интересувам се също и от преподаването на математика за инженери и ученици, история на математиката и подготовка на студенти за математически олимпиади.

Бил съм лектор по всички раздели, които се учат в УАСГ, включително и актуалния за ФТС курс „Транспортни потоци и мрежи“. Преподавах по съвместителство 12 години и във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ анализ и диференциална геометрия. В момента обмисляме съвместно с млади колеги от Архитектурния факултет курс по неевклидова архитектура – свободно избираем и достъпен за всички студенти в УАСГ.

В заключение мога да кажа, че доста световно признати математици от XX в. бяха горди, че това, което са постигнали в сферата, никога няма да бъде приложимо. Повечето от тях сбъркаха. Математиката не е точно наука, по-близко според мен е да се каже, че е езикът, който науките използват, за да обосноват постиженията си.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 19.03.2018. Категория Наука, Новини. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.