Планът „Юнкер“ – възможност за мобилизиране на инвестиции у нас

За близо 18 месеца са подкрепени 430 хил. МСП в целия ЕС

Прочетена: 92

Свилена Гражданска

Европейският фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), познат и като плана „Юнкер“, е възможност за мобилизиране на инвестиции у нас. Около това се обединиха участниците в конференцията на тема „Резултати и добри практики от изпълнението на ЕФСИ“, организирана от Искра Михайлова, председател на Комисията по регионално развитие (КРР) към Европейския парламент (ЕП), със съдействието на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). На форума присъстваха премиерът Бойко Борисов, вицепремиерът Томислав Дончев, министрите на финансите Владислав Горанов, на Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 Лиляна Павлова, изп. директор на ЕФСИ Вилхелм Молтерер и неговият заместник Илияна Цанова, председателите на КРИБ Кирил Домусчиев и на УС на Камарата на строителите в България (КСБ) – инж. Николай Станков, Марк Мауинни, директор на Европейския консултантски център за инвестиционни проекти, Керстин Йорна, зам.-главен директор на Главна дирекция „Икономически и финансови въпроси“ към Европейската комисия.

„В частта на ЕФСИ за малки и средни предприятия (МСП) България е на второ място по усвояемост след Естония. Това се дължи до голяма степен на активността на фирмите у нас и на усилията на банките посредници“, подчерта Искра Михайлова. „Изключително важно е да можем да мобилизираме частни инвестиции за постигане на стабилен растеж и заетост в Европа. България има нужда от финансов ресурс за развитие. ЕС предложи решение със създаването на ЕФСИ“, обясни тя. „Трябва да бъде развито географското и секторното покритие по инициативата. Необходимо е да бъдат подкрепяни проекти с трансгранично измерение, да бъде укрепен Европейският консултантски център за инвестиционни проекти. Нужна е по-добра координация със страните членки“, поясни Михайлова.

„Къде е проблемът планът „Юнкер“ да изглежда като абстракция за българския бизнес, е основната тема за дискусия в нашата страна“, заяви министър Владислав Горанов. Той обясни, че България е страна с малка икономика и проектите, които се предлагат от родния бизнес за финансиране от ЕФСИ, са също малки. По думите му „кройката“ на Фонда не може автоматично да съвпадне с потребностите на всяка държава. „Иска ми се през следващите месеци като представител на правителството заедно с колегите от ЕФСИ и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) да задълбочим работата в посока на ускоряване и адаптиране на политиката им към предложенията, с които нашият бизнес може да кандидатства“, допълни Горанов, като отчете, че страната ни е направила доста стъпки в правилната посока – вече осем финансови посредници в България имат сключен договор с ЕИБ за кредитиране на малки и средни предприятия. Министърът на финансите припомни, че през декември 2016 г. беше подписан меморандум за разбирателство между България и ЕИБ, с което се създаде звено за консултации в страната ни по плана „Юнкер“, като в момента то се структурира с участието на банката. Областите, в които звеното ще предоставя помощ, са идентифицирането, приоритизирането, подготовката, структурирането и изпълнението на стратегически проекти. Освен това то ще помага с консултации и на малките и средните предприятия при определянето и финансовото структуриране на техните проектни идеи, ще подкрепя бизнеса при адресирането на затрудненията, които среща при реализиране на намеренията си за разрастване и развитие. Подкрепата ще обхваща и осигуряването на по-добър достъп до разнообразни финансови инструменти, комбиниране на различни източници на средства и други услуги.

Председателят на КРИБ Кирил Домусчиев сподели, че българските фирми все по-трудно успяват да получат финансиране през ЕИБ независимо от качеството на проекта. „Получаваме информация, че няма активна позиция на родните ни представители в институцията за разлика от други европейски държави. Според нас е необходимо компетентните органи да имат по-твърда намеса по темата, за да реализираме проектите и да създадем добри условия за инвестиции“, поясни той.

Изп. директор на ЕФСИ Молтерер подчерта, че
България през следващите месеци ще играе важна роля

като член на тройката и като председателстваща Съвета на ЕС от началото на 2018 г. През периода ще се подготвя бюджетът за след 2020 г. и ще се дискутира бъдещето на кохезионната политика. „Трябва да се възползвате от възможността да водите тези разговори. Вече не говорим за плана „Юнкер“ единствено какво представлява, а и за неговото реално прилагане в страните членки. Чрез него се опитваме по-ефективно да влагаме парите на данъкоплатците и да подобрим условията, в които живеем“, каза Молтерер и припомни, че преди да бъде одобрена инициативата в ЕС са констатирани четири основни проблема в икономиката. Един от тях е ниският растеж на БВП, който има потенциал за увеличаване. Експертите изчисляват, че инвестициите в периода 2008 – 2009 г. са с 20% по-малко от тези, които биха се постигнали, ако се използват всички възможности. Високо е и нивото на безработица, особено сред младите хора. Изп. директор на Фонда подчерта, че не трябва да се допуска младежи над 25 години да не могат да си намерят работа. Според него това е изключително опасно, защото Европа ще започне да губи своята конкурентоспособност.
По думите му основните препятствия, които посочват предприемачите в отговор на въпроса защо няма инвестиции, са несигурността и недостатъчната регулаторна рамка в страните от ЕС. „Ако погледнете в САЩ – две трети от инвестициите идват от капиталовия пазар, а една трета от търговски банки. В ЕС е точно обратното“, заяви той и добави, че планът „Юнкер“ е изграден от три стълба. Първият е ЕФСИ, вторият е Центърът по инвестиционни проекти, третият – регулаторната среда. „Трябва да се обърне достатъчно внимание на последния. Ние имаме нужда от инициативи в Европа, в държавите членки да постигнем по-добри нормативни актове, подпомагащи инвестициите“, отбеляза Молтерер.

ЕФСИ е с бюджет от
21 млрд. евро, като целта
е да се мобилизират
вложения от 315 млрд. евро.

Той е разделен на две части. Едната е за подпомагане на малките и средните предприятия, а другата – за инфраструктурата. За МСП са отделени 5,5 млрд. евро, а останалите съответно са за инфраструктура.

Молтерер обясни, че проектите, независимо дали са публични или частни, могат да бъдат финансирани пряко чрез договор с ЕИБ или чрез посредници, които обикновено са търговски или национални банки за развитие. Той подчерта, че ЕФСИ няма фиксирани квоти за страните или за секторите. Принципът, по който се работи, е – който подаде проект първи, той получава финансиране. За близо 18 месеца от функционирането на плана „Юнкер“ са подкрепени инвестиции на 430 хил. МСП в целия ЕС.

„Имаме нужда от партньори на всички нива – централна и местна власт, финансов сектор, за да изпълнява целите си ЕФСИ. Трябва ни добра колаборация между Структурните фондове и плана „Юнкер“, каза той и добави, че за страна като България този въпрос може би е един от основните, защото държавата ни получава над 9 млрд. евро от грантове, а комбинирането им с Фонда ще увеличи инвестициите и ще се повиши ефективността. „ЕФСИ не е конкурент на структурните фондове, а партньор“, каза Молтерер.

„В момента на европейско ниво тече законодателен процес, който ще ни позволи да имаме повече финансови инструменти, по-ефективно използване на средствата, по-лесно съчетаване на публичните с частните инвестиции“, заяви Илияна Цанова, зам. изп. директор на ЕФСИ. Тя представи проучване на ЕИБ, направено през 2016 г. между 12 хил. компании в ЕС – предимно малки и средни предприятия, като към него е изготвен отделен анализ за всяка държава членка. „Изследването показва, че Европа от две години върви по пътя на растежа, което е добрата новина. Лошата е, че ръстът не е хомогенен. Има доста сериозни различия между страните и отделните региони“, добави тя и отбеляза, че след периода на кризата у нас инвестициите в инфраструктура не са намалели, защото финансирането за тях идва от европейските структурни фондове. „Но частният сектор все още не е достатъчно активен в инвестиционната си дейност. 65% от фирмите у нас, заявиха, че са направили някакви вложения, докато за Европа процентът е 84. У нас средствата са се отделяли предимно за подмяна на машини, докато делът на закупеното високотехнологичното оборудване е много малък“, обясни тя и допълни, че е ниско и равнището на инвестициите в научно-развойна дейност, изследвания, софтуер, информационни технологии, обучения на служителите. По думите й българските компании като бъдещи приоритети са посочвали разширяването на капацитета, модернизирането на машини и оборудване.

Процентът на фирмите, които искат да влагат и да въвеждат иновации в производствените си процеси, продължава да е нисък. Всичко това се отразява върху конкурентоспособността на българската икономика и продуктивността, която остава най-ниска в Европа. „Трябва да видим какво можем да направим, така че тази тенденция да се обърне и да се стимулират компаниите да отделят повече пари, и то за иновации. Те обявиха като основни пречки за инвестиционната им дейност липсата на кадри и несигурността“, акцентира Цанова.

От гледна точка на източници на средства българските компании са разчитали основно на собствения си бюджет. Ако са търсили външен ресурс, той е бил 51% банков кредит, следван от овърдрафт и лизингово финансиране. Повечето фирми считат, че кредитната среда в България е по-добра, но в същото време все още има високи изисквания от страна на институциите от гледна точка за обезпечение. „Това обяснява защо ЕФСИ досега е инвестирал предимно в схеми за посредници банки, които да предоставят по-добри условия за МСП. Въпреки че някакси се подценява ефектът от тази възможност по ЕФСИ – тя промени правилата на играта на кредитния пазар, защото банките, които работят по инициативата, могат да отпускат заеми, при които изискванията за обезпечения са намалени от 130% на 70%. Това позволява повече МСП да получават финансиране, което е на поносими цени и е важно за техния бизнес“, подчерта зам. изп. директор.

Начин на подбор на предложенията

Илияна Цанова обясни на какво трябва да отговарят проектите, за да бъдат одобрени. Те се оценяват от ЕИБ. Предложенията трябва да бъдат добре издържани, структурирани икономически и технически, да генерират паричен поток и т.н. Идеите, които имат нужда от подобрение, могат да потърсят техническа помощ от Европейския консултантски център за инвестиционни проекти. По думите й крайната цел е те да бъдат окомплектовани във вид, който е готов да привлече финансиране. Когато се разглежда предложение, кандидатстващо по ЕФСИ, се оценява доколко то е в съответствие с европейските приоритетни политики и до каква степен допринася за създаване на нови работни места, а в много случаи и до запазването им. Изследва се какъв ще бъде ефектът от инвестицията, колко ще е устойчива тя.

„За нас е важно да има повече трансгранични проекти по ЕФСИ. Очак­вам през следващите месеци да имаме подобни предложения. Премиерът Бойко Борисов спомена, че България трябва да реализира повече проекти за по-добра свързаност със съседните държави“, каза Цанова и подчерта, че почти всички сфери са допустими по ЕФСИ освен производството на цигари и алкохол, както и атомната енергетика и т.н. Приоритет се дава на иновации, на научно-развойна дейност, за възобновяеми енергийни източници, енергийна ефективност, модернизация на енергийна инфраструктура, изграждане или ремонт на транспортни обекти, подкрепа на МСП, информационно-комуникационни технологии, околна среда, ресурсна ефективност, инвестиции в здравеопазване, човешки капитал и туризъм.

Под и над 15 млн. евро

Идеите, чиято стойност е над 15 млн. евро, могат да бъдат финансирани директно от ЕИБ. Според Цанова банката може да отпусне кредит при много изгодни условия – дългосрочни заеми, които се изплащат до 30 години. Институцията предлага квази дялово финансиране в компании, които са бързо растящи, и в момента нямат капацитет да получат заем. ЕИБ обезпечава максимално до 50% от стойността на едно вложение. За останалата част може да се търсят кредити от други банки или собствен ресурс.

Ако проектът е по-малък от 15 млн. евро, тогава фирмата може да се свърже с банков партньор, който ползва гаранционни схеми от ЕФСИ, както и инвестиционни фондове за дялов капитал. Условията за отпускане на заеми се договарят между ЕИБ и съответната банка партньор. При някои схеми компаниите трябва да имат иновативен елемент, при други всички МСП са допустими, стига да отговарят на критериите за малки и средни предприятия и да имат добър проект.

„До момента 85% от инвестициите по ЕФСИ са с участието на частни компании. Държавни дружества в сферата на инфраструктура, здравеопазване, общинско финансиране са напълно допустими по дейностите на плана „Юнкер“. На европейско ниво имаме доста техни проекти. Публично-частни партньорства също могат да се реализират по инициативата“, обясни Цанова.

„За мен създаването на инвестиционни платформи е важно за България. У нас имаме много проекти, които са по-малки като стойност от тези, които ЕИБ може да финансира директно. Имаме предварителни разговори с Фонд ФЛАГ за обособяването на такава възможност. Тя ще се фокусира върху вложения за общинска инфраструктура, която не е допустима за финансиране по европейските фондове“, добави тя и подчерта, че се дискутира създаването на инвестиционна платформа за енергийна ефективност или иновации. „Тук ролята на правителството е много важна, за да прецени къде е необходима публична намеса, за да се отпуши инвестиционният процес“, каза Цанова и допълни, че се надява да види у нас повече банки партньори, лизингови компании, фондове за дялов капитал.

„Комбинирането на ЕФСИ със Структурните фондове е от изключително значение. В тази връзка разговаряме с „Фонд мениджър на финансовите инструменти в България“ ЕАД. Тук е важно да се отбележи, че може да се направи инвестиционна платформа, която да финансира големи инфраструктурни проекти“ подчерта Цанова.

Добър опит

По време на форума зам. изп. директор на ЕФСИ представи добри практики от дейността на инициативата. Цанова посочи, че след като е бил приет на европейско ниво планът „Юнкер“, в Италия променят нормативната база в посока да се даде мандат на Италианската банка за развитие (ИБР), която да направи така, че да максимизира инвестициите от Фонда в местната икономика. Правителството е отпуснало 200 млн. евро на ИБР, за да може да ги ползва като форма на гаранция. В началото ИБР е изготвила анализи и определила основните приоритети за вложения – малки и средни предприятия и мащабна инфраструктура. Създадени са две инвестиционни платформи. Първата е за подкрепа на МСП. Държавната помощ позволява още повече подобряването на условията за отпускане на кредити за малкия и средния бизнес. Втората инвестиционна платформа е за реализацията на мащабна инфраструктура. По нея ИБР съфинансира проекти по ЕФСИ. Засега има само едно одобрено предложение за изграждане на магистрала.

„За българското правителство приоритет е да инвестира в енергийна ефективност на жилищни сгради, но скоро се очаква да бъде променен принципът на 100% грант и да се търси и съфинансиране. Има пример във Франция по ЕФСИ как става това“, подчерта Цанова и добави, че там е приет нормативен акт, с който общините могат да регистрират техни компании, като задължително трябва да има частно участие в тях. Дружествата вече са доста на брой. Едните правят инвестиции в енергийна инфраструктура, други изграждат социални домове, трети предоставят различни видове услуги. Една от компаниите кредитира собствениците на жилища при доста изгодни условия, за да въвеждат мерки за ЕЕ. Държавата участва със субсидия. По този начин хората могат да обновят дома си, а изплащането на заема става чрез средствата, спестени от икономия на енергия.

Във Франция голям проблем е липсата на евтини жилища. Затова е приет закон, който превръща инвестицията в изграждането на подобни обекти в приоритет. Там е направен фонд, който е на стойност 2,5 млрд. евро. 1 млрд. евро от капитала му е предоставен от държавата, 500 млн. евро е заемът от ЕИБ по ЕФСИ, останалото финансиране е от частния сектор. С тези средства ще бъдат изградени жилища, цените на които ще са поносими за гражданите. Приходите ще дойдат от наеми и от продажба на апартаментите.

„Тук има доста сериозен социален елемент. Инвестицията е с добра възвръщаемост, така че частният сектор е готов да вложи средства“, подчерта зам. изп. директор на ЕФСИ.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 18.05.2017. Категория Тема. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.