Служебното правителство започна ревизии и очерта приоритети

Прочетена: 30

Служебното правителство начело с премиера Огнян Герджиков встъпи в длъжност на 27 януари. То беше назначено с указ на президента Румен Радев само пет дни след като зае поста на „Дондуков“ 2.

В първия работен ден след назначаването си кабинетът проведе извънредно заседание, на което Огнян Герджиков разпореди на министрите в двуседмичен срок да му представят аналитични доклади за състоянието на поверените им ведомства. Той призова също към безкомпромисен и внимателен преглед на обществените поръчки. Служебният премиер поиска до 10 февруари да получи информация за свършеното по подготовката на Българското председателство на Съвета на ЕС, което предстои през 2018 г. Разбира се, задача №1 на служебното правителство остава организирането и провеждането на предсрочните парламентарни избори на 26 март.

Още преди изтичането на двуседмичния срок, даден от премиера, министрите започнаха поредица пресконференции. При първата си официална среща с медиите в качеството на новозаетите си постове те отчетоха какво е състоянието на поверените им институции и какви ще бъдат приоритетите в тяхната работа в рамките на макар и краткия мандат на служебния кабинет.

Служебният вицепремиер по европейските фондове Малина Крумова отчете напредъка на страната ни в работата по програмен период 2014 – 2020 г. Тя даде брифинг пред журналисти след началото на второто заседание на Комитета за наблюдение на Споразумението за партньорство на България с ЕС, което се проведе в Гранитната зала на Министерския съвет. В него участваха представители на Европейската комисия в качеството им на наблюдатели, на регионалните съвети за развитие в районите от ниво 2, национално представителните организации на работодателите, работниците и служителите, както и организации на и за хора с увреждания, Националното сдружение на общините в Република България, неправителствения сектор и на администрацията. Основните теми, които Комитетът е разгледал, са финансовото изпълнение на оперативните програми, прилагането на държавните помощи, допълняемостта между различните интервенции на европейските структурни и инвестиционни фондове, изпълнението на финансовите инструменти и ефектите от тях и др.

„Общото договаряне по оперативните програми на ЕС е 30% от бюджета им и с около 7% изплатени средства в края на 2016 г.“, съобщи вицепремиерът Крумова. Сред оперативните програми, чието изпълнение е в добър ход, тя открои „Развитие на човешките ресурси“, по която са договорени 44% от планираните средства и са разплатени 12 на сто. „По ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“ са сключени контракти за 43% от ресурса на програмата, а 9% са изплатени. ОП „Иновации и конкурентоспособност“ е с 37% договорени и 10% изплатени средства. Програмата за развитие на селските райони също се развива добре. По нея са договорени 17%, а изплатени са суми в размер 6,5% от бюджета“, допълни Малина Крумова. По думите й миналата година е била доста активна за управляващите органи, които е трябвало да отчетат свършеното през предходния програмен период 2007 – 2013 г. и същевременно да гарантират разработването на системи за управление и контрол на настоящия 2014 – 2020 г.

„Задачите, които си поставяме, са да затворим в рамките на нашето управление всички предварителни условия за усвояването на еврофондовете. Изключение прави единствено предварителното условие по инфраструктурата за научни изследвания и иновации, тъй като е необходимо Народното събрание да приеме Стратегията за развитие на научните изследвания“, обясни вицепремиерът по отношение на работата по ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“. Тя подчерта, че е възможно да има забавяния и по ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“, тъй като средствата по нея са свързани с приемането на „Интегрирана транспортна стратегия 2030“, която е в процес на разработка. „Друга наша задача е опростяването на правилата и процедурите за изпълнението на проектите по еврофондовете. Това е от ключово значение за намаляване на административната тежест за бенефициентите и улеснява достъпа до европейските средства. Искаме да продължим добрия диалог с Европейската комисия“, каза Крумова. В заключение вицепремиерът подчерта, че в служебния кабинет няма да бъдат назначавани нейни заместници и ще продължи да работи с екипа, с който си е сътрудничила, докато беше директор на Дирекция „Централно координационно звено“ към Министерския съвет.

През седмицата своите приоритети представи и министърът на туризма Стела Балтова. Тя заяви, че една от основните цели на екипа й е осигуряването на нормалното протичане на лято 2017. Това стана ясно по време на пресконференция в ресорното й ведомство. Освен приоритетите си Балтова представи и политическия си кабинет. Зам.-министърът на туризма Ирена Георгиева запазва поста си, а началник на кабинета е Биляна Райчинова.

Министър Балтова очерта два основни приоритета в дейността на ведомството –
подобряване качеството на административното обслужване в туризма и националната реклама и международното сътрудничество.

Сред другите задачи тя посочи работата по системата за единна туристическа информация, като напомни, че за нея е отворена обществена поръчка, която се обжалва в КЗК, и изтъкна, че тя е важна за изсветляване на сивия сектор в бранша. В рамките на правомощията на служебния министър ще се работи и по промените в Закона за туризма, които се отнасят до предложението за въвеждане на гаранционен фонд паралелно със застраховането. Балтова съобщи, че на среща с бизнеса е било постигнато съгласие през следващите месеци да се търси балансирано решение по този въпрос.
„Спазвайки поставения от служебния премиер Огнян Герджиков срок, в началото на следващата седмица ще е готов анализ на обществените поръчки в рамките на ведомството“, уточни министърът. Тя допълни, че до две седмици ще бъде свикан междуведомствен съвет за кадрите в туризма. „Подобряването на качеството на туристическата услуга е изключително важно за сектора, като за целта трябват професионално подготвени кадри“, каза още министърът. Тя си е поставила за цел успешното изпълнение на националната туристическа реклама и представянето на България на предстоящите най-големи международни туристически изложения – ITB в Берлин, две в Москва и едно в Киев.

Служебният министър на образованието и науката Николай Денков потвърди посочената от вицепремиера Малина Крумова възможност за забавяне в ОПНОИР. Това стана ясно по време на първата му пресконференция. Министърът уточни, че към 31 януари т.г. са разплатени 39 млн. лв., което е 2,8% от бюджета на програмата. Той допълни, че се очаква завършването на одитен доклад, с който ще бъдат дефинирани основните проблеми и обявени стъпки за излизане от ситуацията.

„Служебният екип на МОН има нужда от още малко време, за да посочи точно проблемите в ОПНОИР и възможните решения“,

каза Николай Денков. По думите му предстоят две срещи с представители на Европейската комисия. „Трябва да продължим разработването на процедурите за набиране на проектни предложения по програмата. Целта е да се ускори процесът по договаряне. Защото в началото на третата година от програмния период 2014 – 2020 г. сключените договори са едва 116 бр. на стойност 324 млн. лв., което е 24% от бюджета“, съобщи зам.-министър Ваня Стойнева, която ще отговаря за ОПНОИР в кабинета на служебния министър. Като следваща важна задача тя посочи ускоряването на плащанията към бенефициентите.

Четири основни приоритета ще ръководят работата в МОН, обяви още Денков. В сферата на средното образование усилията ще се насочат към подготовката на държавните зрелостни изпити, националното външно оценяване и приема след завършено основно образование. През следващите два месеца служебният екип ще подготви финален вариант на Националната стратегия за развитие на научните изследвания и актуализиран проект за изменение и допълнение на Закона за развитие на академичния състав.

В съответствие с приоритета, заявен от вицепремиера Малина Крумова и екипа на МОН, той декларира, че ще обърне специално внимание на Националната стратегия за развитие на научните изследвания, защото тя е основно изискване за изпълнение на ОПНОИР. До два месеца министерството е длъжно да представи финален вариант, който да бъде приет от Министерския съвет и внесен в 44-тото Народно събрание веднага след неговото сформиране, стана ясно по време на пресконференцията.

Съвсем малко време не достигна на 43-тия парламент да приеме окончателно поправките в Закона за развитие на академичния състав. По време на служебния мандат МОН ще актуализира законопроекта, като използва постигнатото до момента в тази посока. „Един от най-важните елементи в предложените промени е определянето на минимални изисквания за заемане на академичните длъжности доцент и професор и за присъждане на научните звания „доктор“ и „доктор на науките“. „Не може да има универсални минимални изисквания, те са различни за различните научни направления. Нашата задача е да разработим специфични минимални изисквания за всяка отделна област и работим по този въпрос“, поясни зам.-министър Иван Димов.
„Подготвяните промени в Закона за развитие на академичния състав са част от изпълнението на плана за действие по Националната стратегия за развитие на висшето образование и са в синхрон с нея“, подчерта министър Денков. Като положителен елемент от работата на предходното правителство той очерта мерките за развитие на професионалното образование.

В здравното ведомство липсваха положителни коментари по отношение на работата на предходното правителство.

„Какво заварихме: нормативен хаос, какъвто не е имало никога досега в здравеопазването.“
С тези думи започна първата пресконференция след встъпването в длъжност на служебния вицепремиер и министър на здравеопазването Илко Семерджиев. Както обеща при поемането на поста, той и екипът му са ревизирали актуалните процеси във ведомството и представиха оценката за тях.

По думите на Семерджиев единственият успех на предшественика му Петър Москов е било пълното одържавяване на здравеопазването. „Проблемът е, че това не е правилната посока. С такова ретроградно мислене министерството здравеопазването се върна години назад“, допълни Семерджиев. Той обяви, че ще работи за децентрализация и конкуренция, за самоуправление на структурите в лечебното здравеопазване. „От реактивност към анализ и стратегическо планиране, от непрозрачност към информираност и ангажираност и от държавен монопол към споделени отговорности“, очерта посоката служебният министър. Той уточни, че за краткото време, с което разполага, ще заложи на подзаконовите нормативни актове и ще опита да въдвори ред в тях. Илко Семерджиев обяви, че е категорично против системата на пръстовия идентификатор в болниците и ще се търси правна форма, чрез която тя да се отмени. Предстои системата да се подложи на обществена и експертна дискусия и за нея да се процедира според закона. Основен приоритет за МЗ ще е въвеждането на електронната здравна карта, която по думите на министъра е модел за цяла Европа и далеч по-практичното решение от пръстовия идентификатор. Според Семерджиев отпечатъкът ограничава хората при пътуване, защото той не се използва никъде в Европейския съюз. В същото време, ако чужденец дойде у нас и му кажем, че не ползваме електронна здравна карта, ограничаваме неговите права.

Семерджиев показа извадка на разходите на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) от въвеждането на новата система през ноември, според която не само не са спестени 15 млн. лв., както твърдеше неговият предшественик Петър Москов, а и са увеличени разходите през следващите месеци. „Според изчисленията на служебния министър на финансите Кирил Ананиев през тази година здравната каса е застрашена от значителен преразход в размер над 260 млн. лв.“, посочи Семерджиев.

Той декларира и намерението да възстанови на местата им уволнените директори на две водещи държавни болници – „Св. Анна“ и „Св. Иван Рилски“. „Справка за финансовото състояние на лечебните заведения показва, че след уволнението на директорите им с довод, че се „бунтували срещу реформата“, задълженията на структурите почти са се утроили“, допълни служебният министър.

Друг основен проблем, който министърът открои, е този с ваксините. „Обществената поръчка за тях е забавена. Тя е трябвало да бъде пусната още през октомври миналата година, но в действителност това се е случило в последните дни на кабинета „Борисов 2“. Това забавяне ще създаде тежък проблем със застъпването на количествата на ваксините“, предупреди Семерджиев.
Служебният министър си постави за цел и да се възстанови договарянето, като до 1 април бъде подписан Националният рамков договор. Той подчерта, че миналата година контрактът е бил заменен с едностранен административен акт. „Този документ е бил резултат от самоуправство с власт“, заяви Семерджиев.

Критичният анализ продължи и в Министерството на вътрешните работи. При управлението на вицепремиера и министър Румяна Бъчварова в кабинета „Борисов 2“ е било
забавено организирането и провеждането на 31 обществени поръчки.

Това съобщи служебният министър на вътрешните работи Пламен Узунов. Процедурите са по програма на ЕК за охрана на външните граници, като общата им стойност е 160 млн. евро. Финансирането им е осигурено в периода 30 септември 2016 – 30 септември 2017 г., а с решение на Министерския съвет от 2 ноември миналата година на МВР е възложено да организира, координира и разходва средствата. Към 19 януари тази година обаче процедурата по нито една от обществените поръчки не е задвижена. Според Пламен Узунов причината за забавянето се дължи на организационни проблеми. „Колегите ме увериха, че става въпрос за липса на административен капацитет, търсят се начини проблемът да бъде преодолян“, заяви Узунов. Той добави, че сроковете са изключително кратки, но от ведомството са си поставили амбициозната задача да се справят в техните рамки. Узунов каза още, че усилията на неговия екип ще бъдат насочени към това в рамките на предвиденото от закона и в условията на обществено гарантирана публичност предоставените европейски средства да бъдат усвоени в максимална степен.

Подобряването на финансовото състояние на енергийните дружества
бе посочено като най-важната задача пред новия екип на Министерството на енергетиката по време на първата им пресконференция. Брифинг в ресорното ведомство дадоха служебният министър

Николай Павлов и неговият заместник Константин Делисивков, който ще отговаря за ресорите „Сигурност на енергоснабдяването и управление при кризисни ситуации“, „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие“ и „Енергийни проекти и международно сътрудничество“.

От думите на министър Павлов стана ясно, че от ръководителите на държавните енергийни дружества се очаква да предложат мерки за подобряване на финансовото състояние. „Където се налага промяна на правила или общи условия, ще инициираме разговори с КЕВР“, каза служебният министър. Той обяви, че е готов да предложи на следващото Народно събрание и промени в Закона за енергетиката, ако това се налага. Министърът съобщи още, че през следващата седмица ще бъде инициирана обществена дискусия по предложения от Световната банка модел за пълна либерализация на електроенергийния пазар. Целта е да се чуе мнението на максимално широк кръг заинтересовани лица, за да се вземат най-правилните решения.

Николай Павлов отчете, че заради тежката метеорологична обстановка от Нова година досега потреблението на електричество и природен газ в страната са отбелязали рекорди – съответно над 8 хил. мегаватчаса и повече от 16,7 млн. куб. м в денонощие. „Електроенергийната система на страната работи стабилно. Резервите от въглища във всички топлоелектрически централи са възстановени след екстремно ниските температури през януари и това ни даде основание да възобновим износа на електроенергия от България“, увери министър Павлов.

Кабинетът попълва редиците

Служебният премиер Огнян Герджиков назначи 20 зам.-министри в общо десет министерства.

В Министерството на околната среда и водите са назначени Мариела Начева (специалист по проекти в сектор „Води“ и „Управление на отпадъците“) и Ренета Колева – изп. директор на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда от 2014 г. Начева е магистър по финанси от УНСС. Завършила е и УАСГ със специалност „Промишлено и гражданско строителство“. Има международна следдипломна специализация в Япония по „Глобален мениджмънт и лидерство“. Има опит в управлението на проекти в сектор „Води“, както и в областта на управление на отпадъците. Досега е работила в частния сектор.

Назначени са и трима заместник-министри на регионалното развитие и благоустройството. Това са Валентина Върбева, Виолета Комитова и Любен Дичев. Валентина Върбева е заемала различни длъжности в МРРБ, АПИ, МФ и БДЖ. Има опит в управлението на проекти и договори за изпълнения в сферата на строителството, в организацията и управлението на процедури за възлагане на обществени поръчки, одит на системите за управление на средствата от ЕС, оценка на риска и анализ на бизнес процеси. Работила е и по редица международни проекти. Завършва „Квантова електроника“ във Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Виолета Комитова е доцент в УАСГ – София, и има 25-годишен стаж в учебното заведение. Тя е автор на архитектурни проекти, има множество научни публикации и е участвала в редица изследователски разработки в сферата на урбанизма, градоустройството, индустриалните зони, промишлена архитектура и др. Любен Дичев е работил в структури на държавната администрация и в частния сектор. Има магистратура по национална и международна сигурност в Нов български университет, както и бакалавърска степен по стопанско управление в УНСС.

Георги Тодоров е служебен зам.-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Той е бил на същия пост през юли 2013 – август 2014 г. и август – ноември 2014 г. През годините е работил на различни позиции в транспортното министерство, след което в частния сектор.

Двама лекари и един магистрат влизат в екипа на вицепремиера и министър на здравеопазването Илко Семерджиев. Атанас Кундурджиев е бил началник на нефрологичното отделение в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, а Галин Каменов – гл. секретар на Регионалната здравна инспекция в София-област. И двамата са били заместници на Семерджиев в мандата му като здравен министър в кабинета „Костов“. Третият зам.-министър на здравеопазването е действащ съдия – Любомир Гайдов от Административен съд – София. Той е заемал същата позиция за няколко месеца в първия кабинет на Бойко Борисов, когато министър на здравеопазването беше Божидар Нанев.

Министърът на земеделието и храните Христо Бозуков също ще работи с трима заместници – доц. Светла Янчева, заместник-ректор на Аграрния университет в Пловдив, проф. Георги Георгиев от Тракийския университет в Стара Загора, и проф. Иван Палигоров, декан на Факултета по стопанско управление в Лесотехнически университет – София.

В Министерството на правосъдието са назначени двама зам.-министри – Деница Александрова-Митрова и Валери Тарандов. Митрова е действащ съдия от Административен съд – София, а Валери Тарандов – адвокат и зам.-председател на Софийския арбитражен съд към Сдружение „За развитие на правото в България“.

Служебният министър на финансите Кирил Ананиев ще работи с проф. Румен Брусарски, преподавател по финанси в УНСС и зам. изп. директор на Държавен фонд „Земеделие“ в периода 1998 – 1999 г. Работил е и в Министерството на икономическото развитие (1996 – 1997 г.) като началник управление.

Зам.-министър на енергетиката ще бъде Константин Делисивков – изп. директо на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори от 2010 г. насам.
В Министерството на икономиката под ръководството на Теодор Седларски влизат Лъчезар Борисов и Любомир Ганчев. Борисов е началник-отдел „Управление и преструктуриране на държавното участие“ във ведомството от 2010 г. насам. Ганчев е бил съветник, като е следил за изпълнението на оперативните програми „Конкурентоспособност“ и програмирането на ОП „Иновации и конкурентоспособност 2014 – 2020” в мандата на Драгомир Стойнев – министър на икономиката и енергетиката в кабинета „Орешарски“. Ганчев е член на Съвета на директорите на „Джереми България“ ЕАД.

В Министерството на образованието и науката заместници стават Ваня Стойнева и Мария Гайдарова. Стойнева е служител на дирекция „Национален фонд“ в Министерството на финансите, а преди това е била зам.-министър на труда и социалната политика в служебния кабинет на Марин Райков. Мария Гайдарова е директор на ОУ „Райна Княгиня“ в Плодвив.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 12.02.2017. Категория Тема. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.