Уникални строителни решения в новата спортна зала на София

Прочетена: 152

На 11 август 2011 г. София ще получи своята многофункционална спортна зала. Строителите от   „Главболгарстрой”  се готвят за едно уникално за българската строителна практика решение – издигането и монтирането на покривната конструкция

Главен проектант на архитектурния проект е проф. д-р арх. Жеко Тилев, а водещ проектант в част „Конструкции” – доц. д-р инж. Михаил Цанков.
Залата е проектирана за осем вида спорт, с основен капацитет от 12 395 места, които могат да достигнат до 16 000 зрители при провеждане на концертни мероприятия чрез специални прибиращи се телескопични трибуни. Проектът е подготвен след сериозно проучване на изискванията, международните стандарти и европейския опит при изграждането на зали за спортни състезания – капацитет, функционална гъвкавост, оползотворяване на терена, комуникационен достъп и паркиране, конструкции и материали, енергийна ефективност. Прави впечатление, че архитектурното решение е експресивно, с преливащи се обеми, равнини и линии и съвременно внушение на хай-тека: видима конструкция, модерни технологии, фасадни системи за остъкляване, енергоспестяващи стъкла, ефективна топлоизолация, акустични тавани. Залата е многофункционална и предлага възможности за състезания по волейбол, баскетбол, хандбал, художествена гимнастика, спортна гимнастика, тенис на корт, борба, бокс, тежка атлетика, за концерти и изложби.
В един от горещите августовски дни позвънихме на главния изпълнителен директор на „Главболгарстрой” – инж. Павел Калистратов, и след кратък разговор между него и главния редактор на вестника – Ренета Николова, стана ясно, че на първата и единствена от 40 години насам многофункционална спортна зала в България, едно изключително техническо решение ще стане факт – вдигането и монтажът на покривната конструкция.
Наш екип бързо се отправи към района на колелото на 4-ти километър. Стана ясно, че в условията на криза изграждането на тази зала е имидж за „Главболгарстрой”, от който те вече имат полза. В момента водят преговори с друга държава за строителство на подобна спортна зала.
Инж. Калистратов ни запознава със своите заместници, пряко ангажирани със строежа на залата, за да ни разкажат повече за напредъка на проекта.

Какво е уникалното при построяването и монтирането на покривната конструкция, задаваме единствения въпрос ние. Домакините ни не се колебаят и миг в отговорите си.
Покривната конструкция на залата е чист мост, който дава възможност да се осигури покриването на спортната арена и прилежащите трибуни и на коридори, без да бъде осъществявано вътрешно подпиране. Това са две огледални мостови конструкции, два „гръбнака“ с дължина по 120 м. Те имат за опори четири стоманобетонни ядра във всяка от четирите части на конструкцията. След като се изпълнят двете конструкции – едната е 100 процента завършена, другата – 95%, те ще се свържат с напречни ферми, за да се получи цялостната стоманена конструкция на покрива на площ от 11 хил. кв. м, информират ни двамата домакини.
Конструкциите са заготвени в заводски условия от фирмата „Хоризонт – Иванов“, Плевен. Фирмата е подизпълнител на „Главболгарстрой”. За отбелязване е, че в подобна работа никой в България до този момент няма опит. Инж. Наумов ни обяснява на място какво представлява тази тежка и сложна метална конструкция – горните и долните пояси са тръби с диаметър ф 600, които оформят главните гръбнаци на покрива. Формата е уникална. Особеното е, че ако например конструкцията беше паралелепипед, щеше да бъде много по-лесно за изработка и монтаж, а проектът предполага доста сложна пространствена дъговидна крива, пояснява инж. Стоянова
В заводски условия, в Плевен, цялата конструкция е преминала през пробен монтаж. Това е станало на самата площадка на завода производител. Всеки от многобройните детайли, които добре се виждат на нашите снимки, окрупнен в голямогабаритни секции, идва тук, в залата, номериран, и сега пред очите ни се сглобява като LEGO (малко по-трудно). Сравнението е на инж. Стоянова.
Обичайният начин за монтаж обаче, вметва инж. Наумов, е всеки елемент да се монтира на място. Този вариант за изпълнение, без прибягване до някакви уникални и непознати за България средства, предполагаше да създадем организация да се работи на височина около 25-27 метра, а това е свързано с осигуряването на тежка механизация и трудни условия за работа на хората. Трябва да се има предвид, продължава инж. Наумов, че тежестта е огромна – от 10 до 50 тона всеки елемент, който има и огромни габарити, а площадката вътре в залата е ограничена, за да може едновременно да се работи по двата гръбнака, и второ – за безопасност.
Разбира се, като строители, ние се интересуваме от всички новости в нашия бранш, продължава инж. Стоянова. Как работят колегите по света, дали е възможно при вдигането на покрива да се приложи вариант, който обикновено се използва при монтажа на халета с по-големи габарити, или самолетни хангари. Тоест там, където основната част от покривната конструкция е метал, конструкцията да се изгради на земята и да се повдигне и монтира върху носещата стоманобетонна конструкция. Оказа се, че има технологии, които позволяват, чрез джакови механизми, хидравлични станции и снопове от въжета, изтегляне на тежки конструкции. По този начин се избягва работата на височина, спестява се време и всякакви проблеми, които евентуално ще се явят, се решават на земята.
На земята човек може всичко да прави, но горе, във въздуха, е трудно, категоричен е инж. Наумов. По тази причина се свързахме с чешкото представителство на швейцарската фирма – VSL. Интересно за вашите читатели сигурно ще бъде, че тази фирма е изпълнявала конструкцията на един ресторант в Москва, която е изцяло метална и е окачена на един от мостовете над Москва река. Конструкцията тежи шест тона и е била изтеглена директно горе на съответните места за монтаж. За сравнение нашата конструкция е около 2000 т, като чисто ние ще вдигаме около 1600 т. Другото постижение на швейцарската технология е на т.нар. ски мол в Дубай. Самият мол като сграда е стоманобетонна конструкция, а ски пистата е метал. 3000 тона, сглобени на работни стендове и после вдигнати на необходимата височина. Същата технология в момента се използва в Лондон, където се изгражда огромен аквапарк за олимпиадата, кулите Петронас в Малайзия и т.н.
Другото уникално е времето, категорична е инж. Стоянова. Ние започнахме работа през февруари т.г., а през септември ще вдигнем покрива. Да, нашият покрив е по-малък, но там (в Лондон) са имали осем месеца за заготовки и единайсет за монтаж. Сравнението се налага от само себе си. И определено смятаме, че до края на август ще бъдем готови за финалното действие – вдигането на покривната конструкция. Тя ще се окачи на осем точки и ще се вдигне за 24 часа.
В момента конструкцията се изгражда на кота 10,50, където продължава сглобяването,  за да можем да съвместим изпълнението на стоманобетонната конструкция на сградата, която е сложна, коментира идеята инж. Наумов, обемът е наистина огромен, решението беше тази стоманена конструкция да се изпълни на някакво междинно ниво. Това междинно място решихме да бъде по средата, на кота 10,50, на 10 метра и половина от кота нула. През януари т.г. изляхме фундаментната плоча, в която премиерът постави капсула с послание за идните поколения, и в началото на ноември, при изпълнена вече покривна конструкция, ще затворим залата. Или по-ясно казано – при възприетия метод за сглобяване на покривната конструкция на кота 10,50 ние не попречихме на извършването на стоманобетонните работи и спестихме точно 8 месеца време. И затова повтарям – уникален е преди всичко срокът, за който ГБС ще изпълни спортната зала, както и крайната дата – 1 август 2011 г., която прие за даденост.
Разбира се, тези срокове не са измислени. Това е въпрос на сериозна преценка, особено за изпълнението на стоманобетона и на металните конструкции, които са много солидно перо от работата по залата, вметва инж. Стоянова. До края на ноември ще затворим изцяло сградата, за да може през зимния период да се работи вътре спокойно. Не че сега не работим.
Проектантският колектив на залата и специалисти направиха сравнение на нашата конструкция с Аспаруховия мост. Наистина конструкцията е тежка и уникална, но от гледна точка на безопасността са направени всички необходими изчисления. Впрочем едно пояснение за любознателните – цялата тази огромна конструкция е предимно на болтови връзки и те са над 70 000 броя. И още, независимо че тук работят строители, точността е както в машиностроенето, разрешените допуски са до 1 мм.
Самият факт, че сградата се строи с определените предварително темпове, говори, че и проектантите, и конструкторите добре са мислили върху чертожните дъски. Ще добавим, че и уважаваните колеги от УАСГ, и контролните инженери, и строителният надзор са непрекъснато на обекта. А всичко се наблюдава и от ДНСК.

И още нещо, в архитектурно-визуален план, което също е уникално, поне за страната. Светлите отвори в дъгата на конструкцията ще позволяват не само да се играе или тренира в залата на дневна светлина, но самото внушение ще бъде ефирно, леко и приятно за окото. Разстоянието от горната точка на покривната конструкция до долната, хоризонталната, е 12 метра. Светлина…
Удовлетворението от нашата работа ще дойде, когато завършим залата и я предадем на спортистите, категорични са нашите домакини. И в момента има удовлетворение, защото строително-монтажните работи вървят по график. Такова уникално спортно съоръжение, дори и само като капацитет на зрителите, в България няма. И вероятно в следващите десетилетия няма да се изгради… (дай боже, да не сме прави).
Сериозна част от удовлетворението ни на строители ще дойде, след като вдигнем покривната конструкция, категорични са на финала на нашата среща и инж. Стоянова, и инж. Наумов. Колкото и да сме сигурни в професионализма на хората си, никой от нас все още не е ръководил подобна работа. Естествено, след опита, който имаме в стоманобетона, след хилядите кубици излят бетон на други строежи, ние определено имаме самочувствието, но с работата по изпълнението на металната покривна конструкция придобихме нова увереност. Определено това, което и днес виждате на обекта, създава усещането за професионално свършена работа.
След вдигането на тази конструкция всичко по-нататък ще бъде рутинна работа. По-приятната част – да влезеш в една затворена сграда и да мислиш за инсталациите и интериора, за довършителните работи, вече е песен, независимо от количеството работа и видовете дейности.

Екипът на в. „Строител” се надява да бъде поканен през  септември, в деня Х, когато започне самото вдигане на покривната конструкция.

Обиколката на залата направиха Ренета Николова, Георги Сотиров и Стоян Димитров.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 16.08.2010. Категория Строител. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.