Булевард „Витоша“ – родното Шан-з-Елизе

Прочетена: 1323

Автор Красимир Ненчев

 

 

Булевард „Витоша”, или просто „Витошка”, както сме свикнали да я наричаме, без съмнение е ларгото на София. И когато днес се разхождаме по този столичен булевард, ако мислено се абстрахираме, че не се намираме в България, обликът й спокойно може да ни пренесе в която и да е европейска столица. А от бутиците по родната „Витошка” може да си купим стоки, без да се налага да летим до Париж, Рим или Лондон…

Интересен е фактът, че развитието на този безспорно най-лъскав български съвпада с темповете на развитие на София като европейска столица и на България като държава. Преди Освобождението днешното столично ларго е нерегулирана улица, простираща се между сегашните улици „Алабин” и „Парчевич” и се е наричало „Джебел Витош сокаги”. Тогава по нейното кратко протежение са се намирали две известни софийски махали с турски названия – Коручешме и Башчешме. Първата се е разполагала около пресечката с днешната улица „Алабин”, където е имало неголямо площадче. Името на махалата според някои изследователи произлиза от турското наименование „пресъхнала чешма”, а други смятат, че се отнася за чешма, разположена сред гора. Махалата е била обитавана предимно от българи. Тук са живели някои от известните софийски първенци отпреди Освобождението и след него – Тодораки Пешов, Гаки Трифонов, Димитър Трайкович. Другата махала – Башчешме, води името си от стара чешма, известна с хубавата си вода, течаща обилно от три чучура. Тази красива чешма е била разрушена през 1881 г., намирала се е около пресечката с днешната улица „Солунска”.

През 1883 г. улицата е наречена „Витошка” за първи път. Името логично е свързано с планината, към чиито подстъпи улицата води. За кратко време в началото на ХХ век (1901-1904) тя се е наричала „Генерал Гурко”, защото на малкото площадче „Коручешме” (на ъгъла с
ул. „Алабин”) руският генерал поздравява строените войски и софийските жители след освобождението на града през 1878 г. От 1934 до 1946 г. булевардът е носил името „Царица Йоана”, а след това за близо двадесет години се e наричал „Йосиф Сталин”. Първоначалното и най-прилягащо за него название „Витоша” се възстановява отново през 1961 г. А в началото на 90-те години към него се присъединява и бившият бул. „Ернст Телман”, стигащ до ул. „Бяла черква” и входа на Южния парк.
В първите години след Освобождението ул. „Витоша” е била застроена предимно с малки едно-
етажни къщички с неголеми дворове, като по-забележителните постройки са били разположени от източната й страна. На мястото на днешната стилна сграда на Богословския факултет и Църковно-археологическия музей при Светия синод, на ъгъла на бул. „Витоша” и пл. „Света Неделя” преди Освобождението се е намирал ханът на Хаджи Коце Иванов. Той е баща на известната общественичка и дарителка Йорданка Филаретова и на Димитър Хаджикоцев – заемал два пъти длъжността кмет на София през 1878 и 1883 г.
След Освобождението на мястото на стария хан е построен един от първите хотели на следосвобожденска София – двуетажният „Искър”. На първия етаж се помещавали гостилницата и кухнята, а на втория няколко стаи за пренощуване. Каруците и файтоните на пребиваващите в хотела гости се приютявали в малко дворче, разположено в посока към днешния площад. Макар и не особено представителен, хотелът е бил много популярен заради близостта му с основните пазари от другата страна на площада и липсата на други такива наоколо. Но в историята този хотел ще се помни с престоя на Иван Вазов в него след Освобождението, когато той идва да живее в София през 1889 г. По това време от другата страна, където днес се намира Съдебната палата, пък е старото Денкоглувско училище, настанено в къщата на Халил Мурад бей през 1879 г.
От юг, пресичайки ул. „Витошка”, е течала Градската вада, наричана също Крива река, която по протежението на улица „Солунска” в посока към пл. „Славейков”, след доста дълъг път се е вливала в Перловската река. А отвъд Градската вада на мястото на днешния бул. „Патриарх Евтимий” е имало зеленчукови градини и голи незалесени места, които впоследствие ще се използват от военнослужещите на I и VI пехотни полкове, чиито казарми са били разположени на мястото, където днес е Народният дворец на културата, извън очертанията на тогавашна София. До тях в началото на миналия век върви и един от първите електрически трамваи, който се движи от гарата до Витошките казарми.
Първият регулационен план на София от 80-те години на ХIХ век оформя улицата като булевард с ширина 28 м. Започват да се строят 2–3-етажни сгради. Булевардът променя основно своя облик в периода между двете световни войни. Строят се съвременни солидни обществени здания (Търговският дом, Съдебната палата, Втора мъжка гимназия, кино „Рекс”, Народно читалище „Д-р Петър Берон”) и многоетажни жилищни кооперации, на които приземните етажи изцяло са заети от магазини и заведения. На ъгъла на булевардите „Витоша” и „Пенчо Славейков” се намира XXII СОУ „Г. С. Раковски”. Училището отваря врати през 1903 г. като Втора мъжка гимназия. Тя е открита с подходящо тържество от тогавашния министър на просветата проф. Иван Шишманов. По това време се помещава в две наети сгради (едната за канцелариите, а другата за учениците) на пресечката на бул. „Витоша” и
ул. „Хан Аспарух”. Училищната сграда е разрушена по време на бомбардировките през 1944 г. През 1928 г. се поставя основният камък на сегашната училищна сграда. На мястото на строежа е имало неголяма надгробна могила. При нейното разкопаване са намерени останки от мраморен саркофаг от погребение още от древността. Новата сграда е построена под покровителството на царица Йоана и е завършена през 1940 г. Проектират я архитектите Христо и Георги Стоянови. За времето си това е било най-модерното училище в София. Днес на ъгъла на бул. „Витоша” и ул. „Янко Забунов” се намира Народно читалище
„Д-р Петър Берон”. Група жители на квартал „Иван Вазов” го основават на 28.11.1926 г. Първите книги на читалището са набрани от дарения, направени от учредителите и други родолюбиви софийски жители. През 1929 г. читалището се нанася в първата си сграда, построена на днешното място от арх. Христо Атанасов. От 1930 г. към него функционира и киносалон, известен на софиянци под същото име. След бомбардировките първата постройка е преустроена в сегашния си вид през 1946-1948 г.
Един век по-късно се  преустройва подземната и надземната инфраструктура на булеварда заради строежа на НДК за честването на 1300-годишнината от създаването на Българската държава. Фасадите на повечето сгради се обновяват. А след 90-те години столичната „Витошка” постепенно се превръща в най-представителната търговска улица. До днес, когато някогашната малка уличка присъства в топ 40 на най-скъпите улици в Европа, и приютява магазини и заведения, които могат да се сравнят с бутиците във всяка една европейска столица.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 20.01.2012. Категория Строител. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *