Доц. д-р инж. Веселин Славчев: Връзката между бизнеса и науката е двупосочна

Прочетена: 63

Георги Сотиров

Доц. Славчев, какво можете да ни кажете за младите в науката?

В преподаването и в науката няма млади и стари, а такива, които непрестанно се учат и се стремят да се усъвършенстват. За да си в крак с времето, не трябва просто да ходиш, а да тичаш, за да имаш шанса поне да се доближиш до там, накъдето си тръгнал. Аз имам късмет да съм част от един сплотен колектив, състоящ се предимно от млади хора. Дори да изгубя инерция по една или друга причина, той ме връща обратно в ритъма.

Традиция е Висшето строително училище „Любен Каравелов“ да дава път на перспективните младежи и това е нещо, в което всеки сам се убеждава, срещайки се с преподаватели, с представители на администрацията и ръководството. ВСУ се гордее изключително с техните научни постижения. Младите учени и изявени студенти са основни участници във всички значими научни проекти на нашето училище. И в момента такива хора заедно с докторантите са част от колектив, разработващ проект по Фонд „Научни изследвания” с актуална тема: „Анализ на сеизмичния риск на подземни тръбопроводи в гр. Перник”. Въпросите, свързани със сеизмичното инженерство и оценката на риска при земетръс, са от глобално значение за инфраструктурата и икономиката на страната. Затова и тези теми са залегнали в учебните ни програми и са обект на научни изследвания.

Във ВСУ „Любен Каравелов“ са реализирани и се подготвят редица дипломни работи с научна и приложна за практиката насоченост. Наши докторанти и студенти имат завоювани редица награди.

Разкажете ни повече за професионалния Ви път.

Още от дете често взимах теслата и вадих криви пирони, които изправях, за да ги накова отново в столчета и маси. И аз не знам как и защо, но строителството явно ми е в кръвта. Без колебания единственото ми желание бе да уча в Строителния техникум „Христо Ботев” в столицата (сега Софийска гимназия по строителство, архитектура и геодезия), както и стана. След това съдбата ме доведе във ВСУ, тогава Висше военно инженерно строително училище (ВВИСУ). Всъщност аз бях от свидетелите, лично изпитали една от метаморфозите на ВВИСУ във ВСУ. Постъпих като курсант, завърших като студент. После имах шанса да започна работа по специалността си като проектант. В онези години имаше страхотен бум в строителството и пред мен се откри възможност с летящ старт да се включа в проектирането на големи обекти, като сградата на „Маркан” в София, хотел „Лион” в Банско, още няколко по Черноморието и др.

След по-малко от година от дипломирането ми се явих и спечелих конкурс за докторант и бях от първите редовни в историята на ВСУ. След това станах преподавател към катедра „Строителни конструкции”. От 1997 г. до днес, повече от 20 години, съм част от общността на ВСУ. Не само аз, а и колегите ми работим активно и сме инженери и архитекти от практиката. Можем и даваме примери от реално изпълнени обекти и това се цени от студентите ни.

В катедра „Строителни конструкции“ работите с авторитетни фигури като доц. д-р инж. Тодор Георгиев и доц. д-р инж. Димо Кисов.

Доц. Тодор Георгиев ми е бил преподавател. Като докторант съм участвал в научни експерименти, които е ръководил, а сега сме колеги. Гордеем се с преподавателите си, които също така са и изявени проектанти от практиката. Всеки от нас е участвал и продължава да работи по редица проекти на инвестиционното проектиране.

Това, че всеки от нас може да подплати и допълни преподаването си с реални примери от практиката, се оценява от нашите студенти и ги мотивира допълнително. Мисля, че това е и една от причините нашите студенти бакалаври убедено да продължават в магистърски програми отново във ВСУ. Нещо повече, във всеки випуск на нашите магистърски програми обучаваме и студенти, завършили други университети.

Имате девет електронни учебни помагала за студенти и над 30 научни публикации. Кое е най-новото на десктопа на доц. Славчев?

Още като асистент започнах да оформям упражненията, които водех, във вид на презентации. Тогава подобно нещо не беше утвърдена практика и се е случвало да бъда критикуван от някои колеги, че според тях това не е най-подходящият начин за обучение. Времето показа, че не съм се лъгал. Будни студенти с въпросите и провокациите си ми помагаха и ми помагат да подобрявам учебните материали. Мисля, че приключи времето на диктовките и преписването в тетрадки. В час се опитвам да провокирам интерес и дискусии по материала, който предоставям на студентите в електронен вид.

Относно публикациите с разработването на дисертационния труд идеите валяха една след друга. След това част от тях изкристализираха с натрупване на опита. С колегите от ВСУ можем да се похвалим, че сме участвали и участваме в редица разработки за прилагане на системата „Еврокод” у нас. Има редица ръководства и помагала за практическото прилагане на еврокодовете, издадени с логото на ВСУ. С колеги сме автори и на ръководства, издадени от други институции, като Научноизследователския строителен институт – НИСИ, с над 100-годишна история например. Гордо можем да заявим, че те се ползват не само от студентите, а са ценни помагала на проектантите от практиката.

Публикациите са отражение и атестация за постиженията в научната област, работата в която е непрестанен процес. Придвижва ни напред и ни води към устойчиво професионално и академично израстване. Идеи не липсват, но за жалост по отношение на строителството за разработването и реализирането им в практиката трябва да се извършват скъпо струващи експерименти, а у нас парите за наука по мое мнение са недостатъчни. Относно най-новото на десктопа ми засега остава в тайна.

Имате интересни специализации в Русия, Чехия, Германия. Каква е гледната Ви точка относно българската наука в глобалния свят?

Много млади хора „бягат”, за да се реализират успешно извън България. Постоянно научаваме за наши сънародници с постижения извън страната. Развитието на техническите науки е свързано с нуждите на индустрията и строителството. Според мен у нас се къса връзката между бизнеса и науката. Бизнесът следва да поставя задачите (какво му е необходимо) и да инвестира в разработването им.

По време на специализациите ми и на много други пътувания по различни програми на Министерството на образованието и науката съм бил свидетел как в университетите се решават конкретни практически задачи, финансирани частично или изцяло от бизнеса. Не съм компетентен за други области, но мое лично мнение е, че твърде малко се инвестира за развитие на науката в областта на строителството и архитектурата.

На какво ниво идват първокурсниците?

Наблюденията ми са, че професионалните гимназии по строителство държат добро ниво, но от обичайните гимназии идват младежи с недостатъчна подготовка. Налага се понякога да обясняваме дори елементарни неща. Ще ми се студенти първи курс да не питат google за Питагоровата теорема, но пък може би по-важно е да ги научим, като я открият, да могат да я използват правилно по предназначение.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 20.10.2018. Категория Наука, Новини. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.