Консенсус, конкурентоспособност и кохезия са посланията на Българското председателство на Съвета на ЕС

Прочетена: 92

Росица Георгиева
Свилена Гражданска

„Важно е какво бъдеще искаме за децата си, каква Европа ще им оставим, как да я запазим и с какво да допринесем като българи“. Това заяви министърът за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 Лиляна Павлова по време на първата голяма обществена дискусия по приоритетите на страната ни „101 дни до София – Столица на Европа“, организирана съвместно със Сдружение „ПанЕвропа България“ и Представителството на Европейската комисия у нас. В обсъждането на приоритетите на страната ни за първите 6 месеца на 2018 г. участваха Деница Златева, служебен заместник министър-председател в правителството на Огнян Герджиков, отговарящ за подготовката на Българското председателство на ЕС, евродепутатите Андрей Новаков и Георги Пирински, Кристиан Вигенин, председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове в 44-тото Народно събрание, дипломати, депутати от различни политически сили и др. В момента се провеждат дискусии по приоритетите на всяко министерство по време на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз (ЕС).

Министър Павлова припомни, че консенсус, конкурентоспособност и кохезия са посланията на страната ни. „Имаме задача да поемем председателството в един нелек момент. Трябва да бъдем диалогични, отворени, но и да търсим партньорства, които понякога изглеждат невъзможни. Всичко, което е нужно да свършим, ще го направим по най-добрия начин. Необходимо е да докажем, че България е не само ползвател на европейски фондове, но може активно да участва във вземането на предстоящи решения, които невинаги са лесни”, подчерта Павлова и акцентира, че приоритетите на триото Естония – България – Австрия са приети единодушно и те определят рамката на темите, по които страната ни ще работи през първите 6 месеца на следващата година.
Министър Павлова добави, че 2018 г. е важна, защото е в края на мандата на настоящите Европейска комисия и Европейски парламент и от нас зависи как ще приключи този програмен период, който ще завърши по времето на Австрийското и Румънското председателство и какъв тон ще бъде зададен в бъдеще.

„Имаме уникалния шанс председателството да ни обедини“, заяви тя и представи приоритетите на триото и националните послания – консенсус, конкурентоспособност, кохезия.

Сигурност

По време на Българското председателство на Съвета на Европа ще се работи за създаване на институцията европейски прокурор. Цел ще бъде намирането на по-ефективни механизми за увеличаване на сигурност­та в условия на различни заплахи. България ще обърне внимание на темата за укрепването на границите, както и върху политиката за връщане на мигранти. „Когато говорим за общоевропейската система за убежище, предизвикателство ще е да намерим консенсусното ниво за солидарност между различните страни от Съюза“, коментира Лиляна Пав­лова.

Предприемачество
и конкурентоспособност

Страната ни ще постави акцент върху Единния пазар на ЕС. През първите 6 месеца на 2018 г. предстои да бъдат приети важни директиви за развитие на предприемачеството и цифровия пазар.

Младите хора

По време на Българското председателство на Съвета на ЕС ще се работи по темите, свързани със създаването на по-атрактивни образователни системи, както и за модернизацията им на национално и на европейско ниво.

Командироването на работници и достойните условия за труд

Разговорът по въпроса е започнал, но е заложено да се извърши координация по отношение на обезщетенията за безработица, както и по политиките в тази посока. Предстои вземането на редица важни решения за развитие на темата.

Западните Балкани

Един от основните приоритети за Българското председателство е свързан с европейската перспектива на Западните Балкани. В началото на 2018 г. ще излязат заключенията за разширяването на Съюза. Желанието на страната ни е през първите 6 месеца на 2018 г. да се даде ясен план за присъединяване на Западните Балкани към ЕС по години. В работата си по тази тема България извежда няколко основни акцента – сигурността и стабилността, както и свързаността по отношение на енергийни ресурси, железопътен, пътен и въздушен транспорт.

Кохезия

По време на Българското председателство на Съвета на ЕС ще започне дебатът за бъдещето на кохезионната политика след 2020 г. Министър Павлова отново припомни, че с по-малко средства ще трябва да се реализират повече политики на Общността. В края на Българското председателство ще се проведе среща на високо равнище, на която трябва да бъдат направени предложенията по кохезионната политика и бъдещите финансови инструменти, общата селскостопанска политика и многогодишната финансова рамка. През първите 6 месеца на следващата година ще се работи по стратегическата рамка и отделните регламенти по фондовете, по директивата срещу финансовите измами и директивата за енергийния пакет.

„Ще защитаваме националните интереси по време на преговорите за бъдещата кохезионна политика на Евросъюза след 2020“, каза министър Павлова в отговор на питане от залата и допълни: „Неутралитетът и балансът не означават липса на национална позиция и на ясни послания“.

Павлова съобщи, че включително председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер е поканен да участва в граждански дебат у нас, за да може всеки желаещ да зададе въпросите, които го вълнуват. Допълнително ще се уточни дали подобна дискусия да се организира в началото на председателството или през май 2018 г., когато е срещата на върха за Западните Балкани.

„Отчитаме значителен напредък в изпълнение на мерките, заложени в плана за подготовка на Българското председателство на Съвета на ЕС. Само за два месеца са реализирани 10, за сравнение за предишните седем месеца те са били 17. Така значително подобряваме темпа на подготовка и осигуряването на всички необходими компоненти от страна на министерството за Българското председателство на Съвета на ЕС и от компетентните институции“, обясни Павлова.

„Първо бяха приети проектът на Националната програма за председателството като основа за обществени консултации и проектът на приоритетите ни. Беше одобрена културната програма и завършеният вариант на календара на събитията“, посочи министър Павлова. Тя добави, че паралелно с това е разработен подробен наръчник за всички членове на Министерския съвет, отговорни за председателството.

„Беше създаден Координационен борд на ниво заместник-министри, ръководен от заместник-министъра за Българското председателство за връзките с Европейския парламент Моника Панайотова. В оперативен план тя ще координира всички национални позиции, които ще подготвяме и изразяваме на различните заседания“, добави министър Павлова.

В календара се увеличават основно събитията, които са съпътстващи или под егидата на председателството. Това са допълнителни форуми, конференции, кръгли маси.

„Засега събитията в България са над 270“, отчете още Павлова. Приключена е и голяма част от обученията на 1500-те експерти, които ще работят по време на председателството. От тях 700 са председатели и заместник-председатели на постоянно действащите спомагателни органи към Съвета на ЕС, които България ще ръководи през първите шест месеца на 2018 г. „Други 700 експерти ще се занимават специфично, конкретно, целенасочено по време на председателството с разработването на позиции, стратегии и документи с подкрепата на Генералния секретариат на Съвета“, посочи още министърът.

От първи декември ще започне да функционира сайтът в интернет на Българското председателство. В рамките на същия месец след поемане на списъка с досиетата от Естония ще бъде приета конкретната програма за действие през първата половина на 2018 г. Откриването на Българското председателство на Съвета на ЕС ще бъде на 4 януари.

Приоритетите на МТИТС са в секторите „Транспорт” и „Телекомуникации”

„Остават ни само три месеца, за да завършим подготовката за голямото предизвикателство, пред което сме изправени, а именно началото на мандата на България като председател на Съвета на ЕС. Отчитайки целия комплексен характер на събитието, в системата на транспорта и телекомуникациите възприемаме председателството като национална кауза и се опитваме да намерим баланс между различните приоритети на държавите членки и тези на ЕС“. Това заяви министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски по време на общественото обсъждане на приоритетите в ресорите на ведомството. В събитието се включиха и заместниците му Велик Занчев, Ангел Попов и Димитър Геновски.

В своето изказване зам.-министър Велик Занчев представи ключовите приоритети и въпроси в областта на въздушния транспорт и интермодалните превози. По време на Българското председателство на ЕС ще бъде разгледан пакетът „Въздухоплаване: отворена и свързана Европа“. В него се съдържат законодателни и незаконодателни мерки за защита на конкуренцията, свързаността и икономическото регулиране в авиацията. Зам.-министърът заяви, че ще продължи работата по предложението за Регламент за защита на конкуренцията във въздушния транспорт.

По отношение на развитието на интермодалните превози и възможностите за използване на комбиниран транспорт между държавите членки Занчев бе категоричен, че това е приоритет на европейската политика в сектора. Директивата за комбинирани превози е основен инструмент, с който се цели стимулиране на прехвърлянето на товари от автомобилния транспорт към железопътния, вътрешноводния или морския. Той припомни, че документът е приет преди 25 години и не е транспониран еднакво в законодателството на отделните държави. Велик Занчев обяви, че Българското председателство ще стартира преговорите по проекта за изменение на директивата за създаване на общи правила за някои видове комбиниран транспорт на товари между държавите членки.

Зам.-министър Ангел Попов каза, че една от основните задачи на ведомството е подготовка на програмата на председателството в областта на транспортната политика и в частност – „Автомобилния пакет“. Основен акцент в него е специалното законодателно предложение, свързано с прилагането на разпоредбите за командироване на работници на международния автомобилен транспорт и каботажната дейност. Измененията предвиждат заплащане на международните водачи по минималната почасова ставка на приемащата държава членка след изтичането на определен период от време.

„В областта на съобщенията и информационните технологии основен приоритет на Българското председателство на ЕС е окончателното изграждане на конкурентен и справедлив единен цифров пазар“, заяви зам.-министър Геновски. Други основни теми в сферата ще бъдат постигане на свръхбърза интернет свързаност от пето поколение; промени в общото законодателство в телекомуникациите; засилване на доверието и сигурността на личните данни в цифровото пространство и развитие на европейска икономика, основана на данни.

Заместник-министър Геновски добави, че Българското председателство ще даде възможност за приобщаване на Западните Балкани към ценностите на европейското семейство. „Една от задачите ни ще бъде да популяризираме цифровите политики на ЕС сред тези държави. Това са широколентовият достъп за всички, високоскоростната трансгранична свързаност и въвеждането на правилата на ЕС за постепенното намаляване или премахване на надценките за роуминг услуги в тези страни“, каза още той.

МРРБ ще търси балансирано развитие на регионите и насърчаване на сътрудничеството на база партньорства

Балансираното развитие на регионите и насърчаване на сътрудничеството на база партньорства ще са приоритетите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) по време на Българското председателство на ЕС. Това обяви зам.-министър Деница Николова, която участва в обществено обсъждане за програмата и приоритетите на МРРБ по време на Председателството на ЕС от България. Тя подчерта, че полицентричното развитие на регионите е от изключително значение за запазване на по-малките градове както у нас, така и в Европа. „Целта ни е да осигурим политики и финансиране не само за големите градове, но и за по-малките региони и населени места, за да спрем обезлюдяването им и негативните икономически тенденции, за да се развиват, а не да западат“, отбеляза тя. Сред останалите задачи са по-тясно обвързване на политиката на териториално сближаване с въпросите на градското развитие, засилване на функционалните връзки между градовете и периферните опорни центрове на растеж, свързаността между тях с модерна инфраструктура чрез финансова подкрепа от ЕС и други източници. „Прилагането на индикатори, които да отчитат ефекта от реализираните проекти и политики на регионално ниво и ефекта от интегрираните инвестиции, които се изпълняват в този програмен период на ЕС и очакваме да продължат в бъдеще, е друга важна задача. Те ще дават реална информация как се отразяват на районите направените вложения с европейско и национално финансиране, за да е по-ясна посоката за развитие в бъдеще. Важно е да се разработи и механизъм за това как ще се управляват ресурсите на местно, регионално и национално ниво“, поясни Николова.

„Всички усилия, които ще полагаме в бъдеще, са насочени към намаляване на дисбалансите в страната“, отбеляза тя и посочи, че Северозападният и Северен централен район са с най-лоши показатели по отношение на демографски, социални и икономически фактори и там трябват целенасочени мерки за сближаване и за по-добро икономическо развитие.

За реализиране на поставените приоритети МРРБ ще си сътрудничи с Европейската мрежа за наблюдение на териториалното развитие и сближаване (ЕСПОН), която ще разработи индикатори за интегрирано териториално и градско развитие, инструменти и подходи за полицентрично развитие.

„България ще поеме през 2018 г. и председателството на Дунавската стратегия“, съобщи зам.-министърът и добави, че в рамките му е планирана серия от инициативи на МРРБ в периода от средата на октомври т.г. до средата на октомври 2018 г. „Постигането на устойчиво развитие е основният ни приоритет по време на това председателство“, обясни зам.-министър Николова и добави, че догодина ще сме домакин на форум на високо ниво, фокусиран върху туризма, културата, икономическото развитие.

Общо 14 държави участват в Дунавската стратегия, от тях 9 са членове на ЕС, а останалите са извън него, като някои са в процес на присъединяване към Съюза. Стратегията обаче дава шанс за обединение и общи инициативи между всички тях по отношение на проекти за свързаност, опазване на околната среда, устойчивост на региона и изграждане на просперитет. България е съкоординатор в областта на културата и туризма, както и по сигурността. „За изпълнението на приоритетите на Дунавската стратегия няма конкретен финансов ресурс, но немалко финансови източници на ЕС допринасят за реализация на целите в нея“, каза Николова.

По време на председателството на Дунавската стратегия в България ще се проведе Годишен форум на високо политическо ниво на тема „Икономически растеж и териториално сближаване чрез инвестиции в туризма, включително и чрез финансови инструменти, планиран за есента на 2018 г.

МОСВ ще акцентира върху подобряване качеството на атмосферния въздух

Основните приоритети на европейско ниво в рамките на програмата на триото Естония – България – Австрия в сферата на екологията са преходът към кръгова икономика при ефективно използване на ресурсите, намаляване на въздействието върху природата, устойчивия растеж посредством екоиновации и прилагане на договореностите по Парижкото споразумение в областта на климата. Това заяви зам.-министър Атанаска Николова при представяне на основните цели на Министерството на околната среда и водите по време на Българското председателство на Съвета на ЕС. По думите й общата цел на председателството е запазването на високите стандарти за опазване на околната среда и качеството на живот на населението чрез устойчив растеж и зелена икономика.

Акцент бе поставен върху темите „Кръгова икономика“, „Законодателно предложение в областта на повторно използване на водите“, „Стратегия на ЕС относно предотвратяване на отпадъците от пластмаса“ и „Инициатива на ЕС относно взаимовръзката между химикали, отпадъци и продукти“. Николова посочи, че в областта на климата и в случай че преговорният процес не завърши по време на Естонското председателство, България ще финализира досиетата за секторите извън Схемата за търговия с емисии.

Националните приоритети, по които МОСВ ще работи по време на председателството, са подобряване качеството на атмосферния въздух чрез инициативи, свързани с популяризиране на използването на различни механизми, включително и иновативни решения. Това ще бъде и главна тема на Конференцията на високо ниво, посветена на екоиновациите, която ще се проведе съвместно с ЕК в рамките на 5 и 6 февруари 2018 г. Зам.-министърът покани представителите на бизнеса и организациите да участват с иновативни решения и идеи във форума.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 05.10.2017. Категория Тема. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *