Основните приоритети на ЕС за 2017 г. са заетостта и растежът

Европейският парламент ще гласува увеличаване на средствата за ЕФСИ

Прочетена: 102

Свилена Гражданска

Тази година Европейският съюз (ЕС) насочва усилията си по теми, които засягат ежедневието на всички европейци. Основните въпроси са сигурността, кризата с мигрантите, климатичните изменения и единният цифров пазар. През декември м.г. тогавашният председател на Европейския парламент (ЕП) Мартин Шулц, председателят на Европейската комисия (ЕК) Жан-Клод Юнкер и словашкият премиер Роберт Фицо от името на Съвета подписаха за пръв път съвместна декларация, съдържаща целите и приоритетите на ЕС за 2017 г. Те заявиха, че представляваните от тях институции ще се съсредоточат върху заетост и растеж, социална Европа, сигурност, миграционна криза, единен цифров пазар, енергетика и промени в климата.

Безработицата е на най-ниското си ниво от седем години, съобщават от ЕП, но Съюзът продължава да търси начини за стимулиране на икономиката и за създаване на благоприятни пазарни условия. На дневен ред са множество инициативи, насочени към увеличаване на инвестициите, насърчаване на ефективното използване на ресурсите и осигуряване на безопасна банкова система. Една от тях е Европейският фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ). Чрез него ЕС осигурява част от финансирането по обещаващи проекти и така помага за тяхното реализиране с публични и частни капитали. Европейската комисия предлага двойно увеличение на настоящия бюджет за инициативата, което ще помогне за привличането на 500 млрд. евро публични и частни вложения до 2020 г. Евродепутатите ще гласуват относно разширяването на ЕФСИ по-късно през годината.

Инвестиционният фонд осигурява средства за проекти в цяла Европа – например той помага за изграждането на жилища на достъпни цени за хиляди хора край Париж. Проектът на SNI Group цели да се построят 13 хил. домове, които ще се предоставят чрез ниски наеми на работещи със средни доходи. След като бъдат завършени, цените трябва да са с 15 – 20% по-надолу от тези, които са сега. „Благодарение на предоставената ни помощ от ЕФСИ ЕИБ ще отпусне 500 млн. евро. Ще бъдат спестени 120 евро на месец на всеки наемател, което означава цяла 13-а минимална заплата за една година. Това ще са напълно новопостроени сгради, които ще създадат 12 хил. работни места за следващите четири години“, обяснява Винсент Махе, изп. директор на SDI Group.

ЕП работи и по планове за модернизиране на инструментите за защита от нелоялни търговски практики от страна на дружества извън Европа. Това би помогнало например на фирми в ЕС, които се борят с внос на дъмпингови цени. Депутатите ще трябва да одобрят промените в законодателството, за да влязат те в сила.

Сключването на споразумения за свободна търговия и инвестиции отваря нови възможности за европейския бизнес.

Парламентът одобри окончателно споразумението с Канада СЕТА и докладчикът на ЕП Артис Пабрикс (ЕНП, Латвия) е убеден, че това „е добър пример как трябва да се правят търговски споразумения“.

Парламентарната комисия по околна среда вече изрази подкрепа за предложения на ЕК за амбициозни цели за управление на отпадъците. Законодателният пакет е насочен към изграждане на кръгова икономика, в която продуктите и материалите се използват по-дълго чрез рециклиране или други мерки. Окончателното гласуване на пленарно заседание ще се проведе по-късно през годината.

Депутатите настояват за задълбочаване на икономическия и паричния съюз и изграждане на банков съюз в ЕС с цел намаляване на риска и повишаване на сигурността и прозрачността на пазарите.

Парламентът ще трябва да гласува няколко предложения в тази област през годината.

Социалното измерение

Социалната политика винаги е имала особено значение за ЕС. Законодателството на Съюза подобри условията на труд по отношение на работното време, родителския отпуск и защитата срещу дискриминация, а също така засили безопасността на работното място. През следващите месеци парламентът ще настоява за нови стъпки напред, особено в борбата с младежката безработица, която засяга около една пета от младите хора в Европа.

От ЕП подкрепят създаването на Европейски стълб на социалните права, който би закрепил грижите още по-здраво към изконните ценности.

Подкрепа в първите стъпки в кариерата

Инициативата за младежка заетост бе приета от ЕС през април 2013 г. с цел да се предостави подкрепа на хората под 25 години в региони с младежка безработица над 25%. Тя е насочена към всички младежи, които не работят, не учат и не карат стаж. По-късно ЕК предложи увеличаване на бюджета за инициативата – стъпка, която получи подкрепа от парламента. В момента финансирането е на стойност 8,4 млрд. евро.

Друга инициатива, насочена към младите хора, е Европейският корпус за солидарност, създаден през декември 2016 г. Той дава възможност на хора на възраст между 18 и 30 години да работят или да извършват доброволческа дейност по проекти в своята или в друга страна. В резолюция от октомври 2016 г. парламентът призова Комисията да привлече доброволчески организации при разработването на инициативата и се обяви против намаляването на средствата за други програми за пренасочване на финансиране за корпуса.

Европейският съюз има обща рамка за гарантиране на правата в сферата на социалното осигуряване за всички, които се пренасят да работят и живеят от една страна в Европа в друга. Тази рамка не замества националните системи – всяка страна е свободна да взема решения относно това кой ще се осигурява, при какви условия и какви обезщетения може да ползва.

През декември 2016 г. ЕК предложи актуализиране на правилата, с което се търси баланс между защитата на правата на работещите и укрепване на механизмите за борба със злоупотреби и измами. Текстът ще бъде разгледан от Комисията по заетост в ЕП, която ще изготви позиция във втората половина на годината.

Комисията по вътрешен пазар в ЕП ще гласува през март по предложение на ЕК директива за премахване на пречките пред хора с увреждания, за достъпа им до обучение, работни места и за осигуряване на пълноправното им участие в обществото. Обхватът на директивата покрива достъпа до електронни устройства, уебсайтове, аудио-визуални медийни услуги и някои аспекти на транспортните услуги, например издаване на билети и предоставяне на информация за пътуването.

Сред ключовите думи през 2017 г. е „сигурността“.

Заплахата от тероризъм ще остане предизвикателство за много европейски страни през следващите месеци. Европол смята, че са възможни нови опити за атаки от свързани групи или от радикализирани индивиди през близките месеци, а военните загуби на „Ислямска държава“ в Близкия изток могат да доведат до завръщане от там на европейци, които са отишли, за да се сражават на страната на екстремистите, съобщават от ЕП. С тази цел депутатите приеха директивата за борба с тероризма. Тя е насочена срещу онези, които са се били в чужбина, както и срещу „вълци единаци“, които замислят нападения. Текстът ще направи подготовката на терористични актове, обучението и пътуванията с цел тероризъм криминални престъпления в целия ЕС. Друга цел на директивата е да се подобри предоставянето на помощ на жертви на тези актове.

Нови правила ще разширят проверките на лица, преминаващи през външните граници на Съюза. Към момента този контрол касае гражданите на страни извън ЕС, но в бъдеще се предвижда те да обхванат и тези на 28-те държави членки. Това би позволило проследяването на движението на бойци, разполагащи с европейски паспорти, но сражаващи се на страната на терористите. Парламентът постигна предварително споразумение по новите правила със Съвета през декември и сега то трябва да бъде одобрено официално от двете институции.

През близките месеци се очаква депутатите да гласуват по нови предложения срещу прането на пари и финансирането на тероризма, за споделяне на данните за съдебното минало на граждани на страни извън ЕС и за подобряване на контрола върху притежанието и ползването на огнестрелни оръжия.

Миграционната вълна през последните години постави сериозни изпитания пред ЕС. Макар че броят на новопристигналите в Европа през 2016 г. бе по-нисък спрямо рекордно високите нива от 2015 г., броят на загиналите или изчезналите в опити да прекосят Средиземно море е надхвърлил 5000 души. Европа предприема различни стъпки, за да отговори на предизвикателствата, породени от кризата.

Реформа на системата от Дъблин

През май 2016 г. ЕК предложи реформа на системата от Дъблин, която предвижда създаване на механизъм за разпределението на лицата, търсещи убежище в държавите членки, основан на солидарност и бърза обработка на молбите. Някои страни членки изразиха възражения срещу представените планове. Комисията по граждански свободи на ЕП подготвя доклад по въпроса с автор Сесилия Викстрьом (АЛДЕ, Швеция), а становища ще дадат още комисиите по бюджети и външните работи на ЕП.

Европейският съюз подготвя реформа на директивата относно условията на приемане на търсещи убежище. Целта е да се гарантират достойни условия на посрещане на мигранти в рамките на целия ЕС. Промените в директивата следва също така да осигурят по-благоприятни условия за достъп до пазара на труда.

Работи се и по предложение за реформа на процедурите за даване на убежище. С промените следва те да се опростят, изяснят и съкратят, да се дадат общи гаранции за правата на лицата, търсещи убежище, и да се наложат по-строги правила за борба срещу злоупотребите с процедурите.

Парламентът е напът да гласува в пленарна зала предложение на Комисията за засилване на правомощията на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO). Агенцията ще прави оценка на всички аспекти на политиката за даване на убежище: условия за приемане, спазване на процедурите, право на получаване от кандидатстващите на правна и езикова помощ, наличие на финансови и човешки ресурси за посрещане на бежанци. Службата ще бъде в състояние да прави внезапни посещения на място в страните от ЕС.

Единен цифров пазар – приоритет за по-свързана и динамична Европа

Изграждането на единен цифров пазар би отворило нови възможности пред бизнеса и потребителите и би донесло икономически ползи за ЕС от 415 млрд. евро годишно, изчисляват от ЕП. За да стане това реалност, Европейският съюз работи по премахването на бариерите пред развитието на дигиталната икономика. Темата за единния цифров пазар е сред приоритетите както на ЕК, така и на ЕП. Депутатите работят по няколко законодателни предложения, насочени към укрепване на електронната търговия и защита на потребителите, модернизиране на нормативната база за авторските права и актуализиране на аудио-визуалните правила с цел да се подобри медийното потребление онлайн. През януари т.г. Комисията предложи нови правила за електронна сигурност и очерта идеи за свободното движение на данни в рамките на Съюза.

Геоблокирането е една от основните пречки, пред която се изправят потребителите при опит за достъп до стоки и услуги онлайн. „С отказа от предоставяне на определени услуги или чрез увеличаване на таксите за хората, живеещи в друга страна от ЕС, ние създаваме пречки, които са напълно изкуствени, необосновани и дискриминационни“, заявява Жули Фрер от белгийската организация на потребителите Test Achats, цитиран от ЕП.

Европейският парламент иска да се спре практиката на необоснованото блокиране на географски принцип. И смята, че миналогодишните предложения на Европейската комисия относно електронната търговия и преодоляването на геоблокирането са „стъпка в правилната посока“.

Друг основен елемент в дигиталната стратегия на Европа е създаването на достъпна, високоскоростна и надеждна инфраструктура. През декември 2016 ЕП и Съветът се споразумяха радиочестотната лента от 700 MHz в ЕС да се използва за безжични широколентови услуги до 2020 г. Европейската комисия определи тази инициатива като ключова за предоставяне на широколентови услуги в селските райони, както и за извършване на прехода към следващото поколение интернет 5G.

„Традиционните индустрии, като строителството, хранително-вкусовата или текстилната промишленост, са секторите, в които ние като европейци винаги сме били най-силни. За да бъдем още по конкурентоспособни както в рамките на ЕС, така и в световен мащаб, важно е те да се цифровизират и да отговорят на днешната технологична реалност. Този процес ще доведе до допълнителни приходи от 110 млрд. евро на година до 2021 г. в ЕС “, заяви евродепутатът от ЕНП Ева Майдел по повод гласуването на „Плана за цифровизиране на европейската индустрия“, по който тя е докладчик за Групата на ЕНП.

Докладът на българския евродепутат бе приет с пълно мнозинство от Комисията по вътрешен пазар и защита на потребителите, на която Майдел е член. „В становището поставих акцент върху важността на равнопоставеното участие на всички страни членки, в това число и България, в процесите на дигитализацията. Не бива да допускаме ситуация на регионален дисбаланс, в тази връзка България има шанса да бъде една от водещите страни и регионален лидер на единния цифров пазар в ЕС“, коментира евродепутатът.

Друг важен елемент от становището на Майдел е параграф, който изисква от Европейската комисия възможно най-бързо да излезе със законодателно предложение, което да гарантира свободното движение на данните в ЕС. „Тази т.нар. пета свобода ще позволи на Съюза да добави близо 8 млрд. евро годишно към европейската икономика. Съвсем скоро реалната икономика ще се слее с цифровата икономика“, допълни още Майдел.

Достъпна, надеждна и чиста енергия

Намаляването на емисиите на парникови газове, насърчаването на енергийната ефективност и осигуряването на надеждни доставки на енергия ще бъдат сред основните теми през втората половина на мандата на Европейския парламент. Депутатите работят по няколко предложения, целта на които е намаляването до 2030 г. на емисиите на парникови газове с поне 40% под нивото от 1990 г. Това е един от ангажиментите, които ЕС пое със Споразумението за климата от Париж. За да бъде изпълнена целта, са нужни промени в законодателството за схемата за търговия с емисии, както и ограничаване на емисиите в сектори извън схемата, като транспорт, сгради, селско стопанство и земеползване. Парламентът също така разглежда планове за увеличаване на енергийната ефективност (EE) с 30% до 2030 г. спрямо 2007 г. и за подобряване на енергийните характеристики на сградите, както и за опростяване на обозначенията за ЕЕ на домакинските уреди.

През 2014 г. правителствата в ЕС се споразумяха, че към 2030 г. 27% от енергийното потребление ще идват от възобновяеми източници на енергия.

За да бъде осъществено това, EП ще гласува промени в директивата за възобновяемата енергия.

Преходът към източници на енергия като слънцето и вятъра прави производството на електричество по-трудно предвидимо. Затова парламентът разглежда нуждата от адаптиране на правилата за пазара на електричество, което да увеличи гъвкавостта на системата и да гарантира сигурността на доставките. Един от проектите, които се сочат за пример, е вятърна ферма край белгийския град Асе. Тук вятърните турбини произвеждат енергия, достатъчна за 6000 домове. Проектът е кооперативен, собственост и управляван от местните хора. Турбините струват 10 млн. евро с изграждането, някои от тях са по програма RESCoop на ЕС.

Парламентът настоява за бързо приемане на пакета с мерки, наречен „Чиста енергия за всички европейци“, който ще спомогне ЕС да спази обещанията си от Париж и да завърши Енергийния съюз.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 20.02.2017. Категория Тема. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *