„Западната порта“ – археологическият парк на София

Прочетена: 304

Свилена Гражданска

Скоро в София ще бъде открит археологически парк „Западната порта“. Финансирането е около 1 млн. лв. по проект по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.

Изпълнител на дейностите по консервация, реставрация и социализация на обекта е „Инфра Роудс“ ЕООД. Освен в музей на открито, пространството ще се превърне в място за провеждане на малки концерти и фестивали или просто за почивка от шума на големия град. И наистина няколко метра под нивото на булевард „Тодор Александров“ стресът изчезва и човек може да се разходи по основната артерия на Сердика – декуманус-максимус, в посока изток – запад.

„Западната порта“ на Сердика е част от укрепителните съоръжения на римския и ранновизантийски град, който се намира под съвременна София. Основният акцент на това пространство е самата градска порта, която е била охранявана през Късната античност от две петоъгълни кули, от които само северната е разкрита. Има около 60-70 м крепостни стени и още една триъгълна кула“, разказва археологът д-р Илиана Борисова-Кацарова и добавя, че основните съоръжения са открити още през периода 1973 – 1980 г. от екип на Музея за история на София под ръководството на ст.н.с. Магдалина Станчева. Трийсет години по-късно през 2011 г. екипът на Кацарова продължава работата на колегите си. Установено е, че през IV в. пред крепостната стена е имало ров, а по-късно е било построено допълнително укрепление на близо 20 м западно от основното. Едно от най-интересните неща през последния археологически сезон през 2016 г. е дървена масивна подпора за мост, който е преминавал през рова. Д-р Кацарова отбелязва, че дървесина много рядко се запазва в умерения климат. В този случай това е част от много масивна дървена конструкция. За да я съхранят за поколенията, археолозите я документират и след това я затрупват отново.

За гражданската архитектура от онова време може да се каже много малко, защото на този обект няма много запазени сгради. Още през първия период на разкопки е открита фасадата на монументална постройка, която е дълга повече от 27 м. Тя е наречена базилика поради предполагаемия монументален характер. Запазени са следи от 2 стълбища, като южното е експонирано на терена. Установено е, че тази сграда съществува много дълго време с различни поправки и преустройства. През IV в. нейният под е покрит с многоцветна подова мозайка. Тя също е съхранена на място, но засега не може да бъде експонирана. На този етап публиката ще може да я види само на фотоси.
Уличната мрежа е добре развита през Античността.

На този обект е разкрит и експониран т.нар. декуманус-максимус. Това е главната улица на града в посока изток – запад, която се проследява от Западната до Източната порта и в отделни части на града е проучена и експонирана. „Ние успяхме да установим различни етапи на функциониране на тази артерия – вероятно от края на II до VI в. Тя е изградена от големи каменни плочи. Има много добре построен канал за отпадъчни води през средата си. Установихме три големи преустройства в него“, обясни д-р Кацарова и допълни, че на терена са разкрити различни видове настилки – тухлени или каменни, които са полагани върху каменен трошляк с пръст и хоросан. Основата е осигурявала стабилност и настилките са достигнали до нас в едно много добро състояние.
Във времето строителните техники са различни.

Те са разнообразни в зависимост от функциите на строежите. Обикновените жилищни постройки във времето през II – III в. имат една каменна основа от речен камък, споен с песъчлив хоросан. В спойката има повече пясък, отколкото други съставки. Във височина са използвали кирпич. Има и дървени конструкции, които са добре запазени, особено на други обекти в града. В подлеза на метростанция „Сердика 2“ е експонирана дървена ограда.

„При нас имаше запазени отделни парчета дървесина, които подсказват, че този материал също е широко прилаган – за огради, покривни конструкции и т.н. Най-отгоре на покривите са били поставени масивни керемиди през този период. А за монументалните сгради – обществени, храмове и т.н., е влаган варовик, за по-скъпите – мрамор“, разказва археологът. В по-късно време се въвежда т.нар. градеж – смесена зидария, която се състои от пояси камъни, редуващи се с редове тухли. Той е използван и за крепостната стена. Тя през V в. е удебелена с още един укрепителен пояс, който е отново с каменни основи и тухлен градеж във височина. Като между тях има един каменен цокъл от вторично употребени архитектурни детайли.

По-ранната стена има два реда каменни блокове много добре одялани, а във височина е от тухли. Кацарова подчертава, че
крепостната стена е едно голямо съоръжение,
което изисква непрекъсната поддръжка, която се е отразила върху общия й вид.

Водопроводът и канализацията също са на ниво. Открити са много следи от канали и от глинени водопроводи. Древните жители на Сердика са имали достъп до добра хигиенно-санитарна система.
Още през първия период на проучванията е открита сграда, която се намира извън укрепената площ. Археолозите я наричат „митницата“, въпреки че за нея знаят много малко. „Колегите са на мнение, че тъй като тя е в близост до един от входовете на града, вероятно е изпълнявала и някакви контролни функции, но това също е хипотеза. Успяхме да установим дълбочината на нейните основи, която не е много голяма. Под тях има останки на по-ранни постройки. Не е изключено те да са от времето, преди да бъде построена крепостната стена, тъй като градът е съществувал от по-рано, но не е бил укрепен“, разказва Кацарова. Митница или не, тя е била с голяма височина в масивен градеж, а в самата основа – с вградени дървени греди.

На обекта има кладенец, като според материала, който е открит в него, е функционирал през V в. Той е с дълбочина от повече от 4 м и е изграден от камъни и с хоросанова спойка. „Някъде към 4 м започна да се пълни с вода и се наложи да преустановим проучването му“, пояснява археологът. Изглежда, че през VI в. вече не е функционирал. Над него е минала друга стена.

„По-голямо предизвикателство от археологията за един строител няма“,

подчертава още в началото на разговора ни доц. арх. Йорданка Кандулкова, която води авторския надзор при реализацията на обекта. Проектът за консервация и експониране на Западната порта е дело на екип с ръководител арх. Дафина Барфончовска. „Тя е човекът, при когото започнах да работя, с когото сме работили заедно дълги години и когото дълбоко уважавам. Когато стартираха дейностите по проекта, тя отстъпи авторските си права на мен“, добавя арх. Кандулкова и пояснява, че изпълнението на проекта е разделено на два етапа. Първата фаза включва сегашните действия по обекта. Вторият етап предвижда да се организира основен подход откъм бул. „Тодор Александров“, асансьор, стълбище, приемно-информационен център. Тази фаза обаче не може да се осъществи, защото Южната привратна кула все още не е разкрита. За да се направят археологическите проучвания, е необходимо да се измести съществуващата подземна инфраструктура – топлопровод и други комуникации, преминаващи над кулата. Частната собственост на разположените в тази зона паркинги затруднява и значително оскъпява изместването на проводите. „Това наложи да работим етапно и при изпълнението на тази първа фаза на проекта да запазим всички възможности в бъдеще да се реализира цялостната проектна визия за средата“, подчертава Кандулкова.

„Когато започнахме консервационно-реставрационните работи, ние бяхме изправени пред редица предизвикателства. Археологията беше презимувала три години, докато стартират дейностите по проекта, което доведе до сериозна промяна на състоянието й. Първоначално проектът предвиждаше минимално консервационно надзиждане, следващо пластиката на руината и нейното експониране на оригиналното ниво на прилежащия терен. Проучването обаче показа, че състоянието на археологическите следи е доста тежко. И всъщност вместо консервационни работи нагоре ние консолидирахме зидовете надолу. В значителната си част това са зони на крепостта, които са субструкция, т.е. фундаменти“, обясни тя. „Тежкото състояние и сериозната работа в основите доведе до известни промени в проектното предвиждане, съобразени с основния принцип на проекта – да ограничим съвременната намеса до необходимия минимум за съхраняване на намереното и за адекватната му интерпретация. „Решихме да понижим експозиционното ниво на прилежащия терен и да оставим видима субструкцията на крепостта“, каза архитектът. По думите й специалистите са се опитали да моделират руините така, че да се демонстрират различните периоди в изграждането на отбранителното съоръжение.

Арх. Кандулкова разказа, че археологическото проучване е открило изключително времево напластяване през епохите. Експертите са стигнали до великолепни следи от II в., но те са разположени доста ниско спрямо съвременния терен. Тяхното експониране на открито е свързано с доста тежки проблеми, породени от възможно завиряване на експозиционните прозорци. За да не се допусне подобен риск за находките, e взето решение археологическият парк да представи следите от „по-високите” следващи културни пластове – към периода на IV-VI в., синхронен с времевия хоризонт на експозицията в района на Ларгото и пространството пред ЦУМ. Всички ценни следи от предишните векове остават под консервационен насип в очакване на бъдещо проучване и бъдещи експозиционни решения

Друго предизвикателство, с което се сблъсква изпълнението на проекта, е частичното срутване на ул. „Г. Вашингтон”. За щастие то не причинява сериозни щети, но налага спешно извеждане на ново конструктивно решение и изпълнение на конструктивното укрепване от нивото на руините, вместо предвижданията на първоначалния проект това да се случи от нивото на улицата. Отчитайки обстоятелството, че в една част под улицата е разположена сграда с мозаечен под, укрепването се осъществява по два различни начина – в зоната на мозайките – с хоризонтални анкери, а в зоната на срутването – с вертикални пилоти. „Всички си мечтаем „Вашигтон” да бъде прекъсната и да разкрием цялостно сградата, но засега успяхме само да укрепим улицата по начин в бъдеще това да може да се случи”, сподели арх. Кандулкова.

„През последните години у нас, покрай европейското финансиране, се натрупа опит за реставрация. Имаше много обекти, които провокираха негативни обществени реакции. Опитахме да си отговорим на въпроса кое предизвика недоволството и какво не харесаха хората. Как да направим така, че да не се повтарят грешките? И възприехме едни различни маниери на оформяне на руината, на сигниране на съвременната намеса, променихме състава на материалите“, подчерта тя и допълни, че това е довело до оскъпяване, защото да вложиш скъпи материали означава да увеличиш предварителната сметка. „Направихме всичко в името на това да потърсим друг език за консервацията, който да бъде по-близък до автентичния образ. Едновременно с това обаче да позволи на специалиста да разчете намесата, без тя да бъде натрапчива, да бъде естетически, архитектурно-художествено съвместима с руината и всичко онова, което остава като пластика, да действа като скулптура, изваяна от природата“, акцентира тя.

И обърна внимание, че напоследък в публичното пространство много се говори, че като се прави консервационно надзиждане, трябва на всяка цена да има сигнираща фуга. Според нея трябва да се намери начин съвременната намеса да бъде четима, да бъде разпознаваема, за да не подведе бъдещите изследвания, но сигниращата фуга не е единственото решение на тази задача. Как е постигнато тук? От една страна, със състава на разтвора, който е по специална рецептура на технолога проф. Валентин Тодоров. От друга страна, като архитектурен похват сигнирането е постигнато чрез изработването на фугата. Автентичната лицева зидария на крепостните стени е гладка – „на равна фуга”. Това е във връзка с отбранителната им функция – не позволява на нападателя да се изкачи по тях. За разлика от този автентичен строителен похват консервационно-реставрационните добавки се изпълняват „на дълбока фуга” – лицето на фугата се отдръпва навътре от лицето на зида на около 3-4 см, толкова колкото е нейната ширина. „Така съвременната намеса се вижда, но в същото време не се натрапва. Опитваме се да боравим с езика на руините. Другото голямо усилие, което положихме, е да работим изключително с градежен материал, който е обрушен от обекта. Използваха се всички депа, които са събрани от археолозите – тухли, камъни, за да реинтегрираме руините с автентичния градежен материал“, обясни Кандулкова.

Помещенията в археологическата структура са засипани с филц,

защото експертите нямат категорични данни за подовите нива. Това е една настилка, която може да се моделира в бъдеще и не пречи да се направят следващи разкопки с цел да се покажат старите пластове. Освен това тя осигурява самодрениране на терена. Ходовата линия вътре в крепостта се осъществява чрез реинтеграция на настилки в частта над каналите, които винаги са покрити с плочи, и в частта на дворовете, където са открити настилки.

По думите на архитекта всичко съвременно, което е добавено, е максимално просто и без излишен лукс. Подпорните стени за терасиране на прилежащия терен са от видим бетон и бетонови блокчета, парапетите и оградите са от метални профили и покритие с боя, алеите са с паваж.. Всичко е изключително семпло.

Единственото бижу, което трябва да бъде забелязано, е археологията.

Чакълиран е път за бъдещите археологически проучвания. Идеята е разкопките за Южната привратна кула да продължат, без да се преустановява функционирането на парка. Археологическото проучване ще стане част от спектакъла на това място и хората ще наблюдават как се изследва миналото на терен.
Експонирани са три периода на развитие на декуманус-максимус.

От тротоара на ул. „Георг Вашингтон“ и от площадка, разположена над античната улица, археологията може да се види като „на длан”. Под изгледната площадка, в рамката, премостваща декумануса, е предвидено информационно пано, представящо графична реконструкция на портата и разкрития фрагмент от нея. Паното има за цел да подпомогне посетителите да разберат руините като част от цялостната структура на античната порта. „Обектът „Западна порта“ ще е място с естествен декор, на което биха могли да се случат различни художествени изяви. Например чудесно би се вписала галерийна експозиция на съвременни скулптури на открито. Контрастът археология–съвременно изкуство позволява да се открие красотата и на едното, и на другото. Тук с удоволствие бих слушала и музикално изпълнение. Има електрическо табло, което позволява да се включи инсталация за озвучаване и осветление, за да има такива изяви“, каза тя.

„Искам да отбележа, че твърдите финансови и времеви рамки на проектите за консервация и реставрация особено на археологически обекти са поредната трудност за качественото изпълнение. Когато се работи с археология, тези параметри са трудно прогнозируеми. Много от необходимите консервационни дейности се установяват след старта на изпълнителските дейности. Част от интервенциите са свързани с изисквания за определени климатични характеристики, които са непостижими през зимата и много трудно се „уцелват” в преходните сезони. Според мен за подобни обекти и проекти трябва да се мисли за нови регламенти, позволяващи плаващи срокове и възможности за финансова маневра“, подчерта арх. Кандулкова.

„Консервационното запечатване на археологическите субстанции е малка част от целия проект.

Основната задача бе да укрепим ул. „Георг Вашингтон“, като съгласно първоначалния одобрен проект за укрепваща конструкция бе предвидена система от набивни метални пилоти, които се изпълняват по протежението на улицата. Дни преди откриване на строителната площадка и стартиране на работата по укрепването участък около 19 м от ул. „Георг Вашингтон“ се срути върху археологическите структури“, обясни инж. Иван Генчев, ръководител на обекта, в отговор на въпрос какво е било най-голямото предизвикателство. „Тогава се започна незабавна аварийна дейност с препроектиране на конструкцията и избиране на съвсем различен метод за превенция. От набивни пилоти се премина на три различни вида укрепване. По протежение на дължината на Базиликата се изпълни анкерно укрепване – два размера анкери 8 и 5 м, които се обединяват вертикално, с двойно „Т“-профили на всеки 90 см от стената“, обясни той.

Вторият вид укрепване е в срутения участък. „Трябваше да засипем всички археологически структури, за да ги предпазим. Поставихме чували с пясък, за да може 20 т сондажна машина да премине през археологията и да пробие сондажи с диаметър 0,5 м и дълбочина над 6 м, след което бетонирахме 10-метрови стоманени профили за подпорна конструкция“, разказа инженерът. За последния тип укрепване е използван смесен метод, за да се премости габаритът на античната улица декуманус-максимус. Изпълнени са сондажни изливни пилоти през по-голямо разстояние, а между тях – анкерна система. „Ако се бяхме забавили, имаше вариант цялата улица да се срути върху останките“, подчерта инж. Генчев.

„На подобен обект винаги изскача нещо неочаквано, но заедно с екипа от археолози и архитекти се справихме бързо и скоро София ще има изключителен парк“, каза той и допълни, че са изградили и тротоарна конзолна площадка, за да имат гражданите и гостите на града по-добра визия към археологическите ценности.

По думите му друго предизвикателство, с което са се сблъскали, е отводняването. То е в резултат на това, че теренът е по-нисък от проектното ниво на всички канализационни мрежи и съответно се е събирала вода. Проблемът е решен с помпена група, монтирана в най-ниската част на обекта, която е изпомпвала водата.

Поставени са 60 броя алейно осветление, както и декоративно осветление на стената.

Екипът, работил на обекта, е достигал по 40-50 души, като по-голямата част от дейностите са били извършвани на ръка заради спецификата на проекта.

„Пусковият срок на парка е до края на април. В момента се извършват последни приготовления за въвеждане в експлоатация. Остава само да се затреви“, акцентира инж. Генчев.

Засадени са над 1000 декоративни храста и треви. Направен е жив плет от декоративна лоза и бръшлян по протежение на оградите, който ще стане естествена зелена преграда и ще разграничава парка от околната градска среда. Има различни видове хвойна, туя, чимшир, лавандула и т.н. Монтиран е фургон, който ще служи за приемно-информационно пространство с достъп за трудноподвижни хора. Той ще се използва и от охраната на обекта. В началото входът за археологическия парк „Западната порта“ ще бъде свободен.

Доц. д-р Тодор Чобанов, зам.-кмет на Столичната община с ресор „Култура, образование, спорт и превенция на зависимости“: Още през лятото ще организираме първите събития

При проучванията се откриха знаци на строителни ателиета от Константинопол

Д-р Чобанов, какво представлява проектът за Западната порта?

Той е на стойност 946 931 лв. без ДДС. Включва изграждане на археологически парк на открито с оформление на пространство с културни функции – концерти, четения, театрални представления и други. Преди започване на строителните дейности обектът бе в изключително лошо състояние поради това, че в продължение на десетилетия бе на открито без консервационно-реставрационна намеса. Част от ул. „Георг Вашингтон“ дори пропадна в него. Основните дейности по проекта включват именно трайно премахване на растителността, която вреди на археологическите останки, конструктивно укрепване на улицата, консервация и реставрация на археологическите структури с максимално преизползване на оригиналните строителни материали и щадящи съвременни методи. Експонира се основно периодът IV – VI в., тъй като от това време са запазени най-много структури.

По коя програма е осигурено финансирането?

Проектът „Античната история на София, културно историческо наследство достъпно за всички“ се финансира от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство чрез Програма БГ08 „Културно наследство и съвременни изкуства”, Мярка 1 „Реставриране, обновяване и опазване на културното наследство“. Партньор е Норвежкият институт за изследване на културното наследство.

Кога ще бъде открит археологическият парк „Западната порта“?

В следващите няколко седмици ще отворим обекта за посещения. През летния сезон ще започнем да организираме събития, собствени на общината, и такива на партньори от гражданските организации.

Какво намерихте при археологическите разкопки?

Археологическите разкопки започват още през далечната 1973 г. и продължават до 1980 г. Проучванията са подновени през 2011 г. и са без прекъсване до 2016 г. Обектът представлява археологически комплекс на открито, включващ елементи от укрепителната система на града – крайвратната северна петоъгълна кула, тъй като южната кула все още не е проучена, самата порта на Сердика, триъгълна кула при чупката на крепостната стена, участък от самото укрепление с двата пояса – вътрешен и външен, участък от протейхизмата. Разкрити са и части от уличната мрежа – декуманус-максимус, виа сагуларис – улицата покрай крепостна стена и второстепенни улици. Открити са останки от гражданска и култова архитектура – сграда с много­цветен мозаичен под от IV в., сграда extra muros с триделен план в непосредствена близост до крепостна стена и други. В комплекса археологическите останки се проследяват най-общо в периода втората половина на II – ХV в. Западната порта ни дава и ценни сведения за нашествията на авари, славяни и българи през VI в. и усилията на градската управа да защити града. При проучванията се откриха и знаците на строителни ателиета от Константинопол.

По кои археологически обекти, започнати през миналата година, ще работите и през 2017 г.?

Основен акцент е продължаването на разкопките на площад „Света Неделя“ с разкриване на двореца, съществувал в периода III – IV в. През миналата година бе намерена тронната или приемна зала с размери над 500 кв. м, с кухня в съседство, в която беше открита ценна колективна монетна находка с нисък номинал. Очевидно тя е принадлежала на снабдителите на двореца. Разкрити са следи от опожаряването на града от хуните през V в.

Ще продължат и проучванията на друг знаков обект – неолитното селище в Слатина, където проф. Васил Николов и неговият екип разкриват уникални следи от VII – VI хилядолетие пр.Хр. Те са свързани с дейността на неолитните хора, заселили района през този период и създали тук процъфтяващо общество – т.нар. вторичен център на неолитизация. По-просто казано, това са хората, разнесли из Европа напредналата за онова време култура от района на Тигър и Ефрат и включваща земеделие и животновъдство, религия и изкуство, развита архитектура.

Ще стартирате ли нови проекти?

На този етап ще се концентрираме на откритите обекти. Подходът ни е да се постигне една висока степен на социализация и на възможност за посещения. Едва тогава може да се мисли за нови проекти. Пример за такъв завършен и цялостен подход е манастирът „Мария Магдалена“ в Бухово, подземният музей на „Света София“ и, разбира се, „Западната порта“.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 20.04.2017. Категория Тема. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.