София започва да се превръща в европейска столица 1879 – 1881 г.

Въвежда се редовното чистене на улиците

Прочетена: 112

Свилена Гражданска

В периода 1879 – 1881 г. София започва да придобива облика на европейска столица благодарение на неуморните действия на следващите трима кметове на града. Това са Димитър Трайкович (14 септември 1879 – 30 юни 1880 г.), Тодор Икономов (1 юли 1880 – 14 февруари 1881 г.) и Никола Даскалов (15 февруари 1881 – 30 септември 1881 г.). Последният е в креслото на градоначалника втори път от 21 ноември 1887 г. до 31 август 1888 г.

Трайкович е петият по ред кмет на София. Неговото рождено име е Димитър Трайков Чернев, но в кореспонденцията си се подписвал Димитър Трайкович. Той е роден в гр. Велес през 1817 г. Много скоро обаче съдбата го отвежда в София. Пристига в града, търсейки препитание. Попада в дома на софийския първенец хаджи Коце. Трайкович го впечатлява със своя усет към търговията.

Впоследствие се жени за негова дъщеря Елена Хаджикоцева, която скоро почива. Втората му жена е вдовицата на първенеца Ташо Атанасов, сестра на първия кмет на София Манолаки Ташев.

Благодарение на сродяванията с тези фамилии Трайкович влиза в кръговете на софийските първенци. Заради енергията си той постепенно се издига начело сред тях.

През 1859 г., още преди освобождението от османското владичество, със собствени средства основава първото девическо училище в бъдещата българска столица. Той дарява за благородната цел 1600 гроша, като настоява щедростта му да остане анонимна. Някои от по-видните граждани обаче бързо научават това и започват да злословят по негов адрес. В писмо до Найден Геров от януари 1859 г. Сава Филаретов разказва как софиянци от завист, че Трайкович направил дарение, го хулили и клеветели пред османските власти.

Трайкович заема административни постове в редица турски учреждения. Той е постоянен член „ааза” на „Меджлиса”. Въпреки близостта си с османците е обвинен в нелоялност към държавата. Закаран е в Русе. В историческите източници не се посочва причината за това. След няколко месечно задържане е освободен от там благодарение на намесата на руския консул и платени пари.
Завръща се в София заедно с Николай Павлович, с когото основават Софийския революционен комитет. Трайкович се превръща в доверено лице на Васил Левски, който често се крие в дома му.

Освен това полага много усилия за обезпечаване на неговата безопасност и благодарение на връзките си му помага да не попада в ръцете на властта. След Арабаконашкия обир (1872 г.) е включен от турските власти в комисията по разследването и това предизвиква самия Левски да го обвини в предателство. Запазено е писмо от Апостола до него от ноември – декември 1872 г.

„Приносящият е наш човек, който се изпраща направо до Вас да му дадете пълен отговор на долните питания. Байо, ти си бил причина за всичките ни станали работи във Вашия град от турското правителство върху нашите хора! Така казват мнозина. И хора сме изпращали нарочно преди тая случка, за да Ви видим как стоите в нашите работи. Те потвърждават, че Вие сте казали пред пашата, че в София съществувал комитет и си показал [издал] даскалите ни! Макар да ми бе съобщено за това предателство от чисти наши хора, аз пак не повярвах, за да не би да са излъгани“.
По-късно всички обвинения от страна на българските революционери към Трайкович се оказват неоснователни. Той отново е екстерниран от властите, но този път в Цариград, където остава до

Освобождението на България.

Върхът в своето политическо израстване Трайкович достига през 1879 г., когато с княжески указ №93, публикуван в Държавен вестник, е назначен за кмет на София. По време на неговия мандат на 16 януари 1880 г. е приет първият цялостен регулационен план на града, който става ръководен документ за бъдещото изграждане на столицата. Създадена е благоустройствена комисия, в която влизат кметът, съветниците, градският инженер и градският лекар. Започва павиране на главните софийски улици.
По инициатива на Трайкович наследниците на Ташо Атанасов подаряват огромно място за гробища, където по-късно се издига Окръжната палата на София, а сега се помещава Министерството на земеделието и храните.

Благодарение на нарасналото си материално благосъстояние и мястото, което заема сред софийските първенци, Трайкович подема значими обществени инициативи. Сред тях е създаването на Първа софийска девическа гимназия. По идея на проф. Марин Дринов още през лятото на 1878 г. се издава „Привременен устав на народните училища”. В него се регламентира тристепенно обучение и отварянето на няколко държавни училища, в това число и две девически гимназии – в София и Търново. Възрожденската мечта за по-високо образование на жената вече е факт.

Официалният документ, с който се учредява Първа девическа гимназия, е Министерското предписание от 15.09.1879 г. под №1240. За подинспектор на гимназията е назначен протойерей Тодор С. Митов.

Първа девическа гимназия отваря врати през есента на 1879 г. с два класа, 38 ученички и 7 учители. За издръжката й през учебната 1879/1880 г. са отпуснати 10 615 лв. Интерес към училището имат не само от София, но и момичета от цяла България. Това налага едновременно с откриването да се устрои и девически пансион. Първоначално гимназията се помещава в две здания на Нури Ефенди, които се намирали на ъгъла на улиците „Алабин” и „Александър I”, в съседство с първото помещение на Народното събрание (около днешната Софийска градска галерия). През първата година са се изучавали 10 предмета: 1. Закон Божий; 2. Български език; 3. Математика; 4. Естествена история; 5. География; 6. Френски език; 7. Чертане; 8. Краснопис; 9. Нотно пеене; 10. Ръкоделие. Учебните занятия били с времетраене от 8.00 до 11.00 ч. и от 14.00 до 16.00 ч.

През 1881 г. девическото училище се разраства в Учителска семинария. Пансионът не успява да покрие нарасналите потребности, затова по инициатива на преподавателите и софийската общественост и с подкрепата на просветното министерство се създава „Дружество за подпомагане на бедните ученички”. По-късно то се преобразува във фонд, като една трета от приходите се попълват от учебни такси, а останалата част от учители и външни лица.

През учебната 1883/1884 г. гимназията е с четири отделения. Така нарасналите нужди и отговорности на училището налагат преместването му в нова сграда – къщата на Пинкас Танджер на улиците „Алабин” и „Леге”. През 1887 г. Първа девическа гимназия се преобразува в шесткласна. По идея на министъра на народното просвещение Георги Живков през същата година се отваря и детска забавачка под ръководството на швейцарката Хенриета Мото.

В началото на 1888 г. гимназията е преместена на ул. „Алабин“ – по-късно държавната сграда на Телефонната централа. През учебната 1894/1895 г. броят на възпитаничките достига 877, което води до откриването на два нови клона. Единият е в кв. „Ючбунар“ („Три кладенци“), а другият – на ул. „Леге”. От успешното им развитие през 1902/1903 г. се обособяват две самостоятелни гимназии – Софийско девическо педагогическо училище и Втора софийска девическа гимназия.

По инициатива на министъра на просвещението проф. Иван Шишманов през 1905 г. към Софийската девическа гимназия се открива специален курс за детски учителки.

Първа софийска девическа гимназия през 1927/1928 г. изпраща своя първи випуск абитуриенти с пълно класно образование. От 1950 г. гимназията се преобразува в Седмо единно девическо училище, четири години по-късно с обединяването на девическото с мъжкото образование приема името Седмо средно смесено общообразователно училище „Георги Димитров”. От 1991 г. училището е преименувано в 7-о СОУ ,,Свети Седмочисленици”.

Годината на откриването на училището – 1879 г., съвпада с времето на създаването на известен портрет на Д. Трайкович от художника Станислав Доспевски. Понастоящем портретът, който е маслена живопис върху платно, рисуван към 1860 г., е в Регионален исторически музей – София.

За съжаление Трайкович не успява да завърши мандата си на столичен кмет, защото умира на 63-годишна възраст на 30 юни 1880 г.

След него постът е зает от Тодор Икономов. Помощници са му Г. Даскалов и Григор Начович. „Аз бях неочаквано избран за кмет на град София. Ако и да не исках да взема на себе си тая длъжност по причина на развивающите се интриги в София, аз най-после отстъпих пред увещанията на Ковачева и други приятели и приех да стана кмет в столицата ако не за друго, поне за запознаване с работите от тоя род. При лошото настроение на министерството на Каравелов против мене аз не мислех, че ще се задържа в София за дълго време, но все пак се залових за работа. През юния аз се залових за работа и посвятих с другарите си голяма деятелност на устройството на туй градско управление, което дотогава нямаше ни бюджет, ни отчетност“, из Икономов, Т. „Мемоари“, С.,1973.
Икономов е роден в Жеравна. Учи в София при С. Филаретов, който го изпраща да следва в Русия в духовна семинария. Преподава в Тулча и в Шумен. Участва активно в решаването на българския църковен въпрос за обявяването на независима българска църква. Благодарение на познанството си с руските власти и доброто си образование е назначаван на различни позиции. Бива избран за депутат в Учредителното събрание, свикано през 1879 г. Народен представител е в няколко парламента, като два пъти е и министър.

Основната му задача като кмет през близо шестмесечното му управление е да въведе ред в приходите и разходите на общината. Търси различни варианти за увеличение на постъпленията в местната хазна. Въвежда данъка октроа. Това е вид налог за внасяне на територията на общината на спиртни питиета. „Аз показах, че туй управление има сравнително големи доходи и може да ги увеличи още повече. След като разплатих множество задържани за обща полза турски места и купих банята „Елица“, аз придадох на местата таквази цена, за която никой не беше помислил. От един франк тая цена подскочи до 6-10 фр на метра“, пише в мемоарите си Икономов.

Той развива активна политика, за да почисти мегданите. Взема мерки за постоянно метене и чистене на улици.

Работи активно по приетия в началото на 1880 г. първи регулационен план на София. За целта са били нужни много средства. Прилагането на плана поражда конфликт между княз Александър I Батенберг и кмета. Според документа трябва да се изградят нови прави улици, като не се обръща внимание на разположението на старите. Това предвиждало да се съборят редица къщи, а сиромасите според Икономов нямало да имат средства да ги изградят наново и щели да продадат местата си на „богатите пришълци“. Той смятал, че е нужно да се продължат и разширяват старите улици. „Князът и министерството настояваха за нови улици и аз приех, но с това условие, че новите улици ще се образуват постепенно, с подновението на зданията и жителите не ще се принуждават на това“, разказва в мемоарите си той.

Икономов има и друг спор с княза. В програмата за прием на 30 август 1880 г. той е поставен подир полицмейстера, което за кмета е голяма обида, и той не се явява на тържеството. „Дворецът почена да се отнася към управлението ми враждебно“, обяснява в спомените си той.

Благодарение на познанството си с министъра на вътрешните дела Георги Тишев успява да направи така, че градското управление да мине под шапката на това ведомство.
По време на кметуването на Икономов се прави и първото преброяване на столицата. То е обявено с дата 11 януари 1881 г. В София са регистрирани 20 501 жители и 2968 къщи.
Икономов успява да организира и седмичните пазари. По темата той има спор с министър-председателя Петко Каравелов. Премиерът искал пазарите да се правят само в петък, но кметът държал те да се случват и в събота – „Той (Каравелов) беше принуден да запира селяните на вратите на града, да ги връща назад и да им казва да дохождат на пазар само в петък“. Подир всички тези скандали Тодор Икономов е принуден да се оттегли. Той се занимава и с научни трудове в областта на икономиката.

След Икономов за поста е избран Никола Даскалов. Той сяда два пъти в кметския стол. Роден е в Самоков. Според своите съвременници е един от най-начетените хора и поради това заема различни високи длъжности. Преди Освобождението е помощник на мютесарифа, т.е. на окръжния управител. След 1878 г. е назначен за помощник на губернатора. Участва в Учредителното събрание в Търново. Между двете си кметувания на столицата е руски вицеконсул във Варна.

Негови помощници като градоначалник са били Димитър Петков, Петър Величков и Христо Ангелов. Общинският съвет се състоял от 20 души.

През управлението му започва да се обособява новият квартал „Ючбунар“, („Три кладенеца“), заключен днес между бул. „Христо Ботев“ и Владайската река. Дават се места собственост на общината на бедни софийски граждани. Отчуждени са имоти за прокарване на улица „Витоша“ от „Куру чешме“ до Шарения мост. По настояване на военното министерство общинското управление трябва да има войскови обоз от 40 коли. По негово време се прокарват редица улици, сред които е и „Граф Игнатиев“. След второто си кметуване е съветник във Върховната сметна палата.

Първи стъпки на устройственото планиране на града

Историята на устройственото развитие на София като столица може да се раздели на четири ясно дефинирани по своите различия периоди. Това са първият от Освобождението до войните от 1912 – 1919 г.; II – между двете световни войни (1919 – 1939/45 г.); III – от 1945 г. до 1989 г.; IV – след 1989 г.

Първият период от устройственото развитие на София се разделя на два основни етапа. На 3 април 1879 г. градът е обявен за столица. Над богатите с история археологически пластове на Сердика тя е малко ориенталско селище с 18 000 души население и площ от 250 хектара. Къщите са групирани в 17 махали, като селището се е побирало приблизително в границите на сегашния централен градски ринг. Началният етап е от 1879 г. до 1903 г. За първи път в новата история на София изработване на план се изисква в разпореждането на полицмейстера на града – щабскапитан Паули, до Градския съвет от 9 март 1878 г. – шест дни след подписването на Санстефанския мирен договор и една година преди обявяването на София за столица. По същество кадастрален, този план е изработен от военния министър Николай Копиткин през 1878 г.

Същата година губернският архитект Антон Колар изготвя план, приет на 17.10.1878 г. от княз Дондуков-Корсаков. Този план не е запазен. Главните съобщителни артерии са били ориентирани към сегашния площад на „Света Неделя“, съвпадащи с пътищата, водещи към Ниш, Горна баня, Цариград, Самоков, Ботев­град.

Планът на Колар е бил основно проучен от френския инженер Амадие заедно с инженерите Михад и Шекс. На Амадие в началото на 1879 г. е възложено от началника на техническото отделение при Софийската община – инж. Вацислав Роубал, изработването на регулационен план. Той е приет на 16.01.1880 г. от Министерския съвет и утвърден от Княз Александър I Батенберг на 10 април 1880 г. Планът е в мащаб 1:1000 и на него са заснети улиците, обществените сгради и фасадите на къщите. Целта му е изграждането на града като столица на страната. Според него се предвижда площта на София да е около 2,8 кв. км. Градът да е заобиколен от окръжен булевард, който да се прокара на мястото на стария „хендек“. От него са останали днешните булеварди „Сливница“, „Христо Ботев“, „Патриарх Евтимий“ и „Васил Левски“.

По това време в София има следните махали, като отбелязваме и тяхното разположение спрямо сегашните улици:

 „Чир“ – около ул. „Иван Н. Денкоглу“ в западната си част;
 „Баш чешма“ – по бул. „Витоша“ между улиците „Солунска“ и „Хан Аспарух“;
 „Кафене баши“ – около площад „Петко Р. Славейков“;
 „Шех“ – югозападно от черквата „Свети Седмочисленици“;
 „Имарет“ – югоизточно от същия храм;
 „Топхане“ – северно от черквата „Свети Седмочисленици“;
 „Алигина“ – около сегашната ул. „Георги Раковски“ и кръстовището с ул. „Иван Вазов“;
 „Язаджийска“ – там където от ул. „Алабин“ започва ул. „Граф Игнатиев“;
 „Еврейска“ – сегашното Ларго;
 „Сунгур“ –около началото на ул. „Найчо Цанов“;
 „Нова чешма“ – източно от площад „Възраждане“;
 „Муселим“ – около днешното кръстовище на улиците „Пиротска“ и „Братя Миладинови“;
 „Баня баши“ – около Централната минерална баня;
 „Гюл чешма“ – около кръстовището на улиците „Искър“ и „Веслец“;
 „Мерджан“ – около днешното кръстовище на улиците „Екзарх Йосиф I“ и „Бачо Киро“;
 „Мала табахана“ – кръстовището на улиците „Цар Симеон“ и „Будапеща“;
 „Захаръм бей“ – кръстовището на улиците „Св. св. Кирил и Методий“ и „Веслец“;
 „Драз“ – около Лъвовия мост;

 „Мала чешма“ – улиците „Св. св. Кирил и Методий“ и „Братя Миладинови“;

На 3 май 1880 г. Министерският съвет взема решение застрояването на София да става съответно:

 Първа зона – между днешните ул. „Московска“ и бул. „Цар Освободител“ с „хубави и скъпи къщи“;
 Втора – между дн. булеварди „Княгина Мария Луиза“ и „Александър Стамболийски“ до Княжевското шосе;
 Трета – на изток от бул. „Княгиня Мария Луиза“ и на север от ул. „Московска“ – „места за сиромашка класа“;
 Четвърта – около Княжевското шосе „за постройка на летни къщи“.

Основните идеи на плана са изграждането на ортогонална („американска“) улична мрежа. Малките обслужващи пътища са с ширина 12 метра, основните – с 15 метра, а главните булеварди – до 25 метра. Съобразяване с наличието на радиалните входящи в града улици и на околовръстния ров и вал, които се превръщат в кръгообразна улица.
Основната регулация на София е поставена не само с този план, но и с „Правилника за строене частни здания в градовете“, обнародван в Държавен вестник на 19 август 1881 г.
Така се установява новата улична система като комбинация от ортогонална и радиално-кръгова улична мрежа. Възприема се моделът на „отворената структура“ чрез осигуряване на възможност за териториално нарастване на града по лъчеобразното му направление.

Възприемат се съществуващи култови и обществени сгради като структуроопределящи опорни точки: църквата „Св. Крал“, Шареният мост, Княжеският дворец, джамията „Баня баши“. Въвежда се система от площади – пространства, непознати в ориенталския град.

„Новите улици ще бъдат по възможност прави и взаимно перпендикулярни“, е записано в правилника от 1881 г. Застрояването на улиците ставало вече по утвърдения регулационен план и общината снабдявала с имоти новопристигналите. Частта между бул. „Цар Освободител“ и бул. „Дондуков“, около двореца и дн. храм-паметник „Александър Невски“, която е представлявала мера и гробища, е била разделена на парцели и бързо застроена с хубави сгради.

Основната реализация на плана се извършва по времето на кметския мандат на Димитър Петков (1 септември 1888 – 7 октомври 1893). Направена е актуализация на документа през 1892 г. от арх. Ал. Начев.

Повече по темата – в следващите броеве.

За изготвянето на материала е използвана информация от:

Икономов, Т. „Мемоари“, С., 1973.
Каназирски-Верин, Г. „София преди 100 години“, , София, 1997 г.
Кираджиев, С., „София каквато е била 1878 – 1943. Географски и културно-исторически изследвания“, С., 2001.
„Юбилейна книга на град София 1878 – 1928“, София, 1928.
Регионален исторически музей – София.
Ангелов, Б. „Кметовете на София“, ,София, 2015.
„Общ устройствен план на Столична община. Съкратен доклад“, С., 2009.
Ковачев, А. „Зелената система на София“, София, 2005.
„София през вековете. Столица на нова България (1878 -1944 г.)“ т. 2, С.,1991.
„Софийски общински вестник“ , С., 1914 бр. 4,5 и 6.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 29.03.2017. Категория Тема. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *