Димитър Пенев: Младежите трябва да бъдат привличани да спортуват чрез модерна инфраструктура « Строител | Строител

Димитър Пенев: Младежите трябва да бъдат привличани да спортуват чрез модерна инфраструктура

В момента нивото на футболните детско-юношески школи не е такова, каквото беше преди години

Прочетена: 35

Мартин Славчев
Ренета Николова

Г-н Пенев, приключи шестият сезон на Българската строителна футболна лига (БСФЛ). Вие сте част от турнира от самото му начало. Как оценявате неговото развитие през годините?
Имам много добри впечатления от БСФЛ. Турнирът се провежда под егидата на Камарата на строителите в България, а медиен партньор е в. „Строител“. Редовно следя мачовете и почти всяка година участвам в церемонията по награждаването на победителите.

В България се провеждат няколко подобни футболни състезания за аматьори. Инициативата е похвална, тъй като дава възможност за спортни занимания и развлечение в свободното време. Преди години също участвахме в подобни турнири. Според мен е нужно да се създават условия, за да има още по-добри терени, екипировка, за да може такива надпревари да се развиват още повече.

В наши дни младите хора искат бързо да се изучат, да навлязат в избраната от тях сфера и да просперират в кариерата. Но всичко това трябва да става поетапно. Както казвам, трябва „да се бърза бавно“.

Какво е мнението Ви за в. „Строител“, който е медиен партньор на турнира?

Вестникът е оформен по много добър начин. Освен строителството, разбира се, се засягат и други теми, като политика, спорт, култура. Винаги ми е приятно да чета Вашето издание.

На територията на страната се изграждат все повече спортни обекти. Какво е Вашето мнение за този вид инфраструктура и какво още може да бъде направено?

Инвестициите в спортни обекти са нещо хубаво. Но смятам, че има още какво да се желае. Преди 30-40 години също имаше спортни зали. Разбира се, те не бяха толкова големи и модерни като съоръженията, които се изграждат в момента.

Младежите трябва да бъдат привличани да спортуват чрез модерна инфраструктура. Още виждаме старите циментови площадки, счупените футболни врати, баскетболни кошове и стълбовете за волейболни мрежи. Паралелно със строителството трябва да се влагат средства и за ремонти на игрищата в училищата и детските градини. Би било положително държавата да инвестира повече средства в строителството и ремонта на спортни обекти. В момента се правят реконструкции на стадиони, строят се нови зали. Но всичко това е само частичен напредък. Има още какво да се желае.

През юли имахте рожден ден. Как го отпразнувахте?

Имам много приятели в България и Европа. Приех безброй телефонни обаждания и поздравления на живо. Освен всички останали подаръци, получих и поздравителен адрес от Съвета на директорите и от екипа на в. „Строител“.

Вие сте треньор номер едно на България за XX век. Имате и забележителна кариера като футболист.

Така е, кариерата ми премина по добър начин. Много от младите журналисти забравят, че освен треньор, съм бил и футболист. Името ми се свързва предимно с четвъртото място от САЩ ’94. На клубно ниво играх за „Локомотив” (София) и ЦСКА. Имам и 90 официални срещи за националния отбор. Все още съм в челната петица по този показател. Бил съм главен селекционер и в чужбина.

Преди години ме искаха да играя за „Интер” (Милано), но тогава времената бяха други. Не съжалявам за нищо.

Гледахте ли Световното по футбол в Русия и каква е Вашата оценка за мачовете, които се изиграха, както и за новата система за видео повторения VAR, която породи доста коментари?

Да, гледах мачовете от Световното. Организацията на първенството беше на отлично ниво. В квартала се събирахме по 10-20 души да наблюдаваме срещите. Всеки имаше своите симпатии към даден отбор или състезател. Интересното беше, че много от силните тимове отпаднаха рано, някои още след квалификациите.

Мисля, че системата за видео повторения VAR ще бъде от помощ на съдиите, защото в крайна сметка и те са хора и правят грешки. Но от друга страна, по този начин се забавя ритъмът на играта. Докато се разглежда ситуацията, минават няколко минути, а това може да се окаже от голяма полза за единия или другия отбор.

Кога отново ще видим българския национален отбор на голямо първенство?

Това много зависи от поколенията футболисти. Знаете, че когато постигнахме нашия голям успех на Световното през 1994 г., състезателите от националния отбор играеха в някои от най-силните тимове в Европа. Националните ни формации за юноши също имаха челни класирания на европейски първенства. През 1959 г., 1969 г. и 1974 г. бяхме на първо място, а през 1963 г. – на 4-то.

В момента в България нивото на детско-юношеските школи не е такова, каквото беше преди 15-20 години. Разчита се много на футболисти от чужбина. Но трябва да се прави точна преценка кой ще пасне на стила на отбора.

Вие самият сте играли на три мондиала – в Англия през 1966 г., в Мексико през 1970 г. и в Германия през 1974 г. Какви спомени имате от тях?

Нашето поколение, което играеше в националния отбор, беше много силно. Имахме възможност да постигнем големи успехи. Но грешките тогава дойдоха при организацията на подготвителните лагери. Преди Световното в Мексико прекарахме месец и половина на Белмекен, където температурите са ниски. Когато пристигнахме в Латинска Америка, ни посрещнаха 40-градусови жеги. Това доведе до обезводняване, което се отрази негативно и на формата на отбора.

В Германия през 1974 г. имахме голям шанс да се класираме за фазата на директните елиминации. Бяхме в една група с Холандия, Швеция и Уругвай. На мача срещу „урусите“ поведохме с 1:0, но те изравниха в 87-ата минута. В крайна сметка останахме на 3-то място след Холандия и Швеция.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 09.08.2018. Категория Спорт. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.