Деница Николова: В хода на бъдещата кохезионна политика трябва да се провокират и стимулират партньорства

Всички средства за пътна инфраструктура по ОПРР вече са договорени

Прочетена: 51

Изключително ми е приятно да присъствам за пореден път на форум, организиран от Камарата на строителите в България (КСБ) и в. „Строител“. От моя дългогодишен опит като зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството, както и в рамките на изпълнението на Оперативна програма „Регионално развитие 2007 – 2013“ и на ОП „Региони в растеж 2014 – 2020“ считам, че КСБ има ключова роля. Радвам се, че мога да покажа новите перспективи и възможностите за бранша през следващата година.

През изминалия програмен период бяха изпълнени немалко проекти по линия на двустранните програми за трансгранично сътрудничество, които МРРБ управлява. Някои от тях касаеха подобряване на инфраструктурата на регионално и местно ниво. Осъществихме и много инициативи, които са в подкрепа на развитието на икономиката и за опазване на околната среда. Важно е да се отбележи, че със сравнително малкия ресурс, с който разполагаме по тези програми, ние успяваме да постигнем значителни резултати.

В този програмен период в процес
на реализация са над 200 проекта

по петте програми за териториално сътрудничество, в които участваме със съседните ни страни. Вече сме вложили над 50% от разполагаемия бюджет от общо 470 млн. евро, подпомагаме и развиваме инфраструктурата. Предстои да бъде обявен оставащият ресурс по „България – Турция“, „България – Сърбия“ и „България – Македония“, на които Министерството на регионалното развитие и благоустройството е Управляващ орган. През тази година ще стартира реализацията и на инфраструктурните обекти по съвместните програми с Румъния и Гърция. Очакваме в края на 2017 г. или началото на 2018 г. да има възможност за финансиране на малки и средни предприятия. Разполагаме със средства, които са за меки мерки, които касаят развиване на конкурентоспособност, подобряване на икономическата среда, различни инициативи, свързани с обмяна на опит и представяне на добри практики. Има и немалко мерки в посока подобряване на околната среда, като част от ресурса за тях ще подлежи на одобряване от Управляващия орган.

МРРБ управлява и други програми, в които България участва. Става дума за хоризонталните инструменти на Европейската комисия – Програма „Дунав 2014 – 2020“, Програма „Балкани – Средиземно море 2014 – 2020“, Програма „ИНТЕРРЕГ ЕВРОПА 2014 – 2020“. Всички те допринасят за развитието на регионите. Основен елемент и аспект в тях е сътрудничеството и формирането на партньорства.

Към настоящия момент имаме договорени над 61% от общия ресурс по ОП „Региони в растеж 2014 – 2020“. Обявените процедури за кандидатстване са над 78%. Общо 18% от договорените средства са разплатени, а 4% от бюджета на програмата са сертифицирани към Европейската комисия. През 2018 г. Министерството на здравеопазването ще може да кандидатства за 164 млн. лв., които са за реформата в Спешна помощ. Те са за изграждане, ремонтиране и модернизиране на спешните центрове в страната и дейностите за подобряване на условията за работа на лекарските екипи. През 2017 г. ще обявим и мерки за деинституционализация на възрастни. Планът още не е изработен и това бави фактическата му реализация.

ОПРР продължава да среща
трудности при възлагането на обществените поръчки заради обжалвания,

както и при реализирането на мерките, които са свързани с изпълнението на интегрираните планове за градско възстановяване и развитие в 39-те големи града в страната. Ще припомня, че в настоящия програмен период общините имат право интегрирано да изпълняват свои проекти в рамките на ресурса, който е определен за тях. Целта е да постигнем по-концентриран и по-голям ефект от всички инвестиции. Благодарение на натрупания опит от предишния програмен период сега местните власти в рамките на три месеца, след като се сключат договорите за безвъзмездна финансова помощ, обявяват процедурите. Общините изпълняват във възможно най-кратки срокове всички дейности, свързани с оценяването на проектите и със стартирането на физическото им изпълнение. То зависи от обжалването на обществените поръчки, което в голяма степен предопределя и реализацията на всеки един проект, и декларирането на разходи.
Важно е да се каже, че в процес на реализация са всички проекти, които към този момент сме одобрили. Те са с фокус образователна инфраструктура, мерки, свързани с изграждането на социални жилища, градска среда и енергийна ефективност.

Всички средства за пътна инфраструктура по ОПРР вече са договорени. Към настоящия момент нашият основен бенефициент Агенция „Пътна инфраструктура“ провежда последните процедури за избор на изпълнител по дефинираните като приоритетни отсечки.

Основна цел е и структурирането на трите фонда за градско развитие, които ще разпределят нисколихвено кредитиране за приходоносни проекти. Това е един от индикаторите, които трябва да постигнем, и търпи своето развитие в рамките на тази и следващата година.

Търсим и възможности за намаляване дисбаланса в различните региони в страната чрез разно­образни инициативи, които ще стартира МРРБ. Разработена е целенасочена програма, която да подпомага изоставащите територии. Подкрепена е от Народното събрание и се очаква да се осигури бюджет в следващата година, като ще стартира в Северозападния район. С общ бюджет от над 1,3 млрд. лв. ще започнем с реализирането на по-специфични мерки за подкрепа на образованието в тези територии, квалификация на работна ръка и подкрепа за безработни, за да се стимулира икономиката в тях.

В хода на реализиране на регионалната политика отчетохме и недостатъци, които ще опитаме да преодолеем. В последните 10 години такава не се провеждаше. Тя беше адаптирана към европейското финансиране. Сега трябва да обърнем този процес. Имаме над 370 стратегически документа за регионално развитие, които не са ефективни. През 2018 г. ще стартираме немалко дебати и дискусии в тази посока. В хода на бъдещата кохезионна политика трябва да се провокират и стимулират партньорствата, когато става въпрос за регионална политика, в която регионалните съвети ще играят по-голяма роля за изпълнение на проектите.

Втората посока, в която работим, е промяна на стратегическите райони като обхват и територия, за да се потърси баланс и устойчивост в следващите поне 20 години. Надявам се Камарата на строителите в България да има своето място и роля при обсъждането на тези политики, които предстои да изпълняваме.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 02.10.2017. Категория Тема. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *