София ще се адаптира към климатичните промени чрез прилагане на мерки в седем области

От 2000 г. насам температурата в града се е повишила между 1 и 1,5°С

Прочетена: 45

Росица Георгиева

Столичната община (СО) ще изпълнява мерки за приспособяване в 7 области. Това предвижда Стратегия за адаптация към климатичните промени. Документът, предложен от зам.-кмета в направление „Зелена система, екология и земеползване“ Йоана Христова, предстои да бъде разгледан от Столичния общински съвет. София е част от глобалната инициатива Споразумение на кметовете (Compact of Mayors), осъществявана в партньорство с Генералния секретар на ООН и кметовете на Сеул, Париж и Рио де Женейро, за намаляване на емисиите на парникови газове, за проследяване на прогреса и за подготовка за справяне с последствията от климатичните промени. В съответствие с поетите ангажименти е изготвен и проектът на Стратегията на СО. Той има за цел да определи потенциалните рискове и да дефинира мерки за адаптация, които да позволят София да бъде максимално подготвена. Немалка част от идентифицираните опасности са свързани с вече съществуващи в общината проблеми. Извършен е анализ, резултатите от който показват част от бъдещите тенденции в климата в СО. В следващите години се очаква покачване на средните температури, както и екстремално високите, вкл. и ръст в продължителността на горещите периоди. Предвижда се затопляне през студените периоди и спад в броя на дните на замръзване и обледяване, както и в продължителността на студените вълни. За валежите се очаква да са по-редки, но по-интензивни на годишна база, както и да има по-дълги периоди на засушаване.

Зимите ще бъдат с по-малко, но с по-интензивни валежи на сняг. Лятото ще бъде по-сухо. В резултат на тези тенденции са идентифицирани рискове и предизвикателства пред общината, представени по сектори – градоустройство, здраве, енергетика, транспорт, управление на води, околна среда и туризъм. Определени са и уязвимите групи, които биха били най-застрашени. Стратегическите цели, които Столичната община предвижда да изпълни, са в посока за повишаване на административния капацитет, вкл. координация и сътрудничество с други институции и заинтересовани страни. Предстои извършването на насочена научноизследователска дейност и мониторинг за повишаване на знанията и събиране на липсващи данни, както и провеждане на информационни кампании с цел увеличаване на ангажираността на обществото към промените в климата.

От гледна точка на градоустройството София може да бъде разделена на централна градска част (ЦГЧ), вътрешен и периферен град и около­градски район. Столицата не се различава съществено от други големи европейски селища. 96% от сградния фонд са масивно строителство, 60% от градската площ са покрити с непропускливи повърхности. По данни към 2006 г. 21,5% от градската част са зелени площи. От 2000 г. насам температурата в София е нараснала между 1 и 1,5°С. Градът се намира в котловина и е с недобро проветряване и затруднен отток на въздушни маси, с висока концентрация на площи, покрити с материали с ниска рефлективност и висок топлинен капацитет (напр. асфалт, бетон). Това създава предпоставки за т.нар. ефект на топлинния остров, което е причината за повишаване на температурата в последните години.

Според информация към 2015 г. градът се обитава от 1,2 млн. жители. Отчита се плавно нарастващ брой през последните години, свързан с естествен и механичен прираст. В София под 35 г. са между 42% и 44% от населението. Хората над 65 г. са между 15% и 17%. Относителният дял на бедните е между 18% и 21%.

В столицата енергийната мрежа включва електроразпределителна, инфраструктура за доставки на газ и други течни горива, както и няколко топлоцентрали, които произвеждат топлинна, електрическа енергия и затоплят вода за битови нужди, IT и телекомуникационна инфраструктура. Изградената електроснабдителна система на София има по-голям капацитет от реализираното потребление на ток и максимални товари през последните години. Наблюдава се тенденция към постепенно, но трайно нарастване на електрическите товари, което налага своевременна рехабилитация и поддръжка на мрежите и съоръженията, както и нови терени за подстанции и трасета, неналични в ЦГЧ. Голяма част от сградния фонд на столицата е построен в период, в който населението е било значително по-малко и е консумирало по-малко електроенергия. Поради увеличаващия се брой на живущите и все повечето електроуреди, използвани в домакинствата, инсталациите в зданията се натоварват до нива, близки до техния капацитет. Като положителна тенденция в последните години се отбелязва санирането на многофамилни жилищни блокове или части от тях.

Като проблем в сектор „Транспорт“ се отчита високото натоварване на пътната мрежа в пиковите часове на деня. Вследствие на увеличаващото се население в столицата се повишават и транспортните нужди. Засилва се делът на придвижване с лични автомобили за сметка на обществения транспорт. Отчетено е лошо състояние на настилките при над 30% от кръстовищата. Проблемите с качеството на инфраструктурата са най-силно изразени в по-отдалечените, както и в новопостроените квартали на столицата.

По-големите реки на територията на общината са Искър, Лесновска, Блато и Перловска. Налични са 7 водоснабдителни зони, целящи да осигурят необходимите водни количества при максимално ниво на консумация. Водопроводната мрежа на София е напълно изградена и достига до 100% от жителите на града. 30% от жилищата в общината са с амортизирана, недоизградена или липсваща канализация. Загубите във водоснабдителната система са около 45%. На територията на общината са регистрирани над 10 места със значими наводнения.

София разполага с богат туристически капитал, обхващащ културно-познавателен и поклоннически, фестивален и събитиен, конгресен и бизнес, балнеоложки и СПА, планински и спортен туризъм.
Проектът на Стратегия на СО определя няколко основни направления за адаптация, на база на които са предложени конкретни мерки, които да се изпълняват.

В сферата на градоустройството

се предвижда продължаване на облагородяването и поддръжката на междублоковите пространства, както и създаване на мрежа от улично озеленяване. Препоръчва се периодично почистване на градските водни пътища (речни корита и канали), за да се избегнат наводнения при валежи. 24-те района на Столичната община, застрашени от природното бедствие, ще бъдат картирани. Предвижда се изготвяне на мерки за противодействие и реагиране при възникване на опасни ситуации.

Столичната община

ще прави повече инвестиции в синьо-зелена инфраструктура,
напр. обособяване на зелени покриви на сградите. Поради увеличаващия се брой на горещите дни през летния сезон ще бъдат осигурени т.нар. Cool centers. Това ще са обществени здания, които по време на горещи вълни ще предлагат услуги за уязвими хора. Заложено е и проектиране на адекватни отводнителни системи при новоизгражданите постройки и инфраструктурни обекти. Сред набелязаните мерки е възстановяване и поддръжка на градски и извънградски чешми, както и засаждане на инфилтрираща растителност (дървета, храсти). Ще бъдат разширени съществуващите и реализирани нови подземни паркинги. Целта е намаляване на площта, нужна за наземни непропускливи повърхности, които отразяват слънчевата светлина и топлина, за разлика от конвенционалните черни покриви, които поглъщат топлината и съответно затоплят сградите и други повърхности. Ще бъдат обособени временни резервоари за вода под формата на водни площи в паркове и градини или под земята.

Поредица от стъпки ще бъдат изпълнени
в областта на общественото здраве.

Повечето от тях ще бъдат реализирани съвместно с екипа на Министерство на здравеопазването (МЗ). Предвижда се създаването на междуведомствени работни групи за засилване на капацитета за управление на здравните рискове и ефективността на процеса по предоставяне на медицинска помощ, вкл. спешна помощ, както и за провеждане на мониторинг на алергиите и векторно-преносимите заболявания. Отново заедно с МЗ е заложена изработка на план за действие при високи температури и идентифициране на уязвими групи хора. Сред заложените мерки са своевременното информиране на населението за настъпване на периоди с екстремни температури и климатични явления, като наводнения, бури и градушки. Ще бъдат организирани информационни и образователни кампании относно неблагоприятни последици върху здравето от климатичните промени.

В следващите години ще нарасне броят на програмите и стимулите за повишаване енергийната ефективност на сградите. Заедно с ЧЕЗ ще се създаде работна група за оптимизация, обновяване и поддръжка на електропреносната мрежа. Ще бъде увеличена готовността за бързо реагиране при аварии. Предвижда се провеждане на информационни кампании за стимулиране на инвестициите във високоефективни охладителни и отоплителни уреди. Ще се работи за осигуряване на алтернативно захранване със стационарни или подвижни електрогенератори в публичните сгради.
За реализиране на адаптация към климатичните промени в сферата на транспорта ще продължат инвестициите за рехабилитация и модернизация на улични платна и настилки. Предлага се използването на настилки с по-голяма износоустойчивост. Транспортната свързаност между градската и околоградската част ще бъде оптимизирана. Предвижда се подобрение на свързаността на жп линиите с градските на масовия транспорт. Вложения ще бъдат направени в климатизиране на трамваите, тролеите и автобусите. Ще бъде осигурено автономно захранване, както и възможност за ръчно регулиране на трафика в случай на спиране на електрозахранването на светофарните системи.

Най-голям брой мерки се предлагат

в сферата на управлението на води чрез обновление, поддръжка и оптимизация на градската водопреносна мрежа с цел намаляване на загубите на вода. Минералните извори на територията на Столичната община ще бъдат сертифицирани и ще се използват за питейни нужди. За да се подобри ефективността и да се увеличи капацитетът на съоръжения от градската отводнителна система, те ще бъдат реконструирани. Заложено е да се прави системен мониторинг на състоянието на дъждоприемните шахти с цел поддържане на проводимостта им. Ще се създаде възможност за осигуряване на необходимите количества питейна вода при настъпване на екстремни климатични явления. Приоритетно това ще бъде правено за детски, учебни и лечебни заведения. Съществуващата към СО система за ранно предупреждение при риск от наводнения също ще се оптимизира. Предвижда се създаването на списък с организационни мерки, които да повишат готовността на населението при наложителен режим на водата. В общината ще се прилагат по-ефективни напоителни системи (напр. капково напояване), ще бъдат изградени резервоари с питейна вода и резервоари за битови нужди и напояване, както и системи за събиране и съхранение на дъждовната. При продължителни периоди на засушаване ще се извършва дезинфекция на канализацията. Сред мерките е и провеждане на информационни кампании за ефективно използване на водните ресурси в ежедневието.

Като стъпка за намаляване на запрашеността на улиците на територията на Столичната община ще се провежда планирано и редовно миене на пътната настилка. В допълнение към това ще се извършва оросяване през топлите и сухи летни месеци с цел охлаждане и намаляване на замърсяването. Екипът на общината предвижда усвояване на нови територии за озеленяване. Планира се да бъдат изградени парк „Въртопо“, хидропарк „Искър“, „Източният парк” и др. Заложен е анализ на състоянието на присъстващите в градската среда индикативни растителни и животински видове. Залесителните дейности ще продължат, но те ще бъдат съобразени с прогнозните тенденции за промяна в климата до края на века, например за засаждане е планирано да се се използват по-устойчиви към температурните промени видове. Проучване ще идентифицира потенциалните рискове за ключови видове и местообитания. При необходимост ще се изготви план за действие за тяхното опазване. В общината е предвидено да бъдат изградени системи за ранно предупреждение във връзка с пожарите.

В сферата на туризма

се предвижда в София да се разширят кампаниите с популяризиране на зеления туризъм и природосъобразното поведение, както и да се търси по-широко оползотворяване на целогодишния туристически капитал.

Европейският съюз е поел ангажимент за заделяне на 20% от общия си бюджет за цели,

свързани с изменението на климата. В тази сума за градовете съществува значителна възможност за финансиране на мерки за адаптация към промените. Един от стратегическите приоритети за подпомагане на национално ниво през програмния период 2014 – 2020, идентифицирани в Споразумението ни за партньорство с ЕС, е „Свързаност и зелена икономика за устойчив растеж“. Като негов подприоритет е определен „Климат и климатични промени, превенция и управление на риска”. В допълнение, една от 11-те тематични цели, чрез които България участва в изпълнението на кохезионната политика, общата селскостопанска политика и общата политика в областта на рибарството за периода 2014 – 2020 г., е №5 – „Насърчаване на адаптацията към изменението на климата и превенцията и управлението на риска“. От Европейските структурни и инвестиционни фондове могат да се финансират дейности, свързани с намаляване на риска от свлачища, наводнения и засушаване, за изграждане на Национален център за управление на водите в реално време. Друга възможност за финансиране е LIFE Climate Action с бюджет от 864 млн. евро. „Хоризонт 2020“ е рамкова програма за научни изследвания и иновации. Една от 6-те ключови области за финансиране по програмата е „дейности, свързани с климата, ресурсна ефективност и суровини“.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 31.08.2017. Категория Тема. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *