Брюксел се зае със спасителната операция

Рискови за страната са между 200 и 600 млн. евро

Прочетена: 2566

Лилия Христова

 

След като от края на февруари България изпадна в политическа безтегловност, от която скоро не се вижда изход, Европейската комисия реши да поеме в свои ръце спасителната операция за евросредствата в ключовата 2013 г., когато завършва първият планов период за страната ни и се договаря рамката за следващите седем години.

Причината е, че за първи път от членството ни в Европейския съюз от 2007 г. насам се очертава значителна загуба на пари, идващи от Брюксел в края на годината. Първите сигнали за това дойдоха още в мандата на служебния кабинет през май, когато вицепремиерът по еврофондовете Илияна Цанова обяви, че страната ни може да се раздели с общо около 372 млн. евро по седемте оперативни програми плюс Програмата за развитие на селските райони. Оттогава сумата не само не намалява, но се увеличава, като новият вицепремиер Зинаида Златанова вече говори за 500 млн. евро, а еврокомисарят Кристалина Георгиева споменава 630 млн. евро. Оценката на Европейската комисия е за отписване на 514 млн. евро в края на 2013 г. Сумата се равнява на средствата, които правителството се готви да емитира като дълг при актуализацията на бюджета.

 

Изпълнението на годишния план на една пета

 

В цялата сложна политическа ситуация изпълнението на годишния план по усвояването на европейските средства изостава драматично. За първото полугодие е разплатена едва една пета от заложеното в бюджета. При планирани плащания от 3,1 млрд. евро за 2013 г. за първите шест месеца на годината са платени 571 млн. евро, показват данните на финансовото министерство.

Сумата от 3,1 млрд. евро, които трябва да бъдат усвоени през тази година, е колкото за периода 2007-2012 г. Натрупването идва от факта, че през 2013 г. се събират плащанията по две финансови години – 2010 и 2011 г., по правилото n+2/n+3. Допълнителна трудност е, че в същото време сега се договаря и рамката на новия планов период 2014-2020 г., а доброто усвояване на средствата е важна предпоставка за отпускане на повече пари. За България вече е ясно, че ще разчита на същите средства.

За първото полугодие на годината най-много средства са били разплатени по програма „Човешки ресурси“ (150 млн. евро), следвана от „Регионално развитие“ (131 млн. евро) и „Околна среда“ (123 млн. евро). Прави впечатление, че плащанията по „Транспорт“ са изключително малко – под 100 млн. евро. Наваксването обаче се очаква през втората половина на годината, когато ще бъдат пуснати редица големи проекти. Най-много пари към момента се очертава да загубим по оперативните програми „Регионално развитие“ – между 73 и 123 млн. евро, „Околна среда“ – между 30 и 282 млн. евро, и Програмата за развитие на селските райони – около 100 млн. евро.

Досега страната ни е загубила общо 102 млн. евро от различните европейски фондове. От тях 90 млн. евро са по ПРСР –  39 млн. евро по бюджета за 2009 г. и още 51 млн. евро по този за 2010 г. Минус има и по програма „Рибарство”, като той възлиза на над 4 млн. евро за 2009 г. Две поредни години се губят пари и по програмите за трансгранично сътрудничество. Техният размер е малък, защото и бюджетът на програмите е нисък. По програмата „България – Сърбия” и „България – Турция” загубите досега възлизат по 1,4 млн. евро за всяка една от тях. По програмата „България – Македония” сме на минус около половин милион евро.

 

Пътни проекти ще спасяват „Регионално развитие“

 

Липсата на достатъчно административен капацитет в общините и държавните институции, които изпълняват проектите по Оперативна програма „Регионално развитие“, е основната причина програмата да е заплашена от най-голяма загуба на средства в края на годината, смятат европейските експерти. Тяхната оценка е за отписването на 175 млн. евро.

Към началото на юни като рискови са оценени 84 проекта в 51 общини плюс още 23, изпълнявани от министерствата на образованието и на икономиката, както и от Агенцията за социално подпомагане. Те са на обща стойност около 80 млн. евро, заяви Деница Николова, бившият ръководител на програмата. След разговор с общините броят им е намален до двайсетина.

Допълнителна трудност за програмата е предизвикало и намерението на Европейската комисия да не признае разходите по новия голям проект за купуване на пожарни автомобили за МВР за 51 млн. евро. Той беше подготвен като спасителен вариант в края на управлението на ГЕРБ, защото при одобрение от страна на Брюксел се признаваха за моментално усвоени 34 млн. евро. Въпреки че лошата новина е била съобщена на министъра на регионалното развитие Десислава Терзиева при посещението й в Брюксел миналата седмица, тя e оптимист, че ще успеем да прокараме проекта. „Имаме притеснение за пожарните, но и уверението на ЕК, че ще ни съдействат проектът да се случи“, заяви Терзиева при изслушването си пред депутатите от парламентарната Комисия по европейски въпроси и контрол на европейските фондове. Тя все пак призна, че дали за проекта ще има положителен резултат, ще стане ясно през август. „Заради проблема с пожарните и обжалването на избора на изпълнител на Северната скоростна тангента на София, което прави рисков и този проект, на последната среща в Брюксел е било взето решение парите да се спасяват и с изпълнени вече пътни проекти с държавни средства, които отговарят на изискванията на програмата“, обясни министърът. „Подготвили сме списък, в който са отсечки във Варненско, Кърджалийско и в района на Благоевградска област“, заяви инж. Лазар Лазаров, председател на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“.

Така, въпреки че първоначално бе обявено, че изграждането на Северната скоростна тангента отпада от спасителния план, сега проектът отново е върнат. „Бюджетът му е до 127 млн. евро, като в случай че до края на годината бъде подписан договорът с изпълнителя и Брюксел го одобри, автоматично ще бъдат признати за усвоени до 86 млн. евро“, подчерта министър Терзиева. Първоначално проектът за изграждане на Северната скоростна тангента на София беше част от Оперативна програма „Транспорт“, но по времето на служебния кабинет беше прехвърлен към ОПРР. „На 110% подкрепяме предложението за включването на Северната скоростна тангента в Оперативна програма „Регионално развитие“, защото няма друг начин да бъдат запазени средствата“, каза Карстен Расмусен, зам.-ръководител на звеното за България в Генерална дирекция „Регионално развитие“, по време на Комитета за наблюдение на програмата в началото на юни, докато за пожарните тактично си замълча. Проблемът е, че ОПРР финансира мерки в инфраструктура, докато пожарните се отнасят към закупуване на техника и няма как да бъдат оправдани, коментираха европейски експерти.

Освен обжалването на процедурата по избор на изпълнител на Северната скоростна тангента друг проблем са непроведените все още отчуждителни процедури, както и липсата на готов работен проект. За изпълнител на обекта беше избрано италианското обединение между регистрираната в Рим „Салини“ и миланската „Импреджило“ с цена от 189 млн. лв. без ДДС. Търгът беше обжалван от консорциума ХПВС – ССТ. Той даде най-ниската цена от близо 150 млн. лв. за построяването на 17-километровата отсечка, но техническото му изпълнение беше оценено по-слабо от конкурсната комисия и остана трети в класирането на пътната агенция. В обединението влизат варненската „Хидрострой“, „Пътни строежи“ – Велико Търново, „Пътинженерингстрой Т” – Търговище, „Пътстрой” – Бургас, и „Водстрой 98”. На първа инстанция те спечелиха делото. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) установи, че победителят не е представил доказателства, че ръководителят на обекта, неговият заместник и отговорникът по безопасност отговарят на поставените изисквания в тръжната оферта. Според експертите офертата на италианците е трябвало да бъде отстранена, но това не е направено. Предстои по спора да се произнесе Върховният административен съд.

Въпреки новопоявилите се трудности министър Терзиева е оптимист, че загуба на средства в края на годината няма да има. За тази година по ОПРР е трябвало да бъдат разплатени 681 млн. евро, като до момента са сертифицирани 446 млн. евро. Бюджетната прогноза е ревизирана надолу и реалистичната цел, която очакваме да постигнем, е 566 млн. евро. За да се случи това, всеки месец по програмата трябва да се изплащат по 24 млн. евро.

 

„Околна среда“ –
десетократна разлика
в оценката на риска

 

По Оперативна програма „Околна среда“ (ОПОС) има близо десетократно разминаване между българската оценка и тази на Европейската комисия за рисковите средства, които може да загубим в края на годината. По думите на Зинаида Златанова като рискови се определят около 30 млн. евро, докато според Брюксел става въпрос за стойност между 220 и 282 млн. евро до края на годината.  Министърът на околната среда Искра Михайлова съобщи пред депутатите от парламентарната Комисия по европейски въпроси и контрол на европейските фондове, че е виждала в официален документ само прогнозата от 103 млн. евро на ЕК, но уточни, че това е било преди обжалването на търга за завода за боклука, който също попадна в графата рискови. Според нея голямата разлика между българската оценка и тази на Брюксел за рисковите пари може да се обясни с „динамичното договаряне“ на средствата. Въпреки че е увеличила близо четири пъти разплащанията през първото полугодие на годината спрямо същия период на миналата, ОПОС остава с най-слабо усвояване. Към началото на юли е успяла да плати една четвърт от бюджета от близо 2 млрд. евро, постигайки 25% усвояемост при средно за всички оперативни програми от над 41%, показват данните в ИСУН. По думите на министър Михайлова ОПОС ще достигне 41% в края на годината. Основната причина за драматичното изоставане е неосъществената вече трета година водна реформа, смятат в Брюксел. Въпреки че Михайлова обяви, че спешно трябва да бъдат приети промените в Закона за водите, които останаха още от предишния парламент, новите управляващи се разбързаха едва след като Еврокомисията спря 20% от европейските пари за водните проекти. Това е станало ясно на срещата в Брюксел, на която е било обявено, че ДДС вече няма да се признава за допустим разход. Така големите водни проекти на Пловдив, Добрич и Асеновград, чиито апликационни форми все още не са одобрени, бяха върнати на поправителен, а депутатите на пожар тръгнаха да правят промени в Закона за водите. Те предвиждат да се върне старото положение от 2009 г., според което ВиК дружествата трябва да предадат собствеността на активите на държавата и общините, които от своя страна с договор за възмездно управление да ги предоставят на ВиК операторите. План графикът е тези законови поправки да са факт до края на другата седмица, каза председателят на парламентарната Комисия по регионална политика и местно самоуправление Димчо Михалевски. Според екоминистърът решението на ЕК за непризнаване на разходите по ДДС е промяна в условията и прецедент в практиката на ЕС – в края на периода да се променят условия. „От друга страна обаче, България вече седма година не е гарантирала законодателно, че изградената с публични средства скъпа инфраструктура няма да бъде прехвърлена безвъзмездно на търговски дружества, каквито са ВиК-тата“, посочи Михайлова. Дори законовите поправки да станат факт другата седмица, необходимо е те да се приложат и на практика, а не да останат само на хартия, както се случи през 2009 г.

Европейската комисия остро е възразила и срещу високите цени на водните проекти, които бяха сключени в края на мандата на правителството на ГЕРБ. Такива са на общините Раковски, Несебър, Созопол, Банкя и др. В този планов период по тях ще бъдат направени само инвестиционните проекти, а строителството им ще отиде в следващия. Затова от Брюксел са поставили три условия, които да бъдат изпълнени, за да има финансиране. Едното е инвестиционните проекти да отговарят на генералните планове във водния сектор, които са почти готови. Освен това трябва да има безспорни доказателства за ползите от направената инвестиция и не на последно място тя да е обвързана с бъдещата цена на услугата, която трябва да е поносима за населението.

Пред депутатите от комисията по европейски въпроси министър Михайлова призна, че подписаните от правителството на ГЕРБ 26 водни договора с общини без готови инвестиционни проекти може да не се изпълнят и през следващия програмен период 2014-2020 г. По думите на Михайлова тези общини ще трябва да кандидатстват наново по програмата, като направените в момента инвестиционни проекти ще подлежат на ревизия.

Брюксел оценява по-високо риска от загуба на средства в края на 2013 г. и заради факта, че спасителната операция, предприета през миналата година по ОПОС, с пренасочването на около 300 млн. евро за купуване на екологичен транспорт за шестте големи града, както и хеликоптер за гасене на горски пожари и кораб от МВР, засега не е особено успешна. Тази мярка на правителството „Борисов“ беше критикувана и от новия министър на околната среда Искра Михайлова. Тя обясни, че проектът е попаднал в рисковите в списъка на Брюксел, защото обществените поръчки по него все още не са приключили и не е ясно дали няма да бъдат обжалвани. „Борим се да не загубим тези 300 млн. евро“, каза министър Михайлова.

Допълнителен проблем за усвояване на пари е и висящият въпрос със завода за боклука на София за около 100 млн. евро. Брюксел се очертава отново да бъде арбитър между Столичната община и държавата, точно както по времето на управ­лението на тройната коалиция. Причината е обжалването на обществената поръчка, която беше спечелена от гръцкото обединение „Актор-Хелектор“. Два консорциума обжалваха търга, като на първа инстанция КЗК се произнесе в тяхна полза и върна процедурата за ново разглеждане. В момента решението на антимонополния орган се обжалва във Върховния административен съд. Според министър Михайлова няма риск за проекта, ако договорът бъде подписан до края на годината, защото изпълнението му приключва в края на 2015 г. Зам.-кметът на София по екология Мария Бояджийска, която имаше спешни срещи в Брюксел по проблема, съобщи, че ЕК ще подкрепи проекта дори да се получи забавяне със сключването на договора, защото за комисията той е важен. Превантивно и гърците се оплакаха в Брюксел от решението на КЗК. „Актор-Хелектор“ са изтъкнали, че българският антимонополен орган не е отчел официалните документи за опит, предоставени от Министерството на външните работи на Кипър, а е зачело разпечатки от страницата му в интернет за доказателство.

 

„Транспорт“ – забавяне
в темпа на плащанията

 

Засега Оперативна програма „Транспорт“ е единствената, която не е застрашена да загуби пари в края на годината. От данните на финансовото министерство обаче е видно, че програмата е намалила двойно темпа на разплащане. През първото полугодие на годината са платени едва 93 млн. евро, докато година по-рано за същия период сумата е над 170 млн. евро. Това може би е поводът министърът на транспорта Данаил Папазов да възкликне: „Няма риск от загуба сега, но до края на годината има още много време.“

Чудо обаче трябва да се случи, за да се стигне до загуба на пари по програмата. Засега „Транспорт“ има всички шансове да навакса натрупаното закъснение. Вече е открит и последният участък на магистрала „Тракия“. По нея остават да бъдат платени още около 20 млн. евро на различните изпълнители. Другата седмица предстои пускането и на отсечката от Долна Диканя до Дупница на магистрала „Струма“, а в средата на август – и на участъка от Софийския околовръстен път до Гара Яна. До края на годината трябва да бъде пуснат и пътят Кърджали – Подкова, както и да се ускори строителството по магистрала „Марица“.

Изоставането в плащанията по „Транспорт“ се дължеше и на забавеното изменение на програмата от служебния кабинет. То предвиждаше прехвърлянето на 110 млн. евро от проекта за корабоплаване по Дунав при Батин – Белене (ос 4) към разширението на софийското метро до летището и бизнес парка (ос 3). За да бъде одобрена тази модификация на програмата, Брюксел беше поставил условие да се осигури финансирането от 50 млн. евро за изготвяне на жп проектите за следващия програмен период. Този въпрос беше частично решен от кабинета на Пламен Орешарски, който прехвърли 20 млн. евро от парите за пътища (ос 2) към жп проектите (ос 1). Останалата част от сумата ще бъде осигурена или със средства от държавния бюджет, или от Оперативна програма „Техническа помощ“, където също се очертава загуба на около 7-9 млн. евро. След като Европейската комисия одобри изменението, ще бъде усвоена накуп част от парите за метрото, което сега се строи със заеми и бюджетни средства.

Всичко това е предпоставка „Транспорт“ да успее да изпълни заложните в бюджета 838 млн. евро плащания през 2013 г., което е почти толкова, колкото са разплатени за периода 2007-2012 г.

Въпреки че имаме една от най-ниско конкурентните икономики в целия Европейски съюз, загуба на средства се очертава и по програмата за бизнеса „Конкурентоспособност“. По нея рискуваме да бъдат отписани автоматично около 50 млн. евро в края на годината.

Проблематичен се очертава и проектът за газовата връзка между Сърбия и България, като шансовете му да бъде завършен до края на 2015 г. не са големи, според анализаторите от Европейската комисия. Според тях и шумно рекламираният „София тех парк“ с бюджет от 50 млн. евро е затънал в бюрократични пречки. Министърът на икономиката Драгомир Стойнев също критикува проекта, като обяви, че в момента той буксува и харчи пари основно за командировки и консултантски услуги.

Целта на Европейската комисия е средствата да бъдат усвоени и да няма загуба в края на годината. „Ние искаме да помогнем. Няма да се радваме, че сме спестили пари от пакета на държава членка“, коментира Ширин Уилър, говорител по въпросите на регионалната политика на ЕК. Тя отбеляза, че през последните две години българските власти са постигнали значителен напредък в усвояването на фондовете. „Те наистина държат ключа за решаването му сега. Днес от първостепенно значение са предизвикателствата с административния капацитет и преди всичко с приемствеността в администрацията“, заявява Уилър, цитирана от в.“Труд“.

За съжаление България е изпуснала шанса да поиска удължаване на срока за усвояване на парите заради кризата, така както го направиха Румъния и Словакия, посочи председателят на парламентарната комисия по европейски въпроси Младен Червеняков. Затова сега трябва да се вмести във времевия хоризонт до 2 години разплащане на парите за всяка финансова година, а не три, каквато отсрочка са си извоювали Румъния и Словакия.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 21.07.2013. Категория На прицел. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.