До два месеца възлагат първите проекти за скоростни пътища

Прочетена: 346

Доц. д-р инж. Петър Стефанов, ръководител на катедра „Пътища“ в УАСГ:

До два месеца възлагат първите проекти за скоростни пътища

 

Скоростните пътища (СП) са в процес на планиране и до 2020 г. страната ни трябва да разполага с общо седем такива отсечки. Нормативното уреждане на показателите, които определят един път като скоростен, са заложени в промените на Закона за пътищата, който засега е приет само на първо четене. Предложението въвежда седем критерия, на които трябва да отговаря един път, за да бъде определен като скоростен. Той трябва да има самостоятелни платна за движение във всяка посока с разделителна ивица между тях, като всяко платно да е с най-малко две ленти за движение. Пресичането с други пътища, улици, железопътни и трамвайни линии може да става само на различни нива – чрез надлез или подлез. Вливането и отливането на движението също може да се осъществява само от пътни възли на различни нива. Връзките към прилежащи територии могат да са чрез локално платно, отделено от директното трасе с разделителна ивица с ширина, не по-малко от 2 м. Скоростните пътища трябва да имат предпазна телена ограда, площадки за принудително спиране и площадки за отдих. Планираните за строителство седем скоростни пътища са: София – Гюшево (85 км), Видин – Ботевград (185 км), Русе – Маказа (261 км), Варна – Дуранкулак (110 км), Русе – Шумен (105 км), Пловдив – Рудозем и „Рила“, който минава през Дупница и Самоков до АМ „Тракия“ и има втора отсечка, отклоняваща се към „Хемус“. Дължината на двете отсечки е общо 106,9 км.

 

Доц. д-р инж. Петър Стефанов е завършил „Транспортно строителство” в Москва, след това защитава докторантура и започва работа в Научноизследователския институт по пътищата. По-късно основава фирма, която работи в областта на консултантските услуги за пътно строителство, проектиране и строителен надзор. През 2000 г. започва да води лекции по „Аеродрумно строителство” и „Реконструкция на пътища” в катедра „Пътища” на Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), а през
2007 г. става ръководител на катедрата. Участва в проектантските и консултантските дейности на летищата София, Граф Игнатиево, Безмер, Бургас и Варна.

„Западноевропейските страни в голяма част са изградили пътните си мрежи и те по гъстота съответстват на трафика. Българската пътна мрежа е с приличен показател от около 0,5 км на кв. км. Предвид това, че все пак сме планинска държава, считам, че това не е малко. Нашите магистрали, образно казано, образуват формата на кръг с направление запад – изток и предстои доизграждане на пътната мрежа. Причините за строителство на скоростни пътища са много. На първо място, тези отсечки ще бъдат по-евтини и очаквам стойността на тяхното строителство да бъде с около 30% по-ниска от тази на автомагистралите. Второ, ще спестим и селскостопанска земя, защото по-малко територия ще бъде отчуждавана. При всички случаи ще повишим скоростта на движение и неговата безопасност. Скоростните пътища имат своя икономически ефект.”
Така доц. д-р инж. Петър Стефанов, ръководител на катедра „Пътища“ в УАСГ, обобщава предимствата на изграждането на скоростни пътища. Той уточнява, че по света няма точна дефиниция що е то скоростен път, защото почти всяка страна определя по собствен начин показателите за този тип трасета. Германия например ограничава скоростта на движение по скоростните пътища до 120 км/ч, докато по автомагистралите й няма лимит на скоростта. Австрия решава по друг начин въпроса – там СП са автомагистрални участъци, но със занижени показатели по отношение на геометрията, радиусни криви и съоръжения. В САЩ всеки щат има различни норми, а в Нова Зеландия трилентовите отсечки са скоростни и там присъстват доста от атрибутите на магистралите като еластични огради за подобряване безопасността на движение и аварийни площадки. Тези атрибути са залегнали и в нашето определение за СП, но сравнително най-ясно дефинирани остават скоростните пътища в Германия.
„В нашите норми за проектиране няма понятие „скоростен път“, макар че има политическо решение за изграждането на такива отсечки и има предложение за законови промени, с които да се даде точна дефиниция на трасетата. Според мен обаче
не би трябвало да се
ограничаваме само в пътища от магистрален тип
с две ленти за движение и с разделителна ивица. Бихме могли да помислим и за двулентови СП със сериозно подобрени параметри, с добри геометрически елементи, с повишена безопасност, с участъци за спиране, за почивка, и то в определени райони, които не са хълмисти“, обяснява доц. Стефанов и допълва, че основният критерий дали да се изгради двулентов магистрален или скоростен път, е преди всичко интензивността на движение. Там, където има достатъчно натоварване от транспортния поток, задължително трябва да се построи магистрален участък. Минималният трафик трябва да бъде около 20 хил. минаващи МПС-та средно дневно. Според ръководителя на катедра „Пътища“, ако СП се изграждат с габарит Г20, в бъдеще те лесно могат да прераснат в магистрален участък. Той допълва, че в България няма особена натовареност на движението и в участъците с най-голям трафик преминават около 20 и няколко хиляди единици МПС-та средно дневно според прогнозните стойности през последните години. „И всъщност единствено тези участъци могат да бъдат изградени като класически автомагистрали. Желанието на всички е навсякъде да има автомагистрали, но това не е възможно, защото е скъпо и не е икономически обосновано“, уточнява доц. Стефанов.
На въпрос дали в университета се преподава проектирането на скоростни пътища, той отговаря, че нормите за пътища с габарит Г20 се припокриват с изискванията за СП. „Въпреки това има специфични неща, които ще накарат лекторите, които четат дисциплината „Проектиране на пътища“, да се съобразят с новото понятие и да доразвият въпросите, липсващи в техните дисциплини. Ако определението за СП бъде прието заедно с останалите изменения в Закона за пътищата, ще допълним учебните планове и през следващия семестър ще направим корекции в учебните програми. Участието на академичната общност в изработването на пътните стратегии у нас е малко – надявам се, че този пропуск ще бъде поправен“, допълва още доц. Стефанов. По думите му
скоростните пътища запълват вакуум между двулентовите пътища
и автомагистралите
и доусъвършенстват пътната мрежа. Той отбелязва, че засега строителството на скоростните пътища е на етап предварителни проучвания, но се очаква в близките 1-2 месеца да бъдат възложени първите технически проекти и вероятно до края на годината да бъдат готови. Във връзка с принципа, на който ще бъдат изградени обектите, доц. Стефанов казва, че Агенция „Пътна инфраструктура“ ще вземе решение дали проектите да се осъществят на принципа на инженеринга или не. „Аз подкрепям и едната, и другата идея – инженерингът не е лишен от смисъл и положителни страни. По този начин значително се намалява срокът за изграждане. Но има и отрицателни моменти – при инженеринг възложителят трябва да се потруди в първоначалната фаза да даде рамките, в които може да се простира проектът, и тези рамки да бъдат много стеснени, т. е. да знаем дали този костюм е с едно, с две копчета. Предварителната подготовка по заданието трябва да е изключително прецизна“, смята той.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 11.05.2012. Категория Наука. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Един коментар по До два месеца възлагат първите проекти за скоростни пътища

  1. Ssuperstar

    „В нашите норми за проектиране няма понятие „скоростен път“, макар че има политическо решение….“
    Е добре тогава -Как ще се възлага и проектира ,след като го няма в Нормите и не прието като промяна в Закона??
    Това е грубо нарушение на ЗУТ чл.169!!!!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.