Доц. д-р Светла Джамбова: Провеждаме изследвания в умалена камера за оценка на звукоизолацията на строителни материали

Прочетена: 59

Георги Сотиров

Доц. Джамбова, безспорно имате впечатляваща научна биография. Сега имате удоволствието да преподавате „Строителна физика“ на студентите от Архитектурния факултет в УАСГ.

Вярна констатация, защото тези момичета и момчета наистина имат усет и интерес към новостите. За мен и колегите е предизвикателство да ги запознаваме, макар и на базово ниво, със съвременните въпроси на строителната и архитектурната акустика, със строителната топлотехника, архитектурно-строителната аеродинамика и архитектурно-строителната светлотехника. Стараем се да им представяме и иновативни решения, като инфрачервените отоплителни панели за икономично и здравословно отопление на отделни помещения, термодинамичните слънчеви системи от класа на възобновяемите енергийни източници за отопление и битова гореща вода за къщи, както и с обработката на ограждащите конструкции с топлоизолационни нанокерамични покрития против мухъл. Всички тези нововъведения са много важни за енергийната ефективност на сградите.

Тук е мястото да отбележа, че от тази учебна година в УАСГ вече имаме и специалност „Ландшафтна архитектура и ландшафтно планиране“.

Вие преподавате физика и на студентите от англоезичното обучение в Строителния факултет, както и в курса „Оценка на въздействието на физичните фактори“, част от бакалавърската специалност „Устройство и управление на земи и имоти“ в Геодезическия факултет. Разкажете повече за този курс.

В него се разглеждат основните физични фактори, влияещи върху околната среда, а оттам и върху използването и оценката на имотите. Предмет на изучаване са физичните въздействия – шум, вибрации, вредни лъчения (електромагнитни, йонизиращи, топлинни). От две години в Хидротехническия факултет се обучават студенти по бакалавърската специалност „Инженерна екология“, в която също се разглеждат тези въпроси.

Демографската криза обаче и намалелият брой на студентите довежда до фаворизирането на едни специалности и известно неглижиране на други, които са не по-малко нужни на обществото, като например „Хидростроителство“.

Университетските, както и научните среди дават възможност за международни контакти и обмен на експертиза по различни програми. Как се изявявате в тази насока?

Координатор съм на европейската програма „Еразъм +“ за Хидротехническия факултет, както и член на Контролния съвет на УАСГ за същия факултет. По тази програма съм имала възможност да посетя партниращи ни университети във Ваймар, Бърно и Неапол, където съм изнасяла лекции пред студенти и научни работници. Срещите с колеги от други страни са много стимулиращи въпреки различните ни финансови възможности и обезпеченост. Преподавателите от Неаполския университет „Федерико II“ бяха впечатлени от резултатите ни и сега имаме покана от тях за участие в международна конференция в Палермо през 2018 г.

След завръщането си от САЩ се преориентирате от фундаменталните към по-приложни изследвания. Защо?

Да, и сега съм доволна, че това ми желание се осъществи. Научноизследователската ми дейност в момента е в две от областите, които преподавам – шумоизолация и топлоизолация. Подкрепата на университета дойде под формата на няколко поредни договора с Центъра по научни изследвания и проектиране към УАСГ, финансиран от Министерството на образованието и науката. Благодарение на тази помощ в катедра „Физика“ преди година и половина бе изградена умалена камера за оценка на звукоизолацията на строителни материали и елементи по честоти. Обемът на камерата е един кубичен метър, а стените й са изолирани до 60 децибела. Последното е голямо предизвикателство, с което ние успешно се преборихме – конструкцията и материалите, от които е изградена камерата, са описани в статия в Годишника на УАСГ 2014, а в друг са съответните експерименти, установяващи параметрите на камерата.

В работещата вече камера се помества източник на розов шум със звуково налягане 96 децибела и тя служи като шумно помещение при изследване на звукоизолацията на строителните елементи. За тихо помещение се използва учебната лаборатория, в която е изградена камерата. При измерването на звукопреминаването през образците отворът на камерата се затваря с изследвания образец с размери 60 на 60 см. Нивото на пропуснатото през образеца звуково налягане се измерва в децибели с калибриран терц октавен шумомер, марка Pulsar, на разстояние 70 см от образеца. Проследява се честотният диапазон от 600 Hz до 8000 Hz поради факта, че вътрешният размер на камерата не позволява стабилното разпространение на по-ниските честоти на звука. Отчетеният сигнал в приемащото помещение поддържа нива над допустимата разлика с фоновия шум.

В отделен експеримент е измерено и времето на реверберация на приемащото помещение [3], което също може да бъде отчетено при необходимост. При провеждането на сравнителни изследвания обаче това не се налага. За теоретичното изчисляване на загубите при преминаване на звукова енергия се използват симулации със софтуер INSUL.

Измерванията с тази камера вероятно биха дали възможност на строители и производители на строителни материали и конструкции за една предсертификационна оценка на техните продукти по отношение на шумоизолацията?

Така е, типовете оценки, които могат да се провеждат с помощта на умалената звукоизолирана камера и които вече са изпробвани на изследователско ниво, са описани в статии в Годишника на УАСГ. Те могат да бъдат следните:

 Оценка на звукоизолацията на продуктите по честоти в областта от 600 до 8000 Hz;
 Сравнителни изследвания на звукоизолацията на няколко материала или на различни комбинации многослойни конструкции;
 Влиянието на различни допълнителни фактори върху звукоизолационните свойства на конструкциите и материалите. Например: Как натягането на еластичен материал между два твърди слоя се отразява върху звукоизолацията на конструкцията? Или – как нанасянето на нанокерамично покритие, което има противоплесенни и слънцезащитни свойства, подобрява и звукоизолацията на материала?

Поръчките от практиката ще помогнат на колектива ни да увеличи допълнително своето ноу-хау, както и ще ориентират изследванията ни към още по-полезни приложни казуси, а и ще донесат допълнително финансиране към бюджета на университета.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 28.04.2018. Категория Наука, Новини. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.