КСБ проведе среща с Българската социалистическа партия

БСП представи идеята за фонд „Индустрия“ и за търсене на публично-частно партньорство между държавата и строителния бранш

Прочетена: 75

Емил Христов
Свилена Гражданска
Ренета Николова

Камарата на строителите в България (КСБ) проведе втора среща от поредицата дискусии с основните политически партии преди извънредните парламентарни избори на 26 март. Тя бе с Българската социалистическа партия (БСП) и се състоя в централния офис на браншовата организация. Участие в нея взеха председателят на Управителния съвет на КСБ инж. Николай Станков, почетните председатели на КСБ инж. Симеон Пешов и инж. Светослав Глосов, зам.-председателите на КСБ инж. Николай Николов, инж. Илиян Терзиев и инж. Христо Димитров, председателят на Контролния съвет на Камарата Валентин Николов, членове на Изпълнителното бюро и на УС. Приоритетите в предизборната програма на БСП представиха председателят на Националния съвет на БСП Корнелия Нинова, депутатите от 43-тото Народно събрание Дора Янкова и Жельо Бойчев, Калоян Паргов, председател на градската организация на БСП в София и председател на групата на общинските съветници на социалистите в Столичния общински съвет, и арх. Борислав Борисов – ректор на Висшето строително училище „Любен Каравелов“.

„Добре дошли за първи път в централния офис на КСБ. От срещата очакваме да научим повече относно вашите политики и виждания за развитие на бранша при условие, че спечелите изборите и поемете управлението на страната”, заяви в началото на срещата инж. Николай Станков. „Липсата на достатъчно работа в сектора създава напрежение. Знаете, че браншът ни е един от фундаменталните за икономиката и затова за нас е важно какво виждате в перспектива за неговото развитие. Много се радвам, че сред вас е арх. Борислав Борисов и използвам случая да го поздравя за избирането му за ректор на ВСУ „Любен Каравелов“. Той е добър професионалист и познат в нашите среди и е може би човекът, който най-добре разбира от нормативната база в област­та на строителството, знаете, че той ръководи работната група, която подготви 3 законопроекта, уреждащи инвестиционния процес в строителството“, допълни председателят на УС на КСБ.

„Благодаря за срещата независимо как ще се развият изборите, БСП ще бъде в парламента, така че ще можете да разчитате на нас като един коректен партньор. Ще работим за ясни правила, за ред и спокойствие, за прозрачност при обществените поръчки. Ще осигурим помощ от страна на държавата, която ще е на пазарен и конкурентен принцип. Не залагаме нищо, което е извън правилата на свободната конкуренция и пазарната икономика. Планираме регулация, която да е в подкрепа на бизнеса“, каза Корнелия Нинова и даде пример, че те са за запазване на държавните и общинските предприятия, но като се управляват от професионалисти, а не от политически квоти. Ще бъде внесен специален закон за управление на държавната и общинската собственост.

По думите й КСБ може да разчита на диалог по отношение на законодателството и подчерта, че БСП е запозната с мнението на Камарата по отношение на Закона за устройство на територията (ЗУТ) и по Закона за обществените поръчки. „На това равнище на законодателство сме, защото правенето, писането, внасянето на актове в парламента по личните ми впечатления е див и варварски лобизъм“, изрази мнение тя и допълни, че ако има възможност, в следващото Народно събрание това ще се промени. Ще се възстанови съветът по законодателство към председателя на парламента.
„Секторът е един от най-важните за брутния вътрешен продукт на страната и за икономиката. Запознати сме със статистиката, че вървите надолу. Една от причините е изтичането на стария програмен период и не така ускореното стартиране на новия. Нашето притеснение е, че през 2020 г. ще спрат европейските пари и бихме искали дотогава всички политически сили заедно с вас да направим така, че да имаме собствено производство и строителство, което да зависи от нашия бюджет, а не само от европарите.

Трябва да има една инвестиционна програма в сектора, която да бъде финансирана от националния бюджет – фонд „Индустрия“.

Тя ще е на публично-частен принцип“, поясни идеята Нинова.

Според председателя на НС на БСП един от основните проблеми е липсата на кадри не само в строителството, но в редица сектори, и затова е нужно да се обърне сериозно внимание на професионалното образование. По думите й не трябва да се прехвърлят професионалните гимназии към общините, без да е осигурено необходимото финансиране. Нинова посочи, че БСП предлага във висшето образование да се залагат нужните бройки за бизнеса и да се плащат таксите на студентите. Тя се обърна с молба към КСБ организацията да участва при изготвянето на карта на професионалното образование и икономика на страната.

„Не се притеснявайте, че БСП, ако управлява, ще спре строителството. Ще е глупаво да не се възползваме от европейските пари за инфраструктурата. Ние одобряваме по принцип и програмата за саниране, но не начина, по който се извършва. Видяхме, че тя започна на едни доста високи цени, които с годините понамаляха. Нашата политика ще бъде – да на санирането, но с правила, прозрачност, равни условия и коректност от страна на държавата“, каза тя и допълни, че сега няма никаква яснота всяка година колко пари ще се отделят за саниране. По думите й е нужен публичен регистър, за да се знае колко договори са сключени и какво е изпълнението на обектите. Тя заяви, че е разговаряла с 50-60 кметове, които търсят помощ, защото са подписани контракти, а се оказва, че средствата за програмата са изчерпани и няма пари. Според нея трябва да има яснота оттук нататък в следващите 5 години правителството ще отделя ли по един милиард годишно и кой ще носи отговорност по контрола.

Нинова повдигна въпроса и за Европа на две скорости и изрази притеснение, че България може да бъде поставена във втория клуб и да няма възможност за по-добро развитие. „Ние сме на позиция, че не само трябва да защитаваме интереса на държавата на европейско ниво, но и да започнем собствена инвестиционна политика“, акцентира председателят на НС на БСП и поясни, че се обсъжда идеята да се създадат условия и да се разреши българските частни пенсионни фондове да влагат средства в родни проекти.

По думите й АЕЦ „Белене“ и големите проекти може да ги има, но не чрез държавно финансиране, а чрез външен инвеститор.

„Подкрепете ни за махането на санкциите към Русия, ако ние управляваме при първото им гласуване в Европа, ние ще наложим вето. Това е огромен пазар, включително и за вас. Миналата седмица имах среща с европейски посланици и отново ми поставиха въпроса защо държа толкова за отпадане на санкциите. И много прагматично запитах немския посланик – ще се съглася с Вашата позиция, ако ми обясните защо миналата седмица „Мерцедес” откри завод в Русия и на колите пише Made in Russia, а не давате на нашите фирми да строят там или да си изнасяме киселите краставички“, каза Нинова и добави, че трябва да се говори за възможностите ни да излизаме на външни пазари. Тя посочи, че категорично разделя на две чуждестранните инвеститори у нас. Онези, които са наистина такива и освен да си върнат средствата спазват правилата, и други, които са дошли да печелят на гърба на българския бизнес и икономика. „Ще помагаме по всякакъв начин на коректните инвеститори“, подчерта тя.

„Смятам, че през тази година ще има работа по програмата за саниране.

Очакваме от вас професионален анализ за инициативата. Тук въпросът, който ни вълнува, е как от 360 лв. референтна цена се отиде на 160 лв. За нас е изключително важно след изборите вие да бъдете готови с анализа и да влезем в делови режим по програмата“, заяви Дора Янкова и допълни, че общо над 18 хил. блока трябва да се обновят и БСП ще работи за изготвянето на пътна карта с какви финансови инструменти ще се реализира инициативата. Янкова обърна внимание, че има забавяне по европейските програми за периода 2014 – 2020 г., и припомни, че спадът първо се усеща в строителния сектор, което вече е отчетено в доклада на Камарата за 2016 г., където се отбелязва, че има намаление на заетостта на работната ръка. Янкова обърна внимание и на кадрите. Депутатът от 43-тия парламент припомни, че КСБ е подготвила 500 човека с помощта на немската строителна камара, но всички са останали да работят в чужбина. „Аз самата съм кадър на строителен техникум. Знам, че когато България се градеше, строителните техници бяха много повече на почит заедно с инженерите. Нека да помислим дали дуалното образование е най-доброто. Нашето желание е да направим реално задание към образованието за различните сектори“, поясни тя.

„Благодаря, че строите модерна България. Това правихте с досегашните правителства, но надявам се и с това, което ще дойде след изборите. Работният диалог, който имаме в момента, ще бъде постоянен и няма да бъде спиран. Привърженици сме на договорите по FIDIC, които трябва да бъдат с две-три страници специфични правила, знам, че първата стъпка е направена във водния сектор и че вие сте инициаторите на това“, каза тя. „Ваша идея е да се отиде и към електронно договаряне на обществените поръчки “, акцентира Янкова и допълни, че е обърнато внимание и на намаляването на режимите, касаещи бизнеса.

По думите й от 2009 г. сме в постоянно закъснение за реализацията на водната реформа и още тогава са били необходими 11 млрд. лв. за осъществяването й. Според нея трябва да се обърне внимание на капацитета на ВиК дружествата, защото те ще осъществяват проектите. Трябва да има и съвет по мониторинг, как се осъществяват тези предложения към Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). „Необходимо е да направим максимума, за да усвоим европейските средства по Оперативна програма „Околна среда“ и Програмата за развитие на селските райони. Нужно е да започнем да работим активно и с финансовите инструменти, независимо с какъв източник на средства са – фондове, държавни или други. Трябва да се включим в инфраструктурната част на плана „Юнкер“. Може би е необходим и дебат по концесионирането. Вие сте в дълбочината, нужен ни е прагматичен разговор“, каза Янкова.

По думите на Жельо Бойчев в предизборната си платформа социалистите поставят в центъра българските компании и производители.

„КСБ наистина е най-авторитетната организация. Имате едно невероятно качество – опитвате се да съхраните и запазите репутацията на българския строител. Има много начини в България за финансиране, които трябва да бъдат ползвани за реализиране на инфраструктурата. Държавата трябва да бъде коректен, предвидим партньор на бизнеса, защото не считам, че е нормално да обявиш обществени поръчки и след това да ги спреш, защото са били нагласени“, изрази мнение Бойчев и добави, че най-ниските цени са нанесли тежък удар върху строителния сектор и са декапитализирали българските компании. „Имате авторитета и европейския опит, дайте да помислим за стандарти“, обърна се той към КСБ.

„Уважаеми колеги, защото ние сме колеги и като такива работим, но ще добавя и скъпи приятели, защото се познаваме от много време. Доверието, което ни е нужно, поне в личен план, сме го изградили и проверили. Работили сме рамо до рамо по отношение на законодателството, на образованието и квалификацията. Разбира се, отскоро имам привилегията и като ректор да следя аспекта образование и квалификация“, заяви арх. Борислав Борисов и добави, че не е необходимо да уверява когото и да било,
че КСБ е най-сериозната не само в България, но вече и в чужбина, професионална организация в своя сектор.

По думите му тя дава пример за Камарата на архитектите и Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране как и професионално, колегиално и ефективно да се работи, така че да се реализират поставените цели.

„Искам да поздравя и в. „Строител“ като орган на Камарата, който винаги информира своевременно, даже изпреварващо, популяризира и обучава”, каза още арх. Борисов.

„За да пестя време, ще завърша с това, че в мое лице може да гледате като на ваш посланик. И към българската архитектурна колегия, защото аз не членувам в КСБ, а в КАБ. Няма да пропусна да отбележа, че за първи път от много дълго време трите основни камари си подадоха ръка, сами създадоха работна група начело, разбира се, с КСБ. Вие сътворихте нещо, което българските политици не можаха да направят, а именно нормативната база за цялостна законодателна реформа в сектора“, припомни той и добави, че това са трите предложения за закони – за устройството на територията и регионалното развитие, за градоустройството и закон за строителството. „За жалост не се стигна до тяхното приемане. Може би е дошъл моментът и в законодателството да се спре да се кърпи на парче и да се премине към една законодателна реформа, която да облекчи режима, да даде възможност наистина при едни прозрачни и опростени условия архитектите, инженерите и строителите да могат да реализират своите задачи. Дай Боже, нещата да тръгнат напред“, пожела арх. Борисов.

„Радвам се на тази среща, защото това е правилният начин да търсим решение на проблемите.

Беше поставен въпросът за кохезионната политика, което е от значение за планирането на работата на фирмите и на бранша. От януари 2018 г. е важно как България ще подходи, защото започва обсъждането на финансовата рамка след 2020 г., а там се посочва какви средства да бъдат заделени за всяка държава, в какви сфери и т.н.“, обърна внимание Калоян Паргов и добави, че сега е моментът да започнат преговорите въпреки предизборната ситуация. „Очевидно моделът на еврофондовете, който ще приключи през 2020 г., не е най-успешният за България, защото тези средства са допълняеми към общите нужди. Споменахте 11 млрд. лв. необходимост за ВиК сектора, само в София те са 2 млрд. лв. А столицата ще има не повече от 1 млрд. лв. включително с предвидените от концесионера средства. Трябва да идентифицираме нуждите. Всички фирми имат място под слънцето – и големите, и малките, но не може кухи компании да печелят големи поръчки за сметка на такива български фирми, които имат своето портфолио. И с метода най-ниска цена да убиват вашите усилия и вие като едни честни данъкоплатци, които плащате заплати, осигуровки, данъци, да бъдете изпреварени. Необходима е промяна. Министерството на инвестиционното проектиране говореше за типови проекти и стандарти, което ние подкрепихме, но не се стигна до краен резултат. Готови сме да довършим започнатото, за да може във вашия бранш да има повече яснота“, каза председателят на Градската организация на БСП в София.

КСБ ще проведе срещи и с другите основни политически партии, за които в. „Строител” подробно ще Ви информира.

Инж. Николай Станков, председател на УС на КСБ: Има забавяне по обществени поръчки

Чухме доста интересни неща, но ме провокирахте да взема отношение по два много сериозни въпроса. Първият е за програмата за саниране. Понеже се спомена, че цените са високи, ще изразя лично мое мнение, че не са. Създадохме работна група в Камарата под ръководството на зам.-председателя инж. Николай Николов с цел изготвяне на анализ на програмата не само от гледна точка на цената, но и от тази на организационни и технологични проблеми. Нашата категорична позиция е, че програмата за саниране трябва да продължи. Тя не само дава работа на много наши фирми, но и има голям социален ефект, ангажира и много съпътстващи производства, доставчици, търговци. Освен че създава заетост, тя допринася за икономия на енергия и на средства на населението и спомага за намаляване на въглеродните емисии.

Спешен е въпросът за забавянето на процедурите по обществени поръчки. Има подготвени документи за търговете и ние очакваме тяхното пускане. Липсата на работа за сектора създава негативен икономически ефект и за страната. По наша информация браншът разчита 80% на европейските средства през кохезионната политика. Това създава дисбаланс в инвестиционния климат. Всички знаем, че политиката по сближаване след 2020 г. няма да е същата. Доколкото сме информирани, това, което се обсъжда, е, че процентът на безвъзмездна помощ ще е драстично по-малък. Тук достигаме до проблема с липсата на частни инвестиции – независимо български или чужди в сектора. Един от инструментите за привличането им е публично-частното партньорство. Планът „Юнкер“ е една добра възможност, макар и тежка като процедури.

Много актуален проблем са кадрите и образованието. Квалификацията е един от пътищата за решаването му. Поздравявам ви, че сте мислили по този проблем. Квалифицирайки кадрите, трябва и да ги задържим у нас. Практиката показва, че ние ги обучаваме, а те отиват да работят в Европа. Тук идваме до най-ниската цена при обществените поръчки, която се възприема и при частни инвестиции, колкото и малко да са те. Тя освен че води до лошо качество на продукцията, е и причина за декапитализация на фирмите, загуба на конкурентоспособност и на кадри не само за бранша, но и за страната.

Законодателството е следващият въпрос, на който искам да ви обърна внимание. ЗУТ е безкрайно тежък. Той е променян много пъти. С помощта на арх. Борислав Борисов изготвихме три нови закона, които са по аналог на немското законодателство и са адаптирани към българските условия. Те бяха внесени за разглеждане в Народното събрание, но нямат развитие и до днес. В контекста са на всичко, което казахте за прозрачност, за подобряване на нормативната уредба, за правила, и само биха помогнали на инвестиционния процес.

Наистина е добра идеята за възможността българските пенсионни фондове да инвестират в родни проекти. Необходимо е и редуциране на административната тежест за инвеститорите независимо дали са български или чужди. Не на последно място, надявам се, че предлаганата от вас политика държавата да влага пари в строителството ще подобри баланса между европейски и национални средства.

Инж. Симеон Пешов, почетен председател на КСБ: Бих Ви предложил да добавите в програмата си и политическа подкрепа на родните фирми в чужбина

Общо взето, съм се опитвал да внасям мъдрост на такива срещи. Ние сме единственият отрасъл, саморегулиращ се в България, със свой уникален регистър, който е онлайн. По темата за монопола на определени фирми, която и вие засегнахте, навремето Симеон Дянков като финансов министър каза, че 5-6 фирми печелят всички поръчки, но като излезе статистиката, се видя, че това не е така. У нас има 50 компании, които определяме като големи. Въпреки че голяма фирма по европейските критерии няма. Ние сме си сложили по-ниски изисквания. Няма монопол и нито една фирма, която да владее над 3%, всичките 50 вземат през годините общо 9 – 10% от броя на поръчките и около 20 – 25% от брутния продукт в строителството. Ако има някоя фирма, а сигурно има, която се е ползвала с преференциални условия, моля ви не обобщавайте, че отрасълът е такъв.

За съжаление нас ни вкарват от време на време в кръга на най-ниските цени. В България средната цена на магистралите е 2-3 млн. евро на километър, следващата държава в Европа е Дания, където е 6 млн. евро, а всички останали са нагоре. При най-ниската цена страда качеството. В същото време не може малка фирма, ще дам пример, с 5-има инженери да вземе един лот от магистрала. После държавата се чуди как да се измъкне от търга. Имаме и опита с чужди фирми. Само строителството на АМ „Люлин“, ще цитирам, видяхме колко е „успешно“. Трябват ни ясни критерии и правила, за всички има работа – големи, средни и малки фирми, ние сме в една добра симбиоза между другото. Ще дам пример с изграждането на Ринг мола. Там не можеше да участва малка фирма, но след като го спечелихме, още 70 малки и средни компании работиха на обекта. Пледирам заедно с вас в бъдеще да се придържаме към една добра симбиоза между големи, средни и малки фирми.

Бих предложил бъдещият парламент да има по-ясно и категорично отношение към еколозите, които постоянно стопират инвестиционния процес у нас. И сега са срещу вариантите за Кресненското дефиле.

Според мен е нужно да обсъдим проекта „Турно Мъгуреле“. Големи възможности има и за България, и за Румъния. Той може да се реализира по плана „Юнкер“ .

Бих ви предложил, когато говорим за подкрепа на българския износ, да добавите и политическа подкрепа на родните фирми в чужбина.

Най-накрая ще посмея да кажа нещо еретично в тази зала, България е в опасност да загине като нация и държава, ако вие политиците не се обедините след изборите и не стигнете до консенсус по стратегическите въпроси на страната – демография, енергетика, инфраструктура, национална сигурност. България се нуждае от стабилност за бизнеса, за нацията, за всичко.

Инж. Светослав Глосов, почетен председател на КСБ: Не може при бюджетен излишък да не се финансират проекти

Считам, че не е редно да се отчита бюджетен излишък и в същото време в малки населени места или в тези, които не са в обхвата на програмите на ЕС, да не се влагат средства. Смятам, че това не е редно и може би вие в следващия парламент трябва да наблегнете върху този въпрос.
Преди няколко години цяла Северна България разчиташе на два проекта – АЕЦ „Белене“ и „Южен поток“. При положение че се появят кандидати, които да инвестират в АЕЦ „Белене“ като частен проект, а и се намери решение на газовата връзка, ще работите ли, за да продължат тези проекти?

Инж. Николай Чомаковски, член на УС на КСБ: Трябва да се обърне внимание и на чуждестранните инвеститори

Аз съм изключително аполитичен и досега съм имал само една обществена поръчка и повече няма да участвам. Това е в политиката на фирмата. Сега всички говорим за средствата от ЕС. Но една тема, на която искам да ви обърна внимание, е привличането на чужди инвеститори. Работя с много чужди вложители и трябва да ви кажа, че у нас те не са обгрижени както в Румъния, та дори в една Сърбия, която ние слагаме на втора или трета скорост. В тях има много по-адекватна политика за привличането на чуждите инвеститори. Говорим за инвеститори, които идват с намерението да построят завод, фабрика, производствени мощности.
Предвиждате създаването на фонд „Индустрия“, касаещ само български предприятия, което е чудесно нещо. Много европейски страни имат стратегия за привличане на инвеститори от чужбина. Мисля, че е крайно време политиците да започнат да обръщат внимание и на тази възможност, а не само на парите по оперативните програми на ЕС.

Руен Панчев, член на УС на КСБ: Необходима е промяна на политиката за обучение на кадрите с евросредства

Председател съм на СД на дружеството на Камарата „Строителна квалификация“ ЕАД. Започнахме преди 2 години работа по въпроса за подобряване на кадровата обезпеченост в строителството. Проведохме курсове основно през българо-немския център за обучение и квалификация, който е 100% държавна фирма към Министерството на труда и социалната политика. Обучихме над 2000 души. Продължаваме тази практика, говорим за висококвалифицирани строителни работници, но ми прави впечатление нещо друго. Трябва коренно да се промени политиката на усвояване на евросредствата, насочена към образование и квалификация. Това не е само в нашия отрасъл. Засега практиката през МТСП и бюрата по труда е да се организират курсове за различни групи безработни, които до този момент главно се реализират през синдикатите. Там нещата нямат никакъв обратен ефект. Ще потърсим среща със социалния министър, за да се формира нова политика по усвояване на средствата, като съществена роля трябва да има не само МТСП, но и съответните браншови, отраслови организации, КСБ е една от основните от тях.

Валентин Николов, председател на Контролния съвет на КСБ: Браншовите организации в сектора показахме съвършено нов подход как се подготвят проектозакони

Тъй като се намираме в навечерието на парламентарни избори и позицията на БСП е насочена към промяна, трябва да има сериозно изменение в технологията на законодателната дейност. За пореден път ще цитирам проектите, които сме изготвили заедно с КАБ и КИИП начело с арх. Борисов. Ние показахме съвършено нов подход как се правят законите в България. Как сега това става у нас – вие по-добре знаете. В един момент на нас ни се дават някакви проектопромени и един къс срок да представим становища, през който не можем да реагираме адекватно, а освен това там е заложена и някаква друга философия. Особено в специализираните нормативни актове, какъвто е ЗУТ, а и в много други области на нашия живот най-компетентни могат да бъдат хората, които го прилагат и са свързани с него. Ние показахме един нов модел. Няма да крия, че инвестирахме и доста средства, защото без това не може – за преводи на документи, много хора работиха и т.н. Подобен нов подход би дал голям резултат.

Инж. Николай Николов, зам.-председател на КСБ: Ще организираме кръгла маса за санирането

Ние искаме националната програма за саниране да се мултиплицира. Мисля, че имаше неразбиране за цената, да, действително тя беше намалена, но заедно с обхвата на дейностите. Ръководя работната група, която ще изготви анализа на програмата и в нея са включени достатъчно доказани професионалисти от КСБ, които и изпълняват програмата за саниране. Забележете, че ние не сме само теоретици. Никак не ни е приятно, искам да ви кажа от политическите изявления, нито вляво, нито вдясно. Ние сме прагматици и познаваме програмата най-добре. Сега цените са на критичния минимум, що се касае до качество за изпълнение на саниране клас „C“. Тук искам да обясня, че не става въпрос само за саниране. Необходимо е например да се направи слаботоковата инсталация, за да се затварят централните врати, или пък да се сложат плочките на тротоара, за да се предпази изолацията. Искам да знаете, че за нас това е социална програма с голям ефект. Ще се опитаме да предизвикаме кръгла маса на темата за санирането, на която да си говорим и за обхват, и за цени, и за всичко. Проведохме вече разговори със служебното правителство, също и с министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Алармирахме, че има забавяне на плащанията по обекти, които вървят по програмата. Едновременно с това не се сключват договори по вече спечелени търгове с осигурено финансиране, което предишният парламент гласува в последния си работен ден.

Инж. Благой Козарев, член на УС на КСБ: Добра е идеята да се реализират ВиК обекти чрез ПЧП

Председател съм на секция „Хидротехническо строителство, ВиК мрежи и съоръжения“ в КСБ. Първият ми въпрос е свързан с програмите, които финансират дейности във водната инфраструктура – мерките по Програмата за развитие на селските райони и Оперативна програма „Околна среда“. За да стартират, има условие от ЕК да е приключила водната реформа. Ние знаем докъде е стигнала и защо тя буксува. В момента се одобряват някои проекти, но с финансиране по националния бюджет, с надеждата, че като тръгнат програмите, парите ще се възстановят. Сами разбирате, че това не е дългосрочно устойчиво. По-сериозният дебат е по отношение на средствата, необходими във ВиК сектора. Съгласно националната стратегия на България за отрасъла минимално трябва да се инвестират 11 млрд. лв., за да се постигнат нивата на услуги, които сме поели като ангажимент пред Европа. Това е оптимистичният вариант, но доста по-високи са сумите, когато говорим за реалистичен. Те достигат до над 20 млрд. лв. Ясно е, че не могат да бъдат отделени за една година. Европейските средства, на които така или иначе разчитаме, всъщност са много малка част от този цялостен бюджет. Добра е идеята да се финансират подобни инфраструктурни обекти през публично-частни партньорства. В крайна сметка всяка една инвестиция трябва да има своята възвръщаемост. Когато частни компании влагат във ВиК активи, които поради своята специфичност са публична-общинска или публична-държавна собственост, а сега и на водните асоциации по места, е необходимо да знаят откъде ще дойде възстановяването на средствата. Реално погледнато, или се финансират през държавния бюджет, което означава от данъците на хората, другият вариант е от цената на водата. В предизборна обстановка темата за вдигане на цената на водата едва ли е актуална, но позицията на ЕК е, че средствата трябва да бъдат възстановявани от там, откъдето се харчи, т.е. от цената на водата. За по-слабите социални слоеве, ако се увеличава стойността на водата, трябва да се предвидят и т.нар. водни помощи.

Инж. Росен Колелиев, член на УС на КСБ: Макар и недостатъчни, вложенията трябва да бъдат насочени там, където са най-нужни

Освен че съм член на УС на КСБ, отговарям и за инженерната инфраструктура в Камарата. На първо място искам да кажа, че сега написаните стратегии не са подкрепени със средносрочна програма, която да даде предвидимост и обективност на инвестициите. Макар и недостатъчни, вложенията трябва да бъдат насочени там, където са най-необходими. Виждате каква неадекватна е политиката по отношение на пътното поддържане.

Необходимо е администрацията бързо да разгледа подадените оферти по ОП „Региони в растеж“ за лотове, за да може да стартират обектите скоро.

Върховенството на закона и усещането за справедливост са едни от първите неща, които българският строител желае да се наложат в обществото, липсата им той усеща на гърба си. Разберете, че ние сме в четвъртата година от новия програмен период. Не сме усвоили нищо почти. Най-накрая ще се принудим както предния период да хвърляме парите през зимата.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 09.03.2017. Категория Тема. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.