Старото Боянско училище се възражда като детска градина

Преустройството трябва да е готово до края на годината

Прочетена: 151

Свилена Гражданска

Ден след Димитровден – празника на строителя, през 2016 г. е дадено начало на реализацията на проекта „Преустройство и адаптация на музейна сграда на Национален музей „Боянската църква“ в детска градина за две групи“. За изпълнител на обекта е избран „Булстрой груп“ ООД. Проектант е арх. Пеньо Столаров. Срокът за осъществяване на дейностите е една година. За реализацията на проекта от бюджета на Столичната община са осигурени
1,2 млн. лв.

Сградата, строена преди повече от век, е с интересна и завладяваща история.

В началото на XX в. боянчани даряват терена на общината, за да бъде изградено училище. Зданието е завършено през 1909 г. с труда и средствата на общественици. През 1923 г. тя е разширена и до 1959 г. е прогимназия. По-късно става пансион за сираци. През 1980 г. във връзка с честванията „1300 години България“ статутът на зданието от общински става държавен.

„През 1979 г. храмът става част от Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Изискването към тези обекти е да имат информационни центрове и приемни здания. Тогава Министерството на културата взима решение Боянското училище да се преустрои. Зам.-председател на ведомството е проф. арх. Пейо Бербенлиев, който според мен извежда опазването на културно-историческото наследство на най-високо ниво. През 1984 г. ме поканиха да преустроя старото Боянско училище в приемна сграда към Боянската църква“, започва разказа за първия си допир с обекта арх. Пеньо Столаров. „Година по-рано бях завършил обновяването на Централния дом на учителя на ул. „Ген. Паренсов“, сграда, която е дарена през 1927 г. от едно българско учителско семейство. За проекта получих награда на публиката на Световното биенале по архитектура. Спечелих и конкурса за реконструкция на градския център на Габрово, така че в тези години името ми беше свързано с това, че имах внимателно отношение към вече създадени културни ценности. Този факт може би беше причината проф. Пейо Бербенлиев и проф. Тодор Кръстев – тогава директор на НИПЕКА да се обърнат към мен, за да направя от старото Боянско училище приемна сграда“, обясни Столаров и допълни, че е имало проекти, които са предвиждали разрушаване на обекта с идеята на негово място да се изгради нов. Те обаче не са били приети от експертния съвет. Проектът на арх. Столаров е одобрен през декември 1984 г. от Художествения съвет на Института за паметниците на културата без забележки.

„Моята представа за приемна към Боянската църква беше свързана с интерпретация на раннохристиянската базилика и извеждането на сградата като един преходен елемент между София и храма. Това е една постмодерна интерпретация на ранната християнска базилика, т.е. характерно за проекта е извеждането на определени елементи на различна позиция, например вие влизате през абсидата, която обикновено е завършекът на едно базиликално здание“, разказва архитектът.

В края на януари 1985 г. започва работа по укрепването на обекта и по грубия строеж. „Тогава ме поканиха да преподавам в Щутгартската политехника и заминах за летния семестър, а тук дейностите се изпълняваха усилено. Колегите от института ги следяха. Връщайки се в България след няколко месеца, обаче заварих празен обект. Само пазачът беше там, но той не знаеше какво се е случило“, обяснява арх. Столаров и допълва, че започнал да разпитва, но нито проф. Бербенлиев, нито тогавашният председател на Съюза на архитектите в България арх. Георги Стоилов му казали нещо. Най-накрая главният архитект на София арх. Владимир Романски му споделил, че Идеологическата комисия е спряла проекта, защото е постмодерен и се усеща влияние от Запада.
Промените след 1985 г. на международната сцена спомага да се осъществи обектът.

През 11 март 1985 г. Михаил Горбачов става секретар на КПСС. Първото му посещение извън СССР е в България заедно със съпругата му Раиса, която в своята програма е предвидила да разгледа Боянската църква. Планирано било те да пристигат на 7 ноември – ден на Октомврийската революция. Този факт кара проф. Пейо Бербенлиев в средата на септември да извика в кабинета си арх. Столаров и да му обясни, че трябва да е приключил с изграждането на приемната сграда до 7 ноември и че му предоставя всички необходими ресурси. На негово разположение бил и капацитетът на Националния институт за паметниците на културата (днес НИНКН). Тогава към него е имало строителен отдел, който се е занимавал с реставрация на обектите.

„Използвах мощния капацитет на строители, дърводелци и т.н. Дограмата беше поръчана в Самоков. На обекта имаше 60 работници“, отбелязва арх. Столаров. Сградата е с тухлена облицовка отвън и отвътре. Всички настилки са с червено лесидренско паве и с брекча – мраморен камък с червеникав оттенък. Било наредено на всички заводи, които тогава са четири в страната, правещи облицовъчни тухли, да доставят на строежа. „Винаги гледам да съм на обектите, които правя. Постоянно бях и на училището. Един ден пристигнаха облицовъчните тухли от Стара Загора и от Червен бряг, но се оказа, че между тях има разлика във височината с 1 см. Като видях това, определих тези от Стара Загора да са на източната стена, а тези от Червен бряг – на северната страна, и т.н. Така се получи, че водосточните тръби ги поставихме в един улей, т.е. дефектът се получи ефект“, сподели той и добави, че при посещението си Горбачова много харесала обекта. След това се провел конгрес на ЮНЕСКО в България и една от спирките била именно приемната сграда. По думите на арх. Столаров зданието станало визитка на българската архитектура извън страната. То участвало във всички представяния на българската архитектура в Атина, Щутгарт, Мюнхен, Милано и т.н.

Десетилетия по-късно обектът е изоставен. Медният ламаринен покрив и водосточните тръби са откраднати. Това причинило течове, разрушаващи зданието отвътре. Преди 7-8 години сред боянчани се ражда идеята да превърнат старото училище в детска градина. Организират инициативен комитет за тази цел.

„През 2011 г. ме потърсиха да изработя проекта за преустройство, но трябваше първо да докажа авторството си на този от 1984 г. Оказа се дълъг и сложен процес. Успях да направя това чак през 2015 г., когато изготвих окончателния проект“, разказва архитектът и споделя, че проблем при проектирането било, че на кадастъра било отбелязано старото Боянско училище, а не преустройството му в музей през 1985 г. А школото е със застроена площ 170 кв. м по-малко.

„Вече работим активно по реализацията на детската градина. Партньорството с фирмата изпълнител е истинско удоволствие. Те са професионалисти и са хора, които същностно влизат в проблемите и помагат те да се решат“, подчертава той и допълва, че трябва да възпитаваме децата ни да обичат българското, и се е стремил да стори това с проекта си. Според него има възможност детската градина да стане градина към ЮНЕСКО, така както има училища, които са към световната организация. „Трябва да направим така, че младото поколение да оцени онези истински стойностни неща, които има в България. Стенописите в Боянската църква са върхът на средновековната портретна живопис“, обяснява арх. Столаров и подчертава, че храмът е като египетските пирамиди.
„Заварихме голяма развалина. Дълги години сградата не е била стопанисвана. Имаше клошари, които живееха там. Изготвен е много добър проект за детската градина и тя ще стане прекрасна“, казва Габриела Гаджова от фирмата изпълнител „Булстрой груп“ ООД и добавя, че заведението ще е за две групи за по 25 деца. Помислено е за достъпа до сградата. Ще има асансьор с остъклена кабина, който ще е на средата на площадката между двете големи помещения, определени за групите, за да могат хора в неравностойно положение да имат достъп навсякъде из зданието. Обектът ще има един полусутеренен етаж. Част от подпокривното пространство ще се усвои. Има един цирлих – декоративна дървена конструкция, която е остъклена от където влиза светлина.

В момента се слага топлоизолацията по външните фасадни стени. Интересното е, че стените в сградата са много дебели. Първоначално е имало тухлени зидове, когато е построено Боянското училище, след това при реконструкцията за музей е направено укрепване и около тях са направени бетонови стени – 18 см, след това има облицовъчна тухла. Или стените са в порядъка на 90 – 97 см.

„Предизвикателство е, че е обектът в района на паметник на културата и ние трябва да бъдем много внимателни, за да запазим в максимално голяма степен съществуващото положение. Влагаме съвременни материали, които като членение на растера отговрят на дървената дограма. Така сградата няма да губи своя облик и дух“, споделя Гаджова и добавя, че парковото оформление по проект е много красиво. Ще се запазят ценните дървесни видове. Детските площадки са внед­ре­ни, така че да бъде съхранена растителността. Ще се премахнат само дървета и храсти, които не са безопасни за малчуганите. Площадките за игра са ситуирани от западната, източната и южната страна на двора и са съобразени с горещите летни дни – те ще бъдат под сянката на дърветата, а през пролетните и есенните дни децата ще могат да се забавляват от южната страна.

Ежедневно 28 човека са ангажирани на обекта. Постоянно се провеждат срещи със строителния надзор, проектантите и възложителя. „Работим всички заедно и когато има някакво предизвикателство, го решаваме бързо, така че обектът да върви по график и да няма забавяне“, подчерта тя.

Проектът спазва изискването спалните и занималните да осигуряват 4 кв. м площ, а теренът – по 25 кв. м на дете. На кота -2,72 са разположени покрит вътрешен двор, физкултурно-музикален салон, информационен учебен център, лекарски кабинет, помещение за доставка на контейнери за храна, място за приемането й, отделение за отпадъците и такова за персонала, склад за уреди и котелно.

Покритият вътрешен двор е центърът на обемно-пространствената композиция на детската градина. Неговото базиликално осветление и отворената остъклена по цялата височина северна фасада осигуряват равномерна и защитена от непосредствените слънчеви лъчи дневна светлина. Височината на вътрешния двор от 8,33 м до цирлихта и 6,42 м до таванската плоча ще допринесат за пространствен комфорт и възможност малчуганите да играят в него и във времето, когато атмосферните условия не са подходящи за пребиваване на открито. Стълбата, която води от ниво-2,72 до ниво 0,00, е амфитеатрално разположена спрямо апсидното оформяне на влизането от североизточната страна на заведението. Това дава възможност покритият вътрешен двор да се използва за провеждане на концерти и театрални представления, на които да бъдат канени родители и гости. В него могат да бъдат разположени детски съоръжения за игра, чиято цветност ще обогати пространствената среда. Ще бъде запазена тухлената зидария по стените на вътрешния двор, която завършва със скрито осветление непосредствено под таванската плоча. Скрито осветление има и между базиликалното остъкляване и цирлихта. Предвидено е покритият вътрешен двор да поема функции, включени както за физкултурно-музикалния салон, така и за информационно-учебния център. По този начин пространствата се допълват. В покрития вътрешен двор ще се използват за настилка червени лесидренски павета, брекча и червени лесидренски плочи. Съществуващата стълба ще се поправи, за да достигне височина на стъпалото 15 см, съобразено с изискванията на БДС 8287-86 „Стълби и стълбища за жилищни и обществени сгради“. Заложено е във физкултурния салон подът да е със спортна винилова настилка, а стените – гипсокартон и боядисани с латекс. Външните стени ще са топлоизолирани с минерална вата – 8 см. Таванът ще бъде почистен от съществуващата мазилка, измазан и шпаклован с варова и гипсова шпакловка, след което ще се боядиса с латекс. Подобни работи са предвидени и за информационния учебен център.
Между коти -2,72 и 0,00 ще е разположен асансьор, който и на двете нива се отваря двустранно. От една страна, той ще е свързан с приемната кухня, а от друга – ще дава възможност на хора в неравностойно положение да имат достъп и до двата етажа на сградата. Стоманената конструкция на асансьорната шахта на кота 0,00 е планирано да е остъклена и по този начин да осигурява визуална връзка между северния и южния вход на детската градина.

На кота 0,00 са разположени основните помещения на детската градина за две групи по 25 малчугани. Гардеробът и за двете помещения ще е пряко свързан както със занималнята, така и със санитарните възли за децата. Ще има и кухненски бокс, в който ще се разпределя храната. Външните стени ще са топлоизолирани с 8 см минерална вата. Гипсокартон, боядисан с латекс, ще оформя интериора. Подовата настилка ще се използва като основа на съществуващата и ще се изгради ново покритие от линолеум. Прозорците ще осигуряват необходимата осветеност в помещенията – 1:3.
Това ниво ще се свързва със следващото +4,30 посредством стълба. Стъпалата ще бъдат изпълнени от дъбови ламели, обработени с огнезащитен продукт ХСИ-96Д. От стълбищната площадка е заложено да започва разпределителен коридор, осветен от тавански прозорци. Чрез него ще се осъществява достъп до кабинета на директора, лекарския кабинет, методическия кабинет и съблекалнята за персонала, складовете за бельо и общия за етажа санитарен възел. За подовата конструкция на кота +4,30 ще се използва съществуващата стоманобетонна плоча и обратните греди. Върху дървени трупчета и скара от дървени греди се монтират OSB плоскости, върху които ще се постави трипластов паркет. Стените и таванът са проектирани съгласно изискванията за хидро- и топлоизолация. Интериорният завършек на конструкцията е от два пласта пожароустойчив гипсокартон с обща дебелина 2,5 см. Таванските прозорци са дървени и осигуряват необходимата осветеност на помещенията 1:4.

Покривът на сградата ще бъде възстановен с ламарина, хидроизолация двупластова, OSB върху дъсчена обшивка – 2 см, топлоизолация – пресована минерална вата 14 см между дървената конструкция, пароизолация, пожароустойчив гипсокартон с два пласта. Съществуващата дървена конструкция ще се подсили и санира. Отводняването на покрива ще е съгласно съществуващите покривни линии. Улуците ще се реконструират и ще отвеждат във водосточните тръби, разположени в нишите, оформени от облицовъчната тухлена зидария. Покривното покритие, улуците и водосточните тръби ще се изпълнят от медна ламарина или друго покритие със същия цвят и качества.

Остъкляването на северната фасада и цирлихта ще бъдат обновени. Дървената конструкция ще бъде заменена със стоманена носеща конструкция и алуминиева окачена фасада.

Облицовъчната тухла както по фасадите, така и във вътрешното оформление ще бъде основно санирана и разрушените участъци ще бъдат изградени отново, така че цялостното впечатление, което сградата внушава като единство на материала в интериора и екстериора, ще бъде запазено. Цокълът по външните фасади ще бъде възстановен съгласно приложената спецификация, като се подчертаят и връзките между фасадната тухлена облицовка и каменните зидове на двете съществуващи рампи от югоизток и северозапад.

При оформяне на околното пространство ще се използва съществуващата ограда, която на места ще бъде санирана и ремонтирана. За да може да влезе в съвременните изисквания, в проекта е предвидено да бъде изградена ажурна ограда с височина 160 см. Тя ще бъде скрита в новопроектирания жив плет. Ще бъдат монтирани и три заключващи се дворни врати, като западната е комбинирана с портал за достъп на лек товарен автомобил, обслужващ стопанската част. Ситуирането на детските площадки запазва съществуващите дървета и по този начин те участват активно в парковата композиция. Съоръженията са предвидени съобразно нормите за игра на деца от 3 до 6,5 години. Предвидени са физкултурна площадка, комбинирана с такава за подвижни игри с площ 241 кв. м, площадка за физкултурни упражнения – 90 кв. м, такава за конструктивни игри – 70 кв. м, друга за тихи сюжетно-ролеви игри – 117 кв. м, и още една с художествено-творчески занимания – 52 кв. м.

„Поради лошите метеорологични условия малко забавихме темповете на работа. В момента се изпълняват конструктивни работи. Започна изграждането на таваните. Доволни сме и добре върви работата“, обясни кметът на „Витоша“ инж. Теодор Петков и допълни, че това не е единственият проект в сферата на образователната инфраструктура на територията на района. В момента се работи по строителството на филиал на Детска градина №160 в „Драгалевци“. Проектът е на стойност 1,8 млн. лв. и е за 100 малчугани.

„Предвидили сме и довършване на санирането на 5 ОУ „Иван Вазов” и ремонта на покрива на 52 ОУ „Цанко Церковски”. Отделно сме кандидатствали пред Националния доверителен екофонд и сме на последен етап от одобрението. Готови сме с работните програми и имаме осигурено съфинансиране от страна на Столичната община. Те са за цялостно саниране на ОУ „Св. Климент Охридски“ във Владая и на най-голямото училище в района 2 СУ „Академик Емилиян Станев” в „Павлово“, което се посещава от 1400 деца“, добави той. „Обществените поръчки предстоят, но ние имаме сключен рамков договор през миналата година с точно определени фирми и реално ще бъдат вътрешни оферирания. Срокът на контракта е четири години“, каза още инж. Петков.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 23.02.2017. Категория Тема. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.