Голям българин в новата ни история

125 години от рождението на инж. Иван Иванов – хидростроител, учен, творец и кмет на София

Прочетена: 1073

Георги Сотиров

Софийската научна общественост отбеляза с тържествена сесия 125-годишнината от рождението на големия хидростроител и дългогодишен кмет на София инж. Иван Иванов. Честването беше организирано от Научно-техническия съюз по строителство в България (НТССБ), съвместно със Столичната община, Камарата на строителите в България, Българската академия на науките (БАН), Федерацията на научно-техническите съюзи в България и Националния клуб на строителите ветерани (НКСВ). Вестник „Строител” беше медиен партньор на събитието.

В събитието участваха заслужили специалисти, отдали целия си професионален живот на строителството. Тук бе и инж. Николай Станков, председател на УС на КСБ, както и учени от БАН начело с досегашния председател на БАН акад. Стефан Воденичаров, преподаватели от строителни висши учебни заведения, сред които се открояваха ректорът и зам.-ректорът на ВСУ „Любен Каравелов” доц. д-р инж. Радан Иванов и доц. д-р инж. Венцеслав Стоянов, ветерани от НКСВ начело със зам.-председателите инж. Иван Стоянов и инж. Виктор Шарков, студенти, гости и журналисти.
Честването откри акад. Ячко Иванов – председател на НТССБ, който направи презентация на живота и творческото развитие на инж. Иван Иванов. В нея акад. Иванов открои най-важните моменти от професионалното развитие на този достоен българин, работил в едни от най-важните за икономическото развитие на страната години.

61Областният управител на Сливен Татяна Петкова, която участва в честването във връзка с това, че юбилярът е роден в Сливен, в емоционалното си изказване отбеляза някои от големите постижения на инж. Иванов и като хидростроител, и като кмет, и като отговорен човек, с чието съдействие София е поставила основите си като съвременна столица.

Екипът на вестник „Строител” беше разработил паната, постерите и художественото оформление на фоайето пред залата, което предизвика определен интерес у многобройните присъстващи. В разговорите ни с инж. Иван Стоянов и доц. Радан Иванов бяха подчертани ролята и ефектът от съвместната работа на обществените и научните организации и институции с в. „Строител”. Уважаваните колеги изразиха своята увереност, че и в бъдеще изданието ще отразява по подобаващ начин мероприятията от историята и днешния ден на строителния бранш, както и от подготовката и професионалната реализация на бъдещите кадри, които се обучават в родните ВУЗ-ове.

Представяме Ви щрихиран портрет на големия българин инж. Иван Иванов.

Кметът на София

Инж. Иван Иванов става кмет на града през 1934 г. и първата задача, която си поставя, е да се пребори с корупцията и бюрокрацията. Налага желязна финансова дисциплина и всеки месец публикува разходите на кметството в сп. „Сердика“. Тогава е изготвена „Наредба-закон за застрояване на столицата София“, която допринася за подобряване на градоустройствената дейност. Тя предвижда създаването на нов план на столицата, издържан в духа на модерните европейски градоустройствени тенденции. Така се стига до изработването и одобряването през 1938 г. на Мусмановия план, който поради настъпилите военни години остава нереализиран. По времето са открити дванадесет нови училища, две болници и бани по кварталите. Пуснати са няколко градски автобусни линии, разширява се трамвайната мрежа, а през 1941 г. потегля и първият тролейбус към кв. „Горна баня“. С усилията и такта на инж. Иванов общината откупва през 1941 г. електроснабдяването на София от белгийска компания. Като най-дългогодишен кмет на столицата инж. Иван Иванов прави редица административни нововъведения. Изграждат се знакови за столичния град обществени сгради.

62Кмет и по време на Втората световна война, инж. Иванов съдейства и работи за прокарване на водопроводна мрежа в София, захранвана от Рила планина. Той съдейства и за благоустройството на парк „Витоша”. На него е наречена еко пътеката от столичния кв. „Железница“ до кв. „Княжево“.

Хидростроителят

Идеята столичани да пият от водите на Рила се е родила още през 1918 г., но едва през 1924 г. започва строителството на водопровод. От трасе, дълго близо 82 км, 38 км са канали, 18 са тунели, а 25 км са тръби. Най-високата точка на водопровода е на 920 м над равнището на София, което позволява на столицата да пие евтината вода. На 23 април 1933 г. след осемгодишно строителство съоръжението е завършено.

В края на 1935 г. ръководената от инж. Иванов Софийска община подписва договор за изграждане на язовирната стена „Бели Искър”. Така се поставя началото на язовирното строителство у нас. Инж. Иванов пише, че с вложените за строежа почти 126 млн. лв. „…в хубавата долина стена препречи водите на буйните снежни потоци и завири водите им в живо, голямо планинско езеро. Още от сега е сигурно, че водите на това създадено от човешката ръка езеро, което придава на планината нова красота и хубост, ще носят на хилядите хора в долината и Софийското поле хубост, здраве и живот през вековете”.

63Творческата дейност на големия хидростроител основно се свързва и с изграждането на язовир „Искър”. Подготвителните работи започват през 1949 г., основното строителство – в края на 1950 г., а на 6 септември 1954 г. хидровъзелът е официално открит. Това е най-голямото хидротехническо съоръжение в България.
След пенсионирането си той продължава да работи активно за развитието на българската енергетика. Участва в експертни съвети, при обсъждане на проекти за напояването на полетата в Пловдивско, Хасковско, за каскадата „Белмекен – Сестримо” и язовир „Жребчево”, както и при много други обекти на нашето хидротехническо строителство.

Ученият

Иван Иванов завършва през 1915 г. хидроинженерно строителство в Техническия университет в Мюнхен, Германия. Прави проучвания на място за водоснабдяването на Виена, Мюнхен, Солинген, Есен и др. Негови статии са публикувани в списанието на българското инженерно-архитектурно дружество, в сръбски и немски научни издания. Дейността му като учен хидростроител, като човек, свързан с градоустройството на българската столица, е оценена и през 1934 г. по доклад на изтъкнатия български учен проф. Георги Бончев инж. Иванов е приет за дописен член на БАН (днес член-кореспондент). За съжаление след осъждането му от Народния съд през 1944 г. на доживотен затвор е изключен от БАН. Едва през 1991 г. членството му е възстановено.

Още докато е в затвора, той започва да прави чертежите за бъдещия язовир на р. Искър под Самоков. Всяка сутрин двама милиционери го водят в проектантската стая и след края на работното време го връщат в килията. През 1946 г. Иванов е помилван. Фактически е в затвора около две години. Първата година е в мина „Пирин” (с. Брежани). После е пратен на строежа за водоснабдяването на Варна.

Язовирът е пуснат в експлоатация на 6 септември 1954 г. и е наречен на името на Сталин. Днешният язовир „Искър“ и досега осигурява на всеки софиянец по 300 литра питейна вода на денонощие.

Творецът

Член-кореспондент на БАН и дългогодишен кмет на столицата на България, инж. Иванов завинаги ще остане в новата ни история със строителството и на знакови сгради в София. Сред тях са Съдебната палата, Българската народна банка, сградата на МВР, зала „България”, Държавният музикален театър…

За нуждите на столичани по това време се строят образцови общински жилища – между ул. „Найчо Цанов” и бул. „Стамболийски”. За бъдещите граждани на София са изградени училищата „П. П. Славейков” в кв. „Лозенец“, „П. К. Яворов” в кв. „Хаджи Димитър“, „Марин Дринов” в кв. „Захарна фабрика“, нови детски ясли на ул. „Г. Софийски” и др.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 21.12.2016. Категория Наука, Тема. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.