Доц. д-р арх. Валери Иванов: Социалната инфраструктура е основен фактор за интегритета на обществото « Строител | Строител

Доц. д-р арх. Валери Иванов: Социалната инфраструктура е основен фактор за интегритета на обществото

Прочетена: 60

Георги Сотиров

Доц. Иванов, каква е посоката на развитие на Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) и включва ли тя сътрудничеството с бизнеса и институциите?

За нас висшето образование е не финансово мотивиран от броя на студентите бизнес, а от общочовешката ценност, която трябва много отговорно да се усъвършенства и модернизира в контекста на глобалните процеси и националните интереси. Днешното образование в УАСГ акцентира върху няколко основни аспекта. Първият е развитие на традиционните за УАСГ архитектурни и строителни специалности без увлечение към конюнктурно модерните. Това ни прави отчетливо разпознаваеми не само в българското висше образование. Втората насока е модернизиране на образованието чрез прилагане на съвременни технологии – дигитализация на учебни модули, електронни учебници, компютърни презентации, развиване на библиотеката като информационен, образователен и изследователски център.

Разбира се, особено важно е обвързването на доказания образователен, научноизследователски и творческо-проектантски капацитет на университета с пазара на труда. В това направление в изминалите 2 години и половина от управленския мандат установихме активен диалог с редица професионални структури, потребители на наши кадри, като Камарата на строителите в България, Камарата на архитектите, Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, Направление „Архитектура и градоустройство“, Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) и др. Проведохме съвместни дейности в няколко направления, едно от които е усъвършенстване на образованието в съответствие с потребностите на практиката, вкл. обсъждане на учебна документация, участие в дипломни комисии, студентски стажове и др. Другото ни взаимодействие бе свързано с популяризиране на професиите на архитекта, строителния инженер и геодезиста чрез възможностите на партньорските структури. Освен това научноизследователският, образователният и творческият капацитет на университета се използват и за удовлетворяване потребностите на практиката чрез следдипломни квалификационни курсове, изследователски проекти и проектантски разработки.

Друг важен аспект от развитието на УАСГ са научните изследвания, като в тази сфера усъвършенстваме системата за участие на преподавателите с проекти в научния план на УАСГ. Активно включваме и младите в научните изследвания – преподаватели, докторанти, студенти.

През годините сте разработвали общите устройствени планове (ОУП) на едни от най-красивите общини в страната – Елена, Радомир, Чупрене, Рудозем, Кресна. Разкажете повече какво е общото между тях?

ОУП на общините са безспорно необходим, актуален, съвременен и мощен инструмент за прогнозиране, планиране и управление на общинските територии. Приликата е, че общинските управленски структури постепенно осъзнават необходимостта, целесъобразността и ефективността от тези планови документи, проявяват активна заинтересованост и оказват всестранна подкрепа и съдействие. Забелязва се и че решително нараства професионалният капацитет на екипите, правещи тези ОУП. Работата по плановете обосновава необходимостта от допълнителни програмни документи. Те трябва да осъществяват прехода от предвижданията на ОУП на общините към конкретните възможности за реализация, да адаптират тези предвиждания към финансовия ресурс, териториалния потенциал, управленския капацитет на общината и др. Такива документи наш екип вече разработва. Общо е и че всеки план изисква категорично прилагане на някои урбанистични принципи: за устойчивост на развитието, за модерност на предвижданията, за съобразяване с природния и антропогенен контекст, за гарантиране на екологични, хуманни и други условия в селищните и извънселищните територии.

А каква е разликата между плановете?

Основно са в социално-икономическите, природно-географските, антропогенните, демографските, екологичните характеристики на общините, които изискват конкретен специфичен, деликатен, но винаги професионално обоснован подход. Разлики има и в амбициите, характеристиките, нагласите, диалогичността, ангажираността на местните хора, което налага коректност, съпричастност, умения за диалог и възможности за отстояване на професионални позиции.

Това прави работата по-трудна, но и по-интересна, а успешните резултати – напълно удовлетворяващи общата амбиция за една бъдеща по-красива, по-екологична, по-хуманна и по-рационална териториална среда.

Тук ще поставя един особено важен въпрос. ОУП е един жив организъм. Той непрекъснато се нуждае от развитие, усъвършенстване, от адаптиране към динамиката на потребителите и интересите на общините и техните обитатели. В този контекст формирането на общински урбанистични структури, които да извършват тези дейности, е една неотложна необходимост.

Вярвам, че с подкрепата на НСОРБ подобни структури скоро ще станат факт.

В навечерието сме на новата кандидатстудентска кампания. Какви са очакванията на академичното ръководство?

В условията на демографската криза и занижен интерес към техническите висши училища ние провеждаме активна, динамична, атрактивна и, вярвам, резултатна кандидатстудентска кампания. Съвместно със зам.-ректора по развитие и информационни технологии доц. д-р инж. Борис Цанков, със Студентския съвет и с преподавателите от всички факултети осъществихме поредица от интересни срещи с младежи от различни средни училища в столицата и в страната – Ямбол, Видин, Габрово, Бургас, Варна и т.н.

Презентирахме възможностите на архитектурните и строителните професионални браншове в разяснителна, популяризаторска и рекламна дейност. Проведохме поредица от дни на отворените врати за срещи с интересуващите се от образованието в нашия университет средношколци. У младите хора интерес безспорно има, а у нас – убеждението и вярата, че стотици от тях и тази година ще се посветят на съзидателната, отговорна, красива и вечна професия на архитекта, геодезиста и строителния инженер.

На фона на продължаващия устойчив интерес към специалностите в УАСГ ръководството категорично отстоява амбициите си за по-нататъшно осъвременяване, технологизиране, адаптиране към обществените потребности на страната и Европа на образованието във всички факултети на нашия университет.

Научните Ви и творческо-проектантски интереси са насочени в три направления – градско планиране, социална инфраструктура и устройствено планиране.

Да, но ще акцентираме върху социалната инфраструктура. Това е една сложна, интегрална, значима градска структура и професионално много интересна система от материални обекти, призвани да удовлетворяват динамичния и широкоспектърен комплекс от обществени и индивидуални потребности. Моята работа тук е в две основни направления – теоретично-изследователско и творческо-проектантско.

Съвсем скоро в книжарниците на УАСГ ще се появи монографичният ми труд „Социалната инфраструктура”, разработен със съдействието на млади колеги – урб. Николай Енчев и арх. Пламена Стоянова, с които работим заедно в специалността „Урбанизъм”. Трудът е теоретичен опит да се проучат и изяснят същността, значението, понятията, принципите за организация и пр., свързани с тази система, проявлението й в урбанизираната среда, управленските подходи, пазарните възможности, нормативните аспекти… Вярвам, че изследването ще бъде полезно за студентите по урбанизъм и архитектура, както и за всички специалисти, които имат професионални интереси в тази област. С младите колеги, с които работя, с водещия проектант арх. Калоян Колев сме наясно, че социалната инфраструктура е основен фактор за интегритета на обществото, за формиране на качествена, рационална и комфортна среда, за пълноценно развитие на хората и на обществото като цяло.

Пред завършване е проектираната от нас многофункционална спортна зала в Шумен. От години успешно се експлоатира спортната зала в Белоградчик. Продължава изграждането по наши проекти на големи търговски вериги. Разработихме идейни проекти за детски центрове в столичните жилищни комплекси „Люлин” и „Овча купел”, както и училищен комплекс край Ихтиман. И още нещо интересно в социално ориентираната ни проектантска дейност – по възлагане от ромска организация след задълбочено и многофакторно изследване на специфичните потребности на ромския етнос, проведено съвместно със специалист от СУ „Св. Климент Охридски“, разработихме конкретни модели на сгради за еднофамилно обитаване от ромски семейства.

В заключение благодаря на екипа на в. „Строител” за проявения интерес към УАСГ и ще използвам случая да припомня една интересна мисъл: „Професията, упражнявана без любов, е стрес. Професията, упражнявана с любов, е страст!” Всички ние – и като ръководство на УАСГ, и като преподаватели, и като изследователи, и като творци, бихме изпитали пълно удовлетворение, ако професиите на архитекта, строителния инженер и геодезиста са и любов, и страст за нашите студенти.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 08.06.2018. Категория Наука, Новини. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.