Крайно време е КЗК и АОП да прогледнат и за най-сивия сектор в обществените поръчки – възлагането чрез публична покана

Прочетена: 3681

Иван Рачев
Ако някой все още не е разбрал, сегашните протести не са свързани с конкретен повод, а бушуват по принцип. Срещу двуличието на т.нар. политически елит, срещу подчиняване на държавата в полза на едни или други лични и корпоративни интереси, срещу безобразната управленска философия, според която данъкоплатецът има само задължения, докато управникът има право да си прави каквото пожелае.

Много са вицовете и хумореските, които бичуват (ех, как изведнъж забравихме всички вкупом този антикорупционен глагол от епохата на развития социализъм) недъзите на съвременното ни обществено-политическо битие. Едно словосъчетание обаче поставя диагнозата на онова „нещо”, което преди шест години и половина бе прието за пълноправен член на Европейския съюз: „Рушветът уби бакшиша!”

Както и да ги гледаме тия три думи, откъдето и да ги четем – все тая. Смисълът си остава един и същи: дай парата и изчезни, без да се обръщаш назад! Хватките обаче, по които този принцип се материализира, са няколко. Започваме отзад напред.

Всички знаем, че във флагманите на демокрацията – старите държави – членки на ЕС, САЩ, Канада и т. н., също има корупция. Знаете ли обаче какви са разликите между тамошната и нашенската „такава”? Те са само две и поради тази причина ще си ги изговорим в прав текст. Там първо се върши работа, а след това се плаща. А ако някой бъде хванат в крачка, той съвсем доброволно си носи последствията – съд, затвор, глоби, аут от политическата сцена.

Докато у нас е точно обратното. Първо даваш парите, а после започваш да чакаш да ти се усмихне щастието. Със съденето и лежането е същата работа. Всеки, който тук бъде  хванат в крачка, тутакси бива обявяван за жертва на коварен заговор. След което нито влиза в затвора, нито бива изритан от политическата сцена. Напротив – закичва се с ореола на мъченик и… продължава напред. С  гордо вдигната глава естествено.

Тук сме длъжни да направим едно много важно уточнение. Далеч не всички държавни или общински чиновници са корумпирани. Опазил ни бог да раздаваме подобни квалификации, след като прекрасно знаем, че всеки е невинен до доказване на противното – чрез предварително разследване и съдебен процес. В същото време обаче какво друго да си мислим, когато пред очите ни всекидневно се разиграват десетки и стотици странни (меко казано) събития, на които т.нар. компетентни органи изобщо не обръщат никакво внимание? Имат си те един дежурен отговор – не ни влиза в правомощията – и туй то. Оправяйте се както сметнете за необходимо, какво сте седнали да дрънчите по телефоните и да пишете сигнали.

Да питаме редовите чиновници, също няма смисъл, защото на тях им е забранено да си отварят устите без изричната санкция на голямото началство. И без предварително да са минали на суров инструктаж през ведомствените пресцентрове, ако все пак шефът е разрешил на някои от хората си да приказват пред медиите.

Да хукнем по дирите на кметовете и министрите – пак няма никакъв смисъл. Защото и да ги догоним, обясненията са като писани под индиго: страната е в нечувана и невиждана криза, хазната на общината е празна, държавата е свила публичните разходи дори под санитарния минимум, местният бизнес фалира и безработицата непрекъснато расте, младите хора бягат в чужбина…

И какво ни остава в крайна сметка? Нищо друго, освен да я караме по рецептата от филма „Опасен чар”. Но вместо „роднина – милиционер – роднина – милиционер” ще тръгнем по нашата си добре утъпкана пътека „документ – нормативен акт – документ – нормативен акт”.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 04.07.2013. Категория На прицел. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *