Европейският семестър гарантира устойчивия растеж в ЕС

Сред специфичните препоръки за България са повишаване на административния капацитет на АОП и да се използват възможностите за типизиране на обществените поръчки

Прочетена: 83

Свилена Гражданска

„Европейският семестър гарантира устойчивия растеж в целия ЕС. С него се цели държавите да координират бюджетните си планове и да се създадат съвместни приоритети, които са ясно определени. След това трябва да се проследи как те се транспонират в отделните членки. Ролята на ЕК е важна, защото тя прави специален доклад за всяка страна поотделно. Вече трета година представяме специфичните препоръки за България. Отчитаме, че на всички 28 членки през следващите месеци им предстои ръст на икономиката. Броят на заетите се увеличава. В много държави членки има проблеми с дълготрайната безработица. Инвестициите, иновациите и ръстът на производителността трябва да бъдат насърчавани навсякъде. Европейските икономики трябва да станат все по-конкурентоспособни и иновативни, за да могат гражданите да усетят възстановяването след кризата“. Това заяви Валдис Домбровскис, зам.-председател на ЕК, отговарящ за еврото и социалния диалог, при откриването на конференцията „Представяне на специфичните за България прапоръки в рамките на Европейския семестър 2017 г.“. Събитието бе организирано от Представителството на ЕК у нас. В него взеха участие Огнян Златев, ръководител на Представителството, Владислав Горанов, министър на финансите, Ищван Пал Секели, директор на Генерална дирекция „Икономически и финансови въпроси“ към ЕК, Стефан Улсон, директор на ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ към Комисията, Димитър Радев, управител на Българска народна банка (БНБ), Зорница Русинов, зам.-министър на труда и социалната политика, и др.

Домбровскис припомни, че в Европейския семестър

са заложени конкретни приоритети за развитие на икономическата политика и провеждането на структурните реформи.

посочи, че у нас има доста големи дисбаланси, но българските власти предприемат мерки да се справят с тях. Зам.-председателят на ЕК обясни, че фискалната реформа в България се провежда добре и че тя трябва да се извърши до 2018 г.

„Все още пред България предстоят много големи структурни промени. В това отношение страната е под средното ниво в ЕС. Изключително важно е да се предприемат мерки за развитието на трудовия пазар“, каза той и допълни, че друг важен елемент е разписването на прозрачен механизъм за определяне на минималната работна заплата, която да отговаря на условията у нас. „Трябва да разрешите няколко предизвикателства в областта на финансовия сектор и застраховането. Качеството на живот на населението в слабо развитите селски райони е нужно да бъде подобрено, в областта на здравеопазването има какво да се направи още.

България трябва да продължи да изпълнява реформите в сферата на обществените поръчки.

Има потенциал, ако те бъдат извършени ефективно, да донесат голяма допълнителна добавена стойност за икономиката“, посочи Домбровскис. Според него всички тези предизвикателства могат да бъдат решени с техническата подкрепа на ЕК, както и ако страната се възползва от добрия пример на другите членки на ЕС. Той определи, че България е добре по отношение на баланса на бюджета.

„В България виждаме някои специфични предизвикателства, свързани със здравния сектор, които сме посочили и трябва да им се обърне внимание. Държавата полага сериозни усилия да изпълнява напътствията на Комисията и на Европейския съвет, за да се подобрят социалните и икономическите резултати“, съобщи Домбровскис.

Специфичните препоръки към България за 2017 г. са в четири сфери. Първата са публичните финанси. Там трябва да продължи подобряването на събирането на данъците и спазването на данъчното законодателство, включително чрез цялостен пакет от промени. Нужно е да се ускори прилагането на мерките за намаляване на размера на неформалната икономика, по-специално на недекларирания труд. Във финансовия сектор от ЕК посочват, че е необходимо да се предприемат последващи стъпки по прегледите на презастрахователните договори, надзора на групово равнище, активите, чиято стойност е трудно да се определи, и експозициите към свързани лица. Друга препоръка е постигането на подобрение на банковия и небанковия надзор посредством изпълнението на подробни планове за действие в тясно сътрудничество с европейските органи. Сред останалите е да се улесни намаляването на все още високото равнище на необслужвани заеми на предприятия, като се използва пълен набор от инструменти, включително чрез ускоряване на реформата на нормативната уредба за обявяване в несъстоятелност и чрез насърчаване на функциониращ вторичен пазар за необслужваните кредити.

В секторите заетост, социални политики, образование и здравеопазване от ЕК отбелязват, че трябва да се подобри насочването на активните политики по заетостта и интеграцията между службите по заетостта и социалните институции за групите в неравностойно положение, да се увеличи предоставянето на качествено обучение, както и покритието на здравното осигуряване. Нужно е да се намалят преките плащания от страна на пациентите и да се справим с недостига на здравни специалисти. Подчертава се, че в консултация със социалните партньори трябва да се състави прозрачен механизъм за определянето на минималната работна заплата, както и да се подобрят обхватът и адекватността на минималния доход.

В сферата на търговете от ЕК посочват,

че трябва да се гарантира ефективното прилагане на Националната стратегия за развитие на сектора „Обществени поръчки” за периода 2014 – 2020 г., като се прилагат където е възможно типизирани тръжни процедури.

Домбровскис заяви в своето изложение, че страната ни върви към еврозоната, като е необходимо да се присъединим към валутния механизъм. „2,9% е ръстът на икономиката на България за последната година, което е доста над средното ниво за ЕС, а прогнозата за следващата година също е висока. Ускорението, което страната е набрала, е много добро, защото ще доведе до повишаване на стандарта на живот, работната заплата и пенсиите“, каза още зам.-председателят на ЕК.

„Нашата принципна позиция е, че от влизането в ERM 2 и присъединяването към еврозоната България може само да спечели. Ние ще поддържаме тази теза и ще се стремим да убеждаваме нашите партньори, че имаме още много път, но включването ни в ERM 2 би било добра оценка за усилията, които българското общество полага, и за доверието, което то има в общоевропейската идея“, подчерта министърът на финансите Владислав Горанов по време на форума. Той коментира, че при новите реалности пред ЕС като отговор на Брекзит би трябвало да се постави на анализ въпросът за по-бързата консолидация на държавите, но това не трябва да е за сметка на тези, които още не са готови за еврозоната. Той каза, че само номиналните критерии за членство не са достатъчни – тях вече от 2 – 3 г. нашата страна ги изпълнява, а трябва да се води дискусия с политиците в Европа дали засилването и разширяването на общността не трябва да бъде поставено като приоритет на фона на глобалните процеси в света.

Владислав Горанов увери, че страната ни ще продължи консултациите както с ЕК и Европейската централна банка (ЕЦБ),

и с големите членки на еврозоната. „Надявам се, че можем да коментираме с колегите един ускорен процес на включването ни. Това е нашето желание, а каква ще е реакцията на тези държави – предстои да видим“, анонсира министърът. „Резервите на нашите партньори са били винаги по отношение на реалната конвергенция – критерий, по който ние все още сме далеч, въпреки че сме напреднали през последните години. Повечето държави, които се присъединиха към еврозоната, са го направили при съотношение на БВП на глава от населението към средния за Европа някъде около 70%, а ние за съжаление сме някъде на около 48% – 49%“, обясни той.

Финансовият министър коментира, че от прекомерен дефицит – макар и с еднократен ефект в края на 2014 г., в края на 2016 г. България е имала балансиран бюджет по европейската методология с огромен излишък. „Структурният баланс съществено се подобри и затова и препоръката от страна на ЕК в тази част отпадна“, посочи Горанов, но уточни, че подобряването на събираемостта на данъците продължава да бъде приоритет за правителството. Министърът отбеляза, че неслучайно един от първите законопроекти, одобрени от правителството, е за
изменение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

В него освен хармонизацията с европейското право са заложени и две нови теми. Те са свързани с допълнително ограничаване на плащанията в брой като мярка в борбата със сивата икономика и за увеличаване на събираемостта на данъците. Предвидено е и допълнение в частта на данъчното законодателство. То ще даде инструментариум на държавните органи за превенция на възможността фирми, които са със значителни задължения към хазната, лесно да се освобождават от тях, като ги прехвърлят към малоимотни и безимотни хора. „По време на дебата с ЕК изразихме принципната ни позиция, че ако се мери с еднакъв аршин, някои от дисбалансите, които се очертават пред нашата икономика, могат с много по-голяма и по-категорична сила да важат за други членки, както и че ако не се отчита напредъкът, се губят стимулите“, допълни Горанов по време на конференцията.

На брифинг пред журналисти той каза още, че когато за първи път е станал министър на финансите, в края на 2014 г., дори е нямало разговори за членството ни в еврозоната, а сега поне си говорим с партньорите от ЕС. „Усилията на ЕК са в посока укрепването на зоната, в този смисъл метафората от последните дни за „неустоимото предложение“ към страните извън нея е по-скоро за привличането на тези, които със сигурност отговарят на всички критерии за членство, но самите те не бързат и нямат желание да се включат, а нашият случай не е точно този“, обясни Горанов.

В отговор на въпрос на вестник „Строител“, какви са точно препоръките към България в сферата на търговете, министърът посочи,
че е нужно да се увеличи капацитетът на Агенцията по обществени поръчки (АОП).

„В доклада е акцентирано върху ролята на предварителния контрол и най-вече върху възможността за типизиране на обществените поръчки, там където има най-чести претенции, тъй като административният капацитет не е на достатъчно добро ниво. Работим в тази посока“, посочи той. Според него могат да се стандартизират поръчките за строителство или за закупуване на компютри, софтуер и автомобили или т.н. „Чрез типизацията ще се избегне рискът възложителите да използват дискриминационни критерии в заданието“, подчерта министър Горанов.
Управителят на БНБ Димитър Радев заяви, че членството ни в еврозоната е стратегическа цел, но също и задължение по силата на договора за присъединяване. По думите му, за да се случи, е необходимо да се изпълнят редица условия и това е нещото, върху което правителството и централната банка са концентрирани. „Банковата система ще отпадне в рамката на година – година и половина като тема по пътя ни към еврозоната“, подчерта той и допълни, че преди седмица е приключил прегледът на състоянието на финансовия сектор у нас, който беше осъществен от Международния валутен фонд и Световната банка. Той е дал обективна външна оценка на това, което се прави във финансовия сектор, и конкретно на банковия. ЕК е представила писмено становище, чрез което изразява пълно съгласие с констатациите, направени при прегледа. „Ясно е дефинирано, че след проблемите, които имахме през 2014 г., банковият сектор у нас е стабилизиран, в резултат на предприетите реформи“, акцентира Радев. Той коментира, че е посочено какво страната ни е постигнала по приоритетите. Сред тях е провеждането на преглед на качеството на активите на банките, подобряване на надзора и изграждане на рамка за възстановяване и преструктуриране на банки или институционална рамка за решаване на проблемите в сектора. „Последното го нямахме през 2014 г., поради което се сблъскахме с редица проблеми тогава“, каза управителят на БНБ.

„Работим по нов план за подобряване на дейността на банковия надзор. В него има три основни приоритета. Първият е да се приведат всички български надзорни регулации в съответствие с международните. Вторият е информационното осигуряване на надзора. Третият приоритет е подобряване на капацитета. Необходимо е да назначим повече хора. Това се отчита от всички като основна задача. Тук се сблъскваме с проблема, с който и бизнесът – трудно се намират квалифицирани кадри“, посочи той.

„С министър Горанов сме разговаряли да осигурим ликвидна подкрепа на нашите банки. Сформирана е работна група и до месец ще има резултати от нейната дейност по темата“, обясни Радев. Той заяви, че е възстановено кредитирането, защото е имало стагнация през последните години. Финансовите показатели в банковия сектор са с исторически високи показатели. Лошите кредити в края на 2015 г. са 14,6% , а сега – 12,6%. „Оценката на качеството на активите на банките изигра много дисциплиниращ ефект“, отбеляза управителят на БНБ Радев.

„Факт е, че по отношение на финансовата стабилност значение има не само банковият сектор, но и други два много големи – застрахователният и пенсионният. Препоръките, които дава ЕК, не са изненада за нас. Детайлна оценка на тези два сектора направихме още в началото на годината, когато обявихме резултатите от прегледа на балансите и активите на застрахователните и пенсионноосигурителните компании у нас. Взехме мерки, които се покриват с тези на Комисията“, обясни Карина Караиванова, председател на Комисията за финансов надзор (КФН). По думите й, що се отнася до препоръката от Брюксел за подобряване на дейността на КФН, тя вече е изпълнена.

„Най-важното е да се гарантира, че финансовият сектор ще продължи да дава огромен принос не само за България, но и ще движи Европа напред. В доклада се констатира, че той вече не е източник на риск“, каза Ищван Пал Секели, директор на ГД „Икономически и финансови въпроси“ към ЕК.

Според Стефан Улсон, директор на ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ към Комисията, България трябва да се справи с много важни структурни предизвикателства, свързани с трайната безработица, която у нас е 16%, а и младежката е над средната за ЕС. „На фона на намаляващото население в България това наистина е предизвикателство. Необходими са доста активни мерки на пазара на труда. Това не означава, че страната не прави нищо. Има много добри мерки, които се прилагат, но искам да подчертая, че са необходими повече усилия. Трябва да се подобри работата на службите по заетостта“, посочи той.

„Инвестициите в ранно детско развитие са ефективно средство за превенция на отпадането на учениците от училище и са най-сигурната предпоставка за справяне на по-късен етап със структурната безработица. Те дават гаранция, че младото поколение ще бъде грамотно и ще има високи резултати в средното и висшето образование“, заяви зам.-министърът на труда и социалната политика Зорница Русинова и отчете, че спадът на безработицата в България за миналата година е 7,6%, а за последните три месеца е 6,6%. По думите й въпреки подобряването на показателя сред основните приоритети на ведомството остават трайно безработните и младите хора. Сред мерките, по които министерството работи, са борбата с неграмотността и мотивирането на младите хора да не отпадат от образователния процес. Във връзка с препоръката на Европейската комисия за решаване на проблема с трайно безработните Русинова припомни, че в 61 населени места в България са създадени центрове за комплексно обслужване на граждани от Агенцията по заетостта и Агенцията за социално подпомагане.

Форумът продължи с дискусия по всички засегнати теми.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 08.06.2017. Категория Тема. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.