Третата годишна конференция „Безопасна пътна инфраструктура“ събра експерти от сектора

Основен акцент бе поставен върху икономическото измерение и кардиналната промяна по отношение на мобилността

Прочетена: 104

Мирослав Еленков

„Необходима е силна политическа воля и разбиране от страна на централната и местната власт, че средствата, които се влагат в пътна безопасност, са инвестиция, а не разход. Експерти, включително и такива от Световната банка, са изчислили, че направените капитални вложения се възвръщат от 5 до 7 пъти още на първата година под формата на спестени пари от лечение и изплатени обезщетения на жертви и пострадали от пътнотранспортни произшествия (ПТП). Затова пътната безопасност трябва да стане основен приоритет, да се засилят отговорностите на институциите и обучението на подрастващите“. Това каза д-р Николай Иванов, председател на УС на Българската браншова асоциация „Пътна безопасност“ (ББАПБ), при откриването на третата годишна конференция „Безопасна пътна инфраструктура“, организирана от ББАПБ съвместно с Българска браншова камара „Пътища“. Основен акцент на форума бе поставен на икономическото измерение и въздействие на пътната безопасност върху общественото развитие и кардиналната промяна на досегашното мислене по отношение на мобилността и пътната инфраструктура. В конференцията участваха зам.-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Георги Тодоров, инж. Пирин Пенчев, член на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), комисар Бойко Рановски – началник на отдел „Пътна полиция“ в Главна дирекция „Национална полиция“, инж. Алекси Кесяков, секретар на Държавно-обществената комисия по безопасност на движението по пътищата, и проф. д-р инж. Румен Миланов от УАСГ. На форума присъстваха още собственици и управители на фирми, занимаващи се с пътна безопасност, на пътно-строителни компании, научни работници, преподаватели в университети, експерти и заети в бранша.

„Статистиката, която МВР изнася за жертвите и пострадалите от ПТП всяка година, е доста стряскаща. Тя, разбира се, може да се промени, ако цялото общество осъзнае, че човешкият живот и здравето са най-важни и че отговорността за безопасността на движението по пътищата e
споделена между участниците

в движението, проектантите и строителите на пътища, пътните агенции, производителите на автомобили и др. Тоест между всички, които са пряко или косвено включени в движението“, подчерта Николай Иванов. „Ние като браншова асоциация по пътна безопасност предлагаме в най-краткосрочен план да се направи преглед и актуализация на Националната стратегия за подобряване безопасността на движението по пътищата на Република България за периода 2011 – 2020 г. с оглед въвеждане на всички европейски и световни новости. Необходимо е и одобрение на Проект „Визия Нула“ в унисон с този, приет в Швеция през 1997 г., въз основа на подхода към нулева смъртност“, коментира председателят на ББАПБ.

Приветствие до участниците отправи зам.-министър Георги Тодоров, който изтъкна, че пътната безопасност е един от най-сериозните проблеми на съвременното ни общество и намаляването на ПТП е основно предизвикателство, стоящо пред страната. Той заяви, че МТИТС води активна политика в тази посока, и посочи, че е готова новата система за контрол на теоретичните изпити за шофьори.

„178 души са загинали, а 4787 са ранени през 2016 г. при пътни произшествия в градовете на България. 60 са починали, а 867 са пострадали след катастрофи в селата. Общо ранените в градове и села при ПТП-та са 5655 души. Те са пешеходци, шофьори и пътници“. Тези цифри изнесе началникът на Пътна полиция комисар Бойко Рановски по време на конференцията.

Той препоръча и
мерки за подобряване

на безопасността на движение по пътищата. Сред по-важните от тях са: въвеждане на нови автоматизирани технически средства за контрол и изграждане на единен център за обработка на нарушенията, развитие на информационните системи на пътната полиция и изпълнение на мерките от Плана за превенция и противодействие на корупцията в системата на МВР.

Инж. Пирин Пенчев обяви, че трагичният инцидент в тунел „Ечемишка“ е задал като приоритет за АПИ през 2017 г. осигуряването на безопасността на пътните съоръжения по републиканската мрежа.

„Основният проблем за безопасността са пътищата и улиците в експлоатация“, посочи проф. Румен Миланов. „Трябва да се обърне внимание и на инспекцията по мрежата и ако има проблеми, да се отстраняват своевременно“, допълни той.

„Загубите от катастрофите са значителни. Изчисляват ги като % от БВП – и при нас е така. Животът след инцидента е ужасен за всички, които са попаднали в него“, посочи Алекси Кесяков. Според него това, че страната ни е на първо място по смъртност в резултат на пътнотранспортни произшествия, не е случайно. „Смъртността по пътищата е вследствие на факторите, които формират движението – поведението на хората – пешеходци, пътници, водачи; обучението, което се прави; санкциите; състоянието на пътната инфраструктура“, уточни той.
„Ако искаме да постигнем най-добрите показатели в Европа, трябва да се борим да изравним факторите, които формират движението“, каза още Алекси Кесяков.

Той представи и проект
„Визия Нула за България“.

В основата на документа „Визия Нула“, създаден преди 20 години в Швеция, стои принципът „никой не бива да загива или да бъде тежко нараняван при използване на пътната мрежа“. Като политика концепцията е приложима на национално, регионално и локално ниво.
„Визия Нула“ е заложена в „Бялата книга“ за транспорта на ЕС към хоризонт 2050 г. Тя е приета като политика по безопасност на движението в много европейски страни и се прилага в редица градове.

Инж. Пирин Пенчев, член на УС на АПИ: 27,5 млн. лв. са предвидени за ремонти и възстановяване 

Сигурността на пътуващите и въпросите, които всички граждани си задават при преминаване през тунели и под мостове, ни задължават да насочим усилия и средства в подобряване на тяхното състояние. През 2017 г. за ремонти, възстановяване и подмяна на пътни принадлежности са предвидени 27,5 млн. лв. По републиканската мрежа има 34 тунела и 3774 броя мостове с отвор над 5 м, като общата площ на мостовите съоръжения възлиза на 1 880 000 кв. м. Половината от тунелите са квалифицирани от Института по пътища и мостове с умерен до висок риск от инциденти, а над 200 бр. от мостовете са в критично състояние и имат нужда от спешен ремонт. Това показват докладите от тазгодишната инспекция за състоянието на пътните съоръжения по РПМ. Проверката, възложена от АПИ на всички 34 тунела по републиканските пътища, показва, че 16 съоръжения са с умерен и висок риск за инциденти. Недобро е състоянието на двата тунела край Велико Търново, на обходния път на Ловеч, „Витиня“, „Ечемишка“ и „Топли дол“ на АМ „Хемус“. Тунелът при Ловеч предстои да бъде ремонтиран по проект, финансиран по ОП „Региони в растеж 2014 – 2020“, както и тунел „Кривия“. Част от мерките по обезопасяване на съоръженията се изпълняват чрез програмите за текущ ремонт. За ремонт и привеждане в нормативна експлоатационна пригодност на тунелите за 2017 и 2018 г. са необходими над 150 млн. лв. За по-голяма част от тях комисията е установила пукнатини, нестабилни парчета бетон и участъци, в които са открити слабости в хидроизолацията и армировката или са компрометирани. Установена е корозия по елементи от стоманената конструкция в тунелните тръби. В някои от съоръженията липсва дренаж за отвеждане на запалими токсични течности от вътрешността. Не функционират евакуационното осветление и резервните електрически захранвания. Установено е несъответствие на съществуващото водоснабдяване за пожарогасене и пожароизвестяване и съществуващите за това наредби. Констатирано е неработещо видеонаблюдение. За тунелите, за които е наложително укрепване на конструкцията, ще се пристъпи към възлагане на проектиране и изпълнение на строително-ремонтни работи.

Инспекцията на мостовите съоръжения показва, че в добро до задоволително състояние са 3563 бр. от тях, разположени по републиканската пътна мрежа. Критична е ситуацията при 211 броя мостове. Индикативната стойност на необходимите строително-ремонтни работи е над 150 млн. лв. с ДДС. Към момента в програмите на АПИ са предвидени 12 млн. лв. за ремонт на 13 съоръжения и ново строителство на 3 моста. При осигурено финансиране Агенцията има готовност до края на 2017 г. да стартира процедури за инженеринг на още 18 съоръжения.

До 2019 г. на останалите 177 моста е необходимо да бъде направено обследване, изготвяне на технически паспорт и проектиране, за което са нужни близо 685 млн. лв. Трябва да се обърне внимание и на по-дребните мерки за пътна безопасност на съоръженията. Такива са поставянето на знаци за спазване на дистанция преди и след тунелите, маркировка за мъгла в аварийната лента на автомагистралите, рекламиране на постоянна радиочестота за състоянието на РПМ, трафика и метеорологичната прогноза, монтиране на интелигентни информационни системи по всички автомагистрали и високопланинските проходи, изкуствено намаляване на габарита на пътните платна с 25 см в участъци с концентрация на ПТП.

В допълнение ще изтъкна, че се разглежда вариант в структурата на АПИ да се създаде нова дирекция „Пътна безопасност“, която да координира и контролира това направление във всички дейности на Агенцията.

България е с най-много загинали в катастрофи в ЕС

България е страната с най-много смъртни случаи вследствие на катастрофи в Европейския съюз на 1 милион души от населението. Миналата година починалите в автопроизшествия са били средно 99 души на 1 милион българи. Това е леко влошаване спрямо 2015 г. (98), а за годините от 2010 г. (105) насам намаляването на жертвите е едва 9%. Приблизително същият е резултатът на Румъния – 97 загинали на 1 млн. души през 2016 г., но при северната ни съседка спадът спрямо 2010 г. е с 19%.

Според публикуваните от Европейската комисия статистически данни за пътната безопасност за 2016 г. броят на регистрираните смъртни случаи в ЕС е намалял с 2%. През 2016 г. 25 500 души са изгубили живота си по пътищата на ЕС – с 600 по-малко, отколкото през 2015 г., и с 6000 по-малко, отколкото през 2010 г. По изчисления на комисията още 135 хил. души са били тежко ранени.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 27.04.2017. Категория Тема. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *