Европа на 9 май – в търсене на бъдещата посока

Прочетена: 70

Свилена Гражданска
Невена Картулева

Денят на Европа, отбелязван на 9 май, ни напомня за дългия изминат път от войната към мира и сътрудничеството. Днес повече от седем десетилетия по-късно честваме свободата и добросъседските отношения между държавите, но стои въпросът за намиране на вярната посока за развитието на ЕС. В момент, когато започват преговорите за излизане на Обединеното кралство, за бъдещето на кохезионната политика след 2020 г., когато се дебатира дали е необходима Европа на две или няколко скорости, е важно да си спомним за единството на Съюза, завещано от предходните поколения.

Гражданите изискват решения

По повод 9 май бяха представени резултатите от изследване на Евробарометър, поръчано от Европейския парламент (ЕП) и проведено през март 2017 г. Те разкриват картината на континент, който осъзнава нуждата от общи решения на най-належащите проблеми, но изпитва съмнения могат ли политиците да дадат верните отговори. Повечето анкетирани граждани смятат, че евроинституциите могат и трябва да направят повече по цял спектър въпроси – от сигурността и миграционната криза до социално-икономическата политика. В сравнение с миналата година намалява делът на хората, които оценяват като недостатъчно свършеното от Съюза в ключови области като тероризъм, сигурност, миграция, данъчни измами и безработица. Това може да се дължи на предприетите мерки на европейско ниво през последните месеци. Гражданите изглеждат по-позитивно настроени към ЕС – 57% от запитаните оценяват като добро членството в ЕС. Това генерира ръст от 4% спрямо септември 2016 г. Мненията обаче се различават по страни – само около една трета от чехите, гърците, италианците и хърватите имат положително отношение по въпроса.
Повече хора обръщат внимание на европейската политика. 56% от анкетираните заявяват интерес относно европейските дела, в сравнение с 54% през септември 2015 г. Общо 43% са заявили, че техният глас се чува в ЕС, което е ръст от 6% спрямо есента на миналата година.

Данните показват недоволство от начина, по който функционира демокрацията в ЕС – 43% от анкетираните заявяват, че са удовлетворени, а 47% не са. Резултатите в отделните страни силно се различават, като например в Гърция едва 20% от хората изразяват задоволство. Европейците са разтревожени и от социалното неравенство.

В дебата за бъдещето на Европа набира поддръжка идеята да се даде възможност на някои държави да вървят напред без останалите – около 49% от анкетираните подкрепят този подход сега в сравнение с 41% през септември 2015 г. Делът на хората, заявяващи, че всички страни трябва да се движат с еднаква скорост, намалява до 41% от 48% през септември 2015 г.

„Европейците мислят, че ЕК трябва да се ангажира и да урежда всичко, обратното ги разочарова“, заяви председателят на Комисията Жан-Клод Юнкер в дебат за бъдещето на ЕС по повод Деня на Европа. „Има един начин гражданите да се интересуват от Европа и той е чрез постоянен диалог с тях“, посочи той и добави, че преди три години е помолил еврокомисарите да не стоят в централата в Брюксел, а да провеждат работни срещи в отделните страни от Съюза.

„Хората искат по-социална Европа, засега тя е недостатъчно развита. Политиците не одобряват нашата намеса, а гражданите искат точно това. Правителствата постоянно се оправдават с Брюксел“, коментира Юнкер.

„На Деня на Европа се гордеем с това, което постигнахме през последните 70 години – мир, свобода и демокрация“. Това заяви в обръщение председателят на Европейския парламент Антонио Таяни. „Защитихме ценностите на Съюза. Европа е единственият континент, на който няма смъртно наказание. През следващите месеци и години трябва да предоставим сигурност на нашите граждани. Нужно е да действаме за преодоляване на безработицата. Сред приоритетите ни е борбата срещу тероризма и справянето с проблемите на имиграцията. Трябва да можем да даваме конкретни отговори на половин милиард граждани на ЕС“, добави той.

В България

9 май бе отбелязан тържествено. „Днес най-ясно трябва да осъзнаваме, че Европа има нужда от обединение. Празнуваме Деня на Европа, но и Деня на победата. Без него и без милионите жертви днешна Европа нямаше да е същата“, заяви президентът Румен Радев, който участва в церемонията по полагането на венци и цветя пред Паметника на Незнайния войн в столицата по повод 72 години от края на Втората световна война. На събитието присъстваха български ветерани от Втората световна война, представители на военнопатриотични съюзи и организации, стотици граждани.
По-късно по повод Деня на Европа пред сградата на президентската институция на тържествена церемония беше издигнато знамето на ЕС. Церемонията се състоя в присъствието на държавния глава Румен Радев, вицепрезидента Илияна Йотова, председателя на Народното събрание Димитър Главчев, парламентаристи и представители на изпълнителната власт.

„Само обединена и силна Европа може да поддържа мира и справедливостта. Днес пътуваме свободно, търгуваме свободно, от тази година и ще разговаряме свободно в ЕС. Това са естествените следствия от общите ценности на многообразния континент. Времената не са леки, предизвикателствата не са малко, но историята показва, че пътят е един – единна и стабилна Европа“, написа в профила си във Facebook премиерът Бойко Борисов. „Започнем ли да се делим – последствията са за всички и сега по-ясно от всякога виждаме това при излизането на Великобритания от Съюза. Само заедно интересите на всички могат да бъдат защитени и европейските граждани да се развиват и просперират, защото хората са в основата на Съвременна Европа“, допълва той.
По повод празника в Дома на Европа в българската столица се състоя среща дискусия. В нея взеха участие Лиляна Павлова, министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018, Огнян Златев, ръководител на Представителството на Европейската комисия у нас, Теодор Стойчев, ръководител на Информационното бюро на ЕП в България, ученици и студенти.

„Населението на Европа е половин милиард, но всеки народ е важен със своята култура, бит и ценности. Българското председателство е времето да покажем с какво родината ни не е известна, да разкрием неразкритото и непознатото за нея. Не сме малки и бедни, а достойни членове на Европейския съюз и десет години по-късно трябва да го докажем“, отправи послание към присъстващите министър Павлова. Тя постави три важни задачи пред страната ни в рамките на председателството. Първата е запазването на мира и стабилността и общите политики за сигурност и миграция.

Втората е свързана с
кохезионната политика

и правото на страната ни да продължи да получава европейско финансиране, като най-важен е фокусът към политиките за младите хора, както и тези в областта на земеделието. Третата задача е увеличаването на работните места и борбата с младежката безработица.

„Председателството на България е надпартийна тема“, каза министър Павлова и призова за позитивни послания и екипна работа, за да е успешна страната ни в поетия ангажимент. Над 300 срещи на ниво президенти, министри и генерални директори предстои да бъдат проведени у нас, за които трябва да бъде осигурена логистика – сигурност, настаняване, транспорт и всичко необходимо, стана ясно от изказването на министъра.

„Има много ясен план и анализ какво трябва да се направи, за да се навакса с организацията на най-важното събитие за страната ни през следващата година. Целият екип е амбициран и готов всеки ден, стъпка по стъпка, да реализира задачите по подготовката“, обясни тя и добави, че скоро Националният координационен център за подготовката на

Председателството

на България ще бъде преструктуриран в ранг на министерство. По думите на Павлова ще се анализира необходимостта от допълнителни дейности, които досега не са били включвани, както и тяхната финансова обезпеченост. Ще се обявят още 12 обществени поръчки, касаещи сигурност­та, ремонти и т.н. „Амбицирани сме да изпълним плана и всичко да е готово до края на октомври. Месеците ноември и декември ще бъдат инвестирани в приемстве­ност­та на политиките от Естонското към Българското председателство, така че наистина ни очаква много работа, но при добра организация ще можем да се справим с всичко“, подчерта тя.

„Денят на Европа е важен за нас повече от всякога. В наши ръце е да отстоим имиджа си на сигурна външна граница на ЕС. Живеем в сложно време – време на политически кризи и конфликти в съседство, на нарастващо усещане за несигурност и вътрешно разединение. Но аз съм оптимист, че европейските държави ще успеят да преодолеят евроскептицизма и проявите на краен национализъм”, каза Павлова.

В рамките на форума тя награди победителите в конкурса за студентско есе на тема: „България в Европейския съюз: десет години по-късно“, организиран от Представителството на ЕК в България и Института за икономическа политика. На посещение в европейските институции ще заминат четиримата отличени: Елеонора Кателиева, студент по право в СУ „Св. Климент Охридски”, Йоно Чепилски, студент по бизнес анализ и ERP решения във Висшето училище по застраховане и финанси; Ралена Герасимова, студент по европеистика в СУ „Св. Климент Охридски”; Стоян Гечков, студент по бизнес администрация, политически науки и международни отношения в Американския университет в България.

Мечтата на Шуман

Денят на Европа, или както също е популярен – Денят на Шуман, е посветен на мира и обединението на страните от Стария континент. Не дотолкова известни обаче са събитията, предхождащи празничната дата 9 май. Стремежът за обединение на държавите се възражда след пораженията върху техните икономики, десетилетия наред заради човешките жертви и разрушенията през Втората световна война.

Тласък на този импулс дава и европейското движение, което на Конгреса в Хага от 1948 г. дебатира бъдещето на континента. Открояват се две визии за неговото развитие – на федералистите и на съюзистите. Въпреки сблъсъка на представите за Обединена Европа целта е една и споделяна от всички – сътрудничество и просперитет за континента. Конгресът стига до важен извод. Следвайки горчивия опит от световните войни, лидерите на страните разбират, че когато държавите следват пътя си поотделно, между тях неизменно се пораждат конфликти. А за да бъдат предотвратени те, националните правителства трябва да се обединят под стряхата на обща цел. Такава се оказва Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС).

На 9 май 1950 г., в 16 ч., в Часовниковата зала на двореца „Ке д’Орсе“ в Париж (сградата на Министерството на външните работи) френският министър на външните работи Робер Шуман – считан за един от бащите основатели на Европейския съюз, представя декларация, която оставя паметна следа в световната история, полагайки основите на интеграционната общност. Функцията й била да послужи за основа на европейската икономическа интеграция и за наднационално надграждане, довело до сформирането на днешния Европейски съюз. Текстът на декларацията бил предварително одобрен от френското правителство, както и от германския канцлер Конрад Аденауер.

Водеща цел на Декларацията „Шуман“ била да направи невъзможна войната между държавите в Общността и да насърчи мира между тях. Друг търсен ефект е икономическата стабилност. Затова партньорството не е основано с презумпцията да обедини страните срещу доскорошния потенциален враг Германия, а напротив – с идеята те да се стремят към сътрудничество с нея.
Планът за икономическо обединение бил задействан чрез черната металургия и въгледобива. Тази област на отправна интеграция не е случайна. От една страна, черната металургия и въгледобивът имат сложно производство и пазар. От друга, те стоят в основата за развитието на военната промишленост и тяхното производство напомня за икономическото надмощие на отделни държави във Втората световна война. Декларацията чертаела бъдеще, в което икономическите интереси не се съгласуват, а се сливат, за да бъдат предотвратени междудържавните напрежения.
Интеграцията се случвала стъпка по стъпка и по предварително опи­сан план. По инициатива на Франция експертен екип изготвил Договора за ЕОВС. След период на 9-месечна ратификация той е подписан през 1951 г., а влиза в сила от 1952 г. Страните по него са шест: Белгия, Западна Германия, Италия, Люксембург, Нидерландия и Франция. Договорът бил със срок 50 години и действал на територията на 6-те държави. Компетенцията на ЕОВС включвала ценообразуването, управлението и пазара на въглища и стомана. В началото структурата била съставена от 4 институции: висша власт, представена от номинираните кандидати от правителствата на всяка държава; Съвет на министрите; Парламентарна асамблея – с консултативна функция, и Съд в Люксембург.

По-важно обаче е, че в началото на 50-те години на миналия век била въведена наднационална структура, което се счита за успех за европейците федералисти. Интеграцията като форма на организация на държавите се различава по същност от обединението. При интеграцията националният суверенитет се ограничава, а на места напълно се възпира. ЕОВС е замислена различно и от стандартните международни организации, защото предвиждала създаването на наднационални органи в бъдеще. Идеята за наднационалност като форма за поддържане на мира и справедливостта ставала все по-пълнокръвна и пълноценна. Така през 1958 г. мечтата на Шуман за обединена Европа добива реални форми с Римските договори, поставили основата на днешния Европейски съюз.
Неслучайно датата 9 май се отбелязва тържествено в ЕС. Денят на Европа насърчава единството между гражданите на контитента. Малко известен факт е, че на 9 май честваме само формирането на ЕС. Празникът на Съвета на Европа е няколко дни по-рано – на 5 май. Това е датата, на която е основан през 1949 г. През 1985 г. европейските общности възприемат европейските символи на Съвета на Европа, като знамето на Европа и Деня на Европа. Въпреки това лидерите на Общността решават да отбелязват Деня на Европа на 9 май в чест на Декларацията на Шуман.

Празникът се отбелязва под различни форми в повечето държави членки на ЕС. Знамето като символ има важна роля в честванията. Въпреки че 9 май е по-популярен, тъй като се чества в ЕС, 5 май също все още се празнува от някои европейци поради факта, че Съветът на Европа има важна роля при защитата на човешките права, парламентарната демокрация и законността. През годините отбелязването на Деня на Европа обикновено се прави с отворени врати на европейските институции за посещения от граждани, както и с провеждането на редица срещи, конференции, изложби, концерти и други културни мероприятия, посветени на европейското начало.

Домът на eвропейската история отвори врати

Историята на Европа е история на ужасни катастрофи и велики идеи, тя показва как от трагедиите на войната и насилието може да се роди различен свят, основан на общочовешки ценности. По повод 9 май Европейският парламент (ЕП) откри нов музей в Брюксел, посветен на сложния и противоречив път към идеята за сътрудничество и интеграция. Домът на европейската история е отворен за посетители всеки ден, а входът е безплатен. Той се намира в стилно реставрираната сграда „Ийстман“ (Eastman) в потопения в зеленина парк „Леополд“ (Parc Léopold). На площ 4000 кв. м са събрани експонати от 300 музея и колекции от цяла Европа.

Постоянната експозиция е достъпна на 24-те официални езика на ЕС и започва от Френската революция в края на XVIII в. до наши дни. Ще можете да се потопите в политическата, икономическата, социалната и културната история на континента през ХIX, XX и ХХI в. Особено внимание е отделено на процеса на европейска интеграция.

Първата временна експозиция, наречена „Взаимодействия“, ще позволи да проследите вашите връзки с Европа, като поставите на картата местата на континента и отвъд него, които са част от живота ви.

„Музеят касае нещата, които ни свързват, събитията, които сме преживели заедно. Това е не само Дом на европейската история, но и дом на европейската идентичност и на европейската памет“, заяви председателят на ЕП Антонио Таяни по повод откриването на музея. „Трябва да учим за нашата история, да помним 70-те изминали години свобода и мир и да ги продължим“, допълни той.

„В момент, когато наблюдаваме надигането на национализма, е важно да си спомним миналото“, каза Ханс-Герт Пьотеринг, бивш председател на ЕП.

В центъра на сградата има спирала, която символизира, че историята е в постоянно развитие и зависи под какъв ъгъл я гледаш. Сред 1500-те експоната е и немска библия, спасила от смърт живота на собственика си през Първата световна война. Шрапнелът, който щял да улучи него, се врязал в книгата и така човекът оцелял.

Страната ни също оставя своята следа в музея. Част от постоянната експозиция „Идеи за държавно устройство в Европа“ е копие от Търновската конституция. Първият основен закон на Княжество България, който за времето си е един от най-демократичните и либералните на Стария континент, ще гостува в Брюксел поне до 2021 г.

Като част от временната експозиция може да бъде видян и Султански берат на Атанас Михайлов. Това е висока държавна заповед в Османската империя, която е издадена през 1831 г. от султан Махмуд II. Конкретният документ предоставя широки права и привилегии на търновския търговец Атанас Михайлов за свободна търговия в Европа, Персия и Индия. Бератът е изключително красив документ, който е дълъг 106 см и широк 8 см. Текстът е изящно изписан върху хартия, а с цел да бъде добре защитен е поставен в специална метална кутия. Езикът е османотурски с калиграфски оформен шрифт, използвано е червено и черно мастило. Документът е скрепен с императорския печат (султанска тугра) и печат на държавното данъчно управление. И двата експоната са собственост на Регионалния исторически музей във Велико Търново.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 14.05.2017. Категория Тема. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.