Лиляна Павлова: Проектите с доказана европейска добавена стойност по-лесно ще получават финансиране

През 2018 г. ще се направи равносметка на постигнатото до момента през програмния период 2014 – 2020 г.

Прочетена: 41

В качеството ми на министър, отговорен за подготовката и провеждането на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз (ЕС), бих казала, че 2018 г. създава възможности и предпоставки тя да бъде още по-предизвикателна за всички нас. В първите шест месеца на следващата година страната ни ще бъде в светлината на прожекторите. Ние трябва да бъдем устойчив и стабилен партньор. Трябва да бъдем неутрални, но и търсещи баланс, най-доброто решение по темите, в които виждаме, че в общоевропейския дневен ред са необходими консенсус и разбирателство. Независимо от това не трябва да бъдем без национална позиция.

2018 е годината, в която ще се направи равносметка на постигнатото досега през програмния период 2014 – 2020 г.
и ще започне дискусията за след 2020 г.

Догодина е дебатът за това какво е бъдещето на Стария континент, каква Европа искаме след 2020 г., какъв ще е бюджетът, колко ще струва Брекзит, как с по-малко пари искаме да направим повече. На вас, строителите, често ви се налага с по-малко пари да правите повече за по-кратко време. Сега на всички в Европа ще се наложи с малко пари да правят повече. Излизането на Великобритания от Съюза след Брекзит означава 15 млрд. евро по-малко в бюджета на ЕС.

Ние трябва да дадем концепция, национална позиция, защитена с няколко важни неща. В бъдеще много повече ще се обръща внимание на процента на усвояване на средствата от европейските фондове. Дали усвояваме в срок, навреме, качествено. Не просто да усвоим, но да е качествено и ефективно. Проектите, осигуряващи европейска добавена стойност, която може да бъде доказана, ще получават финансиране по-лесно. Ако не може да докажем тази стойност, това финансиране няма да може да бъде защитено. Предвид намаляващите средства, другата важна тенденция, която прилагаме вече, е свързана с
финансовите инструменти.

Те ще имат основен дял чрез привличане на частен капитал, чрез активиране на средствата не само в международните институции, но ще ни помогнат да активираме и повече пари по линия на финансовия инженеринг. В ЕС се обсъжда дали да не се създаде един-единствен фонд за финансиране на проекти. Дали ще постигнем единство на общоевропейско ниво – това е тема, по която трябва да говорим. Трябва да мислим за бъдещето, показвайки, че можем да работим в условията на финансов инженеринг, на публично-частно партньорство.

Необходими са реформи, като например тази във водния сектор. Те ще бъдат важно условие, за да може да бъде предоставено финансиране в определени отрасли. Това са нелеките предизвикателства пред нас. В този програмен период усвояването на средствата в последния момент може да донесе риск. Вероятно е още в средата на програмния период 2018 – 2019 г. Брекзит да отнеме част от ресурса, който считаме, че ни е гарантиран. Но той не ни е гарантиран автоматично. Ако Великобритания по някаква причина не плати, тогава част от средствата остават под въпрос. Затова е важно да инвестираме парите от ЕС качествено, правилно и навреме, за да постигнем ефектите и да докажем, че не може без кохезионната политика. Кохезионната политика трябва да продължи, защото е двигател на икономиката на растежа и развитието ни. Според статистиката на Евростат именно благодарение на безвъзмездното финансиране Брутният вътрешен продукт на

България е нараснал от 41 до 48 процента от усредения БВП на държавите членки.

Предизвикателствата пред България по време на председателството

са свързани са това да работим да няма разделение между богати – бедни, между Изток – Запад. Трябва да сме по-силни след Брекзит и да дадем европейска перспектива на Западните Балкани. Този регион ще е основен приоритет на Българското председателство на Съвета на ЕС. Предизвикателствата са в три направления, едното от които касае строителния бранш. Това е необходимостта от създаването на липсващата свързаност със съседните ни страни – въздушна, жп, пътна, енергийна и дигитална.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 28.09.2017. Категория Тема. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *