Проф. д-р инж. Любен Тотев: Истинско, реално строителство на АМ „Струма“ – това иска обществото

Прочетена: 57

Георги Сотиров

Проф. Тотев, освен всички административни длъжности и обществени задължения, които имате като ректор на МГУ „Св. Иван Рилски, Вие сте и ръководител на катедра „Подземно строителство”, която е най-близка до тематиката на в. „Строител”. Ваши възпитаници работят и на един от най-големите обекти в столицата – метрото.

Нещо повече, аз съм един от основателите на катедрата и неин ръководител от 1999 г. За изминалите години ние обучихме и дадохме добра основа на професионалния път на много инженери, които работят не само в метрополитена, но и в чужбина, и то на обекти с по-специални начини на строителство. Например наш възпитаник, докторант в катедра „Подземно строителство”, работи по изграждането на метрото в Дубай. Още от началото на ангажиментите ми като ръководител на катедрата поканих проф. д-р инж. Стоян Братоев да преподава на нашите студенти. Тази покана не беше случайна. Проф. Братоев е най-големият специалист у нас по метростроителство и какво по-хубаво от това, такъв високоерудиран човек да предаде огромния си опит.
Иначе катедрата е много добре ситуирана, с достатъчно голям научен потенциал. При нас са някои от най-добрите специалисти по механика, като проф. д-р инж. Божидар Божинов, който независимо че е на почетната възраст от 86 години, продължава да преподава. Също така проф. д-р инж. Николай Жечев, проф. дтн инж. Валери Митков и, разбира се, младите научни работници, които подготвихме да продължат нашата преподавателска ангажираност, когато поколението ни приключи професионалната си дейност.

Ръководите един от най-престижните университети в България. 65 години той подготвя инженери по строителни, геоложки, минни и електромеханични специалности. Възпитаниците ви лесно ли си намират работа?

65 години са малко и много на брой. Но все пак пред нас стоят отговорни задачи, които трябва да изпълним. Безспорно е, че МГУ е единственото висше училище в страната, което подготвя кадри за добивната индустрия. Обучаваме инженери за науката за земята, строителството, архитектурата, геодезията, геотехниката. Все области, които са широко застъпени в бранша. През годините ние успяхме да съхраним традициите на модерен учебен процес, на уважавани научни работници, които предават своите знания на следващите поколения. За тези 65 години ние получихме и обществено признание.

При разделянето на бившата „Политехника“ през 1953 г. е създаден Минно-геоложкият институт. Катедрата „Минно дело” се занимаваше със строителството на рудници. Тогава тези подземни съоръжения бяха много – в Перник, Бобов дол, мина „Бистрица”, „Марбас”, „Балканбас”, Свогенския балкан. По искане на пернишките миньори още от 1903 г. княз Фердинанд определя и Ден на миньора.

Освен въглищните подземни рудници – към 30 на брой, в Родопите имахме много мини за подземен добив на различни видове руда, някои от които вече са изчерпали запасите си и са преустановили дейността си. Сега в системата на „Минстрой” работят съоръжения край Златоград, Мадан, рудник „Върба – Батанци”. С други думи – подземното строителство продължава възходящото си развитие. Рудникът е жив организъм с всичките разнообразни връзки вътре в него, начин на движение на въздуха и прочие.

След това наши възпитаници започнаха работа в инфраструктурата – тунелното строителство на магистралите и пътищата. Последва усвояването на градските територии в дълбочина, изграждането на подлези, на дълбоки гаражи и всичко онова, което е под земята. И, разбира се, софийското метро, което също е свързано с подземната инфраструктура и където инженерите от нашия университет намират отлично приложение на своите знания и подготовка.

Международните контакти на МГУ с университети и научни институции от Германия, Австрия, Русия, Испания, Полша, Румъния, Словакия, Унгария, Сърбия, Македония, Англия, САЩ, Франция, Турция и Гърция са много активни. Ползотворно ли е това сътрудничество?

Връзките на нашия университет със сродни висши училища в Европа и света са много и са устойчиви. След 1989 г. имаше един период на затишие в областта на международното сътрудничество между научните институти. Днес мога да кажа, че благодарение на съхранените контакти на авторитетни колеги и имена в областта, равнището на научния обмен между университетите е на много високо равнище. Само ще спомена, че за празника на МГУ „Св. Иван Рилски” пристигат гости от 15 – 20 чужди висши учебни заведения. Обменът на преподаватели, на студенти и докторанти е много полезен. Продължаваме да развиваме тази тенденция.

Като председател на Съвета на ректорите на висшите училища в Република България Вие вероятно имате и най-широк поглед върху приключилата кандидатстудентска кампания. Как ще я определите?

Като трудна за всички висши учебни заведения. Аз и моите колеги знаем причините, но в крайна сметка трябва да сме реалисти, да се съобразяваме с това, което страната ни предлага като човешки потенциал. Явно университетите, по-голямата част от тях, трябва да направят преоценка на всичко, с което се занимават – при липсата на студенти и при явна демографска криза. В сложното време, в което сега се намираме, да си позволяваме да обучаваме в много висши училища по едни и същи специалности, е дейност, лишена от логика. В случая не говоря като ректор на университет, който е единствената държавна образователна и научна институция в страната, осигуряваща в продължение на повече от шест десетилетия научното обслужване и подготовка на висококвалифицирани специалисти за нуждите на минерално-суровинния отрасъл – гръбнака на българската икономика. Например не е нормално да се учи „Икономика” на 30 места. И не само тази специалност. Както е казал народът, едно кило брашно да имаш – дай го на хлебаря да ти изпече хляб. Не може във всеки университет да се обучават студенти по специалности, за които самите училища нямат реална готовност.

Освен това, като произвеждаме такива кадри, те къде се реализират след дипломирането си? Произвеждаш нещо, за да го реализираш, това е логиката. За нашия университет е лесно, защото имаме жива добивна индустрия, работеща, развиваща се. Всеки един от завършващите МГУ, стига да желае, може да си намери работа по специалността. Дали в рудниците, дали в метрото или в друг вид строителство, за нашите възпитаници проблеми за професионална реализация няма. И това е нашето предимство.

Нима е необходимо човек с две или три магистратури да стане сервитьор и да получава 2000 лв. заплата, защото не може да се реализира професионално с дипломата си за висше образование? И ние, и държавата има над какво сериозно да се замислим.

Държавата трябва да плаща за обучението на такива кадри, каквито иска да ползва. Не сме толкова богати, че да инвестираме в подготовката на специалисти, които отиват да търсят по-доброто заплащане на Запад. И бизнесът непрекъснато да тръби, че няма инженери. Няма и да има, а другите страни, без да са вложили и едно евро, получават нашите знаещи и можещи специалисти.
Оплакват се колегите, че няма хора за свободните места за прием. Няма, защото са обявени много места, а кандидат-студентите по принцип са малко, а и мнозина предпочитат да учат в чужбина. Важното е тези млади хора, които дойдат да се обучават при нас, да са изключително мотивирани да завършат именно нашите специалности.
И все пак, с какво различно тази учебна година Вашият университет ще посрещне първокурсниците?

Революционни промени, разбира се, няма да има. Единствената новост е, че тази година ще започне чуждоезиково обучение на английски език по екология.

През последните години КСБ проведе редица инициативи, свързани с определянето на най-доброто решение за лот 3.2, в които се включиха учени, експерти, еколози. Вие също бяхте член на Експертния съвет към КСБ. Благодарение на съвместните усилия се установи, че преминаването на магистралата през Кресненското дефиле чрез 15-километров тунел е нецелесъобразно, екологично и икономически необосновано, и експертите настояха за алтернативен вариант. През 2016 г. беше подписна обща Декларация в подкрепа на избрания вариант за лот 3.2 на АМ „Струма“.

Декларацията действително беше подписана от най-големите специалисти в областта на пътното и подземното строителство и всеки откровено заяви своето мнение. Важното е строителството да тръгне и най-после този участък да се изгради. Учудващ е фактът, че след като се забави процесът на строителството на АМ „Струма” заради вариантите на лот 3.2, които се обсъждаха, сега стигнахме до нова причина за забавяне – този път на лот 3.1 – археологията. Недопустимо е човешкият живот, загубите за икономиката, за туристическия бранш, за междудържавните отношения да бъдат оставяни в ръцете на определени хора, които искат те и организациите им по някакъв начин да имат известност. Истинско, реално строителство на автомагистрала „Струма” – това иска обществото!

Сподели в социалните мрежи

Автор на 30.08.2018. Категория Наука, Новини. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.