Бизнесът се обедини срещу възлагането без търг

Парламентарната Комисия по правни въпроси неочаквано вкара в ЗОП ин хаус процедурите

Прочетена: 3552

Eмил Христов,

Свилена Гражданска

 

Парламентарната комисия по правни въпроси прие възможността обществени поръчки да се възлагат без търг на държавни и общински предприятия. Става въпрос за
т. нар. ин хаус (in housе) поръчки. Те ще се възлагат на дружество или държавно предприятие по чл. 62, ал. 3 от ТЗ, за което са изпълнени едновременно следните условия: „…капиталът му е изцяло държавна и/или общинска собственост, респективно изцяло собственост на холдинг, чийто капитал е изцяло държавна и/или общинска собственост; обект е на контрол, подобен на този, упражняван от възложителя върху собствените му структурни звена; повече от 2/3 от оборота му е формиран от дейности, свързани с осигуряване изпълнението на функции на възложителя“.

Предложението беше внесено от депутата от „Коалиция за България“ Борислав Гуцанов.

Томислав Дончев, депутат от ГЕРБ и бивш министър по управление на средствата от ЕС, припомни на членовете на правната комисия за неуспешния опит на бившите управляващи преди три години да въведат ин хаус поръчките. Той и колегите му от опозицията гласуваха против, но предложението беше прието. Гуцанов го защити с аргумента, че ще се улесни работата на военните структури, които ще могат директно да възлагат ремонти на „Терем“, вместо да обявяват търг, на който ще се яви само един кандидат. И сега обаче обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната, се изпълняват само от фирми със специален статут.

Преди три години Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) излезе с решение общините да не могат да възлагат на свои фирми търгове в сферата на доставките, строителството и информационните технологии. Становището тогава бе поискано от министъра по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев, който ръководеше подготовката на поредните поправки в Закона за обществените поръчки.

Антимонополният орган предупреди, че възможността изпълнение на дейности без търг да се възлага на държавни и общински дружества, създадени по силата на Търговския закон (еднолични акционерни дружества и еднолични дружества с ограничена отговорност), може да се третира от Европейската комисия като държавна помощ. За да се избегне наказателна процедура, в нормативния акт може да бъде записано, че вътрешните поръчки могат да се възлагат само на дружества, създадени по реда на Закона за общинската собственост. Друго предложение е договорите да имат давност максимум три години. От пресцентъра на КЗК във връзка с промяната, предложена от Гуцанов, заявиха, че продължават да подкрепят становището си, дадено преди три години.

По време на дебата в Комисията по правни въпроси беше отхвърлено предложението на Министерския съвет възложителите да определят дял между 30% и 70% от стойността на поръчката за подизпълнители. Това се отнасяше за строителни дейности с прогнозна стойност над 2,64 млн. лв. Депутатите решиха да ограничат практиката за превъзлагане в хода на изпълнение на обектите, като задължават кандидатите да обявяват
подизпълнителите си още преди избора на изпълнител.

Членовете на комисията одобриха и предложението на правителството възложителите да поддържат на страниците си изчерпателно електронно досие за целия процес по възлагане и изпълнение на дадена поръчка. Остава текстът, гласящ, че изборът на изпълнител става само по критерии, свързани с предмета на поръчката. Според одобрените промени сигнал до възложителя за нередности при откриването на търга могат да подават всички граждани, фирми и организации, дори и да нямат пряко участие в процедурата.

*Разглеждането на ЗОП в правната комисия продължи и след редакционното приключване на броя. Когато бъдат приети всички промени в закона, те ще бъдат гласувани в пленарната зала.

Инж. Иван Бойков, изп. директор на КСБ: Ин хаус поръчките противоречат и на икономическата, и на социалната логика

Първо трябва да се види кои са финансовите потоци, които могат да се усвоят по тази схема, и кой може да ги усвои, защото през последните години почти не останаха общински дружества освен тези, които са в големите градове. Повечето бяха приватизирани. Няма смисъл сега да се създават нови фирми, след като няма такива съществуващи в момента. Въпросът е и дали ще има полза от това? Според мен се пренася механично една традиция, която в някои западни държави съществува, и тя е от гледна точка на икономия на средства. Тази икономия е от процедури  с директно възлагане. Мисля, че в нашата система и организация на бизнеса, главно в строителството, въвеждането на този тип поръчки ще предизвика много сериозни проблеми, и Камарата на строителите в България ги заяви преди 3 години. Тогава те се приеха като мотиви. Бяхме подкрепени от КЗК и големите работодателски организации, от омбудсмана. Не виждам нещо, което да налага промяна сега. Системата ин хаус е чужда за българското законодателство и за българските традиции. Ние вървим точно в обратна посока. Явно, че  все пак има много голям интерес. Разбира се, това ще облекчи някои държавни структури да възлагат директно, но аз си спомням един случай, в който държавното дружество БДЖ възложи на локомотивния завод, който съществуваше тогава, да ремонтира локомотиви директно, и резултатът е видим сега. Това е случай от миналото, но показва, че ползите от ин хаус поръчките са съмнителни. Още повече че това ще има много негативен резултат в общините, защото по този начин ще се отнеме работата на строителните фирми. Все пак в конкуренция се постига най-добра цена и най-добър резултат. Няма смисъл да се избегне конкуренцията с оглед да се получи по-добра цена. По-скоро се търси възможност за бърза реакция в някои случаи, но трябва да се има предвид, че в европейското законодателство е записано, че това касае само фирми, които са 100% общинска собственост, като 90% от дейността им трябва да е свързана с предмета на поръчката. Такива фирми аз не съм запознат да има в България. Този тип поръчки са подходящи за сметосъбирането и снегопочистването, но не и за строителството. В момента има 4300 фирми, от които 90% са малки и средни, те са базирани в общините и в момента нямат работа. Така че да се използва публичен ресурс, за да се възлагат дейности на някакви новосъздадени фирми, противоречи и на икономическата, и на социалната логика. Това предложение, което е гласувано в Комисията по правни въпроси в парламента, е чист лобизъм. Не е обсъждано подобно нещо с бранша. Идеята вече беше отхвърлена един път след широка обществена дискусия. Камарата на строителите в България реагира по тази тема чрез работодателските организации, в които членува. Единодушното становище на бизнеса е отрицателно. Няма да подкрепим подобен тип действия, защото те не са в интерес на нашите членове.

 *От Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) заявиха, че застават зад позицията  на КСБ, изразена от инж. Иван Бойков.

Борислав Гуцанов, Коалиция за България, член на Комисията по правни въпроси: Процедурите ще улеснят работата на военните структури

Аргументът ми за това, че ин хаус поръчки са необходими, е, че ще улеснят работата на военните структури, които ще могат директно да възлагат ремонти на „Терем“, вместо да обявяват търг, на който ще се яви само един кандидат. Безпредметно е да се обявяват обществени поръчки за дейности, по които в България се знае, че работят една или две фирми. Преди тази възможност беше предвидена само за комуналните дейности като снегопочистване, сметосъбиране и управление на отпадъците, но сега идеята е да се разшири обхватът. Този тип поръчки ще се налагат само в случаи на аварийни ремонти на самолети, кораби и танкове, тъй като в системата на отбраната има създадени ремонтни предприятия за тази цел и няма нужда от обявяване на обществена поръчка.

Константин Пенчев, омбудсман на Република България: Изменението нарушава поне два закона

И друг път съм казвал, че възлагането на обществени поръчки на държавни и общински фирми без конкурс, т.нар. ин хаус възлагане, създава предпоставки за нарушение поне на два закона – за защита на конкуренцията и за забраната за държавна помощ. Недопустимо е облагодетелстване на участници на пазара, пък били те общински или държавни дружества. Не виждам обективна причина в българския Закон за обществените поръчки да бъде регламентирано това вътрешно възлагане, при положение че в европейските директиви то не е упоменато сред изключенията за прилагане на правилата за търговете.

Цветан Симеонов, БТПП: Промяната е неприемлива за бизнеса

Това е неприемливо, защото пазарната икономика се гради на конкуренция между фирмите независимо от вида на собствеността. Всякакви преференции, които поставят в неравноправно и неравностойно положение компаниите, противоречат на основните й принципи.

В тази връзка която и да е разпоредба може да бъде атакувана и обезсилена по съответния ред. Не бива да се забравя, че парите и на държавата, и на общините са функция или резултат от плащанията ни като данъкоплатци. Те не могат с предимство да се изразходват неконкурентно, т.е. трябва да се даде еднаква възможност, достъп до тези търгове както на частни, така и на държавни фирми.

Божидар Данев, БСК: Ще се влоши ефективността на разходване на публичните средства

Категорично възразяваме срещу въвеждането на възможността за възлагане на поръчки без търг или конкурс на кандидати (in house поръчки). Отсъствието на изисквания към свързаните с възложителя фирми като оборот, квалификация на персонала, опит и др. ще доведе до масово създаване на собствени фирми от възложителите с основна цел обсебване на ресурсите по ЗОП, неконтролируемо харчене на публични средства и вътрешна корупция. Тази възможност ще елиминира конкуренцията. Ще създаде опасност за източване на бюджетни и обществени средства. Това ще доведе до постепенно обсебване на обществените поръчки от общинските и държавните компании. Възлагането на „собствени” фирми от страна на възложителите ще ограничи и свие рязко пазара на търгове и достъпа на малкия и средния бизнес до тях, ще влоши тяхното финансово състояние, ще отблъсне чуждестранните инвеститори. Промяната ще доведе до скрито одържавяване на икономиката и допълнително ще влоши ефективността на разходване на публичните средства, по който показател страната ни е на последно място в Европейския съюз.

Томислав Дончев, ГЕРБ, член на Комисията по правни въпроси: Трябва внимателно да се пресметнат ползите и вредите

Комисията по правни въпроси за съжаление подкрепи предложението за ин хаус поръчки. Ако трябва да бъда честен, преди две години, когато течеше промяна в Закона за обществените поръчки, движена от мен, аз самият предложих въвеждането им. Тогава режимът за тяхното изпълнение беше много по-рестриктивен. Беше насочен най-вече в комуналната сфера. В момента нещата са различни. Сега се приема ин хаус възлагане без каквито и да е ограничения. Това според мен ще създаде проблем. Първата пречка е с възможното изкривяване на пазара. Ако проектозаконът се приеме в пленарната зала, това значи, че всяка община и министерство могат да регистрират компания, включително и строителна, която ще може без проблем да започне да си възлага да строи каквото си поиска в зависимост от парите в бюджета. В някои отношения може да е удобно, ако трябва да се действа бързо, но в повечето случаи това категорично противоречи на правилата на пазара. Не мога да се съглася с коментарите на колегите в комисията, според които частният бизнес е корумпиран, а държавните дружества са чисти пред закона.

Има и още един по-голям проблем, който е свързан с ценообразуването на тези поръчки. Стойността на един продукт се определя от пазара. При ин хаус възлагането няма адекватен механизъм на ценообразуването. Никой не можа да ми отговори как точно ще се определя сумата, която ще е необходима. За мен текстът в този си вид ще създаде проблем. Може подобна практика да е разрешена на европейско ниво и да е записана като препоръчителна в европейската директива, но липсват сигурни знаци, които да ни гарантират, че няма от добро желание да постигнем ужасни резултати. В крайна сметка не мога да кажа, че ин хаус възлагане не трябва да има, но е необходимо внимателно да се пресметнат ползите и вредите и да вземем мъдро решение.

Емил Христов, вестник „Строител“: Проектопромяната ще задълбочи проблемите в сферата на обществените поръчки

Строителният бранш в България е в криза. Светлина в тунела все пак има, но все още е в далечината. Надеждите на фирмите в сектора са свързани и с ангажимента на правителството за промени в Закона за обществените поръчки (ЗОП). Този ремонт е наложителен, защото трябва да реши проблемите на възложители, изпълнители и подизпълнители. Без предварителна консултация с бизнеса обаче правната комисия одобри норма, според която държавата и общините да могат да възлагат дейности на свои фирми без търг и конкурс.

Въвеждането на ин хаус поръчките нарушава поне два закона, е позицията на омбудсмана Константин Пенчев – за защита на конкуренцията и за забраната за държавна помощ. ЗОП е на второ четене в комисия, но вече се виждат ясно пробойните му, които пораждат съмнения за непрозрачност. Не трябва някои от участниците на пазара да бъдат облагодетелствани от държавата. Разбираемо е желанието в условията на криза да се помогне на определени структури, които изпитват затруднения, но не това е начинът. Ин хаус възлагането дискриминира частния сектор и го поставя в неравностойна позиция спрямо държавните и общинските компании. Според КЗК вътрешното договаряне за строителство, информационни технологии и доставки не трябва да фигурира като възможност. По възлагането в тези сфери са най-спорните конкурси. Справката сочи, че ЕС позволява вътрешно възлагане, но с цел намаляване на държавните и общинските разходи. Прието е, че такива конкурси трябва да се допускат само ако възложителите разполагат с финансов, времеви и професионален ресурс, за да ги изпълнят по-евтино, отколкото би излязло с процедура по ЗОП. Условието поръчките да се дават на вътрешни фирми е те да са 100% собственост на възложителя и да се контролират от него, както и 90% от оборота им да се формира от дейността по поръчката. Невинаги обаче методиката copy-paste e най-подходяща. Може в други европейски държави това да е практика, но невинаги добрите практики на едно място сработват така на друго.

Смущаващо е, че това е опит вече на втори парламент да вкара законова възможност за заобикаляне на търговете при възлагане на поръчки. Първият опит беше през 2011 г., когато идентичен текст беше предложен в ЗОП от правителството на ГЕРБ. Тогава обаче след реакцията на бизнеса предложението отпадна от закона.

Редно е Законът за обществените поръчки да стимулира участието на малките и средните предприятия в търговете, а не чрез него да се отнема от възможността за работа и на без това изнемогващите фирми. Целите на новите промени в ЗОП бяха ясно посочени – да се насърчи включването на строителните фирми в обществените поръчки, ограничаване на корупцията и административната тежест. С механизма за ин хаус поръчките обаче ще е доста трудно да повярваме, че тези цели ще бъдат постигнати. По-скоро промените ще задълбочат проблемите във и без това дискредитиралата се в общественото пространство сфера на публичното възлагане.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 23.01.2014. Категория На прицел. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

2 коментара по Бизнесът се обедини срещу възлагането без търг

  1. Pingback: Слав Строй ООД » Бизнесът срещу…

  2. Pingback: Слав Строй ООД – Строителна фирма » Бизнесът се обедини срещу възлагането без търг

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.