Управленската програма на кабинета „Борисов 3”: Икономически прогрес и сигурност

Въвеждането на ТОЛ системата е ключов фактор за осигуряване на средствата за изграждане на големите обекти на страната

Прочетена: 98

Невена Картулева

„Всеки ден работа!“

С тези думи премиерът Бойко Борисов се е обърнал към министрите от кабинета след приемането на управленската програма на правителството, става ясно от стенограма от заседанието на Министерския съвет, на което бе утвърдена. Документът от 128 страници е с обхват на действие 2017 – 2021 г. и е съставен в изпълнение на подписаното Коалиционно споразумение между ПП ГЕРБ и „Обединени патриоти – НФСБ, Атака, ВМРО“. Програмата съдържа цели и мерки, чрез които ще се реализират основните приоритети на партньорите.

Така три месеца след встъпването си в длъжност на 4 май 2017 г. третият кабинет, оглавяван от Борисов, начерта плана си за управление. Той е фокусиран върху доходи, сигурност, икономически прогрес, свобода и демокрация, сила на предприемаческия дух и прозрачност на управлението.

В този брой на в. „Строител“ Ви представяме главните мерки в програмата, както и подробна информация за плановете на правителството в секторите „Регионално развитие“ и „Транспорт“. За приоритетите по отношение на европейските фондове и Българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г. четете в следващ брой.

На фокус

в документа са устойчивото нарастване на доходите, ограничаването на негативните демографски тенденции, минимизирането на рисковете и неутрализирането на опасностите за националната сигурност на България, гарантирането на ефективна, бърза и справедлива съдебна власт, на енергийната сигурност на страната, провеждането на решителна политика за ликвидиране на неграмотността, подобряването здравето на нацията, повишаването растежа и конкурентоспособността на икономиката. Според управленската програма след 4 години минималната работна заплата ще бъде 650 лв., а средната 1500 лв. Предвижда се присъединяване към Шенгенското пространство, към Еврозоната и отпадане на Механизма за сътрудничество и оценка за България.
В областта на външната политика е посочено, че ще поддържаме и задълбочаваме отношенията с Турция на принципите на добросъседство, взаимно отчитане на интересите и ненамеса във вътрешните работи. По мигрантския проблем се залага извеждането на бежанци от големите градове като София към малки населени места в непосредствена близост до границата, а при наличие на силен натиск – осигуряване на сглобяеми контейнери за настаняването им в транзитни центрове на МВР. Планира се и започване на широк обществен дебат за въвеждане на наборна военна служба и разширяване на възможностите за доброволна. Военното обучение в училище също не е забравено, като неколкократно е подчертана необходимостта от патриотично възпитание на децата.
Правителството извежда в отделен приоритет мерките за намаляване на административната тежест за гражданите и бизнеса и развитието на електронното управление. Предвижда се силен контрол върху монополите и гарантиране на честна и свободна конкуренция. Ще се търси справедливо разпределение на публичния ресурс за доставки, строителство и услуги, следвайки принципите на прозрачност, честна конкуренция и най-добро качество на възможно най-добра цена.

Ще бъде променена технологията на функциониране на държавната машина – основно чрез ускорено въвеждане на електронното управление като универсална мярка за достъпност, прозрачност и бързина. Ключов фактор за това ще е намаляването на броя на регулаторните режими, посочва се още в документа. За целта предстои цялостен преглед на действащите и определяне на онези, които са с отпаднала необходимост. Така те ще бъдат сведени до минимално изискуемите от европейското законодателство. Ще бъдат спазени десетте ръководни принципа на „Акта за малкия и средния бизнес за Европа“ и ще бъде създадена пътна карта на документооборота за всеки отрасъл.

Правителството си поставя за задача преодоляване на проблема с често изменящото се законодателство като източник на несигурност в икономическата среда. Предстои засилване на ролята на предварителната оценка на въздействието на нормативните актове като превантивен инструмент за недопускане нарастването на бюрокрацията, а на последващата оценка – като основание за отпадане на режими. Премахването на административната тежест за бизнеса ще става и чрез въвеждане на принципите на мълчаливото съгласие и на „една информация в една администрация“.
Управленската програма включва изпълнението на третия план за действие за намаляване на бюрократичните спънки за частния сектор с 30% от избрано законодателство за периода 2015 – 2017 г., който беше приет на заседание на Министерския съвет на 27 май 2015 г.

В подкрепа на тази инициатива се планира съставянето на съвместни работни групи към институциите, чрез които гражданското общество и бизнесът да действат като коректив на администрацията за подобряване на средата. Развитието на обществените консултации по отношение на проектите на нормативни актове ще става с преминаване към структурирани обсъждания. Една от основните теми остава прехвърлянето на публични функции, свързани с регулиране на отрасъл, към съответните браншови организации.

Кабинетът планира още създаване на „пътни карти“ за стартирането на отделни видове бизнес. За целта ще се работи за подобряване на комуникацията с бизнеса и възстановяване на диалога с работодателските структури. Това ще стане чрез разгръщане дейността на Националния икономически съвет за намиране на оптимални решения, насочени към привличане и насърчаване на инвестиции, развитие на капиталовия пазар, осигуряване на квалифицирани работници и служители, участие на България в Четвъртата индустриална революция и др. Приоритет в програмата е също възстановяването на редовния диалог с работодателските организации, научните и образователни институции и неправителствени звена в рамките на Консултативния съвет за насърчаване на малките и средните предприятия.

В областта на енергетиката кабинетът категорично заявява намеренията си да запази и развива настоящия капацитет. Освен че животът на 5-и и 6-и блок на АЕЦ „Козлодуй“ ще бъде продължен, тяхната мощност ще бъде повишена до 104%. Планира се и изграждане на Национално хранилище за погребване на ниско- и средноактивни отпадъци.
Правителството планира още изготвянето на анализ на възможността за използване на придобитото оборудване с дълъг цикъл на производство за изграждане на атомна електроцентрала на площадката „Белене“ на пазарен принцип, без пряко или косвено участие на държавата, без държавна гаранция и без неин ангажимент за сключване на дългосрочен договор за изкупуване на произведената електрическа енергия.

Балансираното регионално развитие

чрез интегрирани инвестиции е другата голяма цел в управленската програма на кабинета „Борисов 3“. Посочва се, че ще бъде реализирана чрез изпълнение на проекти на общини по Интегрираните планове за градско възстановяване и развитие (ИПГВР). Ще се осигури подкрепа за опорни центрове в периферни райони от националната полицентрична мрежа. Ще се работи в посока съчетаване на финансови и икономически инструменти за насърчаване на инвестициите в слаборазвитите региони. Предстои анализ и оптимизиране на структурата на стратегическите документи за регионално развитие на национално и местно ниво. Кабинетът поема ангажимента да състави морски пространствен план на България за използване на ресурсите на Черно море. Ефективното администриране на кадастралната информация и осигуряване на страната с геопространствени данни в контекста на обвързването на първичните регистри и електронното управление и създаването на кадастрална карта и регистри за територии, за които това е необходимо по закон, и за такива с предстоящи стратегически инфраструктурни проекти са другите приоритети в направлението „Регионално развитие“.

Планираното укрепване на местното самоуправление ще става с въвеждане на модели за оптимални административни структури на общините. Предстои одобряване на общи устройствени планове (ОУП) и на изменения на ОУП на регионите от Черноморското крайбрежие по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие. За целта местните власти ще бъдат подпомогнати със средства от държавния бюджет.

Повишаването на качеството на предоставяните водноснабдителни и канализационни услуги остава водещ приоритет. Затова се планира изграждането на специализирани информационни системи – за ВиК услугите и за водностопанските системи и съоръжения.

Жилищната политика традиционно е приоритет на кабинета, като в управленската стратегия се посочва необходимостта от въвеждане на допълнителни контролни механизми при изпълнение на дейности по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради (НПЕЕМЖС). Предстои разработване и прилагане на стандартизирано задание и договор за енергийно и конструктивно обследване, проектиране, СМР и надзор. МРРБ ще извършва проверки на място – по сигнал или за оценка на риска. Кабинетът има амбицията и да повиши информираността за НПЕЕМЖС. Идеята е да се постигне подобряване на градската среда чрез разработване на устойчив дългосрочен модел за нейното финансиране и тя да се разрасне и да подкрепя по-широк кръг от сгради.

По отношение на националната политика в сферата на строителството се предвижда подобряване на качеството на превантивния и текущ контрол както за обектите, така и за влаганите материали. Ще бъдат създадени нормативни условия за подобряване на околната среда в градовете и качеството на живот чрез въвеждане на елементите на „зелената инфраструктура“ в строежите, за насърчаване на повторното използване на строителни продукти или тяхното рециклиране, както и за влагане на екологично съвместими природни суровини.

Ще се работи и по подобряване на възможностите за свободно движение на строителни материали, произведени от български компании, чрез управление на национална система за оценяване на продуктите и чрез функциониране на звено за контакт относно продукти в строителството по Регламент (ЕС) 305/2011 и Регламент (ЕС) 764/2008.

Транспортът

е направлението с най-скъпи проекти, но и най-дългосрочна управленска визия. Изграждането и обновяването на приоритетни железопътни трасета е неколкократно заявен ангажимент от премиера Бойко Борисов и ресорния министър Ивайло Московски. С приетата програма на кабинета се потвърждава намерението за модернизация на жп линиите София – Септември, Пловдив – Бургас, Фаза 2, Драгоман – София, на жп възел „Пловдив”, изграждане на участъка София – Волуяк, част от жп възел „София”, както и възстановяване на проектните параметри на жп линията Русе – Варна.

С цел повишаване качеството на този вид транспорт у нас се планира подобряването на техническото състояние на подвижния железопътен парк. Предстои разработване на концепция за купуване на локомотиви и вагони. Акцентира се и върху развитието на интермодалния транспорт с подготовка за изграждане (проектиране) на терминали във Варна и Видин. В програмата е записано и че ще продължи разширението на метрото в София.

Въвеждането на ТОЛ системата остава водещ акцент в сектор „Транспорт“. По време на правителственото заседание, на което бе приета управленската програма, премиерът Бойко Борисов е съобщил, че кабинетът започва да мисли за разширяване на АМ „Тракия“ с още една лента до Пловдив, става ясно от стенограмата. „Извадихме статистиката от камерите на Агенция „Пътна инфраструктура“ – между 45 и 50 хил. автомобила се движат по автомагистралата на денонощие. От това с години наред ужасяващо обжалване на решенията по ТОЛ системата, нямащо нищо общо с правосъдието и с нормалната бизнес практика, държавата губи милион и половина на ден. 25 хил. ТИР-а са минали за три дни. В момента, в който се произнесе КЗК, минута след това пристига жалба. Години наред. Сиреч, ние и АМ „Хемус“, и Ботевград – Мездра, и тунела под Шипка можем да направим без пари от бюджета. Имайки ТОЛ системата, можем да освободим и около милиард и половина – да мислим за пенсии и за другите социални въпроси. ТОЛ системата ще даде възможност да поддържаме и да градим нови пътища. Милион и половина на ден губим сега. Обжалване, обжалване, обжалване, обжалване от „Суходолска“ №3, обжалване от „Суходолска“ №3. Проверихме жалбоподателя, той мете пред „Пирогов“, нали разбирате? Това е блокаж и ако не можем да преодолеем точно този проблем, за да направим ТОЛ системата, съм възложил на регионалното министерство съставяне на държавно предприятие и процедура по специалния ред на Закона за обществените поръчки. И ще го направим. Не можем да допускаме повече да се губят пари“, категоричен е бил премиерът.

В управленската програма не се посочва откъде ще се осигурят средствата за реализация на проектите в сектор „Транспорт“ извън еврофондовете, но от изказването на Борисов за ТОЛ системата става ясно, че именно таксите от нея ще бъдат насочени към доизграждане и поддържане на инфраструктурата на страната.

Амбицията на кабинета е и да намери източници за подготовката и изпълнението на обсъжданата още в първото правителство на Борисов AM „Русе – Велико Търново“. Тогава имаше идея тя да се построи на концесия чрез финансиране от катарския бизнес, но до конкретни действия не се стигна. Друг проект, за който ще се търсят средства, е AM „Черно море“. Подобряване на свързаност­та и достъпността до TEN-T мрежата за товари и пътници ще се изпълнява чрез мерки, финансирани от фондовете на ЕС, се посочва в програмата. Предстои създаване на база данни за съществуващото технико-експлоатационно състояние на общинските пътища, както и обезопасяване на участъци с концентрация на пътнотранспортни произшествия.

В направлението морски транспорт се планира въвеждане на мерки на национално ниво за прилагане на Регламент (ЕС) 2017/352 на Европейския парламент и на Съвета от 15.02.2017 г. за създаване на рамка за предоставянето на пристанищни услуги и общи правила за финансовата прозрачност на пристанищата. В тях ще се прилагат правилата на комплексното административно обслужване с цел ускоряване на инвестиционния процес. Сроковете за извършване на отделните услуги ще бъдат съкратени посредством дигитализация на целия процес от подаване на заявлението до получаване на крайния акт, в т.ч. преминаване към издаване на електронни корабни документи. Ще се работи за развитие на единната централизирана информационна система на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ в посока на автоматичен обмен на данни между електронните регистри, поддържани от нея, и други – на държавната администрация.

Планира се предприемането на действия за изпълнение на инвестиционните намерения, заявени от българска и румънска страна, с подкрепата на ЕС за премахване на критичните участъци в р.  Дунав чрез изграждане на хидротехнически съоръжения за направляване на речното течение и поддържане на ограничено драгиране.

Заявяват се и планове за предоставяне на концесия на редица обекти. Това са пристанищните терминали „Зимовник“ – Русе (при км. 491 на р. Дунав); „Видин-център“; „Русе-запад“; „Русе-изток 1“, (включващ корабни места от №1 до №8) и „Русе-изток 2“, (включващ корабни места от №9 до №14). „Интермодален терминал в Южен централен район на планиране в България – Пловдив“ също е сред тези обекти.

Процедура за отдаване ще бъде обявена и за летището в Балчик – за обслужване на търговски операции с въздухоплавателни средства с максимална излетна маса до 5700 кг или с пътниковместимост до 19 седалки. Ще бъде предоставено на концесия и летището в Пловдив. За частно управление ще бъде предоставен и аеропортът в София. Припомняме, че имаше спорове за формата на процедурата при последното й обявяване и бе прекратена от служебния кабинет на премиера Огнян Герджиков.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 15.08.2017. Категория Тема. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *