Доц. д-р инж. Добромир Динев: Трябва да научим младите инженери как да се дообучават

Прочетена: 34

Георги Сотиров

Доц. Динев, завършили сте ВВИСУ „Любен Каравелов” (сега ВСУ) и само четири години след кариера на строителен офицер кандидатствате в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ). Разкажете повече как се насочихте към научно-преподавателската дейност.

След завършването на висшето военно училище в продължение на две години работих в Строителни войски. За периода бях офицер и технически ръководител на строителни обекти в София и околностите. Успях да се запозная с подробностите на професията. Това става много по-лесно, когато си на строителния обект. Доста хора помнят, че 1995 – 1996 г. бяха тежки години за бранша. Тогава много фирми не оцеляха и за един млад инженер да се реализира по специалността си беше огромна възможност да натрупа опит.
После кандидатствах за преподавателско място във ВВИСУ „Л. Каравелов“. Там имах възможност да работя с прекрасни колеги от катедра „Механика“ и тази дейност започна да ми харесва.
През 2001 г. бях поканен от проф. Иво Байчев, тогава ръководител на катедра „Строителна механика“ към УАСГ, да участвам в конкурс за преподавателско място при него. И така – вече 17 години работя за университета.

Водите лекционните курсо­ве – „Метод на крайните елементи“, „Теория на еластичността и пластичността“, „Строителна динамика“. Проявяват ли интерес към тях студентите?

Тези дисциплини се преподават в горните курсове и най-пряко показват приложението на математиката в инженерството и понякога колкото и да се опитвам да увлека аудиторията в материята, не се получава. Но това са важни дисциплини от „Строителна механика“, които представят как точно работят компютърните програми за изчисляване на конструкции и защо резултатите са такива. Този дял от „Строителна механика“ дава на студентите познания, с които ще могат да покажат уникални умения пред своите колеги и работодатели. Това ще им помогне да допринесат по-голяма добавена стойност към своя труд, ако могат да предложат нещо, което другите не могат да правят.

В университетите се научават базовите неща от инженерството. Не може след завършването на университета да знаеш всичко. Ние трябва да научим младите инженери как да се дообучават. Все пак човек се учи цял живот.

Понякога получаваме упреци от колегите ни от практиката, че младите инженери не са напълно готови за пълноценна работа. Да, така е. Навсякъде по света е така. Но и в другите страни е необходимо работодателят да инвестира, време и средства в младия инженер.

В навечерието сме на новата учебна година. Какви са Вашите очаквания за желанието на първокурсниците да учат?

През последните няколко години почти всички инженерни специалности в университетите на страната трудно запълват предвидения брой студенти. Понякога се оправдаваме с демографски проблеми или големия брой на висшите училища в страната. Истината може би е, че инженерната професия е в криза по цял свят – трудоемка, с много отговорности и сравнително ниско платена. Това нещо се отнася и за обучението. А от друга страна, университетите в България имат конкуренция от близките страни. Младежите и девойките вече са граждани на света и не се страхуват да следват в чужбина. Обучението в австрийските и немските висши училища е на сравними цени с нашите.

Много голяма част от студентите (80% и повече) са демотивирани да учат. Тези младежи не идват в университета по свое желание, а по настояване на родителите. В училищата изобщо не е застъпено професионалното ориентиране на учениците. Наистина е много трудно на 18 г. да избереш професия, която ще практикуваш през следващите 40 години.

Все пак аз съм оптимист, защото всяка година имаме 10 – 20% студенти, които са страхотно мотивирани и с изключителни знания и умения. Те са бъдещите инженери и биха се реализирали добре навсякъде по света.

Време е обучението в университета да се реформира. Аз съм един от най-големите привърженици на промяната на учебните планове и програми. Трябва да се смени и методиката на обучение, защото нашата е отпреди 75 години. В момента нашите студенти имат между 150% до 200% повече академична заетост от техните колеги в САЩ, Англия, Франция, Германия, Австрия, скандинавските страни, Чехия, Полша и т.н. Нашите студенти са претоварени и не могат да осмислят напълно наученото.

Сериозно е участието Ви в научноизследователски проекти, в Годишника на УАСГ, имате и много публикации в рецензирани издания.

Научноизследователската работа на преподавателите в нашия университет е задължителна. От нея зависи академичното израстване на преподавателя. Има хора, които се оплакват, че няма достатъчно пари за научни изследвания. Да, така е. Но тези, които са добри, могат да участват в научни проекти на национално и на световно ниво. Навсякъде финансирането на тази дейност не е от висшите училища, а отвън – от държавни и европейски фондове или от бизнеса. Който счита, че е наистина добър, нека да кандидатства и да спечели такъв проект. Необходима е малко повече активност от страна на изследователите за намиране на фондове за финансиране на науката.

Участват ли активно студентите в „Еразъм +”?

Европейската програма „Еразъм” вече 30 години подпомага образованието на Стария континент и асоциираните страни. Тя дава възможност на младите хора да учат от три месеца до една година в партниращ университет за всяка степен от образованието си. Предлага се месечна стипендия от 500 евро, което наистина не е много, но достатъчно за оцеляване. Преподавателите могат да посетят партниращо висше училище с цел обучение на местните студенти и докторанти, провеждане на семинари и др.

В момента Строителният факултет има сключени партниращи договори с над 50 университета в Европа. На базата на тези договори в партниращите университети могат да се обучават над 100 студенти на семестър. Фактът е, че кандидатстват само около 10. Въпреки рекламната кампания и информационните срещи, които провеждаме със студентите, сред тях има някаква апатия и нежелание за участие в програмата. Наистина всички, които се приберат в университета, твърдят, че това е най-върховното им преживяване и биха повторили, ако имат възможност. Но това почти не оказва влияние върху останалите.

Обикновено нашите студенти „узряват“ за „Еразъм” през последните две години от обучението си. В този период в специалността „Строително инженерство“ са залегнали дисциплини от магистърски курсове, които в повечето случаи са различни в университетите. Така на нашите възпитаници е много трудно, а понякога и невъзможно да намерят аналогични дисциплини в специалността на партниращото учебно заведение, които да се припокриват с нашите курсове като хорариум часове, кредити и преподаван материал. И в крайна сметка младежите, участвали в програма „Еразъм”, се налага да презапишат наново семестъра или годината, за да наваксат. Това е общо „заболяване“ на почти всички университети в европейските държави. В някои университети и специалности в Германия, Австрия, Испания, Португалия е оставен празен семестър (без занятия) в „домашния” университет. През този семестър студентите могат да използват програма „Еразъм”, да учат и попътуват в Европа.

Понеже университетската система е много консервативна, като факултетен координатор започнах да промотирам „Еразъм +” сред студентите във втори и трети курс. Тогава се учат фундаментални дисциплини, които са общи за всички университети по света, и признаването на взет изпит няма да бъде проблем. Тук се появи друга пречка – европейската езикова бариера.

Бакалавърските програми (до трети курс) в почти всички университети се провеждат на местния език. Много трудно намираме студенти с добър испански, френски, немски, португалски или скандинавски език, за да се включат в обучителните програми на университетите.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 29.08.2018. Категория Наука. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.