Народното събрание гласува кабинета „Борисов 3“

Новото правителство пое ангажимент за довършването на АМ „Хемус“, АМ „Струма“, АМ „Калотина - София“, Южната дъга на СОП и разширението на метрото

Прочетена: 89

Екип на в. „Строител“

Невена Картулева

Третият кабинет, формиран от премиера Бойко Борисов, встъпи в длъжност на 4 май 2017 г. Това стана, след като Народното събрание одобри номинацията за министър-председател, както и структурата и състава на правителството. Състава на кабинета подкрепиха 133 депутати от ПГ на ПП ГЕРБ, ПГ „Обединени патриоти – НФСБ, Атака и ВМРО“ и ПГ на ПП „Воля“. „Против” гласуваха 101 народни представители от ПГ „БСП за България“ и ПГ на ДПС. След вота новото правителство тържествено положи клетва.

По-рано същия ден Борисов представи членовете на кабинета пред държавния глава Румен Радев. Президентът издаде указ, с който предложи на парламента да гласува премиера и правителството. От трибуната на НС министър-председателят Борисов декларира, че оглавяваният от него кабинет поема ангажимент за довършването на АМ „Хемус“, АМ „Струма“, АМ „Калотина – София“, Южната дъга на СОП, разширението на метрото в София и други важни инфраструктурни обекти. „Изграждането на модерна инфраструктура ще помогне за развитие на регионите и намаляване на различията между тях“, каза Бойко Борисов.

Той заяви, че гарантира успешното организиране и провеждане на Българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г. „Ще предприемем всички мерки за сигурността на българските граждани, ограничаване на нелегалната миграция и защита на националните ни граници”, подчерта още премиерът. По думите му правителството ще провежда политики за нарастване на доходите на гражданите.

Министър-председателят посочи, че кабинетът ще работи за увеличаване на инвестициите в образованието и на бюджета за образование, както и за ежегоден ръст на средствата за наука. „Подобряване на здравето на нацията е стратегически приоритет за управлението ни. Започваме поетапна демонополизация на НЗОК и работа за създаване на интегрирана информационна система“, каза още той.

Борисов заяви като общо разбиране за двете политически формации – ПП ГЕРБ и коалиция „Обединени патриоти – НФСБ, Атака и ВМРО“, които участват в състава на новото правителство, че страната и нейните граждани се нуждаят от отговорно управление. „Поемаме отговорността за управлението на България в следващите 4 години. Намираме се в исторически момент за света и за Европа – политическа несигурност, икономически проблеми, религиозни противоречия, нестабилност в региона, предизвикателства пред сигурността, които изискват надмогване на партийния егоизъм”, заяви Борисов. „В името на българските граждани и държава ПП ГЕРБ и коалиция „Обединени патриоти” преодоляваме различията си във вижданията по много въпроси и успяхме да постигнем съгласие по основните приоритети за работата на съвместното ни правителство”, подчерта още Борисов.

Структурата на правителството се състои от четирима вицепремиери – Томислав Дончев, Валери Симеонов – по икономическата и демографската политика, Красимир Каракачанов – по обществения ред и сигурността и министър на отбраната, и Екатерина Гечева-Захариева – по правосъдната реформа и министър на външните работи. При министерските постове има нова позиция – министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018, която заема Лиляна Павлова. На поста министър на регионалното развитие и благоустройството отива Николай Нанков, който беше два мандата зам.-министър в МРРБ.

Ивайло Московски ще бъде министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията за трети път. Начело на Министерството на околната среда и водите застава Нено Димов.
Официалната церемония по предаването на властта от служебното на редовното правителство се проведе в Министерския съвет, а след това и в отделните ведомства.

 

Кой кой е в новия кабинет

Много от лицата са познати, а някои са в екипа на премиера Бойко Борисов още от първото му правителство през 2009 г.

44-тото Народно събрание избра министър-председател на Република България и прие структурата на Министерския съвет. Бойко Борисов ще бъде премиер за трети път. Той ще има четирима заместници.

Много от лицата в кабинета „Борисов 3“ са познати, а някои са в екипа на премиера още от първото му правителство през 2009 г. Ето кой ще бъде част от изпълнителната власт.

Бойко Борисов, премиер

Роден е на 13 юни 1959 г. В периода 1985 – 1990 г. е преподавател във Висшия институт за подготовка на офицери и научноизследователска дейност на МВР. През 1990 г. напуска системата на МВР. Година по-късно основава „ИПОН-1“ ООД, която е сред най-големите охранителни фирми в страната.

На 1.09.2001 г. е назначен за главен секретар на МВР. От 10.11.2005 г. е кмет на Столичната община. През 2006 г. основава ПП ГЕРБ, на която и към момента е председател. Той е 50-ият и 53-тият премиер на България в две правителства – от 2009 до 2013 г. и от 2014 до 2017 г. Третият му мандат започва на 4 май 2017 г. с гласуването на състава на кабинета в Народното събрание.

Бойко Борисов има редица постижения и награди. Сред тях са Международна награда Prix de la Fondation на форума „Кран Монтана“ за усилията му и ангажимента в борбата с корупцията и организираната престъпност в България – 2010 г., Награда от Европол за добро сътрудничество с българските служби за сигурност – 2010 г., Кавалер на Големия кръст на Ордена „За заслуги на Италианската република“, от министър-председателя на Република Италия – 2009 г., и много други.

Томислав Дончев, вицепремиер

Роден е на 6 август 1973 г. От 1999 г. до 2000 г. е редактор в Радио Габрово. В периода 1997 – 1999 г. работи като учител в Хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ във Велико Търново.

Бил е програмен директор в институт „Отворено общество“ – София, където ръководи звеното за подготовка и управление на проекти по европейски програми.

В периода 2007 – 2010 г. е кмет на Габрово. Работата му в изпълнителната власт започва с поста министър по управление на средствата от Европейския съюз в кабинета „Борисов 1“. Става вицепремиер и министър по европейските фондове и икономическата политика в кабинета „Борисов 2”.

Валери Симеонов, вицепремиер по икономическата и демографската политика

Роден е на 14 май 1955 г. От 1985 г. до 1991 г. е енергетик в металургичния комбинат край Дебелт. Синдикален лидер на КТ „Подкрепа“ в комбината, един от основателите на СДС – Бургас. През 1991 г. създава първата си частна фирма за монтаж на таксиметрови апарати. През 1992 г. заедно с Антон Ангелов започва да изгражда кабелна телевизия в жк „Меден рудник“ в Бургас. На 24 януари 1994 г. стартира телевизия СКАТ.

След местните избори през 2007 г. е избран от листата на партия „Атака“ за председател на общинския съвет в Бургас. На 17 май 2011 г. е сред тримата учредители на „Национален фронт за спасение на България“. През 2014 г. и 2017 г. е избран за народен представител, съответно от листите на коалиции „Патриотичен фронт – НФСБ и ВМРО“ и „Обединени патриоти – НФСБ, Атака и ВМРО“.

Красимир Каракачанов, вицепремиер по обществения ред и сигурността и министър на отбраната

Роден е на 29 март 1965 г. Става народен представител в 38-ото Народно събрание от коалиция ОДС. През този период е член на Комисията по национална сигурност. Депутат е в 40-ото, 43-тото и 44-тото Народно събрание. Председател е на „ВМРО – Българско национално движение“ (ВМРО – БНД). Съпредседател на „Обединени патриоти”. Издигнат е два пъти за кандидат-президент – през 2011 г. от ВМРО – БНД и през 2016 г. – от инициативен комитет.

Екатерина Спасова Гечева – Захариева, вицепремиер по правосъдната реформа и министър на външните работи

Родена е на 8 август 1975 г. От 2001 г. до 2003 г. е адвокат. През 2003 г. е назначена за юрисконсулт, а от 2007 г. е директор на дирекция „Правно-нормативно и административно обслужване“ в Министерството на околната среда и водите. От август 2009 г. е зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството. На 23 януари 2012 г. е назначена за гл. секретар при президента Росен Плевнелиев. От 13 март до 29 май 2013 г. е вицепремиер и министър на регионалното развитие и благоустройството в служебното правителство на Марин Райков.

От 6 август до 7 ноември 2014 г. е вицепремиер по икономическа политика, министър на регионалното развитие и министър на инвестиционното проектиране в служебното правителство на Георги Близнашки. От 2015 г. до 2017 г. е министър на правосъдието в кабинета „Борисов 2”.

Владислав Горанов, министър на финансите

Роден е на 30 април 1977 г. От 1998 до 2001 г. е специалист по извънбюд­жетни сметки и фондове, експерт и директор на дирекция „Финансова политика“ към Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа. През 2001 г. заема длъжността главен експерт в дирекция „Финансиране на държавни органи, програми и осигурителни фондове“ към Министерството на финансите.

От 2001 до 2009 г. е началник на отдел „Социални разходи“ в същото ведомство. От август 2009 г. до април 2013 г. е зам.-министър на финансите. Народен представител е в 42-рото Народно събрание, което напуска по собствено желание през февруари 2014 г. След това е назначен за изп. директор и член на Управителния съвет на Общинска банка. От ноември 2014 г. до 2017 г. е министър на финансите в кабинета „Борисов 2”.

Валентин Радев, министър на вътрешните работи

Роден е на 6 февруари 1958 г. Професионалната си кариера започва като началник на служба „Артилерийско въоръжение“ и стига до директор на Института за перспективни изследвания на отбраната. Председател е на Сдружението на специалистите по боеприпасите в България. На парламентарните избори през 2013 г. е избран за народен представител от листата на ГЕРБ за 24 МИР София.

Николай Нанков, министър на регионалното развитие и благоустройството

Роден е на 19 декември 1983 г. Има магистърска степен от СУ „Св. Климент Охридски“ по специалността „Регионално развитие и управление“. Нанков бе заместник-министър на регионалното развитие в периода 2011 – 2013 г. и 2014 – 2017 г. По време на втория кабинет „Борисов“ той работи по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради и отговаря за ВиК реформата. Член е на Комитета за наблюдение на ОП „Регионално развитие 2007 – 2013“.

Избран е за народен представител в 42-рото и 43-тото Народно събрание. Заемал е поста областен управител на област Ловеч от 2009 г. до 2011 г. Преди това е работил по управлението и изпълнението на проекти, финансирани от Европейския съюз.

Бисер Петков, министър на труда и социалната политика

Роден е на 6 септември 1963 г. През 1988 г. става редовен преподавател в УНСС. В периода 2002 – 2003 г. е председател на Държавната агенция за осигурителен надзор към Министерския съвет.

През март 2003 г. е избран за зам.-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, и заема този пост до май 2009 г. С решение на парламента през 2011 г. е избран за управител на Националния осигурителен институт, а през 2016 г. е преизбиран за поста с нов четиригодишен мандат.

Цецка Цачева, министър на правосъдието

Родена е на 24 май 1958 г. До 1991 г. работи като юрисконсулт в Окръжния народен съвет в Плевен, където по-късно става началник на правния отдел. От 1992 г. е адвокат в плевенската колегия. На парламентарните избори през 2009 г. е избрана за депутат, а след това и за председател на 41-вото Народно събрание. След изборите за 43-то НС през 2014 г. оглавява парламента за втори път.

Издигната е за кандидат-президент на ГЕРБ на изборите през 2016 г.

Красимир Вълчев, министър на образованието и науката

Роден е през 1976 г. От 2002 до 2009 г. е експерт в Министерството на финансите, където отговаря главно за държавния бюджет за образование. По-късно през септември 2009 г. е поканен от тогавашния просветен министър Йорданка Фандъкова за гл. секретар на ведомството и остава на позицията при почти всички следващи министри.

През целия период е ключова фигура в децентрализирането на образованието и преминаването към системата на делегираните бюджети на училищата.

 

Николай Петров, министър на здравеопазването

Роден е на 29 август 1959 г. Специализира в Париж и Бордо, Франция, Швейцария, САЩ. Придобива диплома „Международно право на военните конфликти“. През 2012 г. е избран за професор по анестезиология и интензивно лечение. През май 2014 г. става вицепрезидент на WorldSIVA (Световната асоциация по интравенозна анестезия). От 3 юни 2014 г. е началник на Военномедицинска академия – София.

Лиляна Павлова, министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018

Родена е на 6 декември 1977 г. През 1997 г. започва работа като финансов мениджър към Програма ФАР. През 1999 г. работи като експерт по международни проекти към Института за следдипломна квалификация при УНСС. От 1999 до 2002 г. е експерт в Координационното звено по програма ИСПА към Министерството на регионалното развитие и благоустройството. През 2002 г. е експерт в дирекция „Национален фонд“ в Министерството на финансите. През следващите седем години, до 2009 г., е началник-отдел в дирекцията. От 2009 г. е зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството.

През 2011 г. става министър на регионалното развитие и благоустройството. Заема същия пост и в кабинета „Борисов 2”. Тя е първата жена министър в сферата на строителството, считано от 1878 г.

Нено Димов, министър на околната среда и водите

Роден е през 1964 г. В правителството на Иван Костов (1997 – 2001 г.) е бил гл. секретар на МОСВ и зам.-министър на околната среда и водите. Член на УС на Европейската агенция по околна среда в периода 1997 – 2002 г. и на преговорния екип за членство на България в ЕС.

В периода 2005 – 2009 г. е депутат от „Демократи за силна България“. Председател е на Института за дясна политика.

Ивайло Московски, министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

Роден е на 19 юли 1972 г. Бакалавър е по специалността „Публични финанси“ от УНСС. Завършил е магистратура по финансов мениджмънт в Стопанската академия в Свищов.
В периода 1995 – 1996 г. е инспектор „Индустриален риск и промишлено застраховане“ в „София Инс”

От 1999 г. до 2002 г. е председател на борда на директорите и член на УС на „Монтана“ АД, в периода 2002 – 2003 г. е търговски директор на „Балтекс комерс“ ЕООД. От 2003 г. до юли 2009 г. е управител на Официалното представителство на фирма Stoll – Германия, за България.

От 2009 до 2011 г. е зам.-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Транспорт“. На 19 май 2011 г. заема поста министър в същото ведомство. Московски е министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията и в кабинета „Борисов 2”.

Емил Караниколов, министър на икономиката

Роден е на 3 юни 1980 г. Работи като юрисконсулт в частна фирма и продължава кариерата си в Столичната община. Бил е юрисконсулт в общинската фирма „Туристическо обслужване“. От 2006 г. е сътрудник в кабинета на зам.-кмета по сигурност­та Юлия Ненкова. През 2010 г. става директор на специализираната администрация в Областна управа – София. От май 2011 г. е изп. директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол.

Теменужка Петкова, министър на енергетиката

Родена е на 18 януари 1967 г. От 1992 г. до 2000 г. заема длъжностите финансов ревизор и финансов експерт в Столичното управление „Държавен финансов контрол“. Работи като одитор и началник на отдел в Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол. От 2007 г. е директор на дирекция „Организация и извършване на инспекционната дейност“ в Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ). В периода 2010 г. – 2013 г. е директор на АДФИ.

В служебния кабинет на Георги Близнашки е зам.-министър на финансите. От ноември 2014-а до 2017 г. е министър на енергетиката във второто правителство на Бойко Борисов.

Румен Порожанов, министър на земеделието, храните и горите

Роден е на 17 август 1964 г. Дългогодишен служител на Министерството на финансите. От август 2009 г. до март 2011 г. е началник на Кабинета на министъра на финансите, след което става изп. директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) до септември 2013 г. От февруари 2014 г. е председател на УС на Центъра за стратегически анализи, финансиране и европейски фондове. Става министър на финансите в служебното правителство на Георги Близнашки. На 27 ноември 2014 г. отново е избран за изп. директор на ДФЗ.

От 1993 г. до 2014 г. Порожанов заема различни ръководни длъжности, сред които председател на борда на директорите на „Арсенал“ АД – Казанлък (1993 – 1999 г.), председател и член на УС на „Булгартабак Холдинг“ АД (2001 – 2005 г.), член на УС на Sofia Tobacco Company (2005 – 2011 г.), председател на борда на директорите на „Проектна компания нефтопровод Бургас – Александруполис“, представител на Годишното общо събрание на акционерите (юни 2010 – февруари 2011 г.) и председател и член на Надзорния съвет на Българска банка за развитие (от септември 2009 г.).

Николина Ангелкова, министър на туризма

Родена е на 30 ноември 1979 г. От 2002 г. до 2006 г. е председател на Асоциацията за правно развитие и юридически съветник в парламентарната Комисия по регионална политика и благоустройство.

От 2005 г. до 2007 г. е стажант в ГД „Околна среда” на Европейската комисия и съветник към ръководителя на българската делегация в групата на ЕНП в Европейския парламент.

В периода 2005 – 2010 г. е собственик на „Николова и партньори консулт”, последователно е ген. директор на компанията „Херчеса България” ЕООД (2007 – 2009 г.) и управител на „Хелектор България ЕООД“ (2009 – 2010 г.).

През 2010 – 2011 г. е ръководител на звено „Контрол, комуникация и координация” към министъра на регионалното развитие и благоустройството.

През 2011 г. е член на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“, а до 2013 г. е зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството.

През 2014 г. е служебен министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията в кабинета на Георги Близнашки. От ноември 2014-а до януари 2017 г. е министър на туризма във второто правителство на Бойко Борисов.

Боил Банов, министър на културата

Роден е на 26 май 1971 г. Режисьор е на постановки в различни театри в страната. В продължение на 14 години Банов ръководи Драматично-кукления театър „Иван Димов“ в Хасково. Става зам.-министър на културата в кабинета „Борисов 2”, където отговаря за театралните въпроси. Преди това е зам.-министър на културата и в служебното правителство на Георги Близнашки.

Красен Кралев, министър на младежта и спорта

Роден е на 2 януари 1967 г. Доктор по образование, специализира „Мениджмънт на политически кампании“ в университета на Южна Каролина, САЩ, през 1990 г. Избран е за депутат в 43-тото Народно събрание от гражданската квота на ГЕРБ. Той e основател и председател на борда на директорите на MAG Communications – група агенции за интегрирани маркетингови комуникации. Собственик е на „Алтернатив Медия Груп“ ЕООД и „Уеб Медия Груп” АД. Той е бивш национален състезател по лека атлетика.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 04.05.2017. Категория Тема. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *