Камарата настоява за уеднаквена практика на приложението на ЗДДС

Прочетена: 60

Ренета Николова

Във връзка със сигнали от строителни фирми, участващи в изпълнението на обществени поръчки, в които се повдигат въпроси по отношение на промените в Закона за ДДС и начина им на приложение от органите на НАП, Камарата на строителите в България изпрати официално писмо до министъра на финансите Кирил Ананиев и до Бойко Атанасов, изп. директор на НАП. „Повдигнатите въпроси касаят дейността на малките и средните фирми в строителството, обединени в консорциуми“, се посочва в писмото на Камарата. Към него е приложено и писмо от инж. Димо Мирчев, фирма „Пътстроймонтаж“ ООД, който е и председател на ОП на КСБ – Силистра, което в. „Строител“ публикува в настоящия брой. В него се поставят 7 актуални въпроса и се настоява да намерят ясно и недвусмислено нормативно решение в сферата на данъчното облагане. Писмото е подкрепено от председателите на ОП – Смолян, Владимир Кехайов и на ОП – Добрич, Валентин Зеленченко.

„Моля да дадете разяснение по засегнатите въпроси в приложеното писмо“, се посочва в запитването на КСБ. И още: „Считаме, че уеднаквяването на практиката на приложение на ЗДДС по темата ще допринесе за създаване на по-добра бизнес среда и прозрачност в работата на нашите фирми“. Предвид важността на въпросите председателят на Камарата инж. Николай Станков посочва, че очаква спешна реакция.

Писмо, засягащо сродни въпроси, е изпратил и председателят на ОП – Търговище, инж. Тошко Райчев. Темата е открита за още позиции и мнения, които можете да изпращате до КСБ на e-mail: office@ksb.bg, а в. „Строител“ ще публикува в рубриката КСБ – ФОРУМ.

До
Камарата на строителите в България –
ОП Силистра
Силистра, ул. „Гено Чолаков“ №1

Копие до
Камарата на строителите в България
София, ул. „Михаил Тенев“ №6

Писмо

От инж. Димо Петров Мирчев, представляващ фирма „Пътстроймонтаж“ ООД с ЕИК: 828013901, гр. Силистра.

Относно: Пореден опит за унищожаване на бизнеса в България от страна на държавните институции чрез двойно облагане с ДДС.
Уважаеми дами и господа,

Във връзка със зачестилите случаи на двойно начисляване на ДДС на фирми, участващи в сдружения – дружества, създадени по реда на чл. 357 – чл. 364 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и изпълнили поръчки, възложени по реда на Закона за обществени поръчки (ЗОП).

Управлявам и представлявам „Пътстроймонтаж“ ООД, което е средно предприятие по критериите на чл. 19 от Закона за счетоводството. Дружеството е специализирано основно в областта на ниското строителство. Поради своя характер дейността се осъществява основно чрез участие в обществени поръчки. Обичайна практика е за покриване на определени критерии, при участие в тръжни процедури по реда на ЗОП и изпълнение на по-големи обекти да се обединяват фирми в дружества по ЗЗД – неперсонифицирани дружества. Това се налага най-вече на малките и средните предприятия, които не притежават необходимия ресурс, за да покрият всички изисквания на възложителя. За да не елиминира тези предприятия от кръга на кандидатите и да гарантира конкуренцията, ЗОП съдържа разпоредби, които допускат и регламентират участието на тези сдружения.

При спечелване на поръчката новосъздаденото сдружение се регистрира в Регистър БУЛСТАТ и по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Регистрацията по ЗДДС е вече задължителна с новите изменения на ЗДДС чл. 132, ал. 5. от 01.01.2017 г.

При регистрацията по ДДС по стария начин (доброволна регистрация по чл. 100) органите по приходите изискваха освен договора за създаване на сдружение регистрацията по БУЛСТАТ, декларации от съдружниците и договора със съответния Възложител. В нашия бранш това е обичайна практика, при която се установява документално, че сдружението се създава с цел изпълнение на конкретна поръчка (обект) и съдружниците притежават необходимия материален и трудов ресурс.

През 2012 г. представляваното от мен дружество участва в няколко сдружения. Две от тях спечелиха обществени поръчки за строителство – ДЗЗД „Белица-12″ и ДЗЗД „Тутракан-12″. През 2014 г. друго такова сдружение – ДЗЗД „Пътища 2014″, спечели и изпълни обществена поръчка. И трите сдружения, представлявани от мен, са регистрирани в Регистър БУЛСТАТ и по ЗДДС. Тъй като очевидно сдруженията не разполагат с необходимия ресурс за изпълнението на възложената работа, те от своя страна сключват договори за CMP с дружествата – съдружници, които притежават този ресурс и са доказали това пред възложителя на обществената поръчка. След приемането на работата от възложителя (или етапи от нея) дружествата фактурират извършената работа към съответното сдружение, което от своя страна фактурира общия обем работа към съответния възложител. В издадените фактури е начислен ДДС, тъй като всички участници са регистрирани по ДДС лица и са законово задължени да начислят ДДС. Като такива те имат право и приспадат начисления им ДДС, тъй като с получената доставка (услуга) се извършват последващи облагаеми доставки. В така описания механизъм на начисляване и приспадане на ДДС не е налице отклонение от данъчно облагане.

На посочените по-горе сдружения беше назначена ревизия от ТД на НАП – гр. Варна. С издадените ревизионни актове бяха установени задължения по ЗДДС вследствие на констатацията на органите по приходите, че дружествата съдружници са с неправилно начислен ДДС от дружествата към сдружението. Аргументът в ревизионните актове е идентичен: изпълнените услуги за СМР от съдружниците към сдружението органите по приходите квалифицират като дялови вноски, от което следва изводът, че не са доставки по аргумент на чл. 10, ал. 1, т. З от ЗДДС. Като солидарни длъжници предварителното изпълнение на РА бе насочено към дружествата съдружници, които след влизане в сила на РА трябва по закон да изплатят установеното задължение съобразно притежаваните дялове и като краен резултат да отчетат загуба от изпълнението на поръчката. Очевидно е, че при такова развитие едно дружество, работещо на „светло“, не би могло да продължи дълго да осъществява стопанска дейност, тъй като стойността на доставката автоматично се намалява с 20%. По този начин сдружението и съдружниците се явяват неконкурентоспособни и игнорирани от участие в обществените поръчки.

В случая следва да се отбележи, че в договора за създаване на обединението за целите на ЗОП съдружниците са направили изрично волеизявление, че предоставените от тях услуги във връзка с изпълнението на бъдещия договор за възлагане на обществена поръчка ще имат възмезден характер, т.е. че не са вноски в гражданското дружество. Тази уговорка има и обективно практически характер. Съгласно ЗОП кандидатите имат свободата да обединят усилията си в гражданско дружество, за да покрият всички изисквания на възложителя на глава седма, раздел втори от ЗОП, и че именно съдружниците са тези, които разполагат с опит, технически, кадрови и материален ресурс, поставени като условие за участие и класиране на кандидатите от възложителя. В този смисъл нелогично е да се приеме, че създавайки обединението за целите на изпълнение на конкретен договор, всеки от съдружниците „внася“ краткосрочно в дружеството притежавания технически (машини и съоръжения), кадрови (работници и специалисти) и материален (произвеждана продукция) ресурс, необходим, за да се изпълни възложената работа. Отговорът на въпроса как може да бъде реализирано това изискване сам по себе си показва абсурдността на хипотезата. За да може обединението при извършването на услугата да ползва данъчен кредит, трябва: да бъдат преназначени работниците и специалистите от предприятията на съдружниците в обединението, да се прехвърлят или отдадат под наем необходимите за изпълнението на поръчката активи (дълготрайни и краткотрайни), а произвежданите от съдружниците материали (в случая асфалтови смеси и трошен камък) да бъдат внесени в обединението от посредник (трето лице), за да не се третират като „вноска“. В допълнение, след изпълнението на договора, сключен по реда на ЗОП, относно ползваните активи и работници следва да бъдат извършени обратните операции.
Същевременно през 2008 и 2009 г. „Пътстроймонтаж“ ООД участва като съдружник в две други сдружения – ДЗЗД „Силистра 2009″ и „ПСМ ПЕРФЕКТ Т“ ДЗЗД, които спечелиха обществени поръчки. Изпълнението, отчитането и фактурирането на СМР бе извършено по описания по-горе начин. Дружествата съдружници фактурираха извършените от тях услуги към сдружението и начислиха, съответно приспаднаха, ДДС. Назначените от ТД на НАП – Русе и Варна, след изпълнението на поръчките не констатираха неправомерно начислени ДДС, респ. нарушаване механизма на облагане с ДДС, което показва различна практика на НАП по един и същи казус.

Трябва да се отбележи още, че ако сдружението (или консорциумът) са учредени като търговско дружество, към което за данъчни цели е приравнено и дружеството по ЗЗД – например дружество с ограничена отговорност, то при същите условия на изпълнение на договора за поръчка валидността на доставките на услуги от съдружниците към дружеството не биха породили спор с приходната администрация.

Във връзка с описаните факти възникват следните въпроси, които следва да намерят ясно и недвусмислено нормативно решение в сферата на данъчното облагане, за да могат предприятията от вида на това, което управлявам, да участват равностойно в икономиката на страната:

1. Защо трябва да се ползват сложни правни конструкции, за да се признае правото на данъчен кредит, при една очевидно извършена доставка и ненарушен механизъм на облагане с ДДС?

2. Защо трябва да се насочват ДЗЛ към извършване на множество действия, отнемащи излишно време и ресурси на работещите „на светло“ предприятия?

3. Защо законът не се разпише ясно и недвусмислено с оглед на фактите и обстоятелства, които обичайно се случват в практиката?

4. Защо органите на НАП считат, че на бюджета се дължи от гражданските дружества (по-точно от съдружниците) двукратният размер на ДДС по доставките на услуги, тъй като това е крайният, практическият резултат от издадените ревизионни актове?

5. Кога ще бъде уеднаквена практиката на НАП по прилагане на ЗДДС в описаните хипотези, за да се избегне дискриминационният субективен подход при облагане, в зависимост от тълкуването на закона от органите по приходите от различните териториални дирекции или от ревизираното лице?

6. Как държавата ще стимулира конкуренцията, дребния и средния бизнес или в най-добрия случай не ограничава развитието му, като извършва двойно облагане с ДДС и го принуждава да не създава сдружения за участие в процедури по ЗОП, в който по преценка на възложителя в повечето случаи са заложени критерии за допустимост, които не могат да бъдат покрити самостоятелно от тези предприятия?

7. След като законодателят е регламентирал различни прагове на осигурителния доход в зависимост от сферата на дейност и заеманата длъжност, не е регламентирал точно и ясно счетоводното отчитане на неперсонифицираните лица (ДЗЗД) на един от най-големите браншове в страната – СТРОИТЕЛСТВОТО. Това може да стане много лесно при желание на законодателя, тъй като всички създадени с точно определена цел неперсонифицирани дружества в сферата на строителството работят и счетоводно се отчитат по един-единствен начин. Ако това стане, ще отпаднат хилядите тълкования на закона, особено чл. 10а, и излишните санкции от страна на НАП.

С надежда и очакване за вземане на навременни стъпки за решаване на повдигнатия проблем
С уважение:

инж. Димо Мирчев

 

Сподели в социалните мрежи

Автор на 16.02.2017. Категория Тема. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.