Възрожденската къща – уютна крепост

Прочетена: 2913

Българското национално възраждане е израз на икономическия и политическия подем на страната ни. По това време културата и изкуството отбелязват разцвет – потискан векове наред, българският творчески гений се разгръща. Символ на този разцвет са архитектурата, живописта, дърворезбата и всички художествени занаяти, които намират синтез в строителството. Забогатяващото население изгражда нови и обновява старите селища, строи красиви жилища, големи църкви, училища, часовникови кули, търговски и занаятчийски сгради. Строителните материали са камък, дърво и мазилка. А техните цветове определят общата тоналност, допълнена и от ярките тонове на мазилката – синя, бяла, червена, охра.

Възраждането заварва селищата по българските земи в различна степен на развитие. Характерен тогава е потъналият в зеленина просторен двор, ограждащ къщата. Той включва кладенец, неотменната асма и стенни чешми към улицата. Къщата е оградена от дувар, често край нея има шумяща планинска вада и калдъръмени пътеки. Така архитектурата става естествено продължение на природата.
Преобладаващ тип жилище през Възраждането продължава да бъде дървената къща във всичките й разновидности. Но в този период тя прави качествен скок – увеличава размерите си, издига се на два, а по-късно и на три етажа. Долният е отбранителен и стопански, а на горните етажи живеят стопаните. Еволюцията в организацията на жизнения процес преминава от едностайна до многостайна къща с ясно изразено предназначение на помещенията и композиционното им подреждане. Възрожденската жилищна архитектура е художествен феномен, свързан с приемствеността в отделните географски райони. Тя обособява различните видове къщи на териториална основа – черноморски, странджански, родопски, подбалкански и старопланински. Жилищата се делят още според строителните материали и конструкцията – талпено-спонцова, паянтова, смесена или масивна; по наличие на основни елементи и пространства в разпределението – едноогнищна и многоогнищна, със или без чардак, със или без пруст; по композиционни похвати – асиметрична и симетрична; по социална и селищна принадлежност – селска и градска, и по природна даденост – полска, полупланинска и планинска. Външният образ на възрожденската къща се изгражда по зрели архитектонични правила. Във фасадата преобладава хоризонтално членене, постигнато с разделяне на двата етажа, като горният обикновено е изнесен с еркери навън. Характерна е силно издадената стряха, легналата форма на чардака, хоризонталните ленти на сантрачите и на прозорците. Над покрива се издигат комини, които също се архитектонизират в многообразни форми. Всичко това създава предпоставки за изграждане на пластична архитектура, на богати и разнообразни улични силуети. Фасадите и разчленените плоскости -еркери, чардачни отвори, ризалити, се оразмеряват в пропорциите на златното сечение.
Възрожденската къща притежава значително разнообразие – нито един отделен елемент от дадено жилище не се повтаря напълно в останалите. Това се постига благодарение на съобразяването с природните дадености, с желанията на стопаните и с неподправения похват на всеки майстор. По този начин възрожденското жилище се издига до високо художествено архитектурно творчество, дело на строители, които са вплитали в прави и заоблени линии, в гладки и издадени плоскости съвършенство, присъщо само на природата.
Пловдив
Пловдивската къща преминава два етапа на развитие: до първата четвърт на ХIХ в. тя има характера на националната архитектура, след което се обогатява с нови елементи. Богатата й стенописна, пластична и дърворезбена украса отговаря на нейната подчертана представителност, на нарасналите културни и естетически потребности на новото българско общество, които налагат своя вкус върху целия културен живот на Възраждането. Разпространена е и в другите забогатели български селища като Копривщица, Карлово, Самоков.
Велико Търново
Главен център на търновската възрожденска архитектура е сегашната улица „Гурко” и улиците към Самоводската чаршия на квартал „Вароша”. Възрожденската къща във Велико Търново няма свой локален характер, но тя обобщава различните течения на своя хитерланд – Дряново, Трявна и Елена. Ярък пример е къщата на Димо Сарафина, или Сарафкината къща, построена в средата на ХIХ в. Тя е разположена терасовидно върху стръмния терен така, че към улицата е на два етажа, а към реката – на пет. Централен композиционен елемент е обширният вестибюл, в който попада посетителят, когато влезе. Около него са разположени седем одаи, прозорците на част от които са отворени към вестибюла поради калканна застройка до съседните сгради. Галериите са оградени от ажурен железен парапет и се отделят от 12 дървени колони, опрени в дърворезбения осмоъгълен таван. Външният образ към юг е силно пластичен. Сарафкината къща е изолирано явление, което демонстрира ново разбиране за пространство и изключително умение за вплитане в природната даденост на терена.
Родопи
В българската възрожденска архитектура Родопите се обособяват като специфичен район, включващ смолянските квартали Райково и Устово, селищата Златоград, Момчилово и Широка лъка. Родопската възрожденска къща изглежда като крепост. Приземието и средният етаж са в гладка каменна зидария, разчленена от дървени сантрачи и обикновено без прозорци, а последният етаж е паянтов, измазан с бяла мазилка и с дървено обрамчване. Този наддаден еркерен етаж подсилва впечатлението за укрепеност и ни връща към средновековното защитно българско жилище кула.
Трявна
Възрожденската къща на Трявна бележи два главни етапа на развитие: първия – от края на ХVIII до началото на ХIХ в., и втория – до Освобождението. В първия етап жилището е съставено от четири почти еднакви пространства – три стаи и чардак, и има квадратна форма. Във втория етап се прибавят нови помещения и очертанието приема правоъгълна форма. Като правило двата етажа се свързват с външна стълба. Чардакът постепенно от изцяло открит на три страни при настъпването на градския бит се затваря и се превръща в салон.
Боженци
Селото е едно от малкото запазили непокътнат образа си от времето на Българското възраждане. Боженци е пример на свободна застройка, улиците са калдъръмени, а дворовете оградени с каменни и дъсчени парапети. Боженското жилище е двуетажно, приземието има стопански функции и по-късно в него се настаняват магазини и занаятчийски работилници. Горният етаж е жилищен и обикновено там се намират чардакът и три стаи. Защитена от стряхата стълба води до чардака, закрит от две страни и понякога с развит кьошк. Разпределението е съобразено с битовите нужди – то се отличава с удобство, практичност, икономичност и красота. Първите жилища преди ХIХ в. са талпени. По-късно са с паянтова конструкция. Селището и сега е част от природата, органически споено с околната среда.
Жеравна
Поредица селища по течението на р. Камчия с център Котел са обособени в зона с архитектурно наследство. И досега художествените ценности на Жеравна будят удивление със своя дълбоко български характер, с чистото от чужди влияния творчество. Майсторите, изградили архитектурата и дървопластиката, остават неизвестни.
Жеравна има една главна улица – гръбнак на селището. Къщите са разположени предимно по нейната линия, но има и свободна застройка. Чардакът тук е ядро на жилището и е южно изложен. Дувари и порти ограждат дворовете, чешмите намират място по уличните разширения, апликирани на дуварите или свободно поставени. Като правило горните етажи са изнесени над приземните в многообразно начупване, а стрехите излизат силно навън, понякога до 2 м и почти се доближават до отсрещните. Основният строителен материал е дървото. Жилищната сграда е изцяло дървена и едва в Късното Възраждане приземният й етаж се изгражда от ломен камък. Конструкцията е с вертикални колони и нанизани хоризонтално дялани на ръка талпи.

 

Автор: Красимир Ненчев

Сподели в социалните мрежи

Автор на 07.02.2012. Категория Строител. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Един коментар по Възрожденската къща – уютна крепост

  1. Владимир Николаев

    Написано е интересно, но има такива основни грешки, които поставят под съмнение целия материал.Не вярно описанието на конструкциите на къщите по съответните етнографски райони и по вида на основната конструкция. Само да уточня, че дървени къщи е имало само в някои райони около Самоков и в Родопите. Къщите по време на Българското Възраждане основно са паянтови, като материалът за стените може да бъде: талпи, плет, кирпич, камък и др. Тоест носещата конструкция е паянтова, но между паянтите се поставя различен материал.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *