Eврофондовете 2014-2020 г. – повече пари за образование, наука, бизнес и администрация

„Околна среда“ – с най-голям бюджет, ПРСР – най-драстично орязана

Прочетена: 3294

Лили Границка
Приоритетите на Европа рязко се разминават с тези на България. Разделихме се с илюзията, подхранвана от предишните управляващи, че ще може да разчитаме на поне същите пари за инфраструктура през вторите седем години от пълноправното ни членство в ЕС, както и през първите – 4,5 млрд. евро. Средствата по оперативните програми „Транспорт“, „Региони в растеж“ и „Околна среда“ се свиват  драстично до 3,65 млрд. евро, а ако се включат и средствата от инструмента „Свързана Европа“, които обаче не са сигурни, сумата достига общо 4 млрд. евро. В същото време средствата по новата програма за бизнеса „Иновации и конкурентоспособност“ се увеличават с 50 млн. евро, а общо за програмите „Човешки ресурси“, „Наука и образование“ и „Добро управление“, която обединява настоящите „Административен капацитет“ и „Техническа помощ“, се вдигат с 340 млн. евро спрямо сегашния програмен период.

Това сочи първото публично оповестено разпределяне на парите от структурните и кохезионния фонд от вицепремиера и министър на правосъдието Зинаида Златанова, които възлизат общо на 6,7 млрд. евро. В сряда правителството одобри втория предварителен вариант на споразумението за партньорство с Европейската комисия, което беше изпратено в Брюксел. Представените числа показват, че разпределянето на средствата е следвало логиката на многогодишната финансова рамка на Европейския съюз – намаляване на средствата за инфраструктура за сметка на тези за иновации и конкурентоспособност. Още през февруари Брюксел даде индикации за това с орязването на парите от кохезионния фонд за целия ЕС с 25 млрд. евро, докато в същото време вдигна средствата за конкурентоспособност с 35 млрд. евро. Така изграждането на базисната инфраструктура – пътища, водоснабдяване, канализация и модерни депа, ангажимент, който сме поели с влизането ни в ЕС, ще остане за сметка на държавния бюджет.

„Икономиката е двигателят на всичко. Разбирам желанието да получим по-голям дял от финансирането, но бюджетът на ЕС бе намален за първи път в историята на съюза и това няма как да се случи“, каза Зинаида Златанова при представянето на споразумението. Тя отбеляза, че съзнателно не коментира сегашния програмен период, за да няма сравнения от типа „кой, кога, колко и къде е сгрешил“. Златанова апелира процесът по договаряне на европейските средства за следващия планов период да не се превръща в политическо противопоставяне, а в национално усилие. „Много се надявам, че европейските фондове от поле за политическо противопоставяне ще се превърнат в инструмент за обединение и ще помогнем те да подобрят живота на всички български граждани“, каза вицепремиерът. Средствата за настоящия програмен период бяха договорени от правителството на тройната коалиция, оглавявано от Сергей Станишев (2005-2009 г.), а тези за следващия от кабинета на ГЕРБ.

 

„Околна среда“ –
с най-голям бюджет

 

Ако досега програма „Транспорт“ беше с най-голям бюджет, то през следващите седем години ОП „Околна среда“ се очертава да бъде най-финансирана, като ще разчита на безвъзмездна помощ от 1,271 млрд. евро. При нея намалението спрямо настоящия период
е 195 млн. евро.

Причината най-много средства да бъдат отделени за „Околна среда“ е неизпълнението на ангажиментите, които има страната ни към ЕС по отношение изграждането на пречиствателни станции, което трябваше да бъде факт до 2010 г. за населените места с над 10 000 жители и до 2014 г. – за тези с до 2000 жители. Отделно България не изпълни и ангажимента си за изграждането на модерни регионални депа и закриването на старите сметища, което трябваше да се случи до средата на 2009 г., и заради това, макар и в начална фаза, е в ход наказателна процедура срещу страната ни.

Затова няма и съществена промяна в разпределението на приоритетите по „Околна среда“ спрямо настоящия период. Трите основни оси остават води, отпадъци и биоразнообразие, като бюджетът на програмата за тях се разпределя в съотношение 60:30:10, уточни министърът на околната среда и водите Искра Михайлова. Това означава, че сектор „Води“ ще може да разчита на около 763 млн. евро при малко повече от милиард сега. На практика обаче средствата са почти същите, защото една значителна част от парите за водните проекти – около 300 млн. евро, през този период беше пренасочена към мерки за опазване на въздуха, отбеляза министърът. Става въпрос за купуването на екологичен транспорт за големите градове, както и за техника на МВР за борба с пожари и наводнения.

Новото в сектор „Води“ е, че през вторите седем години ще бъдат финансирани и станции за пречистване на питейна вода. Това липсваше през сегашния период, в който акцентът беше върху пречиствателните станции за отпадни води. Другата промяна в сектор „Води“ по думите на министър Михайлова е, че 26-те водни договора с общините по т.нар. процедура на гола поляна, които бяха подписани през този програмен период с идеята да бъдат подготвени инвестиционните им проекти и изпълнени през следващия, ще трябва да се състезават наравно отново с всички останали.

През следващия програмен период няма да се финансира изграждането на депа. Причината е, че Европа залага на намаляване на количеството отпадъци чрез разделно събиране и изграждане на инсталации за компостиране и рециклиране. „Готови сме да увеличим размера на финансирането за сектор „Отпадъци”, ако успеем да договорим мерки, които да подобрят оползотворяването им и прилагането на иновативни модерни технологии“, каза Михайлова. По думите й предвиденият засега бюджет е 30% от този на програмата. Сумата е увеличена чувствително спрямо варианта на ГЕРБ, при който по това перо бяха заложени 18% за сметка на повече пари за сектор „Води”. Третият приоритет на програмата остава както и досега „Биоразнообразие“, като акцентът този път ще бъде подготовката на картите за екологичната мрежа „Натура 2000“.

 

Транспорт – по братски за пътни и жп магистрали

 

Оперативна програма „Транспорт“ е доста орязана. Намалението е с 417 млн. евро и тя ще разчита на безвъзмездна помощ от 1,207 млрд. евро. Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Данаил Папазов съобщи, че ще запази досегашното разпределение на средствата за изграждане на железопътен и пътен транспорт по братски – 50:50. Все пак железопътният ще има едно допълнително предимство заради новия фонд „Свързана Европа“, в който предвиденият бюджет за страната ни е 352 млн. евро. Те ще трябва да бъдат извоювани директно в Брюксел с готови проекти.

Ключовите обекти в жп сектора са втората фаза на линията Пловдив – Бургас, Русе – Варна (двата проекта са готови), Карнобат – Синдел – който е на финалната права, и подготвяният в момента Видин – Медковец, както и модернизирането на двата участъка София – Елин Пелин и Елин Пелин – Септември, по които се работи в момента, напомни министърът. „За мен е много по-важно да бъдем готови в края на тази година с всички проекти, за да започнем следващата да договаряме приоритетните, и веднага след това да стартира тяхното изпълнение“, каза министър Папазов. По думите му, тъй като е очевидно, че евросредствата няма да стигнат, ще се търси и друго финансиране за реализацията на проектите.

При пътните магистрали на първо място е доизграждането на „Струма“ с най-дългата и сложна отсечка през Кресненското дефиле. Амбицията е за 67-те километра от Благоевград до Сандански да има пълна проектна готовност през 2014 г. и в края на годината да се обявят търговете за строителство. Засега се планира участъкът да бъде разделен на три лота. Тъй като този проект се очаква да глътне почти всички средства, към момента не е ясно дали изобщо ще има пари за други магистрали. Иначе по думите на министър Папазов останалите приоритетни обекти са магистрала „Хемус“ до Велико Търново, както и скоростният път от Ботевград до Видин.

По третата ос на ОП „Транспорт“ са заложени средства за изграждане на третия лъч на столичното метро, чийто проект е готов, а индикативната му стойност е 680 млн. евро. Почти е сигурно, че проектът няма да получи повече от половината от исканите пари, и така единственият шанс за осъществяването му остава вариантът да спасява програмата, ако някой от другите проекти закъса – така, както се случи през този програмен период.

Към момента три са определените проекти за кандидатстване по фонда „Свързана Европа“. Най-големият е жп линията София – Медковец, която е планирано да се развива като товарна с максимална скорост за движение на влаковете 110 км в час вместо планираните 160 км в час. Това се очаква да намали първоначалната прогнозна стойност на обекта с около 30-40%, коментираха от Национална компания „Железопътна инфраструктура“. Проблемът тук е, че все още нямаме готов проект. За разлика от този обаче напълно завършен е проектът за модернизацията на жп линията Русе – Варна и изграждането на интермодален терминал в Русе, с който ще кандидатстваме по „Свързана Европа“, казаха от Министерския съвет. Третият проект, който се готви за средства по новия инструмент, е драгирането на Дунав при Батин – Белене. Той трябваше да бъде реализиран още през този планов период, но пропадна заради забавянето от румънска страна.

 

ОП „Региони в растеж“ –
с много неизвестни

 

И ако по „Транспорт“ и „Околна среда“ разпределянето на средствата по основните приоритети е почти ясно, то по „Региони в растеж“ битката между градовете тепърва предстои. Бюджетът на програмата е орязан със 191 млн. евро и ще се разчита на безвъзмездна помощ от 1,17 млрд. евро. От тях засега 63% отиват по приоритетната първа ос за големите градове. В първия изпратен вариант на ЕК техният брой беше 67, но от Брюксел поискаха тяхното свиване до шест-седем, както съобщи министърът на регионалното развитие Десислава Терзиева при представянето на програмата през юли пред парламентарната Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. ЕК настоява да се съсредоточим върху няколко основни града, които да станат центрове на икономически растеж и да генерират инвестиции и заетост. Със сигурност броят на градовете ще бъде намален, но в никакъв случай няма да приемем искането за 6-7, каза министър Терзиева през юли и допълни, че сме разгледали мнението на евроекспертите „само за сведение“, докато политическото решение тепърва предстои да бъде взето на базата на задълбочен анализ. Макар че вече има разработени варианти за намаляване на броя им, в сряда министър Терзиева отказа да съобщи какво предвиждат те. Според източници от БСП последният дискутиран вариант е бил за финансирането на 50 града, разделени на четири нива.

Проблемният въпрос с финансирането на селата около големите градове засега остава без решение заради спора между министерствата на регионалното развитие и на земеделието и храните за това по коя от двете програми ще получат финансиране. Позицията на Министерството на земеделието и храните е, че ОП „Региони в растеж“ трябва да финансира не само определените градове, но и цялата община заедно със селата в нея, заради орязването на средствата по Програмата за развитие на селските райони с 531 млн. евро. Министерството на регионалното развитие пък защитава позицията, че за финансиране към момента попадат само определените в строителните им граници градове. Така селата около тях остават без евросредства.

Не трябва да повтаряме и мултиплицираме грешката от настоящия програмен период и да оставяме бели петна върху картата на България, коментира изп. директор на НСОРБ Гинка Чавдарова. Според сдружението е редно селата около големите градове да бъдат включени за подпомагане по ОП „Региони в растеж“. На същото мнение е и председателят на парламентарната Комисия по регионална политика и местно самоуправление Димчо Михалевски. „Не е справедливо, работещо и логично селата около тези градове да се прехвърлят към орязаната ПРСР“, каза той, като изтъкна и факта, че селският проект на Бургас например ще бъде много по-конкурентен спрямо този на някоя малка община, което прави неравнопоставени малките населени места.Особено предвид липсващите в тях обучени кадри за подготовка на европроекти.

Другият спорен въпрос е разпределението на парите между четирите нива на избраните градове. В първия вариант на програмата близо половината от средствата бяха предвидени за София, но след критики от Брюксел това процентно съотношение сега е променено, макар че все още не е постигнато съгласие и по него. „Съсредоточаването на европейските средства в столицата създава риск от задълбочаване на тенденцията към моноцентризъм и засилване на регионалните различия. В София се формират 48,2% от брутната добавена стойност. На практика територията на България се характеризира не толкова с разликите между отделните райони, а с различието между столицата и останалата територия на страната“, беше отбелязано в стратегическия доклад на ЕК за кохезионната политика, който излезе през април. Това беше причината Брюксел да настоява за балансиран регионален подход със силен фокус върху центровете за икономически растеж.

Въпреки уверенията на предишните управляващи, че ще успеем да убедим Брюксел да ни бъдат отпуснати пари за ремонт на пътища, средствата по ОП „Региони в растеж“ са свити над три пъти спрямо сега. При 250 млн. евро през този програмен период през следващия ще може да разчитаме едва на 69 млн. евро, става ясно от представените данни от вицепремиера Златанова.

Неясно остана защо финансирането на детските градини, училищата и университетите ще е по „Региони в растеж“ – планираните средства са близо 393 млн. евро, при условие че бяха увеличени парите по новата „Наука и образование“ и тя ще разчита на почти същите инвестиции в образованието (316 млн. евро). Според управляващите така се постига по-ефективното допълване между отделните програми.

 

Порасналите програми

 

В крайна сметка големият печеливш от разпределението на европейските средства се оказа новата програма „Наука и образование“, за която доскоро не беше сигурно дали изобщо ще е факт, но в крайна сметка получи бонус над 100 млн. евро спрямо първоначалния вариант и сега ще разчита на бюджет от 508 млн. евро. ЕК беше против отделна програма заради показаното в миналия мандат неумение на Министерството на образованието и науката да управлява европейски средства. Сега парите за образование са в „Човешки ресурси“ и възлизат на 230 млн. евро, като България рискува да изгуби част от тях заради липсата на капацитет в междинното звено на образователното министерство.

„Започнахме от голо поле и трябва да се обосновем добре, че имаме капацитет да управляваме една такава програма“, каза вицепремиерът Златанова. Очевидно, за да убеди Брюксел, министърът на образованието и науката Анелия Клисарова съобщи, че следващата седмица ще бъде назначен ресорен зам.-министър, който ще отговаря специално за програмата.

Близо два пъти се вдигат парите по програма „Добро управление“, която обединява сегашните „Административен капацитет“ и „Техническа помощ“. Тя ще разчита на бюджет от 356 млн. евро. Първоначално планираните средства по нея бяха 460 млн. евро, но впоследствие бяха намалени за сметка на „Наука и образование“. Основната част от средствата по „Добро управление“ – 190 млн. евро, са предвидени за изграждане на електронното правителство. Останалите пари ще отидат за обучение на администрацията. Макар и незначителен, ръст от близо 50 млн. лв. има и по новата програма за бизнеса „Иновации и конкурентоспособност“.

 

Програмата за развитие
на селските райони –
най-драстично орязана

 

Най-потърпевша от всички програми е ПРСР, за която парите са орязани с 531 млн. евро и безвъзмездната финансова помощ е малко над 2 млрд. евро. За сметка на това над два пъти са вдигнати директните плащания на земеделците. Европейската комисия обаче даде право за прехвърляне на до 15% от средствата между двата стълба. Неофициално се твърди, че именно от директните плащания може да се вземат пари, за да се финансират общински мерки в малките градове и селата. Официално обаче това не е записано в новата програма. От представените данни се вижда, че половината от парите – около 1 млрд. евро, ще отидат за подпомагане на селските общини.

 

Последната дума има Брюксел

 

Одобреният в сряда от правителството проект на споразумение с ЕК не е окончателният вариант на договора, който предстои да подпишем. Очаква се Брюксел да ни го върне с коментари през октомври. Дотогава би трябвало да са приети всички европейски регламенти, както и да е одобрена от европейския парламент многогодишната финансова рамка от 960 млрд. евро. Това може да промени разпределението на средствата по отделните програми, но не се очаква то да бъде съществено. Прогнозите са до началото на следващата година най-късно споразумението за партньорство да бъде одобрено от Европейската комисия.

След това идва най-трудното – ефективното усвояване на средствата с видим резултат, така че да не се стига до загуба, както се случи през този програмен период. След първите седем години България продължава да е най-бедната страна в европейското семейство. Жизненият стандарт е едва 40% от средния за ЕС и няма изгледи да изпълним набелязаната цел в края на годината да постигнем поне малко над средното ниво на ЕС, така както бяхме планирали преди седем години. Сега очакваният ефект от използването на договорените 15 млрд. евро безвъзмездна помощ до 2020 г. би трябвало да доведе до по-висок брутен вътрешен продукт с 18,6%, ръст на заплатите от 76% и на износа на стоки и услуги с 47%. Държавният дълг пък би трябвало да намалее с 19,4%. Числата се базират на сравнение за състоянието на България, в случай че не използва европарите, а изчисленията са направени от математическия модел СИБИЛА. Най-голямото предизвикателство остава последователната политика от българските правителства за харченето на европейските
средства.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 25.08.2013. Категория На прицел. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.