Столичната община подготвя законодателни промени за височината на сградите

Увеличава се процентът на реализираните разрешителни за строеж

Прочетена: 1051

Росица Георгиева

Екип на Столичната община и гл. арх. Здравко Здравков подготвят предложения за промени в Закона за устройство и застрояване на Столичната община (ЗУЗСО), които да регламентират височината на сградите. Това стана ясно по време на първия дискусионен форум „TREND: Идеалният дом на бъдещето”. В срещата се включиха кметът на София Йорданка Фандъкова, гл. арх. Здравко Здравков, председателят на секция „Високо строителство“ и член на УС на КСБ инж. Любомир Качамаков, архитекти, представители на строителни компании, архитектурни и дизайнерски студиа и др.

Кметът Фандъкова напомни, че в 43-тото Народно събрание са били приети на първо четене промени в ЗУЗСО, но до края на работата на депутатите преди предсрочните парламентарни избори не е стигнало време измененията да бъдат разгледани на второ четене и впоследствие да станат факт.

„Сега заедно с гл. арх. Здравко Здравков подготвяме нов пакет промени в закона, които да регламентират както допустимата височина на сградите, така и плътността на застрояване. В нашия град височината е голям проблем и общината е изправена пред необходимостта да реагира индивидуално – според особеностите на всеки отделен случай“, каза столичният кмет. Тя съобщи още, че се подготвя наредба, която да вменява на собствениците на стари сгради задължението да ги поддържат.

„Ако трябва, дори ще ги задължим да правят това”, категорична беше Фандъкова. В понеделник тя е подписала меморандум за сътрудничество между София и Париж, като именно от френската столица ще бъде внесен опит за разрешаването на казуса с поддържането на зданията. Кметът уточни, че 52% от инвестициите в страната се правят в ръководената от нея община, в града фактически няма безработица, защото нивата й са под 3%. Тя обясни, че през 2015 г. от НАГ са били издадени 96 разрешителни за строеж, а през 2016 г. те са достигнали 103 броя.

„Столичната община не може сама да си позволи да направи навсякъде по-добра инфраструктура. Важно е да се работи с инвеститорите по отношение на транспортния достъп и по състоянието на мрежата. Даваме за пример нашите колеги от Европа, но те са изминали своя път за решаване на проблемите. Актуална е и темата за енергийната ефективност на старите сгради. София по-късно се включи в програмата за саниране, тъй като хората бяха недоверчиви. В момента се изпълняват 4 сгради, а за над 200 имаме сключени договори с банките. Процесът по саниране на жилищните сгради в града предстои“, подчерта
Фандъкова.

Според гл. арх. Здравков характерната за столицата височина на сградите е 75 м. „Следващата стъпка е 125 м може да има и по-високи небостъргачи, но те трябва да са изтеглени към периферията на София. По този начин няма да бъде закрита гледката към Витоша“, коментира арх. Здравков. Той посочи, че при него е постъпило искане от хотел за издигане на високо здание, както и друго за построяването на небостъргач на мястото на БЧК. Арх. Здравков изрази своето мнение, че подобни кули би следвало да се строят по бул. „Цариградско шосе”, около Централна гара, при връзката на бул. „Царица Йоанна” с Околовръстното шосе, след като метрото достигне дотам. Според него това би бил подходящ район, в който може да се издигне сити, подобно на парижкия квартал „Дефанс”. Арх. Ангел Захариев от архитектурно студио

„А и А”, който участва в дискусията, коментира тези думи на главния архитект, като обясни, че изграждането на подобни квартали от високи сгради се диктува основно от интереса на пазара, а не се определя по административен начин. Според него промишлените територии имат голям потенциал за развитие в рамките на компактния град. За пример той посочи зоните между кв. „Красна поляна” и „Красно село”, около Централна гара, както и промишлената зона на жк „Дружба”. Арх. Ангелов подчерта, че София не е презастроена, но също така не трябва да се развива в северна посока, както и не бива да се допуска строителство върху земеделски земи.

Димитър Славов от компанията BLD представи в рамките на форума развитието на пазара на недвижими имоти в София. Той обясни, че тенденциите в останалите части на страната не се различават от наблюдаваното в столицата. Според него въпреки лекото повишаване на цените на имотите и броя на започнатите строежи не се очаква „нов имотен балон”.

„Увеличава се процентът на сградите с издадено разрешително за строеж, които се реализират. Ако през годините преди кризата едва 25-30% от всички издадени разрешителни за строеж са се реализирали, то сега техният брой е нараснал до 60%. Пикът на реализираните сделки с имоти е бил през 2007 г.“, посочи още Славов. Тогава техният брой е бил 45 хил., а сега са намалели наполовина. Според него строителството зависи от развитието на инфраструктурата.

„Когато хората избират жилище, 40% тежест има самият имот и 60% – околната среда, инфраструктурата и близостта до магазини и учебни заведения. Трябва да се работи със Столичната община, за да не се повтори грешката, която се допусна в кв. „Манастирски ливади“ – първо да се реализират обектите и след това да се развива инфраструктурата“, подчерта още Славов.

 

Въвеждат изискване за събиране на дъждовната вода

„С промени в ЗУЗСО ще се въведе изискването дъждовната вода от покривите да се събира още в рамките на урегулирания поземлен имот“. Това каза гл. арх. на София Здравко Здравков. Той обясни, че канализацията на града е от смесен тип и при по-интензивни дъждове се стига до наводнения. Според него, ако сградите се строят със зелени покриви, ще се намали количеството на водата, която постъпва за пречистване, а и ще се понижат сметките на хората. „Канализационната система на София комбинира дъждовните и битовите канали. При големи дъждове се получават наводнения. Със законови промени още на ниво инвестиционно проектиране искаме да предвидим дъждовната вода да бъде улавяна в рамките на имота. Предимствата на зелените покриви са, че осигуряват топло- и звукова изолация. При нормален дъжд в тях се събират 20-30 л в първите 30 минути валеж. Тази вода се изпарява постепенно и не натоварва канализацията. Няма да се плаща такса пречистване и цената на водата в София ще поевтинее. Вторият ефект е намаляване на слънчевото греене, покривът може да се ползва и за живеене“, каза още в рамките на дискусията арх. Здравко Здравков. Той беше категоричен, че няма да се допусне зеленият покрив да представлява зелен мокет, купен от големите вериги магазини. Главният архитект подчерта, че трябва да се правят истински градини, които впоследствие да се поддържат.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 03.05.2017. Категория Законът, Тема. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *