Проф. д-р инж. Стойо Тодоров: След дипломирането нашите студенти са готови да проектират и строят жп обекти

Прочетена: 92

Георги Сотиров

Проф. Тодоров, водите курсове на студенти по „Транспортно строителство“, специалност за която доскоро имаше и немскоезично обучение. Няма ли вече интерес към нея, да се изучава на този чужд език?

От няколко години за този вид обучение в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) на практика нямаме кандидати и причината е много прозаична. Инициативата беше съвместна с Техническия университет във Виена, където няма начална семестриална такса за студентите, а у нас – 350 лв. На практика нашите умни момичета и момчета отиват в австрийската столица, купуват си за 40 цента документите, кандидатстват без изпит и веднага ги приемат. „Прецеждането” по време на изпитите след това обаче е много сериозно. Тези, които завършат там, освен перфектния немски език, получават и диплома, която се признава в цял свят.

Нашият университет е със 75-годишна история за подготовка на специалисти по „Транспортно строителство“ в два профила – „Пътно строителство“ и „Железопътно строителство“. През 2002 г. е открита и специализацията „Строителство на транспортни съоръжения“. В момента актуалният въпрос е въвеждането на регулирана специалност „Инженер в инвестиционното проектиране” (ПМС №318 от 24 ноември 2016 г.), където влиза и нашата специалност „Транспортно строителство“ по части „Транспортно строителство и транспортни съоръжения“, „Конструктивна за транспортни съоръжения“ и „Организация и безопасност на движението“.

Разработваме новите учебни планове, за да отговарят на наредбата и очакваме становището на Националната агенция за оценяване и акредитация за възможностите за обучение на специалисти по регулирана специалност.

Нашите студенти ползват мултимедийна техника, имат достъп до електронни помагала. Разполагаме с учебници по основните ни дисциплини – „Проектиране и строителство на жп линии“, „Гари, гарови съоръжения и жп експлоатация“, „Горно строене и поддържане на железния път“, „Високоскоростни жп линии“ и за обучение по „Железопътно строителство“ на английски език.
В УАСГ имаме студенти от много държави – Испания, Германия, Белгия, Австрия, Чехия, Словения, Полша, които се обучават по програмата „Еразъм”. Последният учебник е насочен към тях.

Завършва поредната кандидатстудентска кампания. Факултетът по транспортно строителство ще има ли достатъчно подготвени първокурсници тази учебна година?

Определено трябва да кажа, че УАСГ проведе една сериозна кандидатстудентска кампания. Още през есента на 2017 г. мнозина от академичния състав посетихме различни професионални гимназии с профил „Строителство, архитектура и геодезия“ и запознахме абитуриентите с възможностите, които нашият университет предлага за обучение. Самият аз посетих пет областни града и разговарях с учениците. Няма да издам някаква тайна, ако кажа, че за мнозина обучението в УАСГ е много тежко, изисква сериозни усилия, умствени дадености и осъзнат избор на професионалния път.

Има различни възможности за кандидатстване, включително и без математика за някои от нашите специалности. За архитектура този изпит е задължителен, но за всички останали математиката е като възможност. За нашия факултет, освен всичко друго, трудностите произтичат от това, че катедра „Математика” на университета е именно в „Транспортно строителство”. Броят на математиките, които се изучават, е седем – пет от тях са задължителни, а две са избираеми. Ще ги изброя – Линейна алгебра и аналитична геометрия, Математически анализ – първа и втора част, Приложна математика, Математическа теория на транспортните потоци, което е свързано с много оптимизационна дейност. Това се изучава само в математическите гимназии.
Няма две мнения, че във факултет „Транспортно строителство” се учи здраво, но определено си заслужава. Защото студентите се готвят да строят жп мостове, пътни мостове, тунели и т.н., и затова математиката е необходимо условие.

Има ли интерес към катедра „Железници”?

Ръководител съм на катедра „Железници” вече 18 години, с прекъсвания. Интересът към изучаването на специалностите в железопътното строителство е променлив. В началото на преподавателската и административната ми дейност в катедрата имаше малко студенти, които проявяваха интерес към железниците. Тогава ги нямаше големите европейски проекти и след тяхното стартиране интересът към нашата специалност постепенно набра скорост. В последните години жп строителство завършват по около 15-20 души. Тези млади хора са подготвени да работят в Национална компания „Железопътна инфраструктура“, в Държавно предприятие „Транспортно строителство и възстановяване“, във фирмите, които се занимават с проектиране и със строителство на жп обекти.

Партньорите ни от бизнеса предлагат възможности за работа на наши студенти от IV и V курс на половин работен ден, през уикенда и т.н. Това е добра идея, защото така младите хора придобиват и необходимия трудов стаж, запознават се с актуалните технологии в жп строителството, редуват практическо с теоретично обучение, но това е свързано и с по-голямо натоварване на студентите.

Участието Ви в проектирането и строителството на обекти от железопътния транспорт, в международни проекти, членството ви в редица научни и академични форуми вероятно е една от причините да сте и зам.-ректор по евроинтеграция и международно сътрудничество на УАСГ?

По линия на международното сътрудничество отговарям за „Еразъм”, Европейската програма за сътрудничество в областта на науката и технологиите COST, за инициативи, свързани с „Хоризонт 2020”, както и за всички други програми на ЕС, по които могат да се реализират проекти в областта.

Във връзка с първата част на въпроса Ви, мога да спомена последния проект, по който съм работил съвместно с чешката фирма „Продекс“. Става дума за лот 1 на жп възел София. Проектът включва и голямата гара Илиянци, която от сегашните 24 коловоза ще остане с 12. Решени са новите изисквания за противопожарна безопасност, като на всеки 10 коловоза трябва да има достъп за пожарен автомобил, достъпност до пероните за хора с ограничена подвижност и т.н.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 23.07.2018. Категория Наука. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.