Стратегическият избор при ремонт на РПМ – реконструкция или рехабилитация

Прочетена: 136

Инж. Росен Колелиев,
член на УС на КСБ и
чл.-кор. на МАНЕБ

Въпросите, свързани с начина на модернизация и съвременна поддръжка на Републиканската пътна мрежа (РПМ), винаги са били актуални и дискусионни. В предишни свои публикации съм засягал темата за пътното поддържане, а сега искам да се спра на видовете технологии за ремонт на РПМ.

Тези въпроси, които са стратегически важни за развитието на пътната инфраструктура и безопасността на движение, не са уточнени в достатъчна степен в сега действащите нормативни документи. Това, от една страна, дава възможност на отговорните институции в лицето на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Агенция „Пътна инфраструктура“ да провеждат самостоятелна политика, но от друга, по-лесно се обслужват и персонални интереси, несъответстващи на общата стратегия.

В последно време сме свидетели на значителен превес при извършване ремонта на РПМ на рехабилитациите над реконструкциите.

Основната разлика между двете е, че при реконструкцията се извършва промяна на геометричните елементи на пътя (трасе, габарити, радиуси на криви, нови пътни съоръжения и т.н.) извън рамките на съществуващия сервитут на обекта, докато при рехабилитациите се работи само в габарита на пътя. Във втория случай на практика се повтаря съществуващият път с подобрение най-вече на настилка и отводняване, без да се коригират основните параметри на обекта, което ще рече, че недостатъците му се запазват.

За да се направи правилният избор на вида ремонт на различните пътни участъци от РПМ – реконструкция или рехабилитация, е необходимо да се вземат предвид много фактори. Трябва да се тръгне още от времето, когато този път е проектиран и строен, което дава сведение за използваните технически норми, какви са извършените ремонти до момента, значението на конкретния участък за автомобилния трафик, забелязани недостатъци от гледна точка на зимно поддържане (снегонавяване) и безопасност на движение (т.нар. черни точки) и т.н. Всичко това изисква щателно проучване, сериозна експертиза и време както за подготовка на тръжната процедура, така и за отчуждителни процедури при необходимост.

Рехабилитациите съществено преобладават в практиката на нашата пътна администрация най-вече заради отчужденията, които са свързани с време, средства и невъзможност за бърза реакция, както и поради липса на средносрочно планиране. В тази връзка, ако се направи бегъл преглед на сега съществуващата РПМ, може да се констатира, че:

✓Преобладаващата част от републиканската мрежа е проектирана и строена преди повече от 50 години. В този период пътят се е проектирал за движение на единичен оразмерителен автомобил. Тяговите характеристики на оразмерителния автомобил са много различни в сравнение със съвременните моторни превозни средства (МПС). През изминалия период интензивността на движение се е увеличила многократно – броят на автомобилите и мобилността растат непрестанно, особено след влизането на България в Европейския съюз. Най-общо се промениха изискванията, на които трябва да отговаря пътят като цяло.

Сегашните трасета трябва да съответстват на изискванията за движение не на единичен автомобил, както беше преди, а на движение на поток от коли. Това най-елементарно означава по пътищата да се предвиждат – трета лента за движение при големи наклони, допълнителни ленти при кръстовищата и при многобройните обекти, изникнали на пътя (бензиностанции, ресторанти и др.), оптично водене на пътя (правилно съчетаване на хоризонтални и вертикални криви и др.), т.е. да се създадат условия за движение не на единичен автомобил, а на автомобилен поток.

✓На практика само с подобряване на настилката, което се постига с рехабилитациите, вместо ефект се постига дефект – хубавите настилки създават грешно впечатление за безопасен път, което води до увеличаване на скоростта и до повишена аварийност.

Статистиката в последните години потвърждава тази теза.

✓От гледна точка на безопасността на движение рехабилитиране на пътища с посочените дефекти в ситуация и надлежен профил е неуместно. Трябва да се предвижда или реконструкция, или на първо време при необходимост – временни ремонти до намиране на средства за реконструкция. В противен случай т.нар. произшествия по пътя поради „несъобразена скорост“ ще продължават да растат и ще се получават т.нар. тапи по пътищата от републиканската мрежа.
Въпреки това рехабилитацията е предпочитана процедура на досегашните пътни администрации с оглед на многократно по-малкото усилия и подготовка, които са необходими за реализацията й в сравнение с реконструкцията, както и заради интереси на отделни лица и фирми.

Препоръки:

1. Да се направи пълно обследване на пътищата I и II клас от РПМ, които са главните транспортни колектори по посочените по-горе показатели, като задължително им се направи и одит по пътна безопасност.
2. Предвидените реконструкции и рехабилитации да бъдат ориентирани приоритетно към премахване на т.нар. тесни места (bottlenecks) и да не се допускат рехабилитации без осигуряване на безпроблемно движение на автомобилния поток (freeflow), като се осигури възможност за хомогенна поносима скорост на движение.
3. Да се използват технически параметри при проектиране и ремонт на РПМ, съвместими с най-добрите европейски практики с оглед интеграцията на нашата РПМ с европейската, т.е. да не личи, както е сега, в коя държава в Европа се намираш, поне по пътищата.
4. Да се използват европейските средства за изграждане на обходни пътища и пътни възли на най-натоварените направления, особено там, където няма и няма да има в обозримо бъдеще магистрали.
5. Да се престане с „хвърляне“ на средства през договорите за пътно поддържане – масова практика досега за ремонт на пътища, която води до повишена аварийност, човешки жертви и неправомерно разходване на средства.
6. Да се изготви програма за управление на строителството и ремонта на републиканската пътна мрежа, която да се следва независимо от управляващите в момента. Тази програма да е съобразена с възможностите в настоящия момент, като не се допускат локални интереси.

Надявам се, че горенаписаното ще предизвика дискусия, която да доведе до положителни промени по засегнатите въпроси.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 15.03.2017. Категория Тема. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *